№ 30
гр. Кюстендил, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Търговско дело №
20221500900041 по описа за 2022 година
Й. Я. К., ЕГН ********** и Б. Я. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. П.
К. от САК, с адрес за призоваване: гр. *******, са предявили срещу ЗК *** АД, с адрес: гр.
******, искови претенции за заплащане от ответното дружество в полза на всеки от двамата
ищци на сума в размер на по 26 000 лева, предявени като частични от 200 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, в резултат от настъпилата смърт на баща им Я. К. М. в следствие на ПТП от
27.03.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от
сумите, считано от датата на изтичане на срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 430, ал. 1 КЗ –
03.04.2022г., и в условие на евентуалност от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендират се и разноските по делото и присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
С протоколно определение, обективирано в Протокол №62 от с.з.на 25.09.2024г.
съдът е допуснал изменение на исковете, като същите се считат предявени в частични
размери от по 160 000 лева за всеки от ищците, като част от по 200 000 лева за всеки от тях,
ведно със законната лихва, така, както е първоначално предявена.
В исковата молба се твърди, че на 27.03.2022 г. около 10:35 ч. на път 2-62, км.
52+800, в землището на гр. ***, л.а марка „**“ модел „***“ , per. № ***, управляван от
водача И.Д. К., движейки се в посока гр.Д., внезапно навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещия се л.а. марка „***“, модел „***“, с per. № ***,
управляван от водача Я. К. М.. В резултат на настъпилото ПТП е загинал водачът на л.а „
***“ Я. М..
По случая било образувано ДП № 182/2022 г. по описа на РУ - Дупница, пр.пр. №
702/2022г. по описа на ОП Кюстендил, което към момента на депозиране на исковата молба
не е приключило.
Като причина за настъпване на ПТП се сочат допуснатите от водача на л.а. „** ***“
И. К. нарушения на правилата за движение по пътищата. Налице била пряка причинна
връзка между деянието на виновния водач и настъпилите общественоопасни последици -
1
смъртта на Я. М..
За увреждащия л.а. “** *** ” с per. № ***, управляван от И. К., се сочи, че е налице
сключена с ответното дружество застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, з.п. № BG/22/122000852344/22.03.2022г., със срок на валидност една
година, считано от 22.03.2022 г. до 22.03.2023 г.
Ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение, съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ пред ответника, като представили всички документи, с които
разполагат, получени с обратна разписка на 05.04.2022г. По заведената претенция към
настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение.
Загиналият в резултат на инцидента Я. М. бил на 66 години, в отлично
здравословно състояние, активен и деен за годините си, отговорен и трудолюбив човек,
уважаван и познаван от всички свои съграждани като мъж който се е грижил всеотдайно за
своето семейство.
Ищците са наследници на загиналия М. – негови деца.Те изключително тежко
приемали смъртта на своя баща. Връзката между Я. и децата му била изключително силна,
поддържали са много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали.
С причинената смърт те загубили моралната и физическа подкрепа от своя баща, която
винаги са имали и на която са разчитали през целия си живот. Моралните страдания,
търпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и ще ги съпътстват
през целия им живот. Загубата на баща им се отразявала изключително негативно на
здравословното и емоционалното им състояние, търпели много болки и страдания във
връзка с причинената смърт. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Я. М.
завинаги променила живота на семейството. Вредите на ищците били в резултат на
виновното поведение на водача И.Д. К., а за причинените от него вреди отговарял
ответникът по делото, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което за ищците бил налице правен интерес да искат от съда
определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
В отговора ответното дружество въвежда следните възражения по иска:
Твърди се, че ищците нямат правен интерес от водене на исково производство,
доколкото във връзка с претърпените вреди те отправили доброволна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № 0000-1000-
01-22-7216, във връзка с което им било указано да представят документи, доказващи
твърдените обстоятелства, което указание ищците не изпълнили. Подчертава се, че отказ от
страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение не е налице.
Оспорват се изцяло като неоснователни предявените искове за неимуществени
вреди - по основанието им и с оглед предявения размер, който ответникът счита за
изключително завишен и прекомерен.
