№ 269
гр. Плевен, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500303 по описа за 2025 година
Въззивно обжалване.
С решение № 158/ 10.02.2025г., постановено по гр.д.№ 3649/ 2023г.
Плевенски районен съд ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН
ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ ДОГОВОР, сключен на 22.03.2019г., с който М. Ж. М.,
ЕГН **********, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ПРОДАДЕ на Д. К. Д., ЕГН
**********, ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ НЕГО 1/4 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, от
следния недвижим имот: УПИ ХІІІ-437, кв. 14 по плана на с. ***, община
Пордим, с площ 750 кв.м., при съседи имоти с номера: улица, XIV - 438, VІІІ
– 431, Х - 433, ХІІ 436, за сумата от 3000лв., като сумата е платена на
22.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявените инцидентни установителни искове от М. Ж. М.,
ЕГН ********** срещу Д. К. Д., ЕГН **********, за прогласяване на
нищожност на предварителният договор, сключен на 22.03.2019г., на осн. чл.
26 ал. 1 предл. първо вр. с чл. 19 ал. 2 от ЗЗД – поради противоречие със
закона - липса на уговорки за съществените условия на окончателния
договор; чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД накърняване на добрите нрави –
уговорена изключително ниска продажна цена; чл. 26 ал. 2 предл. второ от
ЗЗД – липса на съгласие, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ; и за
унищожаване на предварителния договор на осн. чл. 31 ал. 1 от ЗЗД – като
сключен от лице, което към момента на подписване на договора не е
разбирало свойството и значението на постъпките си и не можело да ги
1
ръководи, т.к. е страдало от психично заболяване, КАТО НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА
ПОРДИМ, сумата, дължима при прехвърлянето на имота от 12.94лв.,
представляваща ¼ ид. ч. от Данък при придобиване на имущества по
възмезден начин по чл. 47 ал.2 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС В
ПОЛЗА на бюджета на съдебната власт, нотариална такса в размер на 35.19
лв.
СЪДЪТ НАРЕЖДА да се впише ВЪЗБРАНА за горните суми след влизане
в сила на решението.
На основание чл.115, ал.3 от ЗС, съдът постановява да не се издава препис
от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по
прехвърлянето на имота.
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. К. Д., ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 880.00лв. ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищеца след влизане в
сила на решението за отбелязването му в Служба по вписванията гр. Плевен,
с оглед вписването на исковата молба.
Това решение е било съобщено на М. Ж. М.,чрез пълрномощника му адв.С.
Л. на 12.02.2025г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване
изтича на 26.02.2025г.
На 26.02.2025г. по електронен път ,подписана с КЕП от пълномощника на
М. Ж. М.- адв.С. Л., е била подадена въззивна жалба срещу решението на
ПлРС.
Жалбата се явява подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК , има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е и дължимата д.т. Със
жалбата не са представени нови писмени доказателства ,нито е поискано
събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Не е постъпил писмен отговор от противната страна по делото - Д. К. Д. по
въззивната жалба.
Съдът е приел за разглеждане, като редовна и допустима въззивната жалба
от М. Ж. М. подадена чрез адв.С. Л.,като единствено е изискал от въззивника
да уточни изрично дали решението на ПлРС се обжалва само в частта по иска
по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и в частта по инцидентния иск по чл. 26,ал.1 предл.1 във
вр. с чл. 19 , ал. 2 от ЗЗД за които са изложени съображения в жалбата или
жалбата се отнася и за останалите инцидентни установителни искове , както и
за иска за унищожаване на предварителния договор на осн. чл. 31 ал. 1 от ЗЗД
.
Постъпила е изрична писмена молба от М. Ж. М. подадена чрез адв.С. Л.,с
която се уточнява ,че жалбата касае само частта от решението по иска по чл.
19, ал.3 от ЗЗД и в частта по инцидентния иск по чл. 26,ал.1 предл.1 във вр. с
чл. 19 , ал. 2 от ЗЗД,като не се отнася и до инцидентните установителни искове
по чл. 26 ,ал.1 предл. 3 от ЗЗД ,по чл. 26, ал.2 предл. 2 от ЗЗД и до
предявеният при условията на евентуалност иск за унищожаване на
2
предварителния договор на осн. чл. 31 ал. 1 от ЗЗД в които части,като
необжалвано,решението на ПлРС е влязло в сила.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, намира ,че Районен съд-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение
,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци ,поради
което следва да бъде потвърдено.
