№ 314
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
в присъствието на прокурора М. М.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по гр. д. № 573/2022 г. по
описа на РС – Костинброд частично е уважен предявеният от Н. С. О. срещу
Софийски районен съд и Софийски градски съд иск с правно основание чл. 2б
от ЗОДОВ, като Софийски районен съд е осъден да заплати сумата от 3 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие нарушеното й право на разглеждане и решаване в разумен
срок на гр.д. № 3006/2013 г. по описа на СРС. Искът е отхвърлен в частта за
разликата над 3 000,00 лева до пълния предявен размер на претенцията от
5 000,00 лева, както и в частта, в която се иска солидарно осъждане на
Софийски градски съд.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която искът е уважен, е
постъпила въззивна жалба от ответника в производствто – Софийски районен
съд, с оплаквания, че решението е неправилно и необосновано в обжалваната
част. Въззивникът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд, че е налице забавяне на производството, както и с определения размер на
присъденото обезщетение. По същество е отправено искане за отмяна на
първоинстанционното решение в осъдителната част и постановяване на ново,
с което искът да бъде изцяло отхвърлен, алтернативно – размерът на
обезщетението да бъде намален.
1
Ответникът по въззивната жалба – Н. С. О., изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.
Представителят на СОП изразява становище пред настоящата
инстанция, че постановеното решение e правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по исковете, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ. Ищецът твърди, че от забавяне на производство по гр. д. № 3006/2013
г. по описа на Софийски районен съд и производството в. гр. д. № 8630/2018 г.
на СГС е претърпял неимуществени вреди, за които претендира солидарно от
ответниците обезщетение от 5000 лева.
При служебната проверка за валидност и допустимост на съдебното
решение по реда на чл. 269 ГПК окръжният съд намери, че същото е валиден,
но недопустим съдебен акт.
Видно от материалите по делото в производството пред РС - Костинброд
не е участвал представител на Прокуратурата, като не е бил конституиран
като страна, съответно не е бил призован за участие в открито съдебно
заседание, проведено на 25.10.2022 г.
Съгласно разясненията по т.15 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително
съгласно императивната разпоредба на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. В тези случаи
прокурорът участва като представител на единната и централизирана
Прокуратура на РБ в качеството й на контролираща страна /чл.27, ал.2 ГПК-
отм./, която има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а
именно- като необходим другар на държавните учреждения -ищци или
ответници с оглед защитата на държавния интерес /в този смисъл и
определение № 222/13.04.2020 г. по гр.д.№ 3809/2019 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 1261/09.12.2008 г. по гр.д.№ 5686/2007 г. на ВКС, IV ГО/.
Установеното в чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ правомощие на прокурора е
специфична форма на предвиденото в чл. 26, ал. 3 ГПК право на прокурора да
участва в гражданския процес като страна. Предпоставка за участието му в
тези случаи е да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно
чл. 7 ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата на Р България. Нормата на чл.
10, ал.1 ЗОДОВ не урежда правото на прокурора да встъпи в делото, а изисква
задължителното му участие по тези дела в качеството на главна страна,
необходим другар на ответниците по чл.7 от ЗОДОВ, като гаранция за защита
на държавния интерес.
Пропускът на първоинстанционния съд да конституира прокурора е
2
пропуск да бъде конституирана задължителна страна по делото, като в тази
хипотеза първоинстанционното решение следва да се обезсили, а делото да се
върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на
задължителния необходим другар (т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС).
Допуснатите от районния съд процесуални нарушения относно
конституирането на надлежните страни в производството са неотстраними от
въззивната инстанция и налагат обезсилване на постановеното съдебно
решение и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав, със задължителното участие на представител на
прокуратурата, съгласно чл.10, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.26, ал.3, изр.1 ГПК.
По въпроса дали въззивният съд дължи произнасяне и по разноските,
когато обезсилва първоинстанционното решение, е налице съдебна практика
на ВКС, обективирана в Определение № 45/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 656/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 178/30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 41/2012
г. на ВКС, ГК, I г. о., Определение № 491/27.06.2011 г. по ч. т. д. № 288/2011 г.
на ВКС, ТК, II т. о. и др. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно
решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество, поради
което за страните не възниква право на разноски по чл. 78, ал. 1 за ищеца и чл.
78, ал. 3 ГПК - за ответника. Когато първоинстанционното решение е
обезсилено от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд от друг състав, при новото разглеждане на делото
първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени
във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във
връзка с чл. 78 ГПК.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по гр. д. №
573/2022 г. по описа на РС – Костинброд, и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново
разглеждане от друг състав на РС – Костинброд, при съобразяване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3