Ответното дружество оспорва всички твърдения на ищците, направени с исковата
молба по основанието на предявените претенции, като недоказани.
Оспорва наличието на вина, като твърди, че водачът на л.а. ** *** с рег.№ *** И. К.
няма вина за настъпилото ПТП и счита за неизяснена в цялост фактическата обстановка и
механизма на ПТП, както и причините за настъпването му. Допълва, че заявените
обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му, въз основа на
които се прави извод за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „** ***“ И. К.,
се базират на представения по делото Констативен протокол № 348р 738 от 27.03.22 г., в
който се посочва, че не е взето административно отношение, тъй като участник 1 е убит,
поради което считат, че обстоятелствата и причините за настъпилото събитие са в процес на
изясняване.
2
Подчертава, че с констативен протокол може да се установят дата на настъпване на
произшествието и участниците в него, а в случая в констативния протокол било посочено, че
за произшествието не е взето отношение, като липсват доказателства за влязъл в сила
съдебен акт/ постановление относно наличие на виновно поведение на сочения за виновен
водач на МПС.
Твърдят, че механизмът на ПТП не е изяснен и не са налице всички елементи от
деликтната отговорност на сочения за виновен водач К., а именно - противоправно и
виновно извършено деяние, от което да са причинени увреждания на Я. М., които да са
причинили смъртта на същия по причина на ПТП от 27.03.2022 г. Оспорва описания
механизъм на настъпване на ПТП, с оглед на стореното твърдение автомобилът да е
управляван в нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на посоченото
лице К., както и че е създал опасност за живота и здравето на участниците в движението.
Ответникът счита, че причина за настъпване на леталния изход за лицето М. е
личното му противоправно поведение, който, в качеството си на водач на МПС, се е движил
на забранено за движение място на пътното платно, с превишена и несъобразена скорост,
без поставен правилно обезопасителен колан или друго нарушение на правилата за
движение, по начин и когато това не е било безопасно, с което си поведение е станал
основна причина за настъпване на ПТП. С поведението си на пътното платно е станал
изключителна предпоставка за настъпване на вредоносния резултат като е нарушил
разпоредбите на ЗДвП- движейки се на платното за движение на забранено за движението
му място, евентуално при ограничена видимост, не се е съобразил с разстоянията на
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение, внезапно е сменил
посоката си на движение. Твърди и, че управляваното от пострадалия ППС е попадало в
опасната зона на автомобила, управляван от водача К., и ударът при така създалата се
ситуация е бил непредотвратим.
Водачът К. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, респ. ответната страна твърди, че за водача на
застрахованото при ответното дружество МПС е налице случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК и деянието не е извършено виновно.
Допълва, че от представените по делото писмени доказателства не се изяснява
причината за настъпване на ПТП и поведението на пострадалия летално праводател на
ищците, който да се е движил на позволено за целта място на пътното платно, тъй като в
представените документи не е посочено, че ПТП е настъпило на място, определено за
движението му, както било посочено в исковата молба.
Счита, че пострадалият е могъл и е бил длъжен да предвиди неблагоприятните
последици за него поради движението си и приближаващия автомобил като се съобрази със
скоростта и посоката на движението му на пътното платно и без поставен колан, като е бил
длъжен да се съобрази с движението на автомобилите и със задълженията си по ЗДвП.
В условие на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че ПТП е настъпило по
изключителна вина на водача М., счита, че събитието е причинено при висока степен на
съпричиняване от пострадалия по изложените по - горе съображения, като за справедлив
размер приема 80 % съпричиняване, респ. налице е основание за намаляване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва твърдението за съществували отношения на общност, привързаност, обич и
доверие между ищците и пострадалия, които да са били прекъснати единствено с оглед на
настъпилото ПТП, поради липса на данни относно периодичността и естеството на
поддържаните от тях отношения. Оспорва твърдението такива отношения изобщо да са били
поддържани.