При това Плевенски окръжен съд намира ,че в случая са налице и
условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез
препращане към мотивите на решението на първоинстанционният съд ,
който е изложил съображения по всички значими за изхода на делото
фактически обстоятелства и правни въпроси, които са били предмет на делото
и са били спорни пред РС.
Плевенски окръжен съд намира ,че следва да бъдат изложени само някои
допълнителни съображения в подкрепа на правилно установената от ПлРС
фактическа обстановка и на направените въз основа на нея правни изводи.
На първо място ,във въззивната жалба се прави оплакване ,че РС-Плевен
свободно е разтълкувал предмета на предварителния договор ,сключен на
22.03.2019г. и му придал съдържание ,каквото той в действителност
нямал,като в т.вр. се поддържа и основното оплакване ,развито още с
писмения отговор на исковата молба и с предявения инцидентен
установителен иск по чл. 26, ал.1 предл. Първо във вр. с чл. 19, ал.2 от ЗЗД за
нищожност на този предварителен договор , поради противоречие със закона
– липса на уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Плевенски окръжен съд,обаче ,намира ,че РС-Плевен е извършил
тълкуването на предварителния договор в съответствие с правилото на чл. 20
от ЗЗД ,като е разкрил действителната обща воля на страните по този договор
,тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга и с оглед смисъла на
целия договор и с оглед целта на този договор ,която се извлича както от
самия договор ,така и при преценка на събраните по делото други
доказателства,които способстват за изясняване действителната цел на този
договор.
Напротив , именно тълкуването ,което прави жалбоподателят на този
предварителен договор е неадекватно на смисъла ,който произтича от целия
договор и на целта на този договор.
Жалбоподателят счита ,че посочената в предварителния договор сума от
3000лв., била всъщност посочена не като цена за продажбата на недвижимия
имот , а била посочена като цена срещу която другата съсобственичка на
имота – Е. Н. К. била предостъпила своята част от този имот на продавача М.
М. ,тъй като липсвала запетая след думата“предостъпила „ за да се отграничи
евентуално вметнатата част на изречението ,касаеща въпросното
предостъпване , от главната част на същото изречение .
Макар действително чисто граматически процесният предварителен договор
3
да не е прецизен и да дава основания за известно колебание при тълкуване
волята на страните за това дали сумата 3000лв. е посочена като цена на
предварителния договор или пък представлява само вметната част от
изречението с която се пояснява ,че Е. К. е предостъпила своята част от имота
на М. М. за тази сума , то като се съобрази факта ,че Е. К. изобщо не е
посочена като страна по този договор и той не носи нейния подпис , а
страните по договора, чиито подписи са положени под съдържанието му са
само М. М. , посочен изрично като „продавач „ и Д. Д. ,посочен изрично като
„купувач“ / впрочем и при изписването на купувач е допусната правописна
грешка , а такива правописни грешки има и други в текста на самия договор/,
то става достатъчно ясно , че тази сума от 3000 лв. е уговорена именно
като цена на предварителния договор за продажба , сключен между тези
две страни , а не като цена по някакъв друг договор по който страна да е Е. К.
- последната фигурира в текста на договора само с оглед изразената от
продавача воля да продаде и притежаваната от Е. К. част от съсобствения
имот , от която част според продавача тя се била дезинтересирала.
Що се касае за оплакването за липса на уговорки относно съществените
условия на този предварителен договор, тези съществени условия ,както сочи
самият жалбоподател са имотът за който се отнася договорът и цената за
която този договор е сключен. И двете съществени условия,обаче, са
достатъчно ясно формулирани в предварителния договор.
Процесният имот ,според Плевенски окръжен съд е описан достатъчно ясно
и категорично в предварителният договор със всички необходими
индивидуализиращи го признаци ,които безспорно позволяват да се
идентифицира недвижимия имот и да се установи ,че същият безспорно
съществува към датата на приключване на съдебното дирене пред ПлРС и
това е недвижим имот,находящ се в с. *** , обл.Плевен , кв. 14, УПИ ХІІІ -437
по плана на селото. Това ,че в предварителния договор е посочено , че се
продава „ целия останал наследствен имот – включващ и дела на Е. Н. К.,
както и това ,че цената от 3000лв. е договорена не само за дела на продавача
М. М. ,а и за дела на Е. К. , не представлява пречка договора да се обяви за
окончателен по отношение на действително притежаваната от продавача М.
