Решение по дело №757/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „БН АГРО“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белене, ул „България“ №37, представлявано от управителя Д. А. Н., против Уведомително писмо изх.№01-153-2600/179/4.08.2023 год. на Директора на ОД на ДФЗ-Плевен, с което е оторизирана субсидия по подадено от дружеството заявление за подпомагане/плащане, във връзка с допустими дейности по мярка 14 с ИД 15/14/04509 в размер на 0,00 лева.

В жалбата се твърди, че оспореното писмо е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В резултат на извършени административни проверки, Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие” - гр. Плевен е определила размер на финансово подпомагане по подаденото от дружеството заявление за подпомагане/плащане по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ в размер на - 0,00 лв. Според органа подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане, тъй като при извършване на административна проверка по чл.23, ал.1 от Наредба № 4 от 8 август 2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. към дата 31.12.2022г. е установено неспазване на разпоредбите на чл.12, ал. 3, предл. последно във връзка с чл.4, ал. 3, т. 1, буква „а“; „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“ от Наредба № 4 от 8 август 2017 г. и чл. 10, т. 1, буква „а“ от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. В УП са изложени факти, че към дата 31.12.2022г. в ЖО № 5930-0267 са били налични: 765 броя животни от допустимите категории от типа ДПЖ: 570 броя овце и кози майки; 9 броя ДПЖ-разплодници; 110 броя ДПЖ - агнета и ярета; 49 броя ДПЖ - женски шилета и козички за разплод; 11 броя ДПЖ - мъжки шилета и козлета за разплод; 16 броя ДПЖ - шилета за угояване; 25 бр. животни от типа ДПЖ: женски козички и шилета от недопустими категории. Сочи, че административният орган е основал отказа си на осн. чл. 28, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 12, ал.З, предл. последно във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1, буква „а“; „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“ от Наредба № 4 от 8 август 2017 г. и чл. 10, т.1, буква "а" от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти: „Изплащането на финансовата помощ може да се откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите но чл. 4, ал. 3, т.1. 1. Позовава се на разпоредбата на чл.4, ал. 3, т.1, буква „а“; „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“ от Наредба № 4 от 8 август 2017 г., според която общата необходима минимална площ за допустимите животни от типа ДПЖ в двор следва да е 1190,80 кв.м., а на недопустимнте/незаявените съгласно Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 20.04.2006г. следва да е 30 кв.м. или общо 1220,80 кв.м., при общо осигурена съгласно представеното становище - 1200 кв.м. Разликата между общо наличната площ и общо необходимата минимална площ е - 20,8 кв.м.

Тези изводи на административния орган жалбоподателят счита за неправилни, поради следното: Представя удостоверение № 77/15.03.2021 г., според което капацитетът на животновъдния обект е 2100бр. овце, от което следва, че броя, вида и категорията на отглежданите в ЖО към 31.12.2022 г. животни съответства изцяло на капацитета на обекта, определен с Удостоверението му за регистрация по чл. 137 от ЗВМД. Позовава се и на Становище №26 от 11.05.2022г., в което ОДБХ Плевен е удостоверила, че наличната свободна подова площ в помещения е 2000кв.м., които земеделският стопанин е изпълнил съобразно бройката животни. Спорни са превишените 20 кв.м. дворна площ, за които ОДБХ Плевен е удостоверила налични 1200кв.м, а при административните проверки ДФЗ е установил необходимост от 1220,80 кв.м., т.е. 20,8 кв.м. или 1,7 % разлика. Жалбоподателят прилага обяснителна записка от главния проектант на проекта, на стр. 7 от която е видно, че двата броя овчарници са със застроена площ от по 1041кв.м.всеки, и двустранни спрямо сградата дворове за разходка с квадратура от по 342,45 кв.м всеки. По този начин сочи, че общата подова площ е 2082кв.м, а не както е посочено в удостоверението, закръглено на 2000кв.м. При пресмятане е видно още, че общата дворна площ е в размер на 1369,8кв.м. /342,45 х 4 защото дворовете са от двете страни на двете сгради, което прави общи 4бр. дворове/, а не както е посочено в становището закръглено на 1200 кв.м. Счита, че административният орган е длъжен да издири и събере всички доказателства, нужни за пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, независимо къде се намират доказателствата. Ако органът е установил необходимите факти или направил проверка на място, е щял да стигане до различен извод, а именно, че земеделският стопанин е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 3, т. 1. 1. Според жалбоподателя това е така, защото ЖО разполага с дворна площ от 1369,8кв.м при необходими /съобразно неговото изчисление/ 1220,80 или с други думи няма недостиг на въпросните 20,8 кв.м, което е пренебрежимо малко спрямо общия брой животни. Твърди, че по този начин административният орган е нарушил както принципа за истинност, посочен в чл. 7 от АПК, така и общите принципи за извършване на проверка в съответствие с чл. 35 от АПК. При сравняване на минимално изискуемата площ и осигурената площ в ЖО е видно според жалбоподателя, че обективно капацитетът на ЖО за отглеждане на животни от вида на процесиите е значително по-голям от този, посочен в становището и този извод се подкрепя от обяснителната записка на главния проектант и удостоверение № 77/15.03.2021г., съгласно което капацитетът на животновъдния обект е 2100 бр., поради което отглеждането на 790 бр. ДПЖ, към момента на адм. проверка в процесния животновъден обект с капацитет 2100 бр. не нарушава нормативните изисквания за хуманно отношение към животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата.

