№ 155
гр. С., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 10008/20.01.2021 г. по гр. д. № 1/2020 г. М. районен
съд е отхвърлил предявеният от М. А. Ю. против „Горубсо – М.“ АД иск с
правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 500 000 лева, представляваща неимуществени
вреди за влошеното му здравословно състояние, изразено в непрекъснати
болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент, считано от датата на
влизане в сила на последното съдебно решение в тази насока – Решение №
1223/25.10.1993 г. по гр. д. № 2331/1992 г. – като неоснователен и недоказан.
Със същото решение /поправено в тази част с Решение №
10025/23.04.2021 г./ е отхвърлен иска с правно основание чл. 200 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 960 лева,
представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в посочените
разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гозтепе“ гр. Истанбул,
Република Турция, заедно със законната лихва върху сумата, считано от
20.11.2017 г. – като неоснователен и недоказан; Ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Това решение се обжалва пред С. окръжен съд от ищецът М. А.
Ю., чрез пълномощник адв. И.М., с оплаквания, че е неправилно.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че извода на районния
1
съд, че иска е неоснователен тъй като влошаването на здравето на ищеца и
причинната връзка с увреждането не са установени с решение на ТЕЛК, е
неправилен и е в противоречие с установената съдебна практика. Сочи се, че
иска е предявен с оглед приетото в Решение № 153/02.06.2011 г. по гр. д. №
526/2010 г., че е възможно във времето, с оглед промяната на
обстоятелствата, да се промени размерът на неимуществената вреда; тези
нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера
на вече присъдено обезщетение.
Твърди се, че след присъденото обезщетение през 1993 г. поради
усложненото общо здравословно състояние на ищеца са правени множество
изследвания, проведени са лечения и манипулации, установени и от
експертизата, доказващи развитието на последиците от претърпяната травма в
неблагоприятна за ищеца насока. Сочи се, че поради настъпили усложнения е
било необходимо извършване на допълнителни манипулации в Република
Турция. Твърди се, че констатацията „постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота“ се прави за първи път и очевидно очертава
общото му състояние като далеч по-тежко от описаното в решението на ВКС
от 1993 г.
По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на СМЕ,
която приема, че лечението в Турция е било необходимо, тъй като е
стабилизирана функцията на канала на гръбначния мозък, което би следвало
да се тълкува като животоспасяваща хирургична манипулация с модерна и
сигурна стабилизация. Сочи се, че всички описани усложнения са довели до
продължаващи болки, страдания и усложнения в живота на ищеца; описан е
постоянен тежък проблем с отделителната система, чести бъбречни кризи,
непрекъснати болки, особено през нощта.
Твърди се, че тези усложнения са констатирани и налични след
последното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и че в
никакъв случай тогава присъдената сума не е достатъчна да компенсира
болките и страданията, които търпи и продължава да търпи ищеца.
Сочи се, че за претърпените имуществени вреди са ангажирани
писмени доказателства за плащания, които установяват и размера на тези
вреди.
Сочи се, че твърденията за настъпил ексцес се установяват с
писмените доказателства по делото и предвид приетото в Решение №
376/11.05.2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г. на четвърто г.о. на ВКС – от
принципа на пълно обезщетяване за понесените при непозволеното
увреждане вреди следва, че ако здравословното състояние на пострадалия
бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетение, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, ако то се
намира в причинна връзка с увреждането.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
2
уважени като допустими и основателни; претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът „Горубсо – М.“ АД, чрез юрисконсулт Е.А., с който се оспорва
жалбата като неоснователна е недоказана.
В отговора се развиват доводи, че иска законосъобразно е
отхвърлен, тъй като липсва решение на компетентния орган /ТЕЛК или
НЕЛК/, в което да е потвърдено влошаването на здравословното състояние на
ищеца в сравнение със състоянието му след 1992 г.; прави се позоваване на
Решение № 226/29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на трето г.о. на ВКС,
както и на разпоредбата на чл. 56 ал. 1 т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за
медицинската експертиза на трудоспособността.
