№ 475
гр. Бургас , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В.Т.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120201834 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на К.М.П. ЕГН ********** с
адрес на местоживеене гр.Бургас, ***** чрез адв.С.И. от БАК против наказателно
постановление № 20-0769-003429/ 16.09.2020г., издадено от началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на
основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лева. Оспорва се установената
фактическа обстановка, като се иска отмяна на обжалваното постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана
страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
На 16.08.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на същата дата 16.08.2020г. около 10:55 часа в гр.Бургас, на
бул.“Стефан Стамболов“, до бензиностанция „Петрол“, в посока хотел „Мираж“ е
управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ****, който е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение, без сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят не е възразил и не е дал обяснения при съставяне на акта. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. В акта се съдържат
законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН и от формална страна е редовен.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за опорочаване на производството, по
причина, че връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение
бил нечетлив. Дори да се приеме, че в действителност копието от акта е нечетливо, това не
1
променя факта, че преписът е копие на първият, четливо попълнен екземпляр от съставения
акт, който е бил предявен на жалбоподателя, без възражения, и който с положения си
подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят не е направил възражения и по тази причина съдът приема, че твърдяното
връчване на нечетлив препис от акта, не представлява нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за
запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е
вменено. Няма съмнение, че на жалбоподателя са му били известни фактите, съставляващи
основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на
санкцията, доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със съдържанието
му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този смисъл правото му защита не е
било нарушено, още повече, че до нечетливост на акта би могло да се стигне и при
неподходящо съхранение.
На 17.08.2020г. са издадени заповеди за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0769-001696 по чл. 171, т.1, б „Е” за временно отнемане на СУМПС и № 20-
0769-001697 по чл. 171, т. 2, б „В” от ЗДвП за временно спиране от движение на моторно
превозно средство.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на
основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от К3 е наложил на жалбоподателя глоба в размер
на 250 лева.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед 251з-1776/31.05.2016г..
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение. Това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Съгласно чл.461, т.1 от КЗ задължителни застраховки са „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък
„задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.
Според санкционната норма на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се налага глоба от 250 лева – за физическо лице.
Установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г.К. и
Д.А. се установява, че на 16.08.2020г. в гр.Бургас, бул.„Стефан Стамболов“ до
бензиностанция Петрол в посока хотел „Мираж“ около 10:55 часа е бил спрян за проверка
процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя К.П., без сключен договор за
2
застраховка гражданска отговорност в нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
По делото е доказано, че К.П. е бил наказан за същото нарушение, извършено на
16.08.2020г. в 10:48 часа в гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“, когато също е управлявал
собствения си лек автомобил „***“ с рег.№ ****, без задължителна застраховка гражданска
отговорност. Нарушението е установено с АТСС САИРН m*SрeeDet2D и е санкционирано с
издаването на електронен фиш серия Г № 0021961, издаден от ОДМВР-Бургас, представен
по делото, с който на основание чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.1,
вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена глоба от 250 лева. След електронния фиш няма данни на
жалбоподателя да е наложена принудителна административна мярка по ЗДвП.
В случая с деянието, предмет на настоящото производство жалбоподателят К.П. е
осъществил едно продължено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. То се
осъществява само с едно деяние, а именно несключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и е насочено към постигане на една цел - да се
управлява моторно превозно средство без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава на това
нарушение, чрез бездействие, през определен период от време и създава по този начин едно
трайно състояние на административно нарушение, което продължава до неговото
прекратяване. След като се касае за продължено административно нарушение, в рамките на
периода, за който е следвало да сключи ЗЗ „Гражданска отговорност“ субектът на
нарушението може да бъде санкциониран само веднъж. Именно по тази причина
законодателят е регламентирал в чл.171 от ЗДвП две възможности за налагане на ПАМ,
които категорично препятстват възможността на този субект да продължи да управлява
моторното превозно средство без да има за него сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В рамките на целия период, за който лицето е длъжно да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ административнонаказващият орган
не може да налага наказание втори път, поради забраната на чл.17 от ЗАНН, тъй като то се
явява наказание за същото нарушение. В случая с обжалваното постановление и с
представения по делото електронен фиш е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
едно и също нарушение – това, че не е сключил задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, с което се нарушава забраната „non bis in idem“. Предвид
изложените съображения според съда обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, предвид направеното искане и изхода от правния спор
съдът дължи произнасяне по разноските. Право на разноски има жалбоподателят, който
претендира разноски в размер на 600 лева и за двете инстанции. Съгласно чл.18 вр. чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението е в размер на 300 лева, поради
което възражението за прекомерност е неоснователно.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0769-003429/ 16.09.2020г. издадено от
началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ на К.М.П. ЕГН
********** с адрес гр.Бургас, ***** е наложено административно наказание глоба в размер
на 250 /двеста и петдесет/ лева.
3
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на К.М.П. ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4