Жалбоподателят твърди още, че като основание за отказа си органът е посочил, че ЗП не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1; В тази връзка счита за изцяло неправилен подхода на органа към броя на допустимите животни, да добави броя на недопустимите животни, за които е определил 30 кв.м, които на практика са превишили общата дворна площ от 1200 кв.м. Видно от заявлението на ЗП, същият е заявил общо 559 броя ДПЖ, които са предмет на подпомагане. Всички бройки над тази размер не са предмет на заявлението за подпомагане, независимо дали са допустими по мярката или не, поради което не следва да бъдат ползвани като основание за отказ за плащане на помощта за заявения размер от 559бр. Сочи, че броя на животните в ЖО е динамична величина и във всеки един момент тя е различна вследствие на прираст, смъртност, продажби и др. Прави извод, че разминаването в броя на животните към датата на кандидатстване (подаване на заявление за подпомагане/плащане) и към датата на извършените административни и други проверки, не представлява нарушение на някое от изискванията на чл. 28 от Наредба № 4/8.08.2017 г. Счита, че ако органът беше извършил допълнителни проверки, щеше да установи друг брой животни, в много по - малки размери от установените към 31.12.2022 г. а именно 790 бр., за което прилага справки за броя на животните в ЖО, които към 20.10.2022г. са 627, към 20.11.2023г. са 618 бр. и към 20.01.2023г. са 785 бр., които във всички случаи са по- малко от установените от органа на една конкретна дата, от което прави извод, че и дворната площ от 1200 кв.м., посочена закръглено в становището на ОДБХ Плевен, е достатъчна за всички допустими животни.

На следващо място счита, че административният акт противоречи и на целта на закона. В случаи като процесния - при установяване на наличната свободна подова площ при отглеждане на животни, регламентирани в Наредба № 4 от 8.08.2017 г., както и другите изисквания за хуманно отношение към ДПЖ, целта е ЗП да бъде подпомогнат за извършваните от него дейности по мярката в съответствие с броя на заявените за подпомагане животни (които са по-малко от отглежданите), т. е. в рамките на броя животни, посочен в заявлението, а не да бъде санкциониран за неспазване на ангажимент, който реално не е поемал пред бенефициента.Счита още, че според чл. 28 от Наредба 4, изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установят предпоставките и по- точно при налагането на санкцията, органът е следвало да съобрази степен, тежест, продължителност и системност на твърдяното нарушение на законоустановените изисквания. В Наредба № 4 от 8.08.2017 г. не е определен размера на отказаната помощ, като счита, че административният орган е длъжен в административния акт или друг предхождащ го документ да мотивира определения от него размер на отказ от подпомагане. Такива мотиви не са налице нито в отделен документ, нито в оспореното уведомително писмо, нито е налице позоваване на нормативен акт, инструкция, указания или друг вътрешнослужебен акт. Предвид това, според жалбоподателя остава неясно как административният орган е преценил, че не следва да бъде изплатена изцяло финансова помощ на земеделския стопанин по заявената подмярка 14. 2, при отклонение от 20 кв.м което 1,7%. Този пропуск представлява нарушение на материалния закон, доколкото не е ясно как е определен размерът на отказа за предоставяне на помощ по мярката. При липсата на ясно определени нормативно правила за намаляване на претендираната помощ при частично неизпълнение на условията за подпомагане, административния орган следва да съобрази всички факти и обстоятелства - вид и количество на отглежданите животни, вид и интензитет на поетите ангажименти по мярката, вид на нарушението. След анализ на тези обстоятелства може да се формира извод за наличие на основание за намаляване или отказване на помощта, каквото в конкретния случай категорично не е налице.