Сочи се в отговора, че претенцията за имуществени вреди се явява
акцесорна по отношение на тези за неимуществени вреди и след като не е
налице доказан ексцес, не следва да се дължи обезщетение за интервенции;
размерът на твърдените разходи за лечение в гр. Истанбул не е доказан -
твърди се, че операционната бележка за превод на Банка ДСК от 20.11.2017 г.
не установява по безспорен и категоричен начин какво е основанието за
извършения паричен превод и че преведената сума е дължима именно за
извършване на сочените в исковата молба манипулации.
Твърди се в отговора, че цитираното в жалбата Решение №
153/006.2011 г. е неотносимо, тъй като касае имуществени вреди, а в
настоящия случай ексцес не е доказан; относно лечението в Турция се твърди,
че не се доказани твърденията, че се касае за животоспасяваща хирургична
манипулация. Сочи се в отговора, че е неоснователно твърдението в жалбата
относно решение на ТЕЛК № * като установяващо причинна връзка между
настъпилата трудова злополука и настъпилото влошаване на здравословното
състояние на ищеца; в това решение не се описва ново състояние на ищеца
или констатации за влошаване на здравословното му състояние.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение като законосъобразно и обосновано; претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
По В. гр. д. № 236/2021 г. С. окръжен съд се е произнесъл с
Решение № 188/04.10.2021 г., с което е потвърдил първоинстанционното
решение.
С Решение № 50260/18.01.2023 г. по гр. д. № 5152/2021 г. на трето
г.о. на ВКС е отменено решението на ОС – С. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ОС – С..
С оглед указанията на съда при новото разглеждане на делото от
пълномощникът на ищеца адв. И.М. е депозирана молба вх. № 543/08.02.2023
г. за уточнение на обстоятелствата, на които се основава иска.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощниците му адв.
К.Й. и адв. И.М. поддържат въззивната жалба. Адв. Й. уточнява, че в
3
здравословното състояние на ищеца след 1992 – 1993 г. са настъпили
усложнения, които се изразяват в по-засилено обездвижване на крайниците и
загуба на усещане, обезчустване; ищецът не може да се движи по никакъв
начин, освен с инвалидна количка; трайно е нарушена функцията на тазовите
резервоари, има развитие на бъбречно-каменна болест, която се получава от
невъзможността му да се движи. Твърди, че ищецът непрекъснато изпитва
силни болки, ,които са характерни за хора с такива увреждания; има
нарушение на сексуалната функция до степен за детеродна неспособност.
Сочи, че има наличие на тежки генеративни, деформативни промени на
гръбначния стълб, които са необратими; уврежданията на гръбначния стълб
са довели или до сплескване на самите прешлени, на веществото, което се
намира между тях, като това допълнително и във връзка с натиска, който се
получава, тъй като ищецът само седи, води до допълнителни болки, които са
остри, силни и непрекъснати – пречат му на съня и той е принуден да пие
обезболяващи лекарства. Твърди се, че ищеца има възпаления, които
настъпват заради обездвижването и заради невъзможността органите и по-
специално бъбреците да функционират нормално. Сочи се, че освен
възпаления в отделителната система и бъбреците, възпаления се получават и
на гръбначния стълб, получават се възпаления и флебити на краката заради
невъзможността да има нормален кръвоток. В заключение се сочи, че почти
всички органи и системи на организма му са увредени и това увреждане е
необратимо и засилващо се.
За въззиваемия пълномощникът му юрисконсулт Я.К. оспорва
въззивната жалба.
С. окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната
жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ не се дължи
на основание чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по същество съобрази следното:
Ищецът М. А. Ю. е работил в ответното дружество като миньор,
като на 25.02.1992 г. е претърпял трудова злополука, изразяваща се в
счупване на гръбначния стълб. С Експертно решение на ТЕЛК №
788/29.06.1998 г. на ищеца е определена първа група инвалидност с чужда
помощ пожизнено с диагноза – счупване на гръбначния стълб с указание за
увреждане на гръбначния мозък вследствие злополуката; синдром на долната
вяла параплегия със сетивно равнище по проводников тип на 5-6 см.;
дистално от ингвинални гъни, последица на фрактурата на трети поясен
прешлен и увреда на конската опашка.
