РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Търговище, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500198 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№198/2021г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба на ищеца Д. ХР. П. от
гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител адв.Ц.И. от АК-
Търговище против решение №275/16.06.2021г., поста-новено по гр.д.
№1675/2020г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлен предявеният от
него против ответника Д. Б. М. от гр.********* иск по чл.45 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение в размер на 1 500 лв. за неимуществени вреди от
уронване на доброто му име и авторитет като лекар, като на насрещната
страна са присъдени деловодни разноски в размер на 300 лв. С доводи за
нару-шения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението и за уважаване на претенцията за обез-вреда.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК процесуалният
представител на въззиваемата страна-адв. Д. М. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
1
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 500 лв. е обоснован с
обстоятелствата, че депозирайки през м.юли на 2020г. 2 бр. жалби до РЗОК-
Търговище и ИА“Медицински надзор“-гр.София с неверни твърдения за
непрофесионално поведение на ищеца в качеството му на лекар, ответницата
му причинила морални вреди, изразяващи се в неблагоприятни изживявания-
чувство за накърнено добро име и професио-нален престиж, които са
невъзмездени до настоящия момент.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата
оспорва основателността на претенцията с възражения за липсата на
предпоставки за обезвреда по чл.45 от ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно събраните по делото писмени и гласни доказа-телства, на
06.07. 2020г. и на 09.07.2020г. ответницата подала 2 бр. жалби до РЗОК-
Търговище и Агенция „Медицински надзор“-гр.София, с твърдения, че
поради нередности в медицинската и счетоводната документация относно
предложеното й от ищеца д-р Д.П. и проведеното й през м.май 2020г.
оперативно лечение от жлъчно-каменна болест, застрахователят й отказал
изплащане на застрахователно обезщетение за направените разходи в общ
размер на 500 лв. След проверка е констатирано нарушение на изискванията
за документиране на медицинската дейност-лечението е проведено в МБАЛ-
Попово /филиала в гр.Търговище/, а фактурите за направените разходи са
издадени от друго медицинско заведение МЦ“Солигена 2017“ ООД-
гр.Търговище, намиращо се в същата сграда, като фактурите са анулирани и
съставени нови от МБАЛ-Попово.
С оглед разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, една от предпоставките за
обезвреда е противоправността на деянието, наличието на която предпоставка
следва да бъде преценено в настоящия случай, тъй като подаването на жалба
2
само по себе си не е неправомерно поведение, а гарантирано в чл.45 от
Конституцията на Република България конституционно право на всеки
гражданин, като според практиката на Европейския съд по правата на човека,
наказателни, административни и граждански санкции в такива случаи са
допустими „само при изключителни обстоятелства, когато се докаже
убедително, че посочените лица съзнателно се стремят да навредят на
длъжностните лица, чието поведение критикуват, въпреки, че знаят, че
техните твърдения срещу тези длъжностни лица са невер-ни.В тази насока е и
практиката на ВКС по граждански дела (решение №1347/18.12.2008г. по гр.д.
№5006/2007г., решение №758/11.02.2011г. по гр.д.№1243/2009г. на ВКС,
IIг.о. и реше-ние №245/05.11. 2014г. по гр.д.№1734/2014г. на ВКС, III г.о), с
която се приема, че жалба до държавен орган, дори и ако в крайна сметка се
окаже основана на неверни факти, не представлява закононарушение, тъй
като се основава на пра-вото по чл.45 от Конституцията на подаване на жалба
и правото по чл.56 от Конституцията за водене на защита без страх от
репресия, т.е. гражданинът е добросъвестен и когато посо-чените от него
обстоятелства не бъдат установени, като пода-ването на такава жалба би било
неправомерно, само ако жал-боподателят е бил наясно, че неговите твърдения
са неверни и е подал жалбата с цел да нанесе вреда на лицето, от което се
оплаква.
С оглед разясненията на Европейския съд и ВКС, ангажирането на
гражданската отговорност на подателя на жалба може да се допусне само по
изключение и то когато жалбоподателят е целял не да бъдат взети
необходимите мерки от страна на държавния орган, а единствено с цел да
навреди на другото лице, при предварителното съзнаване неистинно-стта на
твърдяните обстоятелства, както и да е налице значи-телно отрицателно
въздействие върху репутацията на засегна-тото лице.
В конкретния случай, събраните по делото доказателства не
установяват наличието на посочената специфична цел, т.е. жалбата да е
подадена единствено с намерение за увреждане на друг правен
субект.Несъмнено, жалбоподателката се домогва до възстановяване на
разхода по лечението от застрахова-теля й, но посоченият интерес не е
неправомерен, а изразените от нея съмнения, че предварителните разяснения
на ищеца не съответстват на действително проведеното й лечение, по
3
естеството си обективно не са в състояние да предизвикат значително по
интензитет сътресение в емоционално-психи-ческото състояние на лекаря,
притежаващ висока морално-волева устойчивост, нито могат да разрушат
общественото доверие в него.От друга страна, жалбоподателката не е лице
със специални задължения и отговорности при упражняване правото на
свободно изразяване, като напр.журналисти, адвокати или военнослужещи,
нито твърденията са направени публично пред обществеността или изпратени
писмено до медиите.Още повече-не е установено поведението на д-р П. да не
е било в съответствие с професионалните и етичните изисквания, същият
няма наложена дисциплинарна санкция, нито е загубил уважението, както и
доверието на своите пациенти и колеги към личните му и професионални
качества, поради което следва да се приеме, че репутацията на ищеца не е
подложена на съществено отрицателно въздействие и ангажирането на
материалната отговорност на жалбоподателката, при тази степен на нейното
накърняване, би било непропорционална мярка от страна на държавата,
сравнено с висшия публичен интерес от правото на свободно подаване на
жалба.
Предвид горното, подаването на жалба от ответницата срещу ищеца в
качеството й на длъжностно лице не е проти-воправно поведение, поради
което не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и предявеният иск по чл.45 от ЗЗД не е доказан по
основание, обуславящо потвърждаване на решението на районния съд, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски в размер на 200 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №275/16.06.2021г., поста-новено по гр.д.
№1675/2020г. по описа на Районен съд-Тър-говище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д. ХР. П. от гр.Търговище да заплати на ДЖ. Б. М. от
4
гр.Търговище направените във въззивната инстанция разноски в размер на
200 лв., на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5