В заключение моли съда да отмени уведомително писмо №01-153-2600/179 от 04.08.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Йончев с пълномощно на л.37 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на акта. Представя писмени бележки, в които развива подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното уведомително писмо.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Х. с пълномощно на л.3 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в съдебното производство.

Ответникът представя писмени бележки чрез упълномощен юрисконсулт Ц. Х. с приложено към същите пълномощно, която развива подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да я отхвърли.

Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството „БН Агро“ ООД е регистрирано в УИН *********, получен при регистрация по Наредба №3 от 1999 год. На 13.05.2022 год. „БН Агро“ООД е подало приложеното на л.39-41 заявление за подпомагане /плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, в което е посочило капацитет на ДПЖ 2100 бр, отглеждани 559 бр., като в работен лист към заявлението е посочило следните животни, със съответната свободна подова и дворна площ в кв.м.: разплодници-7 бр.животни, 50 кв.м. свободна подова площ, 50 кв.м. свободна дворна площ; овце и кози майки-371бр.животни, 1550 кв.м. свободна подова площ, 850 кв.м. свободна дворна площ; агнета и ярета-115 бр.животни, 100 кв.м. свободна подова площ, 100 кв.м. свободна дворна площ; женски шилета и козички за разплод-50 бр.животни, 200 кв.м. свободна подова площ, 150 кв.м. свободна дворна площ; шилета за угояване-16 бр.животни, 100 кв.м. свободна подова площ, 50 кв.м. свободна дворна площ; или 2000 кв.м. обща свободна подова площ, 1200 кв.м.обща свободна дворна площ. Към заявлението са приложени: находящото се на л.58-59 от делото Становище №26/11.05.2022 год. от Областна дирекция по безопасност на храните гр.Плевен, с което е удостоверена горната описана свободна подова и дворна площ за съответния брой отглеждани животни в животновъдния обект №5930-0267; на л.60-Удостоверение за регистрация на животновъден обект №77/15.03.2021 год. за регистрирана собствена на дружеството ферма, предназначена за отглеждане на овце с капацитет до 2100 броя овце; съответните декларации и нотариален акт №90/2015 год. за собственост на поземления имот, върху който е изградена фермата.

ДФ „Земеделие“ е извършил административна проверка за изпълнение на изискванията за подпомагане на дейностите, като е изпратила да ОДБХ-Плевен приложеното на л.82-83 от делото Уведомително писмо №01-150-2000/58/22.05.2023 год., с което е поискала от ОДБХ-Плевен да потвърди верността на представеното към заявлението за подпомагане Становище №26/11.05.2022 год. и да посочи има ли последващи корекции в данните, посочени към периода на издаването му. В отговор, ОДБХ-Плевен е представила становище вх.№01-150-2000/8.06.2023 год. на л.85, с което е потвърдила верността на издаденото от ОДБХ-Плевен Становище №26/11.05.2022 год. към дата 11.05.2022 год. за налична подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба №4/8.08.2017 год. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по ПРСР 2014-2020 год. Посочила е още в отговора, че в ОДБХ-Плевен не е постъпвало заявление от собственика и няма направени последващи корекции в данните, посочени към периода на издаването му. Изготвен е приложения на л.88 от делото отчет за съответствието, в който е посочено, че резултатът от проверката за окомплектованост е положителен, както и че не съществува съответствие на заявлението с критериите за допустимост, като е направено заключение, че в резултат на така описаните проверки, заявлението на дружеството е недопустимо за финансово подпомагане.