С Решение № 378/08.09.1992 г. по гр. д. № 408/1992 г. на С.
окръжен съд работодателят „Горубсо М.“ АД е осъден да заплати на М. А. Ю.
сумата от 30 000 лева обезщетение за причинените неимуществени вреди
вследствие злополуката. С Решение № 1223/25.10.1993 г. по гр. д. №
2331/1992 г. на ВКС е присъдена допълнително сумата от 20 000 лева
4
обезщетение.
Според Епикриза на МБАЛ – М. от 2009 г. ищеца е приет в
болницата с диагноза „Други уточнени локални инфекции на кожа и
подкожие – флегмона дегиторум ет педи сет крурис декстра, опериран с
местна упойка, като е извършена радикална ексцизия на флегмонозен участък
и последващо медикаментозно лечение. Според Епикриза на МБАЛ – С. от
2012 г. ищеца е лекуван медикаментозно с диагноза Остра венозна
недостатъчност; Trombfphlebitis cruris dextra. Според Епикриза на МБАЛ – М.
от 2014 г. ищеца е приет с диагноза Флегмон на лакет, мишница и
предмишница в ляво, опериран с местна упойка, като е извършена радикална
ексцизия на флегмонозен участък. Според епикриза на СБНАЛ – гр. Казанлък
ищецът е приет с диагноза парализа на дясна мимическа мускулатура и
лекуван медикаментозно.
Според Епикриза от Медикалпарк - клиника „Мозъчна и нервна
хирургия“ в Истанбул от 2017 г. на 29.11.2017 г. е извършена операция, като
на ниво Л2 е направена корпоректомия /премахване на прешленовото тяло/,
като се постига декомпресия на гръбначния канал; извършена е
транспедикуларна титаниева стабилизация на поясния отдел на гръбначния
стълб с 8 винта, две пръчки и конектор, обхващаща Тх12, Л1, Л3 и Л4
прешлени; извършена е необходимата кифотична редукция; в оперативното
поле са разпръснати 60 сс костни чипсове.
На 01.07.2020 г. е извършена томография на поясния отдел на
гръбначния стълб на ищеца от МБАЛ – З., от която се установява, че в
дългосрочен план е настъпила деформация на телата на съседния на Л2
прешлени, както и локална кифоза – хипер изкривяване на гръбначните
прешлени с повече от 40 – 45 %.
С оглед тълкуванията и указанията, дадени в отменителното
Решение № 50260/18.01.2023 г. по гр. д. № 5152/2022 г. на трето г.о. на ВКС
/в подобен смисъл и Решение № 50177/15.02.2023 г. по гр. д. № 3159/2022 г.
на ІV г.о. на ВКС - В случаите, при които се претендират вреди от ексцес от
трудова злополука, изразяващ се в увеличаване на степента на трайно
намалената работоспособност или в намаляване на работоспособността,
доказването му ще се установява с решение на ТЕЛК или НЕЛК, тъй като
съгласно чл. 72 от Наредба за медицинската експертиза, обн., ДВ, бр. 51 от
27.06.2017 г., това са органите, които издават решение за причинна връзка
само при определяне на процент трайно намалена работоспособност/степен
на увреждане и при временна неработоспособност по повод трудова
злополука, професионална болест и техните усложнения. Посочената Наредба
е издадена на основание чл. 103, ал. 7 от Закон за здравето и определя
принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване
на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на
трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална
болест. Във всички останали случаи, при които влошаването на
5
здравословното състояние от трудова злополука се изразява само в появата на
ново страдание или съществено изостряне на старите болки и страдания,
което ново състояние, се отклонява съществено от прогнозата при определяне
на първоначалното обезщетение, доказването на влошаването на
здравословното състояние и причинна му връзка с трудовата злополука, може
да се извършва с всички допустими от ГПК доказателствени средства./,
предвид липсата на експертно решение на ТЕЛК относно претендирания
ексцес, съдът прецени както горепосочените писмени доказателства, така и
заключението на депозираната пред настоящия съд съдебно-медицинска
експертиза.
