РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Русе, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520104356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ
България”ЕООД, ЕИК *********, чрез юрк. Р.И., с която са предявени установителни
искове срещу Е. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК за
съществуването на следните вземания, както следва: 1/ 4846 лв. – главница, представляваща
вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума
по Договор за потребителски кредит № 30041379425 от дата 17.12.2019 г., сключен за срок
от 36 м. между страните от общо 5000 лв., като се признава, че ответника е заплатил две
вноски и половина общо 840,50 лв., от които платена главница 153,11 лв.; 2/ вземане по чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 2019,77 лв. – неплатена възнаградителна
лихва за периода 20.04.2020 г. до 08.05.2021 г., начислена в общ размер 2445,53 лв., от които
41,17 % годишен лихвен процент, 0,11 % лихвен процент на ден и 49,17% годишен процент
на разходите, като признава, че ответника е заплатил сумата 425,76 лв.; 3/ вземане по чл. 86
от ЗЗД лихва за забава в размер на 463,87 лв. за периода от 21.04.2020 г. датата на изпадане
на длъжника в забава до 08.05.2021 г. датата на предсрочната изискуемост, както и
законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от 08.05.2021 г. датата на предсрочната
изискуемост до 27.05.2021 г. датата преди подаване на заявлението от 28.05.2021 г. по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. 2736/2021 г. на РРС. За периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана
законна лихва, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; 4/Предявен е и осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с т. V от Договора за потребителски кредит
и т.15.1 от Общите условия към него, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
Фаст за сумата 916,66 лв. и Флекси за сумата 1925,01 лв. – наименовани от ищеца
„възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, на обща стойност по договора
3100 лв., като се признава, че ответника е заплатил сумата 258,33 лв.
І.По отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от
1
ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за сумата 4846 лв. - главница по Договор за потребителски кредит.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит
“ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД е предоставило на Е. Т. Д. сума в размер не по – малък
от претендираната главница, а ответника се е задължил да я върне съобразно уговорените
условия, в срок от 36 месеца; настъпване на основания, водещи до предсрочна изискуемост
на кредита в претендирания като главница размер. Не се спори между страните и ищеца
признава, че ответника му е заплатил сумата 153,11 лв. по главницата от общо 5000 лв.
ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от
2019,77 лв. – неплатена възнаградителна лихва. Правото произтича от следните
обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на
ответника претендираната по първия иск сума, а ответника се е задължил да я върне заедно с
възнаграждението за ползване на сумата в размер на 2019,77 лв. – неплатена
възнаградителна лихва начислена в общ размер на 2445,53 лв., от които 41,17 % годишен
лихвен процент, 0,11 % лихвен процент на ден и 49,17% годишен процент на разходите. Не
се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата 425,76 лв.
възнаградителна лихва от общо договорената в размер на 2445,53 лв.
ІІІ. По отношение на установителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 463,87 лв.
за периода от 21.04.2020 г. датата на изпадане на длъжника в забава до 08.05.2021 г. датата
на предсрочната изискуемост, както и законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от
08.05.2021 г. датата на предсрочната изискуемост до 27.05.2021 г. датата преди подаване на
заявлението от 28.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2736/2021 г. на РРС, като за
периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва, съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП.
Правото произтича от следните обстоятелства: по възникнало вземане ответникът е в забава
за изпълнение. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница е възникнало и
ответникът е поставен в забава, както и момента на настъпване на изискуемостта на
главното вземане.
IV. По отношение на осъдителния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с т. V от Договора
за потребителски кредит и т.15.1 от Общите условия към него, за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги Фаст за сумата 916,66 лв. и Флекси за сумата 1925,01 лв. –
наименовани от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, на обща
стойност по договора 3100 лв., като се признава, че ответника е заплатил сумата 258,33 лв.