Издадено е и оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх.№01-153-2600/179/4.08.2023 год. от Директора на ОД на ДФЗ-Плевен, с което е оторизирана субсидия по подадено от дружеството заявление за подпомагане/плащане, във връзка с допустими дейности по мярка 14 с ИД 15/14/04509 в размер на 0,00 лева. В оспореното писмо са изложени следните мотиви за постановения отказ:

При извършване на административна проверка по чл.23, ал.1 от Наредба № 4 от 8 август 2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. към дата 31.12.2022г. е установено неспазване на разпоредбите на чл.12, ал.3, предл. последно във връзка с чл.4, ал.3, т.1, буква „а“; „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“ от Наредба № 4 от 8 август 2017 г. и чл.10, т.1, буква „а“ от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.

Съгласно чл.23, ал.2 от Наредба № 4 от 8 август 2017 г.: ,,..ДФЗ - РА. използва и наличната информация в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните - Beт ИС".

Към дата 31.12.2022г. в ЖО № 5930-0267 са били налични:

765 броя животни от допустимите категории от типа ДПЖ: 570 броя овце и кози майки; 9 броя ДПЖ-разплодници; 110 броя ДПЖ - агнета и ярета; 49 броя ДПЖ - женски шилета и козички за разплод; 11 броя ДПЖ - мъжки шилета и козлета за разплод; 16 броя ДПЖ - шилета за угояване.

25 бр. животни от типа ДПЖ: женски козички и шилета от недопустими категории.

Съгласно чл.12, ал.З, предл. последно от Наредба № 4 от 8 август 2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните": „За всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4. ал.З, т. 1 “.

Съгласно чл.10, т.1, б. „а" от Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти: „Животновъдните обекти за отглеждане на ДПЖ отговарят на следните изисквания: разполагат с помещенията за отглеждане на животните, които отговарят на изискванията по приложение No 3; “.

1.Съгласно чл.4, ал.З, т.1, буква „а“; „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“ от Наредба № 4 от 8 август 2017 г., общата необходима минимална площ за допустимите животни от типа ДПЖ в двор следва да е 1190,80 кв.м., а на недопустимите/незаявените съгласно Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква "а" от Наредба № 44 от 20.04.2006г. следва да е 30 кв.м. или общо 1220,80 кв.м., при общо осигурена съгласно представеното становище - 1200 кв.м. Разликата между общо наличната площ и общо необходимата минимална площ е - 20,8 кв.м.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.28, ал.1, т.2 във връзка с предл.последно във връзка с чл.4, ал.З, т.1, буква „а“; „б“, „в“, „г“, „д“ и „е“ от 8 август 2017 г. и чл.10, т.1, буква "а" от Наредба № 44 от ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти: финансовата помощ може да се откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4. ал.3, т.1.“

Оспореното писмо е връчено на жалбоподателя на 8.08.2023 год., видно от разписка на л.38 от делото, а жалбата против същото е подадена и заведена с вх.№ при административния орган с вх.№01-153-2600/179/22.08.2023 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на УП, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършения контрол за валидност на оспорения акт съдът констатира, че е издаден от директора на Областна дирекция на ДФЗ - Плевен. Същият е надлежно упълномощен от избрания с приложеното на л.4 от делото Решение на УС на ДФЗ по Протокол №178/10.06.2021 год. изпълнителен директор на ДФЗ, като упълномощаването е на основание приложената на л.5-14 Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ, поради което съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган и в рамките на делегираните правомощия.

Съдът намира за формално спазена формата на административния акт. В него се съдържа както фактическо основание за отказа за подпомагане, така и посочване на приложимите правни норми, въз основа на които е постановен този отказ.