Съдебно-медицинската експертиза, която следва да бъде
кредитирана като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от
страните по делото, установява:
След инцидента на 25.02.1992 г. ищецът е лекуван в Хирургично
отделение на болницата в гр. С., като окончателната диагноза е: Фрактура
на тялото и дъгъта на 3-ти поясен прешлен; фрактура на бодилестите
израстъци на 3-ти и 5-ти поясни прешлени; контузия и притискане на
гръбначния мозък и конската опашка; обективно – долна вяла парапареза,
тазово-резорвоарни смущения. При извършената операция на ищеца са
премахнати прешленовите дъги от Л3 до Л5, отстранени са костни
фрагменти от прешленовото тяло, извършена е частична пластика на
твърдата гръбначно-мозъчна обвивка. При лечение в МУ Пловдив в началото
на 1993 г. е установена параплегия на двата долни крайника, невъзможност
за самостоятелно придвижване, липса на трофични промени по ходилата и
пръстите двустранно.
При личния преглед на 27.08.2020 г. вещото лице е констатирало,
че активни движения в долните крайници липсват, пасивните се възможни
във всички стави; мускулният тонус е намален, с мускулна хипотрофиция;
контрактури на ставите липсват; надкосно-сухожилни рефлекси за долните
крайници не се получават. Установено е пре прегледа, че сетивност е
запазена до ниво Д10-11 дерматоми двустранно, намаляваща до ниво
слабинна гънка в дясно и предна повърхност на бедрото вляво и липсваща по-
надолу; походка невъзможна – нито самостоятелно, нито с помощни
средства. При повторния личен преглед на 24.03.2023 г. вещото лице е
констатирало, че неврологичното състояние е без промяна. При този
преглед акцент е поставен върху характера на болката, тазово-
резервоарните нарушения, половата функция. За болката: Ищецът заявява,
че до 1993 г. болките били поносими, основно в кръста и към краката, не
налагали лекарствен прием; след 1993 г., при системно и комплексно лечение
в Павел Баня болката намалява, до изчезване поняякога; към 2015 г. има
засилване на болките, основно в поясната област, по-силно през нощта; след
операцията в Турция големите очаквания за намаляване на болките не се
оправдават; в последните две години, след прекъсване на системното
рехабилитационно лечение в Павел Баня болките стават още по-интензивни
6
и налагат непрекъснат прием на обезболяващи лекарства. Вещото лице
обективно установява изразена болка в оперативната област при натиск и
почукване /палпаторна и перкуторна болка/, с излъчване към двете
седалищни области. За тазово-резервоарните нарушения: В първите 6
месеца след травмата, урината се отделя по нормален начин, но без усещане
на спонтанни позиви за уриниране, чрез напъване и натиск в областта на
пикочния мехур; често се получава изпускане на урина, което налага
използване на памперси. Продължават и периодичните „замътвания“ на
урината; в последните три години не е имал фебрилни състояния, няма
лабораторни и микробиологични изследвания на урината. За половата
функция: Ищецът съобщава, че в първите години след травмата получавал
спонтанна ерекция, но без усещане; осъществявал полов акт, но
непълноценен, без еякулация; с годините нещата ставали по-трудни, а след
2017 г. и до момента не получава никаква ерекция.
Претенцията в настоящото производство е за ексцес - промяна,
влошаване в здравословното състояние на пострадалия в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетение; за това влошаване
пострадалият има право на обезщетение, ако то се намира в причинна връзка
с увреждането, а не се дължи на други фактори, както и ако това влошаване не
е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетяване на
вредите.
