№ 638
гр. Пазарджик, 25.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220100121 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Л. Й. Ю. не се явява, редовно призован на посочения съдебен
адрес. За него се явява адв. Г., редовно упълномощена да го представлява, с
представено по делото изрично пълномощно.
Ответницата А. М. Ю., се явява лично, редовно призована.
АДВ. Г.: Няма пречка за даване ход на делото. Отсъствието на ищеца е
извинимо, с оглед обстоятелството, че той трайно живее и работи в Германия,
за което ми е изпратил документи за регистрация, немска карта и
осигурителен номер и няма възможност да се яви днес. Моля съдът да уважи
това обстоятелство и да даде ход на делото.
ОТВЕТНИЦАТА/лично/: Да се гледа делото днес.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като неявяването на ищеца е по уважителни причини, а именно пребиваването
му в Германия, за което неговият пълномощник адв. Г. представи
доказателства в днешното съдебно заседание. Освен това ищецът има изрично
упълномощен свой процесуален представител в лицето на адв. Г., която се
явява. Ответницата се явява лично и е редовно призована и не възразява по
хода на делото, поради което Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРИЕМА представените от пълномощника на ищеца писмени
доказателства за отсъствието на ищеца от страната и пребиваването му в
Германия.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическата страна.
1
АДВ. Г.: От името на доверителя ми поддържам подадената искова
молба за развод. Категоричен е и е готов да се премине към споразумение.
Това което сме изложили изцяло се поддържа. Ако ответницата е съгласна с
условията на спогодбата няма да търсим вина, както сме заявили.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Знам за какво е делото. Не можем да се
разберем.. Категорично е решението ми да се разведем. Нищо не ме
разколебава. Обмислила съм добре последиците от прекратяването на брака
за семейството. Прочетох исковата молба. Няма нещо, с което да не съм
съгласна. Семейното ни жилище беше в Германия. В България живяхме
заедно за кратко. Ако се прекрати брака искам да нося фамилното име на
баща ми. Искам след развода да нося фамилията на баща ми - М.. Няма да
претендирам издръжка от съпруга ми. Причината да се разделим е че не
можем да се разберем.Тормозеше ме и реших, че не мога да живея с него. Аз
напуснах семейното жилище. Потърсих майка ми и баща ми и реших, че не
мога да живея повече с него.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът и ответницата са
сключили граждански брак на 26.07.2018г. в гр. Пазарджик. Твърди се, че
бракът е първи и за двамата и от него нямат родени деца.
Твърди се в исковата молба, че веднага след сключването на брака,
двамата заминали заедно за Мюлхайм ан дер Рур, Германия, където се
установили на квартира. Твърди се, че страните изобщо не са живели заедно в
България, тъй като и нейните, и неговите родители от доста време били в
чужбина. В България само сключили брака си.
Твърди се, че съвместният им живот не потръгнал добре. Много скоро
се оказало, че двамата не са подходящи за съвместно съжителство един с друг
и представите им за семеен уют тотално се различават. Въпреки, че ищецът се
стараел да проявява търпение, ответницата започнала да намира всякакви
поводи за разправии. Вечно била недоволна от нещо, започнала да проявява и
напълно необоснована ревност, за да го тормози и изнервя допълнително.
Ищецът се опитвал да й обясни, че не бива да живеят така, че си е представял
спокоен дом, че трябва да подобрят отношенията си, а не да се карат
постоянно, но това не помагало особено. Ковид пандемията, която ги
затворила по домовете за месеци и ограничила социалните им контакти за
повече от две години наистина окончателно съсипала семейния им живот.
Твърди се, че в началото на февруари 2022 г. ответницата, без
предупреждение заявила, че го напуска и не желае повече да съжителства с
него. С целия си багаж тя заминала за Бордо, Франция, където живее и работи
нейната майка. Оттогава двамата не поддържали никаква интимна или
емоционална връзка, тъй като изобщо не се виждали.