Правото произтича от следните обстоятелства: Съгласно Общите условия на сключения
договор за кредит т. 15.1 ответникът е избрал да закупи допълнителни услуги, които
съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските, от които услуги ответникът се
възползвал.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е подал
писмен отговор чрез адв. К.Б., като оспорва исковете, като неоснователни, счита договорът
за кредит за нищожен, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД/ и
поради неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Оспорва, че
ответникът реално е получил сумата, тъй като не били представени доказателства, че е
заверена банковата сметка на ответника с посочената главница и оспорва, че с част от нея е
рефинансиран предишен кредит. Счита, че с допълнителното споразумение за услуги Фаст и
Флекси на практика се увеличава лихвата над 100 %, които следва да са включени в ГПР и
противоречат на добрите нрави, нарушават чл. 10а ал. 2 от ЗПК, липсва основание за
плащането им по чл. 26 ал. 2 ЗЗД и създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя по чл. 143 ЗЗП. Сочи, че основните параметри на
договора са добавени с различен шрифт от този, с който е изпълнен целия договор, поради
което е в противоречие с чл. 10 ал. 1 от ЗПК и е напълно недействителен. Счита, че е
2
сключен договора при явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, като се нарушава принципа на добросъвестност, а ГПР надхвърля пет пъти законната
лихва, с което се нарушават добрите нрави. При условията на евентуалност, оспорва
настъпването на предсрочната изискуемост, като счита, че ищеца не е изпълнил
задължението си да уведоми ответника за настъпването й. Моли да се отхвърлят исковете,
тъй като не е настъпило основание за предсрочна изискуемост и договора е изцяло
недействителен/нищожен.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 17.12.2019 г. страните са сключили договор за потребителски кредит №
30041379425 по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на
кредитополучателя ЕМ. Т. Д., кредит в размер на 5000 лева, който следвало да бъде върнат
за срок от 36 месеца при месечна вноска от 243,21 лева при годишен лихвен процент от
41,00% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,17 %. В договора за кредит е посочено, че
кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги Фаст за 1000 лв. и Флекси за
2100 лв., общо за 3100 лв., които се заплащат на вноски от по 86,11 лева на месец, като така
общото задължение на ответника става 11855,49 лв., с общ размер на месечната вноска
329,32 лв. По делото е приложено и „Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги“, които са изброени както следва:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на датата на падеж;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
В раздела „Поискани от клиента допълнителни възможности“ е уговорено
рефинансиране на старо задължение на ответника към ищеца за сумата 4381,37 лв.,
преведена от ищеца на 17.12.2019 г. по сметка на ответника с вътрешнобанкова транзакция
за погасяване на задълженията му по Договор за потребителски кредит Стандарт №
30036163444 от 04.04.2019 г. На 17.12.2019 г. ищецът превежда на ответника остатъка от
сумата по отпуснатият кредит в размер на сумата от 619,63 лв.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което посочил,
че претендира сумата 4846,89 лв. представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 30041379425 от 17.12.2019 г., сумата 2019,77 лв. неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.04.2020 г. до 08.05.2021 г., сумата 916,66 лв. за услугата Фаст,
сумата 1925,01 лв. за услугата Флекси, сумата 463,87 лв. лихва за забава от 21.04.2020 г. до
08.05.2021 г. и сумата 51,28 лв. законна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 27.05.2021 г. По
ч.гр.дело № 2736/2021г. е отхвърлено заявлението в частта в която се иска сумата 916,66 лв.
за услугата Фаст и за сумата 1925,01 лв. за услугата Флекси, като е издадена заповед за
изпълнение за останалите суми на посоченото основание.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че "Профи Кредит България" ЕООД и ответника
са били обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключени между тях
Договор за потребителски кредит № 30041379425 от дата 17.12.2019 г., със срок на действие
до 20.12.2022 г., при условия и за суми, така, както е заявено по исковата молба. Съобразно
събраните в производството доказателства, съдът счита, че ищецът е доказал твърденията си
по исковата молба, че е бил изправна страна по облигационната връзка, като е предоставил
на ответника сумата от 5000 лв., която той се задължил да върне на 36 месечни вноски. Не
се оспорва, че потребителят е погасил само първата, втората и част от третата погасителни
вноски в размер 840,50 лв., от които само 153,11 лв. по главницата.