Видно от мотивите на Решение № 378/09.09.1992 г. по гр. д. №
408/1992 г. на С. окръжен съд, съдът е приел, че ищеца е получил много тежка
травма на гръбначния стълб – фрактура на дъгата на третия лумбален
прешлен със засягане на гръбначния мозък и фрактура на дясната
подбедрица; предвид обстоятелството, че има компенсиране с травмата от
гръбначния стълб от кръста надолу, ищецът не е търпял болки и страдания, но
долните му крайници все още са обездвижени и дали двигателността им ще
настъпи от сега не може да се каже; в обема на болките и страдания,
подлежащи на обезщетение съдът не взема предвид бъдещите такива.
В Решение № 1223/25.10.1993 г. по гр. д. № 2331/1992 г. на ІV г. о.
на ВКС е прието, че според СМЕ не са възстановени чувствителността и
двигателните функции на долните крайници и прогнозата за в бъдеще е
неблагоприятна; с оглед неяснотата на развитието на болестния процес,
евентуален ексцес може да бъде предмет на самостоятелно обезщетяване за
допълнителните болки и страдания.
Настоящата инстанция намира за установено от многобройната
медицинска документация и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по безспорен и категоричен начин наличие на ексцес. Налице е
влошаване на здравословното състояние на ищеца, което се намира в пряка
причинна връзка с увреждането, резултат от трудова злополука.
След 1992 – 1993 г. двигателна активност в долните крайници на
ищеца не е настъпила, те са обездвижени. В заключението си д-р М. сочи
7
пълно обездвижване на долните крайници. Докато при първоначалното
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди през 1992 – 1993 г. се
касае за неблагоприятна прогноза, към настоящия момент – 30 години по-
късно, е безспорно пълното, трайно и дефинитивно обездвижване и
обезчустване на долните крайници на ищеца.
В резултат на фрактурата на трети поясен прешлен и на
гръбначния мозък, на настъпилото трайно обездвижване на долните
крайници, е нарушена функцията на тазовите резервоари – уриниране и
дефекция. Вещото лице установява, че уринирането е затруднено, често се
получава самоволно изпускане, което налага ползване на памперси. Д-р М.
установява, че при ищеца е налице развитие на бъбречно-каменна болест и
хронична уроинфекция.; развитието на бъбречно-каменна болест и хронична
уроинфекция към момента е в клинично овладяно състояние, но с трудно
предсказуемо развитие за в бъдеще. Нарушаване на функцията на тазовите
резервоари – уриниране и дефекция не е било предмет на обсъждане в
съдебните решения за определяне на първоначалното обезщетение за
неимуществени вреди.
От извършените специализирани медицински изследвания /ЯМР/
се установяват настъпилите в резултат на травмата тежки анатомични и
функционални промени в поясния отдел на гръбначния стълб, които грубо
променят формата и размерите на гръбначния канал, налице са деформации
на телата на съседните прешлени, локална кифоза, тежко-степенни
спондилоалтрозни промени на ниво Л2-3 и Л4, дискови хернирания с
компресия на медуларните структури.
На следващо място, видно от представените епикризи и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, проявените съдови и
възпалителни усложнения при ищеца – флегмон на десен крак, флегмон на
мишница и предмишница вляво, тромбофлебит на десен крак, са израз на
неблагоприятното влияние на полученото гръбначно-мозъчно увреждане
върху почти всички органи и системи на организма и са провокирани от
нарушаване на кръвопотока в резултат на обездвижването.
Гореописаните негативни промени в здравословното състояние на
ищеца са проявени след първоначалното присъждане на обезщетение.
Друга негативна промяна в здравословното състояние на ищеца,
която не е била проявена към момента на присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, е нарушение на сексуалната функция на ищеца до
степен на детеродна неспособност. Ищецът съобщава, че в първите години
след травмата получавал спонтанна ерекция, но без усещане; осъществявал
полов акт, но непълноценен, без еякулация; с годините нещата ставали по-
трудни, а след 2017 г. и до момента не получава никаква ерекция.
Не на последно място – търпените от ищеца болки. Към 205 г.