Счита претенциите за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
3
страдания от загубата на близък човек, за завишени с оглед обществените критерии за
справедливост (чл. 52 от ЗЗД), несъобразени с обичайните размери на обезщетения,
присъждани при аналогични случаи, с вида и характера на вредите - неимуществени вреди,
които не могат да бъдат поправени и възстановени реално.
Оспорва изцяло акцесорната претенция за присъждане на лихва като неоснователна,
предвид неоснователността на главния иск.
Ищците правят следните уточнения:
Оспорват като неоснователни изложените от ответното дружество доводи за липса
на правен интерес от завеждане на настоящото съдебно производство. Считат, че са налице
предпоставките на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 380 от КЗ, доколкото преди подаване на
исковата молба ищците са отправили към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от него, изтекъл е
тримесечният срок, в който застрахователят следва да се произнесе по претенцията, но
същият не го е сторил, респ. не е изплатил никакво обезщетение.
Твърдят, че при предявяване на претенциите пред застрахователя, ищците са
представили всички документи, с които разполагат вкл. и Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, като в този случай съгл. чл. 496, ал. 3, т.1 от КЗ, застрахователят не може
да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение. Допълват, че
ако за произнасяне на ответника са му били нужни още документи, той е имал възможност
да се снабди с тях /чл. 107 от КЗ/ и при желание да се произнесе по предявените претенции,
като определи справедливо обезщетение, което очевидно не е сторил.
Оспорват всички възражения на ответното дружество относно механизма на
настъпване на ПТП, вината на водача на увреждащия л.а. “** ***“ и извършеното от него
противоправно деяние като неоснователни и недоказани.
Твърдят, че представеният към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е
настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за
движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците
в произшествието.
С оглед установената презумпция за вина, считат, че не е в тежест на ищците да
доказват обстоятелства от механизма и подчертават, че доколкото протоколът за ПТП е
изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното
лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото на
инцидента, посоката на движение на автомобила. Отбелязват, че механизмът не е част от
фактическия състав на непозволеното увреждане и предвид разпоредбата на чл.45 от ЗЗД -
презумпцията за вина, като такъв той не подлежи на доказване в настоящето производство
от страна на ищците.
Оспорват твърдението, че деянието е случайно събитие по см. на чл. 15 от НК.
Оспорват като неоснователни възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия Я. М. и подчертават, че липсват данни, от които да се направи извод
той да е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат.
Оспорват като неоснователни възраженията на ответника относно настъпилите за
ищците неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и
процесното ПТП. Твърдят, че исковете не са предявени в завишен размер, а същите са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищците, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на
4
отговорност на ответника и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Възразяват срещу оспорването на претендираните лихви за забава, намирайки го за
неоснователно. Твърдят, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от Застраховка ГО на
автомобилистите, като съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, застрахователят дължи лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Аргументират се, че тъй като за делинквента
е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване
на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят не оспорва, че това
задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 03.04.2022 г.
Заключават, че най - късният момент, от който възниква задължение за лихви, е 05.04.2022 г.
- дата на уведомлението до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от него.
В допълнение ответникът сочи следното:
Счита, че ищците погрешно интерпретират посоченото, че застрахователят е длъжен
да се съобрази с твърдение за виновно поведение на пострадал летално водач за настъпване
на ПТП като в представения официален документ не е сторено твърдение и не се посочва
пътна обстановка, поведение или друго, което да обуславя твърденията. Подчертават, че в
протокола за ПТП е посочено, че причините са в процес на изясняване. Поддържа
оспорването на всички твърдения, изложени в исковата молба по отношение на
обстоятелствата, свързани с възникването на ПТП от 27.03.2022 г. и по отношение на
обстоятелствата, при което е реализирано ПТП, както и по повод нанесените в причинна
връзка вреди. Поддържа оспорването на претенцията и за дължима лихва, като счита, че
следва да бъде взета предвид приложимата специална норма към казуса по повод датата на
настъпване на деликта.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 348р-738 от 27.03.2022 г. е, че на посочената дата около 10.55 ч., на път „II-62“, на км. 52+
800 м., водачът на лек автомобил марка и модел „** ***“, с per. № *** И.Д. К. е навлязъл в
насрещната пътна лента, където се е движел лек автомобил марка и модел „*** ***“, с per №
***, управляван от Я. К. М., при което е настъпил удар между двата автомобила вследствие
на който двамата водачи са починали.