М. идеална част от наследствения имот ,който въпрос също така е изследван
в рамките на настоящото производство и са събрани доказателства за това. В
т.см. няма пречка предварителния договор да бъде обявен за окончателен и за
по –малка идеална част от процесния недвижим имот в сравнение с това ,
което е посочено в договора , стига да са налице съвпадащи насрещни
волеизявления на двете страни по договора относно тази ид.част и стига ,
разбира се , продавачът да е неин собственик и да може да я прехвърля.
Не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен и това
,че цената от 3000лв. е уговорена не само за идеалната част притежавана от
М. М. ,но така също и за идеалната част притежавана от другия съсобственик-
Е. К., при положение ,че самият купувач изразява чрез предявения иск по чл.
19, ал.3 от ЗЗД воля да закупи само идеалната част ,притежавана от
продавача М. М. за цялата, посочена в предварителния договор цена от
3000лв.
4
Все в т.вр. следва да се отбележи ,че макар във въззивната жалба да се
развива оплакване ,че по делото не били събрани достатъчно доказателства
за кой общ наследодател и за чий наследствен имот става дума в договора ,
както и че не било доказано този имот да е собственост на общият
наследодател на М. М. и Е. К. - Н. М./тъй като този извод на съда се
основавал само на отразеното в приложената по делото скица на имота в която
е отразено ,че информацията за правото на собственост на Н. М. се основа на
записване в разписния лист/,то всъщност по делото няма спор, че процесният
имот е бил собственост именно на Н. И. М. /неслучайно има и висящо дело за
делба на същия този имот, страни по което са същите страни като по
настоящото дело, вкл. и Е. К. по което страните не оспорват наследствения
характер на имота от Н. М. , производството по което е спряно до решаване на
настоящия правен спор/ , а пък от представеното удостоверение за
наследници е видно ,че общият наследодател Н. М. след смъртта си е оставил
законни наследници именно Е. Н. К. /дъщеря / ,както и синовете на нейния
починал брат Ж. Н.ов М. - Н. Ж. М. и М. Ж. М. с оглед на което Е. К. има
права за 1 /2 ид.част от наследствения имот , а Н. М. и М. М. –съответно – по
¼ от същия имот. Видно от представения по делото нотариален акт № 45 там
2 дело № 185/ 2015г. , Н. Ж. М. е бил признат за собственик именно на ¼
ид.част от процесния имот ,която част той впоследствие е дарил на Д. К. Д. с
нот.акт № 46 том 2 , дело № 186 / 2015г.
След придобиването на тази ¼ ид.част от имота , Д. Д. е имал намерение да
придобие и останалата част от същия имот и това негово намерение не се
отрича и от М. М., и от Е. К. ,които са подавали жалби до прокуратурата по
повод на упражнявано от Д. Д. владение на целия имот .
Това намерение на Д. Д. за придобиване на целия недвижим имот намира
своя последователен израз и в сключването на процесния предварителен
договор в който изразената от страните по него воля е била всъщност Д. Д. да
придобие както притежаваната от М. М. ¼ ид.част от имота ,така също и
притежаваната от Е. К. ид.част от имота и да стане собственик на целия имот.
Естествено ,доколкото М. М. не се явява собственик и на идеалната част на
Е. К. ,той няма как да прехвърли валидно правото на собственост върху нея на
Д. Д. , именно поради което и предварителния договор е обявен за
окончателен само за притежаваната от М. М. 1/ 4 ид.част от имота.
Поради тези съображения и поради липсата на нови доказателства , които да
се ангажирани пред въззивната инстанция и да обосновават различни изводи
относно правилно установената от РС-Плевен по делото фактическа
обстановка ,Плевенски окръжен съд намира, че обжалваното решение на
ПлРС не страда от пороците ,посочени във въззивната жалба ,поради което
следва да бъде потвърдено като правилно по съществото на спора.
От противната страна по делото-въззиваемия Д. Д. не е направено искане за
присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция и не са
представени доказателства за извършване на разноски от въззиваемия ,
поради което съдът не присъжда такива.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 158/ 10.02.2025г., постановено по
гр.д.№ 3649/ 2023г. на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6