болките се засилват, основно в поясната област, като по-силни и трудно
поносими са болките през нощта. Това принуждава ищеца постоянно да
8
приема болкоуспокояваща медикаменти. Вещото лице д-р М. сочи, че
настъпилите в резултат на трудовата злополука болки и страдания имат
хроничен характер, с времето прогресивно се засилват и задълбочават;
болката се появява средно година и половина след увредата, като най-често е
мускулоскелетната, последвана от невропатната болка на нивото на увредата
и под нивото на увредата. В заключение вещото лице сочи, че ищецът е
претърпял особено интензивни болки и страдания за срок от 3-4 месеца след
злополуката и последвалите хирургични интервенции и значителни и
постоянни болки в следващия период, включително до момента. Към
заключението на съдебно-медицинската експертиза са приложени скали,
които илюстрират субективната оценка на пострадалия за силата на болката
през годините и в денонощието. Видно от тях, до 2015 г. ищецът описва
болката през деня до 5, а през нощта до 7 от скалата до 10 единици; за
периода 2021 г. – 2023 г. ищецът описва болката през деня до 7, 5, а през
нощта до 9, 10 по скалата до 10 единици. Т.е. след 2015 г. има чувствително
засилване на болката, особено през нощта. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че след операцията в Турция няма въобще никакво подобрение по
отношение на болковия синдром /както и няма подобрение по отношение на
двигателната функция, която е дефинитивно увредена/.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че е
налице влошаване – ексцес, в здравословното състояние на ищеца в резултат
на получената при трудовата злополука през 1992 г. гръбначно-мозъчна
травма с пълно обездвижване на долните крайници, предвид описаните по-
горе негативни промени в здравословното състояние на ищеца след 1993 г. до
настоящия момент и които негативни промени не са могли да бъдат взети
предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
присъдено с цитираните по-горе съдебни решение от 1992 г. и от 1993 г.,
които промени са в пряка причинна връзка с увреждането от 1992 г.
Съдът съобрази, че се касае не за единични прояви на влошаване
на здравословното състояние на ищеца, а са увредени редица система от
организма на ищеца, което увреждане е трайно. Съдът отчете и силните
болки, които ищецът постоянно изпитва, особено мъчително през нощта.
Всички тези негативни промени се отразяват особено негативно на начина на
живот на ищеца и на неговото психическо състояние. Липсата на подобрение,
напротив – влошаването на здравословното състояние на ищеца се отразява
особено и на психическото му състояние, още повече, че тази травма е
получена от ищеца, когато същият е на 21 годишна възраст. Следва да се
отчете, че вещото лице д-р М. сочи, че състоянието на ищеца към настоящия
момент следва да се квалифицира като постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота. Предвид всички тези обстоятелства и с оглед
принципите на справедливостта, визирани в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
ексцес в размер на 100 000 лева. Това обезщетение е съответен паричен
еквивалент, доколкото такъв е възможен, за търпени от ищеца болки и
9
страдания в резултат на влошаване на здравословното му състояние след 1992
г. – 1993 г. Претенцията за разликата над 100 000 лева до предявените 500 000
лева се явява неоснователна и недоказана.
По отношение иска за неимуществени вреди: На л. 35 от делото на
районния съд е представена операционна бележка от 20.11.2017 г., с която от
сметката на ищеца са преведени 50 960 лева за лечението на ищеца в
болницата в Истанбул. Налице е медицинска документация относно
извършената операция на ищеца в болница в Истанбул. Вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, назначена от настоящата инстанция, в
съдебно заседание сочи, че операцията е извършена най-вече с цел да се
постигне намаление на болките, което очакване не се е оправдало, но е
постигната една стабилизация, което създава възможност за по-активни и
безопасни движения в гръбначния стълб и предотвратява по-нататъшни
размествания евентуално. Безспорно, операцията е направена поради
влошаване на здравословното състояние на ищеца, породено от травмата от
трудовата злополука, поради което разходите за тази операция се явяват в
пряка и причинна връзка с причинената от трудовата злополука увреда на
ищеца и поради което следва да бъдат възстановено от работодателя. По
повод възражения на ответната страна вещото лице сочи, че вдигането на
тежести /ищецът е бил национален състезател и е участвал в параолимпийски
игри/ няма отношение към гръбначния стълб /тежестите вдигал от легнало
положение/, а дори подобрява трофика и всички система на организма –
сърдечно-съдова, двигателни система. Работодателят не е ангажирал годни
доказателства за установяване на възражението си, че средствата за
операцията в Турция са набрани от дарителска кампания. Разпечатката от
интернет за събрани от дарителска акция общо 45 000 лева не е годно
доказателствено средство. Поради това исковата претенция за имуществени
вреди следва да бъде уважена така, както е предявена.
