№ 176
гр. Козлодуй, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20221440100010 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК от
Б. Т. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...... чрез пълномощника
си адвокат М.С. със съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2 против
„ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159.
С молбата се иска съдът да се произнесе с решение, с което да признае
за установено, че Б. Т. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..... не
дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* сумата в размер на 29
825.96лв. /двадесет и девет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и
деветдесет и шест стотинки/, включваща главница и обезщетение за забава за
доставена електрическа енергия за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2018 г., за
имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., с клиентски № 300235969421, поради
изтекла погасителна давност на вземанията.
Направено е и съдът е допуснал изменение на иска, като същият се
счита за предявен за сумата от 3893,34 лева, представляваща доставена, но
неизплатена електроенергия за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2018г., от
които 2471,13 лева главница и 1422,21 лева лихва.
Претендират се и направените по делото разноски, както и на основание
1
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата след като съдът осъди „ЧЕЗ
Електро България” АД да заплати разноските по делото, да определи
адвокатско възнаграждение в минимален размер от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, като осъди ответното дружество да
го заплати на процесуалния представител на ищеца.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:
справка за консумация; Експертно решение № 1023/11.06.2020г. на МБАЛ
„Св. Иван Рилски” ЕООД, гр.Козлодуй; Декларация – оригинал.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* град София, със
становище, че предявения отрицателен установителен иск от длъжника е
недопустим поради обстоятелството, че към настоящия момент, за посочения
процесен период 01.01.2010 г. – 31.12.2018 г. „ЧЕЗ Електро България” АД
няма претенции за посочените в петитума на исковата молба суми.
Алтернативно се оспорва предявения иск по основание изцяло, като
основното възражение е, че се касае за суми, които са погасени по давност и
се твърди, че това твърдение не кореспондира с действителната фактическа
обстановка.
Към отговора на исковата молба са приложени следните писмени
доказателства: Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България” АД и Общи условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД;
Сертификат от в. Телеграф и публикация в местен вестник; Лицензии - 2 броя.
Допълнително по делото са представени и не са оспорени от ищеца
писмо от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, с което посочват дати на които
е преустановено електрозахранването по дати и години на обект с адрес гр.
Козлодуй, ..... Към справката са приложили копия от 4 броя констативни
протоколи № 3020776/26.04.2018г., № 3023825/24.07.2018г., №
3025153/10.01.2019г. и № 3030430/07.07.2020г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М.С. от АК-Враца
и поддържа предявените искове.
В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител –
юрисконсулт Т..
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Б. Т. М. е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на
когото е била доставяна електрическа енергия от ответното дружество за
имота, находящ се в гр.Козлодуй, ул.“Зорница“ № 2, с клиентски номер
300235969421.
Електроснабдяването на имота за периода 2018г. – 2020г. е било
прекъснато на 20.02.2019г. след констатирано нерегламентирано
възстановяване на захранването от страна на клиента – „самовключване“,
видно от представена и приета информация от трето неучастващо по делото
лице „ЧЕЗ Разпределение България“АД. Тъй като ищецът Б.М. желаел да
узнае при заплащането на какви суми ще му бъде възстановено
електроснабдяването в имота, посетил офиса на дружеството в гр.Козлодуй,
откъдето му отказали да му предоставят информация. Устно от служител му
било казано, че дължи сумата от 29825,96 лева включващи главница и
дължима лихва за забава за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2021г.
Впоследствие, след представената в хода на съдебното производство от
пълномощникът на ответното дружество справка за задълженията за
процесния период - 01.01.2010г. - 31.12.2021г. съдът допуснал изменение на
иска, като същият се счита предявен за сумата от 3893,34 лева,
представляваща доставена, но неизплатена електроенергия за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2018г., от които 2471,13 лева главница и 1422,21 лева
лихва.
Ищецът твърди, че не дължи сумата от 3893,34 лева, представляваща
доставена, но неизплатена електроенергия за периода от 01.01.2010г. до
31.12.2018г., от които 2471,13 лева главница и 1422,21 лева – лихва, тъй като
е погасена с изтичане на три годишната давност, считано от изтичане срока за
заплащане на всяка една от тях. Иска съда да признае за установено в
отношенията му с ответника, че не дължи тези суми на това основание, тъй
като са погасени по давност.
Ответникът оспорва исковете и излага подробни съображения, че
вземането му към ищеца не е погасено по давност.
3
В отговора на исковата молба сочи, че дружеството „ЧЕЗ Електро
България” АД притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-135-11 от 29.11.2006г., която е публична и се намира на
електронната страница на ДКЕВР. В чл. 13, т. 1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България”
АД изрично е договорено основното задължение на всеки потребител на
електрическа енергия - да заплаща стойността на използваната електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия.
На следващо място ответникът признава факта, че ищецът е битов
потребител на ел. енергия за адрес на потребление гр. Козлодуй, ...., с
клиентски номер 300235969421.
По делото е представена е справка за издадени фактури, видно от която
за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2018г. по партидата на ищеца М. са
образувани задължения за доставена, но незаплатена ел. енергия в размер на
общо 3893,34 лева, от които главница 2471,13 лева и обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на 1422,21 лева, който размер ищецът чрез
процесуалният си представител признава.