Независимо от това обаче съдът намира, че по определени правно релевантни въпроси липсват мотиви, което води до немотивираност в цялост (непълнота на мотивите) на издаденото уведомително писмо, която не може да бъде санирана на етапа на съдебното оспорване.

Установява се от мотивите на УП, че към 31.12.2022 год. органът е установил в животновъдния обект налични 765 бр. животни от допустимите категории от типа ДПЖ, описани по вид и бр., както и 25 бр. животни от типа ДПЖ: женски козички и шилета от недопустими категории. Посочил е, че съобразно изискванията на Наредба 4/2017 год., за всички животни от допустимите категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, следва да се спазват изискванията за необходима минимална площ. Органът е посочил, че съобразно представено становище, общо осигурената от жалбоподателя площ за хуманно отглеждане на този установен брой животни е 1200 кв.м., а изискваната общо необходима минимална площ за този брой установени животни е в размер на 1220,80 кв.м. Т.е., установена е разлика между общо наличната площ и общо необходимата минимална площ в размер н 20,8 кв.м. За тази минимална разлика от 20,8 кв.м. , съставляваща 1,7% от общата площ, органът е постановил пълен отказ от подпомагане, т.е. оторизирал е субсидия по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 в размер на 0,00 лева. Не е изложил никакви мотиви по въпроса защо е отказал пълно плащане по заявлението.

Според чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4, изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. Това е именно нормата, послужила като правно основание на ответника за издаване на процесното уведомително писмо. От тази разпоредба следва извод, че административният орган има възможност да избере две законови възможности - първата по реда на посочване в административният акт е да намали финансовата помощ, а втората – да откаже финансовата помощ, т. е. той не действа в условията на обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал една от двете алтернативни възможности, предвидени в наредбата. Ето защо порок на обжалвания акт е липсата на мотиви от страна на ДФЗ, които да обосновават необходимостта от налагане на най - тежката санкция за установеното несъответствие - пълен отказ за предоставяне на субсидия. Делегиран регламент на ЕС № 640/2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосано съответствие указва, че налагането на административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да е съобразено с принципа на възпиращия ефект и принципа на пропорционалността. Отказите следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, продължителността и системността на установеното неспазване. В чл. 31 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 г. на ЕК е посочен процентът, с който субсидията следва да бъде намалена, в случай че е констатирана разлика между броя на декларираните животни и броя, установен при извършена проверка от контролния орган. В процесния случай липсват мотиви, въз основа на които е направен 100% отказ за финансиране заради разлика в необходимата площ за хуманно отглеждане на животните в размер на 20,8 кв.м. , или 1,7% от необходимата площ. Алтернативната възможност, предоставена на АО за отказ от финансова помощ трябва да е съобразена с установените в административното производство факти и със съответна правна норма, която е основание за направения от АО избор. Съобразно изложеното съдът намира, че в оспореното УП липсват фактически основания за приложената от него най-тежка санкция, при наличие на установената от приложимата Наредба възможност/чл.28/ финансовата помощ да бъде намалена.

