Р Е Ш Е Н И Е №
261725
гр. Пловдив, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 8088 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от „СЕЙФ -БИЛД“ ООД,
ЕИК *********, гр. София, р-н Изгрев, ул. „Никола Габровски“ № 1 против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК:
********* с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта
на сумата от 1452,30 лв. за доставена ел. енергия
за обект на потребление – с. Б. през периода 08.12.2018 г. до 05.01.2019 г., за
която сума е издадена фактура № **********/31.01.2019 г. на обща стойност
3442,78 л. без ДДС или 4131,34 лв. с ДДС.
Ищецът сочи, че е небитов клиент и потребител на енергийни услуги,
доставяни от ответника до обекти на потребление на ищеца. Ищецът ежемесечно получава
обща фактура , издадена от ответника за консумираната във всичките му обекти електрическа
енергия, като предмет на настоящия спор е начислената за обект на потребление –
с. Б. стойност на доставена електрическа енергия за периода от 08.12.2018 г. до
05.01.2019 г., съгласно фактура №
**********/31.01.2019 г. в размер от 1452,30 лв. без ДДС. Ищецът счита, че отразеното
във фактурата количество доставена електрическа енергия до този обект в размер на
9389 КВТч общо, от които 3056 КВТч нощна електрическа енергия и 6333 КВТч дневна
електрическа енергия не отразяват действителната консумация. Твърди се, че стойностите
са завишени, като се сочи, че обектът не функционира и не се използва за посочения
период от време, поради и което не би могло да се консумира количество електрическа
енергия в размерите, отразени във фактурата.
В подкрепа на изложеното сочи, че през предишните пет месеца начисляванато
количество електрическа енергия е било в значително по – ниски размери, като най
– голямо количество е отчетено в предходната спрямо процесната фактура и е в размер
на 503 КВТч. Общо. Посочва се, че през периода от 01.10.2018 г. до 05.12.2018 г.
електромерът на обекта е подменян едностранно два пъти по неизвестни причини. Оспорва
се дължимостта на сумата, като се излагат подробни съображения, че същата не отразява
стойности, измерени от изправно средство за търговско измерване, нито действителната
консумация в обекта. Твърди се, че сумата е начислена неоснователно, като се оспорва
техническата изправност на СТИ и стриктното спазване на правилата за подмяна на
СТИ. Освен това се сочи, че в имота не се извършва редовен ежемесечен отчет. На
основание подробно изложени в исковата молба съображения се моли предявеният иск
да се уважи. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сумата
е начислена правомерно, като същата е дължима
за изразходвана електроенергия за процесния
обект на потребление на ищеца за посочения във фактурата период. Счита, че при начисляването
на претендираните суми и отчитането на показанията на електромера са спазени предвидените
в общите условия и закона правила за това. Твърди се, че монтираният на обект на
ищеца електромер, въз основа на чийто показания е начислена процесната сума е изправно
СТИ.Позовава се на общите условия, действащи през отчетния период. Твърди се, че обичайното потребление на клиента,
на което се позовава ищецът не е константна величина. Оспорват се твърденията на
ищеца, че СТИ не е изправно, като се сочи, че същото е поддържано, съгласно нормите
за експлоатация от електроразпределителните
дружества. С оглед изложеното се моли да се отхвърли искът, като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по реда на
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
процесната сума, тъй като не съответствала на реално потребеното количество електрическа
енергия в обекта, както и поради твърдения за техническа неизправност и незаконосъобразно
монтиране на средството за техническо измерване, което отчита електрическата енергия
в обекта. При така наведени твърдения, доводи и възражения от всяка от двете страни,
описани подробно по-горе, релевантно за разрешаването на правния спор е дали между
страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по доставка и консумация
на ел. енергия за процесния период; дали начислената електрическа енергия, чиято
стойност се претендира за заплащане е реално доставена на ищеца в обекта за потребление
и дали СТИ, отчитащо ел. енергия е монтирано законосъобразно и отговаря ли то на
законовите изисквания за изправност. В доказателствена тежест на ответника съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е пълното и главно доказване на посочените правнорелевантни
факти.