Твърди се, че след цяла година раздяла ищецът е вече наясно, че нямат
общо бъдеще и че не желае ответницата да е негова съпруга. Иска да
2
продължи живота си като свободен и необвързан мъж, за да разчита един ден
да създаде истинско здраво семейство.
Искането към съда е да постанови решение, с което да прекрати брака
между страните като дълбоко и непоправимо разстроен. По въпроса за вината
счита, че основно ответницата е виновна за непоправимото му разстройство.
При постановяване на решението, моли съдът да се произнесе в следния
смисъл:
- Тъй като страните нямат родени от брака деца не е нужно да се
уреждат въпросите, свързани с местожителството им, издръжката и
упражняването на родителските права.
- Семейното им жилище, представляващо апартамент под наем в
Мюлхайм ан дер Рур, Германия, няма да се ползва от никой от двамата
съпрузи, тъй като след напускането на ответницата, ищецът също го е
напуснал и наел нова квартира.
-Не желае с ответницата да си дължат издръжка помежду си, тъй като и
двамата са в работоспособна възраст,
-Желае ответницата да преустанови да носи брачното фамилно име Ю.,
тъй като не е ставала известна с него където и да било.
В случай, че ответницата е съгласна на споразумение в горния смисъл,
ищецът е готов съдът да не се произнася по въпроса за вината. В противен
случай, се моли бракът да бъде прекратен по нейна вина, като й присъди в
тежест и всички съдебно-деловодни разноски.
Към молбата са приложени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата.
С определението по чл. 140 от ГПК съдът е приел представените от
ищеца и приложени към исковата молба писмени доказателства. Допуснал е
до разпит двама свидетели на ищцовата страна. Указал е на страните
доказателствената тежест в производството, а именно по реда на чл.154, ал.1
от ГПК.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада.
ОТВЕТНИЦАТА/лично/: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
АДВ. Г.: Водим един свидетел. Отказвам се от втория свидетел. Водя
брата на Л. - Т. Й. Ю..
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Нямам нищо против да се разпита.
СЪДЪТ по доказателствата
3
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ищцовата страна лицето Т. Й.
Ю..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. Й. Ю. – роден на **** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работи частно, с
начално образование, Л. ми е брат. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Ю.: Брат ми и А. се ожениха преди 4-5 години. Двамата живееха
в Германия. Двамата с брат ми се чуваме по телефона. Едно време двамата
живяха добре, но после започнаха да се карат. Той ми се е оплаквал от нея, че
се карат, но не знам за какво. Те си идваха във ваканция в България. Като
идваха, брат ми в Пазарджик, а А. си ходеше на Алеко Константиново. Един
път съм ги виждал да се карат. Брат ми ми каза, че А. си е тръгнала и е
отишла във Франция при баща й и майка й, които живеят там. Брат ми и А.
нямат деца от брака си.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
ОТВЕТНИЦАТА/лично/: Нямам искания за други доказателства. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, предвид събраните по делото
доказателства, изявлението на ответницата в днешното съдебно заседание,
както и данните от разпитания свидетел считам, че се потвърдиха изцяло
изложените в исковата молба факти и обстоятелства около съвместния живот
на страните, както и обстоятелството, че двамата не се разбират и не желаят
да живеят един с друг. Тъй като А. Ю. е съгласна с всички изложени от нас в
исковата молба предложения за решение по делото, то няма да претендираме
вина за разстройството на брака. Съгласни сме съдът да не се произнася по
този въпрос. Считам, че са обсъдени всички последици от развода. Двамата
нямат родени от брака деца, нямат семейно жилище, тъй като са живели на
квартира в Германия. Няма да си дължат издръжка. Моля да уважите
ответницата да носи бащиното си фамилно име. В този смисъл моля да
постановите вашия съдебен акт. Няма да претендираме разноски.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Моля съда да ми даде развод. Искам да си
нося фамилното име на баща ми.
4
СЪДЪТ обявява устните състезания за приключени и посочва, че ще
обяви решение в законоустановения срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:11 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5