За възникналото ПТП е било образувано д.пр. №182/2022 г. по описа на РУ на МВР
- гр. Дупница, по което с Постановление от 16.02.2023 г. на прокурор от ОП- Кюстендил е
прекратено наказателното производство. С Определение от 11.07.2023 г., постановено по
н.ч.д.№ 252/2023 г., ОС- Кюстендил е потвърдил постановлението на прокурора от ОП-
Кюстендил за прекратяване на наказателното производство, а с Определение № 814 от
24.08.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 953/2023 г. АС- София е потвърдено определението
на окръжен съд.
От Удостоверение за наследници № 82 от 29.03.2022 г., издадено от Община *** се
установява, че ищците са низходящи – син и дъщеря на Я. М., починал на *** г.
В приетото по делото заключение на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза № 2749/17.06.2024 г., изпълнена от вещите лица д-р В. Н. и д-р
инж. Ф. К. са дадени отговори на въпроси, свързани с изясняване на механизма за
настъпване на процесното ПТП. В него е посочено, че ПТП е настъпило на републикански
път II-62 в зона извън населено място. Лек автомобил марка и модел „** ***“ се е движел в
посока от гр. С. към гр. Д., а лек автомобил марка и модел „*** ***“ - от гр. Д. към гр. С..
5
Приблизителната скорост на движение на двата автомобила е била: л.а. „** ***“- около 110
км/ч, л.а. „*** ***“- около 120 км/ч., като ограничението на максимално позволената скорост
извън населено място е 90 км/ч. Ударът между двата автомобила е челен - нецентрален, като
първоначалният контакт между тях е бил в областта на предната им лява част и
произшествието е настъпило в лентата за движение в посока от гр.Д. към гр. ***.
Траекториите на движение на двата автомобила е описан по следния начин: л.а. „** ***“ се е
движел в лентата за движение в посока от гр.С. към гр.Д., като преди настъпване на
произшествието е предприел маневра изпреварване и е навлязъл в насрещната лента, където
е и настъпило ПТП. Видимостта на водача на л.а. „** ***“ към другия участник в ПТП в
момента на изпреварване е била ограничена от движещия се пред него автомобил.
„Л.а. „*** ***“ се е движел в лентата за движение в посока от гр.Д. към гр.С., като
преди настъпване на произшествието е изпълнявал маневра изпреварване на два автомобила
и се е намирал в насрещната лента непосредствено преди ПТП, завършвайки маневрата си
се е прибрал в неговата лента, където е настъпило ПТП. Видимостта на водача на л.а. „***
***“ към л.а. ** ***“ в момента на изпълнение на маневра изпреварване е била ограничена
от движещия се пред л.а. „** ***“ друг автомобил. От техническа гледна точка причината за
ПТП е пресичане на траекториите на двете превозни средства, като произшествието за
водача на л.а. ** ***“ е било предотвратимо, ако същият е предприел маневра изпреварване,
но след като се разминат с л.а. „*** ***“. Всички травматични увреждания на пострадалия
са причинени от действие на твърди предмети- по механизма на удара и/или натиск с или
върху такива, както и от общо сътресение на тялото му в момента на тези удари, като ударът
за процесния автомобил е настъпил в предната му лява част, след което е последвало
завъртане на автомобила обратно на часовниковата стрелка и при този тип удар поради
действия на центробежната сила, тялото на водача се премества наляво и нагоре- на по-
малко или по-голямо разстояние в зависимост от наличието или не на предпазен колан.
При процесното ПТП- челен нецентрален удар на автомобила със скорост 120 км/ч в
лек автомобил, движещ се със скорост 110 км/ч правилно поставеният предпазен колан не
гарантира предпазване на пострадалия от получените от него конкретни смъртоносни
увреждания или от получаването на други по- различни подобни такива, които също ще
доведат до смъртта му. Непосредствената причина за смъртта на Я. М. е тежката гръдна
травма с разкъсванията на сърце, аорта, бял дроб и др., която е несъвместива с живота.