Не се спори, че ищецът е клиент на ответното дружество, както
и че последното в качеството си на оператор на разпределителната мрежа пренася
електрическа енергия до обекта на клиента с ИТН***. Оспорва се, че е доставено
начисленото количество електрическа енергия за обекта в с. Б., съгласно фактура
№ **********/31.01.2019 г., както и че същото е измерено от годно измервателно
устройство.
В приетата по делото, като
писмено доказателства фактура № **********/31.01.2019 г. е отразено, че на
ищеца за няколко места на потребление е начислена общо активна енергия 20930
кВтч, като стойността, ведно с акциз, цената за пренос през
електроразпределителната мрежа ниско напрежение, цена за пренос и достъп
през/до електропреносната мрежа и достъп до разпределителната мрежа е 4131,34
лв. В детайлната информация към
фактурата е отразено, че за обект с ИТН *** на ищеца в с. Б. за отчетен период
08.12.2018 г. -05.01.2019 г. е начислена електроенергия и услуги на обща
стойност 1452, 30 лв.
От приетите по делото, като
писмени доказетлства предходни фактури за периода от 06.07.2018 г. до 05.12.2018 г. се установява,
че средната начислявана сума за всички обекти на ищеца е в размер от 1806 лв.,
като най – голяма е стойността на последната фактура от 31.12.2018 г. за
отчетен период от 06.11.2018 г. -05.12.2018 г. За този отчетен период за обект с ИТН *** на ищеца в с. Б. е начислена
електроенергия и услуги на обща стойност 98,10 лв. За предходни периоди - за периода от 06.10.2018 г. до 05.11.2018
г. за същия обект е начислена стойност от 61,91 лв., за периода от 06.09.2018
г. до 01.10.2018 г. е начислена стойност в размер от 47,81 лв., за периода от
06.08.2018 г. до 05.09.2018 г. – 67,27 лв. и за периода от 06.07.2018 г. до
05.08.2018 г. – 35,53 лв. В детайлна информация към фактура от 31.12.2018 г. е
отразено, че електромерът е сменен на 06.12.2018 г.
Приети са като писмени доказателства
декларация за съотвествие на трифазен електром ***.
В протокол монтаж/подмяна на средства за
измерване от 30.11.2018 г. е отразено, че на обект *** е демонтиран електромер
№ *** и е монтиран електромер с № ***. Протоколът е изготвен от ***, като е
подписа от свидетели Г.Ш. и Н.Т. Разпитан е като свидетел ***, който заявява,
че са сменили електромера с цел дистанционно отчитане. Посочва, че знае къде се
намира местността ***. Посочва, че колегата му Б.Ч. е монтирал електромера,
като той е изготвил протокола, който е бил подписан от два свидетели. Не си
спомня марката на електромера. Разпитан
е като свидетели и лицето, което се сочи, че е сменило електромера Б.Ч., който
потвърждава, че протоколът е изготвен от св. ***, а елекромерът на обекта е
сменен от него. Сменени били електромерите на цялата местност ***. Твърди, че
винаги търсят представител на клиента, като свидетели се подписват служители от
охраната. Не си спомня конкретния обект, като посочва, че са били екип с ***,
като последният изготвял протокола, а той сменял електромерите.
От приетото по делото
заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че в периода 08.12.2018
г. -05.01.2019 г. обектът на потребление с ИТН *** е снабдяван с електрическа
енергия в следните количества дневна 6333 кВтч и нощна 3056 кВтч. Така
установеното количество напълно съответства на отразеното в детайлна информация
към оспорената фактура, която е представени от ищеца и приета, като писмено
доказателство. Вещото лице е установило, че процесният електромер отговаря на
нормативните изисквания, поставени към СИ, подлежащи на метрологичен контрол
със ЗИ и Наредба за средствата за измерване. Електромерът притежава сертификат
за одобрен тип СИ, а поддръжката му отговаря на изискванията за извършване на
периодичин метрологични проверки, съгласно сроковете, регламентирани в Заповед
№ А- 333 на председателя на ДАМТН от 29.05.2014 г. Вещото лице установява, че
процесният електромер носи изискуемите знаци за преминати метрологични
проверки, като са спазени изискванията на Заповед № А- 333 на Председателя на
ДАМТН от 29.05.2014 г. относно срочността на последващите проверки за този тип електромери.