Настоящият състав на съда намира, че при издаване на оспореното уведомително писмо е допуснато и съществено нарушение на административно - производствените правила, тъй като не е извършена проверка на място в животновъдния обект, за да се определи съответствието на наличната площ с изискванията за хуманно отглеждане на ЕПЖ. В резултат, материалният закон е приложен неправилно. Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните", ДФ "Земеделие" - РА извършва административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите. При извършване на административни проверки по ал. 1 ДФЗ - РА използва и наличната информация в Интегрираната информационна система на БАБХ - ВетИС. В случая проверката е извършена единствено въз основа на данните, налични в интегрираната система на Агенцията, без да е извършена проверка на място в животновъдния обект, нито се установява да са изискани пояснения или писмени доказателства от заявителя. Видно е, че с първоначално издаденото от ОДБХ-Плевен Становище №26/11.05.2022 год. /л.58-59/е удостоверен общ брой на животните, отглеждани в животновъдния обект на жалбоподателя от описаните в становището видове и брой - 559, на които е осигурена общо свободна подова площ в помещения от 2000 кв.м., и общо осигурена свободна площ на двор от 1200 кв.м. Административният орган, с приложеното на л.82 и сл. писмо, е изискал от ОДБХ-Плевен информация дали потвърждава верността на това становище или има направени последващи корекции на данните от становището, с оглед продължаване администрирането на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Като с писмото на л.85, ОДБХ-Плевен е потвърдила верността на първоначално издаденото становище за наличната подова и дворна площ, т.е. удостоверила е, че при тях не е постъпвала информация от жалбоподателя за промяна на заявената площ и/или броя на отглежданите животни. При следващата т.нар. в оспореното писмо „административна проверка“ органът е установил по-голям брой животни от допустимите категории, което автоматично е обусловило извод за недостиг за дворната площ за тяхното отглеждане в размер на 20,8 кв.м., предвид, че жалбоподателят не е заявил промяна в декларираната площ. Не е ясно на първо място, защото никъде в административната преписка не се съдържа констативен протокол или друг документ, как органът е установил по-големия брой отглеждани животни от първоначално заявения, т.е. в какво се изразяват тези административни проверки. И предвид, че установената недостатъчна площ за отглеждане на този увеличен брой животни е минимална, незначителна-20,8 кв.м., не става ясно защо административният орган не е предприел извършването на проверка на място в животновъдния обект за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с тази минимална недостатъчна площ, каквато възможност /освен извършването на административна, в случая документална/ проверка, му предоставя още разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба №4/2017 год., а именно- извършването на проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите. Тази проверка, с оглед минималната площ, която е приета за недостатъчна, е била необходима за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за произнасяне на органа, още повече като се има предвид, че броят на отглежданите животни е динамична величина и се променя, като нараства или намалява в следствие на покупка, продажба, смъртност, прираст, човешка дейност и т.н. В този смисъл е разпоредбата на чл.2, ал. 2 от Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, който прави разграничение между възрастни животни и приплод. Като посочване на приплода, освен в Наредба № 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, има значение и при регистрацията в системата ВетИс, което според съда е от значение и за обстоятелствата как следва да се третира приплода по отношение на изискванията за отглеждането им в сравнение с възрастните животни. Именно затова разпоредбата на чл.23 от Наредба 4/2017 год. е предвидила и възможност за извършване на проверка на място в животновъдния обект, каквато по данните от делото не е извършвана - в този смисъл са свидетелските показания на св.Вълков, а и няма приложени по делото констативни протоколи или други документи с констатации от проверки на място в обекта. Нещо повече, разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 4 предвижда възможности, при непълнота или нередовност на документи, при възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ – РА, да указва на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Което също не е сторено от административния орган и по този начин са останали неизяснени основни въпроси във връзка с наличието/липсата на предпоставките за исканото подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Такава проверка е била необходима, с оглед и на приобщените по делото писмени доказателства, а именно: представените от жалбоподателя нотариален акт за собственост, от който с установява, че цялата площ на притежавания от него поземлен имот, върху който се отглеждат животни, е в размер на 12003 кв.м., скица на поземления имот и два броя удостоверения за въвеждане в експлоатация на овцеферма; приложените към жалбата справки за животни в обект по категории; обяснителна записка , в която е посочен общ капацитет за отглеждане на 800 млечни овце. Нещо повече, по преписката е представено Удостоверение за регистрация на животновъден обект №77/15.03.2021 год. за регистрирана собствена на дружеството ферма, предназначена за отглеждане на овце, чиито капацитет е до 2100 броя овце, т.е. многократно надвишаващ установените животни при т.нар. „административна проверка“. Тези писмени документи, макар част от тях да са представени едва в съдебното производство, доказват, че жалбоподателят разполага с обща площ на целия обект, в пъти по-голяма от удостоверената в становището на БАБХ, и с общ капацитет на фермата за отглеждане на овце, в пъти по-голям като брой от установените животни при административната проверка. Ако органът беше съобразил това удостоверение №77/15.03.2021 год., приобщено още в административното производство и беше поискал в хода на административното производство от жалбоподателя представянето на допълнителни документи съобразно чл.21 от Наредбата, и беше ги анализирал, те щяха да бъдат индиция, че фактите може да са различни от тези, установени при т.нар. „административна проверка“, т.е. проверка по документи. Това би могло да мотивира органа да извърши проверка на място, с каквото правомощие, както вече беше посочено, разполага съобразно чл.23 от Наредбата, и да установи действителния брой на отглежданите животни от допустимите категории и действителната подова и дворна площ за тяхното хуманно отглеждане. Като не е сторил това, органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за законосъобразно произнасяне по подаденото заявление за подпомагане, което сочи на извършено съществено нарушение от страна на органа на административнопроизводствените правила.