Налице е пряка причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП, получените от М. в
резултат на него травматични увреждания и последвалата му смърт.
Относно установяване на механизма на настъпване на пътнотранспортното
произшествие са разпитани и свидетели, а именно: Д. И. К., който се е возел на предната
дясна седалка в автомобила управляван от баща му- И. К. и е очевидец, В. М. и Г.К..
Свид. Д. К. твърди, че на 27.03.2022г. са пътували с баща му, майка му и
приятелката му до „***“ на разходка. Движили са се по пътя от гр.С. по посока гр.Д..
Свидетелят гледал в телефона си и изведнъж усетил някакво движение на колата. Вдигнал
погледа си и видял стопове пред него, които впоследствие се изместили леко вдясно и видял
кола срещу него в неговото платно. Автомобилът срещу тях, който според свидетеля е
изпреварвал, се върнал обратно, при което станал челният удар. Твърди, че насрещният
автомобил бил изцяло в тяхната пътна лента.
Свид. М. сочи, че е пътувал с Г. К. като пасажер и е седял на предната седалка.
Пътували в колона, наложило се да спрят рязко. Пред тях имало автомобили, които отбили,
защото щели да се ударят в тях. Видял, че има катастрофа, след което спрели и слезли. Не е
видял удара между автомобилите. Твърди, че било слънчево и сухо време и движението
било спокойно. Не може да опише разположението на двата автомобила едни спрямо друг.
Свид. К. сочи, че една от колите зад тях предприела маневра за изпреварване. След
няколко секунди се чул удар. Колите пред него отбили встрани, той също. Ударът се чул след
6
извършване на изпреварването.
Във връзка с установяване на причинените неимуществени вреди са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. В. и К. М..
В показанията си свид. В. сочи, че е приятел на ищците. Бил с Б., когато й се
обадили да й съобщят за инцидента. Тя много се разстроила, разплакала се. Присъствал на
погребението на Я. М., Й. и Б. били доста разстроени. Сочи, че ищците поддържали близки
и добри отношения с баща им. Звъняли си често, събирали се, разчитали на подкрепата на
своя баща. След неговата смърт ищците станали по-неспокойни, по-отдръпнати и свити,
лесно се разстройвали. Според свидетеля Й. и Б. все още не били преживели смъртта на своя
баща, говорили за него, все едно е жив. Спазвали църковните правила и ходели редовно на
гробища.
Свид. К. М., който е първи братовчед на ищците, сочи, че той съобщил на Й. за
смъртта на бащата на последния. Това много разстроило ищеца, разплакал се с глас.
Свидетелят за първи път го виждал да плаче. Дъщерята на пострадалия Б. свидетелят видял
на погребението. Видимо била много разстроена – също плачела. Свидетелят описва Я. М.
като добър и всеотдаен човек. Неговото семейство било сплотено, разчитали един на друг.
Смъртта на Я. се отразила тежко на ищците. Говорейки за него, те се разстройвали. Станали
по-затворени. След като Я. отишъл да живее в гр. *** не се откроявала промяна в
отношенията с неговите деца. Често се събирали, поддържали близки отношения. Я. помагал
в отглеждането на внуците, когато били по-малки.
С приложената по делото застрахователна полица № BG/22/ 122000852344 от
22.03.2022 г. се удостоверява, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество за лек автомобил
марка ** ***“, с per. № *** към датата на настъпване на ПТП. По отношение на наличието
на застрахователно правоотношение по делото няма спор.
С молба вх. № 3606/05.04.2022 г. ищците са отправили писмена застрахователна
претенция до ответното дружество за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на Я. М.. По делото
не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения за плащане по претенцията.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове се основават на твърдения за наличие на деликт и на
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника. В разпоредбата на чл.432
ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на делинквента.