Електромерът подлежи на последваща проверка през 2022 г. Към процесния период
08.12.2018 г.-05.01.2019 г. няма нарушения, относно законоустановени и
изискуеми технически проверки. Вещото лице посочва, че издадената на 31.01.2019
г. фактура № ********** остойностява реално доставена до имота на ищеца ИТН ***
електрическа енергия. Установява, че електромер № *** е монтиран в съответствие
с нормативните и технически изисквания за този тип измервателни средства,
свързан е по правилната схема, а изходящият прекъсвач и присъединеният към него
кабел – тип САВТ са оразмерени съобразно предоставената мощност за обекта от 39
кВт. Електромер № *** е включен към система за дистанционен отчет и отчита
дистанционно. Отчита се ежемесечно, като до м. юни 2019 г. отчетна дата е 5-то
число на месеца от м. юли 2019 г.- 1-во число на месеца. Електромер № *** е
одобрен тип СТИ, за което има сертификат от нотифициран за това институт –
Словашки институт по метрология, Братислава. Сертификатът е с валидност
09.03.2020 г. От таблицата в експертното заключение е видно, че на 07.12.2018
г. не е отчетено количество доставена електрическа енергия. Не е отчетено
количество електрическа енергия за обекта и в последващите периоди. При разпита
вещото лице посочва, че за този обект е имало еднократно консумация, като
сградата е била заключена при посещението му на място. В таблото е само
процесният електромер. Посочва, че на л. 5 от заключението е отразено, че в
момента схемата е нормална, като прекъсвачът под опушването на сничката е 63
ампера, което отговаря на 39 кВтч мощност. Вещото лице посочва, че опушването е
от късо съединение, но няма данни от кога е била. Към датата на проверката
прекъсвачът отчита нормално. Не е установил наличие на втори каберл, който да
води на някъде другаде енергия. Вещото лице посочва, че не е имало за задача да
проследява дали кабелът отива към обекта на ищеца, поради и кето е допусната
допълнителна задача. От приетото по делото допълнително заключение се
установява, че кабелът – силов четирижилен кабел, водещ началото си от
монтирания в електромерно табло на фасадата на ТП „***“ електром с фабр. № ***,
ИТН *** електрозахранва с трифазно напрежение обекта на ищеца в местността ***.Установява
се, че кабелът е положен под земя и води началото си от електромера.
Така направените от вещото
лице изводи се кредитират от съда като обективно и компетентни дадени съгласно разпоредбата
на чл. 202 ГПК. Съдът не възприема възражението на ищцовата страна за неправилност
и необоснованост на заключението, като вещото лице е отговорило и по отношение
на въпроса дали съответния кабел захравна именно имота на ищеца, в която част
заключението е оспорено, като непълно. Изводите на вещото лице съответстват със
законовата уредба, приложима за случая. Разпоредбите на Закона за измерванията,
както и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (по-нататък НСИПМК) разпознават два вида средства за техническо измерване
– едните са от ободрен тип, а другите са с оценено съответствие. В случая вещото лице посочва, че електромерът
е от одобрен тип. Изискванията по тази наредба следва да са спазени, като електромерите
с оценено съответствие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено
съответствие със съществените изисквания, определени по НОИОССИ, и подлежат на последваща
проверка. В случая, за процесния електромер е издадена декларация за съответствие,
като е нанесен и знак за оценено съответствие и номер на сертификат за типова проверка.