Върху така уважената част от исковата претенция следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати ДТ в размер на 9 057 лева.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК следва ответното дружество да заплати в
полза на РС – М. разноски за СМЕ в размер на 808, 80 лева, както и в полза на
Окръжен съд – С. разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на
1 086, 30 лева.
По отношение останалите разноски: С оглед уважената част от
исковата претенция следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати
на ищеца адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд
3 438 лева с оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение към момента на сключване на
договора и предвид направеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК. За
първото производство пред въззивния съд ответникът следва да заплати на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева, за
производството пред ВКС в размер на 4 220 лева. За настоящото разглеждане
на делото във въззивната инстанция следва ответното дружество да бъде
10
осъдено на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на
пълномощниците на ищеца за въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение за адв. Й. и адв. М. общо в размер на 7 172 лева. С оглед
отхвърлената част от иска следва ищеца да заплати на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение в размер на 868 лева – по 217 лева за всяка
от инстанциите. за всяка от инстанциите.
Водим от гореизложеното С. окръжен съд
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 10008/20.01.2021 г. по гр. д. № 1/2020 г.
на М. районен съд, поправено с РЕШЕНИЕ № 10025/23.04.2021 г. и
РЕШЕНИЕ № 10032/11.06.2021 г., В ЧАСТТА, с която иска на М. А. Ю.
срещу „Горубсо – М.“ АД с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен за
сумата от 100 000 лева – неимуществени вреди за влошаване на
здравословното състояние, изразено в непрекъснати болки и страдания от
1992 г. до настоящия момент, в резултат на причинена при трудова злополука
на 25.02.1992 г. гръбначно-мозъчна травма с пълно обездвижване на долните
крайници, В ЧАСТТА, с която иска на М. А. Ю. срещу „Горубсо – М.“ АД с
правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен за сумата от 50 960 лева –
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в болница „Медикал
Парк Гьозтепе“ гр. Истанбул, Турция във връзка с влошаване на
здравословното състояние, в резултат на причинена при трудова злополука на
25.02.1992 г. гръбначно-мозъчна травма с пълно обездвижване на долните
крайници, както и В ЧАСТТА относно разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
на М. А. Ю., ЕГН **********, на основание чл. 200 от КТ сумата от 100 000
/сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за
влошаване на здравословното състояние, изразено в непрекъснати болки и
страдания от 1992 г. до настоящия момент, в резултат на причинена при
трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-мозъчна травма с пълно
обездвижване на долните крайници, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
11
на М. А. Ю., ЕГН **********, на основание чл. 200 от КТ сумата от 50 960 /
петдесет хиляди деветстотин и шестдесет/ лева, имуществени вреди за
разходи за лечение в лечение в болница „Медикал Парк Гьозтепе“ гр.
Истанбул, Турция във връзка с влошаване на здравословното състояние, в
резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-
мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници, ведно със
законната лихва, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
на М. А. Ю., ЕГН **********, сумите от 3 438 лева адвокатско
възнаграждение за производството пред районния съд, 220 лева за адвокатско
възнаграждение за производството пред първия въззивен съд и 4 220 лева за
производството пред ВКС.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на пълномощниците на
ищеца за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за адв. К.Н. Й. -
Адвокатска колегия гр. София, и адв. И.Ж. М. – Адвокатска колегия гр. С.З.