В частта относно ДПЖ, по отношение на които е поискана субсидия, съдът намира, че естеството на въпроса не позволява решаването му по същество по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като са налице неизвършени от административния орган административнопроизводствени действия, без които издаването на адм. акт е правно невъзможно, а извършването им от страна на съда също е невъзможно. Освен липсата в оспореното писмо на изложени в него конкретни фактически констатации и конкретни правни изводи относно пълния отказ от подпомагане, органът не е изпълнил процедурата по дължимата от него административна проверка за спазване на относимите към заявлението изисквания по чл. 4 от Наредбата. Т.е. не е извършвана от административния орган проверка за определяне през релевантния период на свободната дворна площ по чл. 4, ал. 3, т. 1, б. а, б, в, г, д е от Наредба № 4/8.08.2017 г., а проверката е необходима с оглед цитираната в оспореното писмо разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредбата. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2, пр. 3 от АПК оспореното УП следва да бъде отменено и преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане с указание за извършване на посочените пропуснати от него проверки. При извършването на последните и при последващото въз основа на тях прилагане на материалния закон, административният орган следва да съобрази установените и приети фактически данни относно броя на животните от съответните категории и следващите се за тях свободни площи. Като следва да мотивира какво следва от установените факти, като отговори на въпроса подлежи ли жалбоподателя – заявител в административното производство на подпомагане по подаденото заявление, в какъв размер и на какво основание.

При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива са направени, както следва: 50 лева за държавна такса за подадената жалба, доказана с платежно нареждане на л.19 от делото. Своевременно поискано още с жалбата и в хода на устните състезания между страните, договорено в приложения на л.37 от делото договор и изцяло платено в брой при подписване на договора е възнаграждение за един адвокат в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Ответникът чрез упълномощения юрисконсулт е направил възражение за прекомерност на възнаграждението. Разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимален размер на възнаграждението за един адвокат по този вид дела в размер на 800 лева. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност, поради което възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение следва да се уважи, като претендираното възнаграждение се определи около и малко над минималния предвиден в Наредбата размер, а именно- 1000/хиляда/ лева, а над този присъден размер до пълния претендиран от жалбоподателя размер от 2000 /две хиляди/ лева искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат, представлявал жалбоподателя в настоящото производство, следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на осн. чл. 173, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба от „БН АГРО“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белене, ул „България“ №37, представлявано от управителя Д. А. Н., Уведомително писмо изх.№01-153-2600/179/4.08.2023 год. на Директора на ОД на ДФЗ-Плевен, с което е оторизирана субсидия по подадено от дружеството заявление за подпомагане/плащане, във връзка с допустими дейности по мярка 14 с ИД 15/14/04509 в размер на 0,00 лева.

ВРЪЩА ДЕЛОТО като преписка на Директора на ОД на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите, изложени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ град София да заплати в полза на „БН АГРО“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белене, ул „България“ №37, представлявано от управителя Д. А. Н., направените по делото разноски общо в размер на 1050 /хиляда и петдесет/ лева, от които 50 лева, заплатени за държавна такса и 1000 лева за възнаграждение за един адвокат.

ОТХВЪРЛЯ искането на „БН АГРО“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Белене, ул „България“ №37, представлявано от управителя Д. А. Н., за присъждане на разноски за възнаграждение за един адвокат над присъдената сума от 1000 /хиляда/ лева до пълния претендиран размер от 2000 /две хиляди/лева.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред Върховен административен съд на РБългария в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.