Електромерът е преминал и първоначална
проверка, като подлежи на последваща такава през 2022 г., поради което съдът счита, че по отношение на него са спазени законовите
изисквания и същият е изправно средство за техническо измерване, което точно е измервало
количеството консумирана електрическа енергия.
На последно
място, следва да се обсъди и доводът на ищеца касателно момента на поставяне на
електромера през месец ноември 2018 г. и обстоятелството, че представител на
клиента не е присъствал при смяната на електромера и същият не е бил уведомен
за смяната. Действително във фактурата, предхождаща оспорената фактура е
отразена друга дата на смяна на електромера, но същата не представлява писмен
документ, ползващ се с материална доказателствена сила относно датата на смяна
на електромера. За това обстоятелство е приет като писмено доказателтсво
протокол за смяна на електромер от 30.11.2018 г. и са разпитани свидетели, като
се установява, че поради отсъствие на представител, то протоколът е подписан от
двама свидетели, които не са служители на ЕР ЮГ. Вещото лице е категорично, че
монтираният електромер № *** е монтиран в съответствие с нормативните и технически
изисквания за този тип измервателни средства, свързан е по правилната схема, а изходящият
прекъсвач и присъединеният към него кабел – тип САВТ са оразмерени съобразно предоставената
мощност за обекта от 39 кВт.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че стойността на
ел. енергията за обект с ИТН *** е образувана от стойността на дневна и нощна
електрическа енергия, стойност на такса пренос през електроразпределителната
мрежо до обект на НН, пренос и достъп до електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителната
мрежа – предоставена мощност 39 кВтч, акциз и ДДС, като общата стойност с ДДС е
1742,76 лв. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца, както следва –
по дебит на разчетна сметка 498 – други дебитори в размер на 1990 ,48 лв., по
дебата на разчетна сметка 453/1 – разчети за ДДС в размер на 688,56 лв. и по
дебита на разчетна сметка 444 – вземания по съдебни спорове – 1452,30 лв.,
включена в дневник за покупките и справка – декларация по ЗДДС за отчетен
период м. 01.2019 г. с право на приспадане на данъчен кредит в размер на 688,56
лв. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника, като приходи от
продажба на услуги, включена е в дневник за продажбите и справка –
декларация по ЗДДС за отчетен период м. 01.2019 г., като сделки с начислен ДДС.
Установява се, че отчетената по дневна и нощна тарифа електрическа енергия и
предоставени мрежови услуги и добавки за обект с ИТН *** – с. Б. са
остойностени по утвърдените от КЕВР цени.
На основание
гореизложеното при разпределената доказателствена тежест за това ответникът
установи основанието и размера на начислената сума за реално доставена
електрическа енергия. Не се установи през процесния период да е имало авария
или друго събитие, което да е довело до неточно отчитане, като вещото лице не
може да каже с категоричност откога датира опушването около електромера, но е
категорично, че същият отчита правилно.
С оглед горното предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства
за извършването им. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер от 400 лв. за експертизи и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът счита за неоснователна
претенцията за присъждане на разноски в размер от 10 лв. – депозит за свидетел,
доколкото такива разноски не са платени по делото на разпитаните свидетели, а
по отношение на претенцията за юрисконсултско възнаграждение, то същата съдът
определя в размер на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СЕЙФ -БИЛД“ ООД,
ЕИК *********, гр. София, р-н Изгрев, ул. „Никола Габровски“ № 1 против ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД, ЕИК:
********* иск за установяване недължимостта
на сумата от 1452,30 лв. за доставена ел. енергия за обект на потребление – с. Б.
– в.з. „***“ – *** през периода 08.12.2018 г. до 05.01.2019 г., за която сума е
издадена фактура № **********/31.01.2019 г. на обща стойност 3442,78 л. без ДДС
или 4131,34 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „СЕЙФ -БИЛД“ ООД, ЕИК *********, гр. София, р-н Изгрев, ул. „Никола Габровски“
№ 1 да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, ЕИК: *********, гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 500 лв. – разноски по делото за депозити за
СТЕ и СИЕ и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала.
ПМ