М. общо в размер на 7 172 лева – за всеки от тях по 3 586 лева.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
Държавна такса върху така уважените искове в размер на 9 057 лева, в полза
на Районен съд – гр. М. да заплати разноски за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 808, 80 лева и в полза на С. окръжен съд разноски за
съдебно-медицинска експертиза в размер на 1 086, 30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 10008/20.01.2021 г. по гр. д. №
1/2020 г. на М. районен съд, поправено с РЕШЕНИЕ № 10025/23.04.2021 г. и
РЕШЕНИЕ № 10032/11.06.2021 г., В ЧАСТТА, с която иска на М. А. Ю.
срещу „Горубсо – М.“ АД с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен за
разликата над 100 000 лева до предявените 500 000 лева – неимуществени
вреди за влошаване на здравословното състояние, изразено в непрекъснати
болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент, в резултат на причинена
при трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-мозъчна травма с пълно
обездвижване на долните крайници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 10008/20.01.2021 г. по гр. д. № 1/2020 г. на М.
районен съд, поправено с РЕШЕНИЕ № 10025/23.04.2021 г. и РЕШЕНИЕ №
10032/11.06.2021 г., В ЧАСТТА, с която иска на М. А. Ю. срещу „Горубсо –
М.“ АД с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен за сумата от 100 000
лева – неимуществени вреди за влошаване на здравословното състояние,
изразено в непрекъснати болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент,
в резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-
мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници, В ЧАСТТА, с
която иска на М. А. Ю. срещу „Горубсо – М.“ АД с правно основание чл. 200
от КТ е отхвърлен за сумата от 50 960 лева – имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение в болница „Медикал Парк Гьозтепе“ гр.
Истанбул, Турция във връзка с влошаване на здравословното състояние, в
резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-
мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници, както и В
ЧАСТТА относно разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
на М. А. Ю., ЕГН **********, на основание чл. 200 от КТ сумата от 100 000
/сто хиляди/ лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за
влошаване на здравословното състояние, изразено в непрекъснати болки и
страдания от 1992 г. до настоящия момент, в резултат на причинена при
трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-мозъчна травма с пълно
обездвижване на долните крайници, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 02.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
13
на М. А. Ю., ЕГН **********, на основание чл. 200 от КТ сумата от 50 960 /
петдесет хиляди деветстотин и шестдесет/ лева, имуществени вреди за
разходи за лечение в лечение в болница „Медикал Парк Гьозтепе“ гр.
Истанбул, Турция във връзка с влошаване на здравословното състояние, в
резултат на причинена при трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-
мозъчна травма с пълно обездвижване на долните крайници, ведно със
законната лихва, считано от 20.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
на М. А. Ю., ЕГН **********, сумите от 3 438 лева адвокатско
възнаграждение за производството пред районния съд, 220 лева за адвокатско
възнаграждение за производството пред първия въззивен съд и 4 220 лева за
производството пред ВКС.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на пълномощниците на
ищеца за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за адв. К.Н. Й. -
Адвокатска колегия гр. София, и адв. И.Ж. М. – Адвокатска колегия гр. С.З.
М. общо в размер на 7 172 лева – за всеки от тях по 3 586 лева.
ОСЪЖДА „ГОРУБСО – М.“ АД гр. М., ЕИК 12005783, да заплати
Държавна такса върху така уважените искове в размер на 9 057 лева, в полза
на Районен съд – гр. М. да заплати разноски за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 808, 80 лева и в полза на С. окръжен съд разноски за
съдебно-медицинска експертиза в размер на 1 086, 30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 10008/20.01.2021 г. по гр. д. №
1/2020 г. на М. районен съд, поправено с РЕШЕНИЕ № 10025/23.04.2021 г. и
РЕШЕНИЕ № 10032/11.06.2021 г., В ЧАСТТА, с която иска на М. А. Ю.
срещу „Горубсо – М.“ АД с правно основание чл. 200 от КТ е отхвърлен за
разликата над 100 000 лева до предявените 500 000 лева – неимуществени
вреди за влошаване на здравословното състояние, изразено в непрекъснати
болки и страдания от 1992 г. до настоящия момент, в резултат на причинена
при трудова злополука на 25.02.1992 г. гръбначно-мозъчна травма с пълно
обездвижване на долните крайници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15