Със застраховката „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица вреди. Тази отговорност се реализира
чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички вреди, пряк и
непосредствен резултат от деянието. Необходимо е към момента на увреждането да
съществува застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и
застрахователя, като наред с това задължително трябва да са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта, пораждащи основанието за възникване на отговорността на
прекия причинител спрямо увредения. Застраховани лица са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание, т. е. всеки, който не е установил противоправно
фактическата власт върху него.
7
По делото няма спор по следните установени в производството факти: 1) че водачът
на моторно превозно средство марка „**“ модел „***“ с рег. №***, е имал качеството на
застраховано лице по задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към
датата на произшествието /обстоятелство установимо от находящата се на лист 66 от делото
застрахователна полица/; 2) че застраховател по сключения договор за застраховка е било
ответното дружество ЗК *** АД; 3) че при реализираното ПТП е настъпила смъртта на Я. К.
М..
На основание чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой, като покрива неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.
Съгласно чл. 493а, ал. 1 от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице
застрахователят дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените имуществени и
неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. Нормите на ал. 3 и 4 на чл.
493 от КЗ определят кръга на увредените лица, на които в тази хипотеза се дължи
обезщетение: 1. - съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на
съпружески начала; - дете, включително осиновено или отглеждано дете; - родител,
включително осиновител или отглеждащ; 2. по изключение - лице, създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които
е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищците Й. Я. К. и Б. Я. К. са материално легитимирани да получат обезщетение за
претърпени от тях вреди в следствие смъртта на техния баща Я. М., тъй като попадат и в
кръга на лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС.
В хода на съдебното производство се доказа още и наличието на претърпени от
посочените двама ищци вреди, имащи неимуществен характер и изразяващи се в болки и
страдания от емоционално и психическо естество, които са следствие от смъртта на Я. М.,
техен баща. Внезапната му смърт е предизвикала у тях реакция на стрес, последвана от
реакция на траур, изразяващи се в тревожност, вътрешно напрежение, изолиране за период
от време от външния свят.
Доказа се по несъмнен начин от заключението по назначената комплексна
експертиза, че смъртта на Я. М. е настъпила в резултат на травматичните увреждания,
причинени при ПТП с участието на водача на моторно превозно средство марка „**“ модел
„***“ с рег. №*** И.Д. К..
От заключението по експертизата съдът намира за доказано и наличието на
противоправно виновно деяние на водача на МПС марка „**“ модел „***“ с рег. №***, а
именно нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП - да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място
в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение, както и изискванията на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП - да се движи със скорост до 90 км/ч за извън населено място.
Ето защо възраженията на ответника, че не е установен механизмът на ПТП се
явяват неоснователни. Съдът намира, че противоправното поведение на водача на визирания
автомобил и получените увреждания на наследодателя на ищците, от които е настъпила
смъртта му, са в пряка причинно-следствена връзка помежду си и са с доказан произход,
поради което са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество
за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищците.
Неоснователно е твърдението на ответника, че е налице случайно деяние. Случайно
8
деяние при пътнотранспортно произшествие е налице, когато деецът е направил всичко
зависещо от него за избягване на опасността, реагирал е своевременно и адекватно на
възникналата опасност, но вредоносният резултат е настъпил по независещи от него
причини. Както бе посочено по-горе, по делото безспорно се установи, че водачът на л.а.„**
***“ И. К. е нарушил разпоредбите на - чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Неговото поведение не е било правомерно, поради което не е налице случайно деяние.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се
определят от съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени
вреди се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увреденото лице. В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки и
страдания от емоционално и психическо естество, понесени от ищците, като последица от
настъпилата смърт на техния баща Я. М..
В своята практика ВКС на РБ приема, че понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими и от
друга най-големи. Характерът и тежестта на вредите, търпени от ищците, се установиха от
събраните по делото доказателства, посочиха се и се обсъдиха по-горе в съдебния акт.
Ищците са понесли тежко загубата на своя обичан баща, с когото са се намирали в добри
отношения и на чиято помощ и подкрепа са могли да разчитат.