3
Независимо, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, даденото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение за необходимостта
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е приложимо и за процесния случай. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. В този
смисъл е Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК. В него се
приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.
240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление,
което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
В процесния случай не се установява при условията на пълно и главно доказване
приложеното към исковата молба уведомление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да е достигнало до ответника.
В ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание -договора за кредит. По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Към момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК 28.05.2021 г. не е изтекъл целия срок за връщане на дълга, поради което
претенцията за главница се явява основателна само за сумата 1488,33 лв. за вноските с падеж
до 20.05.2021 г. съгласно погасителния план, след приспадане на вноските платени от
ответника по главницата в размер на 153,11 лв.
Спорен по делото въпрос е за валидността на договора за заем в частта му относно
уговорената възнаградителна лихва, като процесуалния представител на ответника
възразява, че са нищожни, клаузите за приложим лихвен процент, поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД/ и поради неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Счита, че е сключен договора при явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената цена, като се нарушава принципа на
добросъвестност, а ГПР надхвърля пет пъти законната лихва, с което се нарушават добрите
нрави.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на ВКС,
противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща 5-кратния размер на законната лихва. В процесния случай е уговорен 49,17%
годишен процент на разходите, като с включените допълнителни възнаграждения ГПР
надхвърля пет пъти законната лихва, с което се нарушават добрите нрави. Поради което
клаузата от договора за заем и допълнителното споразумение към него, предвиждаща
задължение за ответника за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна като
накърняваща добрите нрави, тъй като чрез нея се излиза извън целения от
възнаградителната лихва резултат, изразяващ се във възнаграждение за предоставеното
4
ползване на парични средства, и се стига до неоснователно обогатяване на заемателя.
Съгласно императивната норма на чл.26, ал.4 от общия закон ЗЗД/, тази договорна клауза
следва да бъде заменена от повелителните правила на закона, като се приеме, че дължима е
единствено и само законната лихва в размер на 463,87 лв. за периода от 21.04.2020 г. датата
на изпадане на длъжника в забава до 08.05.2021 г. датата на предсрочната изискуемост,
както и законната лихва в размер на 51,28 лв. за периода от 08.05.2021 г. датата на
предсрочната изискуемост до 27.05.2021 г. датата преди подаване на заявлението от
28.05.2021 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 2736/2021 г. на РРС. За периода 13.03.-13.07.2020
г. не е начислявана законна лихва, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП.
Остатъкът за сумата 916,66 лв. за услугата Фаст и 1925,01 лв. за услугата Флекси,
наименовани от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, на обща
стойност по договора 3100 лв., била плащане по договор за допълнителни услуги, каквото
вземане не съществува, по следните съображения:
Посоченото „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, всъщност е
част от договора за кредит, с което се цели да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от
Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Допълнителната услуга
„приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ реално не представлява
услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е
предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче
отпускането на кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът
може да откаже да предостави приоритетно кредит без да търпи негативни последици и без
някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава
нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Останалите допълнителни услуги са свързани
пряко с договора за кредит- възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за
смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения
по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези
разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези
разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4
от ЗПК, поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат
възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни. По тези съображения вземането по
договора за допълнителни услуги не съществува.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност
на клаузите по договора за допълнителни услуги.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът има разноски в заповедното производство в размер на 354,47 лева, от които
следва да му се присъдят 74,44 лева и разноски по настоящото дело в размер на 247,20 лева
5
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт 300 лева или общо 547,20 лева, от които
следва да му се присъдят 114,91 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Ищеца
следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 38 от ЗА сумата 300 лв. минимално
възнаграждение на адв. Карасимира Б. съразмерно с отхвърлената част.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6