Решение по дело №59862/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4936
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110159862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4936
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110159862 по описа за 2021 година


Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, от АЛ. К. срещу „Фирма“ ЕООД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 400,00 евро за главница, представляваща обезщетение за неточно
изпълнение по договор за въздушен превоз за закъснял с повече от три часа полет № LB227
от 02.06.2018 г. от летище Бургас до летище Москва-Внуково, ведно със законна лихва от
19.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 27957/2021г. по описа на СРС.
Ответникът оспорва иска по допустимост, основание и размер, както следва:
представителната власт на процесуалния представител на ищеца; твърди, че носител на
спорното право е „Компенсер“ ЛТД, като доказателствата на ищеца не установяват друго;
оспорва осъществяване на фактическия състав на правото на обезщетение; навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че така приложените доказателства не
доказват получаване на покана за извънсъдебно отправена претенция от ищеца. Вземането
не е признато извънсъдебно с водена електронна кореспонденция, тъй като Венислава
Стефанова и Ивайло Мецов не са служители на ответника и не притежават представителна
власт.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е допустим и основателен. По арг. от чл. 26, ал.2 от ГПК ответникът няма
правен интерес да оспорва представителната власт на процесуалния представител на
ищцовата страна, така щото извършените от пълномощника действията обвързват само
1
страната, която представлява. Неоснователни са доводите на ответника и в контекста на
материалната представителна власт на Компенсер ЛТД. Видно от приложеното пълномощно
ищецът овластява това дружество да го представлява пред трети лица, изрично е посочена и
авиокомпанията, да предявява искове, в т.ч. изрично посочено, че може да упълномощава
адвокат за защита правата и интересите на ищеца, които се легитимира като титуляр на
спорното материално право. Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но
има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и
представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и
други интереси, може да упълномощи адвокат за извършване на процесуално
представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК, ако пълномощникът е изрично
овластен да преупълномощава трети лица (вж. решение по т. дело № 962/2019г. на ВКС).
Ангажираните писмени доказателства доказват пълно и главно всички
правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане за ищеца -наличието
на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по
което има качеството на пътник и явяването си на регистрационното гише в съответствие с
указанията на превозвача за извършване на превоза, и неговото закъснение- установимо от
издадената бордна карта, като не се оспорва пътникът да има потвърдена резервация за
полета; разстоянието на полета определено по реда на чл. 7, пар. 4 от Регламента е между
1500 км и 3500 км; размер на иска, установен в нормативния акт. Ирелевантно за
правилното решаване на спора е възражението на ответника, че лицата, от чието име е
водена електронна кореспонденция за признаване правото на парично вземане, не са негови
служители. Признанието на ответника има правно значение за спиране и прекъсване на
давностния срок, който тече в полза на ответника и на който се позовава. Възражението
обаче е неоснователно. Съгласно решение по дело С-139/11 погасяването на правото на иск
е съгласно правилата на всяка държава, обвързана от Регламент ЕО № 261/2004. Той не
предвижда погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение при закъснял,
отменен полет или при недопускане на пътник на борда на самолета, затова регулирането се
извършва от нормите на съда, сезиран с такъв иск. Разпоредбата на чл. 135 от ЗГВ
предвижда специален давностен срок. Тази правна норма не е приложима за настоящия
казус. Относим е чл. 111, б. „б“ ЗЗД, според който вземането за обезщетение от договор се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок . Това е така, тъй като чл. 135 от ЗГВ
систематично се намира в гл. XI „Констативни протоколи, рекламации, давност”, и налага
извод, че посоченият давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, „ по арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗГВ –„рекламациите се предявяват пред превозвача,
причинил щетата“; но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснял
полет. Това следва и от чл. 137 от ЗГВ, според който сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират
със започване на рекламационното производство (в този смисъл Решение № 262286 от
06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г. на СГС, Решение № 263463 от 28.05.2021 г. по в. гр.
д. № 10832/2019 г. на СГС, Решение № 3502 от 15.05.2019 г. по в. гр. д. № 16115/2018 г. на
СГС). Обезщетението при закъснял, отменен полет или при недопускане на пътник на борда
на самолета е за „причиненото сериозно безпокойство и неудобство на пътниците“ – така
съображение 2 от Регламент ЕО № 261/2004, което корелира с дължимия размер на
обичайния паричен еквивалент на претърпени неимуществени вреди в изрично
предвидените хипотези. Искът за установяване на съществуване на правото на парично
вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което е сторено на 27957/2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата
спират да текат давностните срокове. Давностният срок тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо – 03.06.2018г., когато е изпълнен със закъснение полета. От тази дата до
деня на предявяване на иска – 19.05.2021 г. не е изтекъл срока по чл. 111, б. „б“ ЗЗД.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на предявеното парично вземане до края
на съдебно дирене.
2
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи
на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски за сумата общо
276,17 лв. – сбор от 25,00 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса, и
251,17 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на адвокат пред заповедния съд,
съобразно паричните вземания, за които е предявен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:


ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от АЛ. К., гражданин на Руска
федерация, родена на ********** г, със съдебен адрес: (адрес), срещу Фирма ЕООД, ЕИК:
........., седалище и адрес на управление: (адрес), иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, че Фирма ЕООД, ЕИК: ........., , седалище и адрес на управление:
(адрес), дължи на АЛ. К., гражданин на Руска федерация, родена на ********** г, със
съдебен адрес: (адрес), сумата 400,00 евро за главница, представляваща обезщетение за
неточно изпълнение по договор за въздушен превоз за закъснял с повече от три часа полет
№ LB227 от 02.06.2018 г. от летище Бургас до летище Москва-Внуково, ведно със законна
лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 27957/2021г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА Фирма ЕООД, ЕИК: ........., , седалище и адрес на управление: (адрес), да
заплати на АЛ. К., гражданин на Руска федерация, родена на ********** г, със съдебен
адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 276,17 лева – съдебни разноски по
ч.гр.дело №27957/2021 г., и гр. дело № 59862/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3