Съдът съобразява от една страна обстоятелствата, че ищците са низходящи на
починалия, че същите са били в близки отношения със своя баща, въпреки разделното им
съжителство са поддържали близки контакти, събирали са се на семейни тържества, както и
без повод. Съдът съобрази и факта, че смъртта на М. е променила на емоционално ниво
качеството им на живот за относително продължителен период от време, с всички онези
проявления на негативни изживявания, които се посочиха по-горе.
От друга страна, при определяне на паричния еквивалент на дължимите обезвреди,
съдът е длъжен и отчита всички установени по делото конкретни обстоятелства, имащи
отношение към естеството и интензитета на вредите. Така, не може да не се съобразят и
следните категорично доказани по делото факти: ищците са във възраст, позволяваща им
самостоятелност и независимост от грижите на техния баща, същите са изградили свои
семейства, с които споделят ежедневните радости и болки, даващи им нужната опора в
живота.
Като съобрази всичко изложено, съдът намира, че справедливи обезщетения за
претърпените от Й. К. и Б. К. вреди биха били суми в размери от по 120 000 лева за всеки от
тях.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може
да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
9
обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В редица решения на ВКС на РБ се приема, че изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то
обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за
настъпването му или го е улеснило.
Ответникът по делото е направил възражение за съпричиняване на вредите, което е
обосновал с твърдения за противоправно поведение на Я. М. способствало за настъпване на
смъртта му, доколкото последния като водач на лекия автомобил, е управлявал същия без
поставен обезопасителен колан (чл.137а ал.1 от ЗДвП).
Съдът намира, че възражението на ответника, че причинената смърт на М. е
настъпила и в следствие на допуснатото от него нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, не се
доказа. Нормата задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от
определени категории, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
По делото се установи, че управлявания от М. автомобил е бил оборудван с
обезопасителен колан, както и, че такъв не е бил поставен към момента на настъпване на
инцидента. Сам по себе си фактът, че пострадалият при ПТП водач не е ползвал
обезопасителен колан не е достатъчен, за да бъде приложен чл.51 ал.2 от ЗЗД, а следва да
бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на
конкретното ПТП вреди, не биха се проявили или биха били в по-малък обем, ако
пострадалият е ползвал такъв предпазен колан. Такива доказателства по делото не се
събраха. Дори напротив- вещите лица установяват, че при челен удар на автомобила със
скорост 120 км/ч в лек автомобил движещ се със скорост 110 км/ч правилно поставеният
предпазен колан не гарантира предпазване на пострадалия от получените от него конкретни
смъртоносни увреждания или от получаването на други по- различни подобни такива, които
също ще доведат до смъртта му.Изложеното очертава извода на съда, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на непоставянето на
обезопасителен колан, е неоснователно.
При така изложените доводи, съдът намира, че исковете са основателни за суми от
по 120 000 лева всеки, поради което за тези суми ще ги уважи и ще ги отхвърли за разликата
над тях до пълните претендирани размери от по 160 000 лева за всеки, предявени като
частични от по 200 000 лева за всеки от ищците.
По отношение на претенциите по чл.86 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.2, в застрахователното обезщетение по ал.1, т.е.
това, което застрахователят следва да изплати по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, се включват освен обезщетението за причинените от застрахования на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие и 1. пропуснатите ползи, които представляват пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане и 2. лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3.
Според ал.3, лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност) и в този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
10
Доколкото несъмнено е, че делинквентът отговаря спрямо пострадалия и за забавата,
съобразно правилото на чл.84 ал.3 във вр. с чл.45 от ЗЗД, то и застрахователят отговаря за
забавата, но при условията на горните разпоредби.
Така, в конкретния случай, от представеното по делото уведомление, изходящо от
ищците и адресирано до ответника, съдържащо заявени претенции, както и от приложеното
известие за доставяне на уведомлението, извършено по пощенски път, се установява, че на
05.04.2022г. ищците, в качеството им на пострадали лица, са уведомили застрахователя на
гражданската отговорност на водача на застрахованото при тях ППС, относно настъпването
на застрахователното събитие, като са предявили и застрахователните си претенции. От тези
факти следва извод, че дружеството дължи на всеки от двамата ищци и обезщетение за
забавата, считано от тази дата до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищците са били освободени от задължението за заплащане на държавна такса в
производството, но не и на разноски. Същите са сторили разноски в общ размер на 557.50
лева за заплатен депозит за комплексната експертиза. Изчислени по компенсация,
дължимите разноски възлизат на сумата от 418.12 лева.
Ищците са били представлявани от адв. П. К. от САК, като видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие между страните е уговорено предоставянето
на безплатна правна помощ по делото в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Претендирано е
присъждане на възнаграждение на адв.К..
Съдът намира, че са налице предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, при съобразяване частичното
уважаване на исковите претенции на двамата ищци и съобразно техния размер. Когато е
поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена при
условията на чл.38 от ЗАдв. адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е
достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона, при която помощта се предоставя, и този договор да
е представен по делото. Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да
ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение
№365 от 17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по ч.т.д.№894/2017г., определение №616 от
05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о., по гр.д.№5089/2016г., определение №515 от 02.10.2015г. на
ВКС, I-во т.о., по ч.т.д.№2340/2015г., определение №163 от 13.06.2016г. на ВКС, I-во г.о., по
ч.гр.д.№2266/2016г./.
От представения в конкретния случай договор за правна защита и съдействие е
видно, че е налице отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв., наложила
осъществяването на безплатна правна помощ, следователно, искането за присъждане на
разноски се явява мотивирано и следва да бъде уважавано.
При уважаване на исковете за суми от по 120 000 лева, дължимото възнаграждение е
определимо по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – по 9 450 лева за всеки ищец, или общо – 18 900 лева.
Ответникът е сторил разноски за вещи лица – 557.50 лева, депозити за свидетели –
160 лева, възнаграждение за процесуално представителство – 1080 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника се следва
заплащане на разноски в размер на 449.37 лева, които следва да се заплатят от ищците по
равно.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената
част от исковете, държавна такса в размер на общо 9 600 лева.
11
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, да заплати на Й. Я. К., ЕГН **********, и Б. Я. К., ЕГН **********,
суми от по 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева) на всеки от тях, представляващи
обезщетения за претърпени от всеки от двамата ищци неимуществени вреди в резултат на
смъртта на техния баща Я. К. М., с ЕГН **********, настъпила в резултат на пътно-
транспортно произшествие, предизвикано на 27.03.2022г. от водач на л.а. марка „**“ модел
„***“, рег.№ ***, управляван от И.Д. К., чиято гражданска отговорност към момента на
произшествието е била застрахована от дружеството, ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя с предявяването на
извънсъдебна претенция – 05.04.2022г. до окончателното изплащане, като исковете за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лева всеки до
претендираните по 160 000 лева всеки, предявени като частични от 200 000 лева, ведно със
законна лихва от 03.04.2022г. и за присъждане на законна лихва върху всяка от присъдените
суми, считано от изтичане срока по чл.429, ал.3 от КЗ, а именно от 03.04.2022 г.до
04.04.2022г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, да заплати на Й. Я. К., ЕГН ********** и Б. Я. К., ЕГН **********,
сумата от общо 418.12 /четиристотин и осемнадесет лева и дванадесет стотинки/ лева,
представляваща заплатени от тях деловодни разноски, изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, да заплати на адв. П. К., БУЛСТАТ№***, с адрес на дейността: гр.
******, сумата от 18 900 лева (осемнадесет хиляди и деветстотин лева), представляваща
общ размер на дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената от адв. К. безплатна
адвокатска помощ на ищците по делото Й. Я. К., ЕГН ********** и Б. Я. К., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Й. Я. К., ЕГН ********** и Б. Я. К., ЕГН **********, да заплатят на
„Застрахователна компания ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
****** сумата от общо 449.37 лева (четири стотин четиридесет и девет лева и тридесет и
седем стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд-Кюстендил сумата от 9600 лева (девет хиляди и шестстотин лева),
представляваща дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в 2-
седмичен срок, от връчване на препис.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
12