Именно и за този период е тяхната претенция, че не дължат на
ответника тези вземания, тъй като същите са погасени по давност.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Исковете са с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК - отрицателни
установителни искове. В тежест на ответника в условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което ответникът е доставил на ищците
определено количество електрическа енергия, чиято цена възлиза поне на
процесната сума.
Съдът приема, че по делото е безспорно и страните не спорят, че са в
облигационно правоотношение от договор при ОУ, по силата на което първо
наследодателят на ищците като собственик на имота в гр.Козлодуй
ул.“Зорница“ №2, е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, на който
е била доставяна електрическа енергия от ответното дружество за същия имот
с абонатен номер 300235969421. Безспорно е и страните не спорят, че за
процесния период от 01.01.2010г. до 31.12.2018г. в дома на ищеца с абонатен
номер 300235969421 е доставяна от ответното дружество ел.енергия и същият
като потребител дължи заплащане на стойността й. Между страните няма
спор и за количеството и стойността на тази ел.енергия за процесния период
от 01.01.2010г. до 31.12.2018г., която е фактурирана надлежно съгласно
издадени фактури.
Основният спорен момент се свежда до това дали това вземане на
4
ответното дружество е погасено по давност и не следва да се заплати от
ищците.
Процесните вземания за заплащане на цената на доставена електрическа
енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в”
ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е
тълкуването на посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно решение от
18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен
характер за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. Както е изяснено в
посоченото ТР, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.
„в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, а в
мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв характер имат и вземанията за
доставка на комунални услуги – ел. енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. Вземанията по чл.86, ал.1
ЗЗД за лихви за забавено плащане също се погасяват с тригодишна давност
– чл.111, б. „в” ЗЗД.
Според чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Според нормите на чл. 19 от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД потребителят е
задължен да заплаща потребената електрическа енергия веднъж месечно, като
продължителността на срока за плащане е 10 дни. Дължимите от потребителя
суми се съобщават от продавача чрез съобщение изпращано до потребителя
на адреса на обекта. Потребителите, за които периода на отчитане на
потребяваното количество ел.енергия е по –дълъг от един месец се
уведомяват от продавача за дължимите суми чрез съобщение на адреса на
обекта съобразно графика на отчитане. Неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок.
Съгласно чл.35 от Общите условия, потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използвана
електрическа енергия, дължи обезщетение на продавача в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден.
Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на
доставената енергия е възникнало като срочно – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за ел.енергия са били дължими в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Така в случая,
когато и да е настъпил падежът на всяко отделно вземане по издадените от
дружеството фактури, то същият е преди повече от 3 години преди
предявяване на исковата молба. Последната фактура, описана в исковата
молба е била издадена през месец декември 2018г. Предвид на това според
5
съда отрицателните установителни искове на ищеца са основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Неоснователни са доводите на ответника в писмения отговор, че
установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за
установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на
едно право, когато ищецът има интерес от това,както и,че всяко право може
да бъде заявено както с възражение, така и да бъде предявено с иск. Начинът
по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор и като
участник в правен спор той сам определя кога, доколко и какъв обем защита
да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от
спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът
по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред
чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да
реализира своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува
законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на
изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин
препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай
предмет на отрицателния установителен иск не е установяване липсата на
материално право изобщо, а липсата на притезание, насочено срещу
длъжника-ищец. В този смисъл отрицателния установителен иск предмет на
спора е допустим.
По делото липсват доказателства за спиране течението на давността
или за прекъсването, поради което погасени по давност са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад
от датата на предявяване на исковата молба – 06.01.2022г., т.е. преди
06.01.2019г.
На основание чл.119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва
да се считат погасени поради изтекла давност и вземанията за законна лихва
върху главниците, поради което и сумата от 1422,21 лева представляваща
лихва /с правно основание чл.86 от ЗЗД/ също е погасена по давност.
Предвид на изложеното съдът намира, че следва да уважи исковете на
ищеца и признае за установено в отношението му с ответника, че не дължи
процесното вземане от главница и лихви като погасено по давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски в размер на 4,00
лева платена такса за издаване на удостоверение.
Тъй като ищецът е освободен от съда от първоначалното внасяне на
държавна такса в размер на 155,73 лева, с оглед изхода на спора съдът следва
6
да присъди същата в тежест на ответника, която следва да бъде заплатена по
сметка на РС - Козлодуй.
Освен това ищецът, чрез процесуалният си представител адвокат С. е
поискал присъждане и на адвокатското възнаграждение на адв.С.. Според
съда ответникът дължи такова при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закон за адвокатурата в размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.
за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен материален интерес в размер на 502.53 лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
Т. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...... че не дължи на „ЧЕЗ
Електро България” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София, район
Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк Бизнес Център,
представлявано от Димчо Станев Станев и Леон Връшка вземане в размер на
общо 3893,34 лева, от които главница 2471,13 лева и обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на 1422,21 лева за доставена и консумирана
електроенергия в дом в гр.Козлодуй, ул.”Зорница” № 2 за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2018г., поради погасяването по давност, съгласно
чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЧЕЗ Електро България” АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София, район Младост, бул.”Цариградско
шосе” № 159, бл.Бенч Марк Бизнес Център, представлявано от Димчо Станев
Станев и Леон Връшка, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. М., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ... направените съдебни разноски в размер на 4.00
лева.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк
Бизнес Център, представлявано от Димчо Станев Станев и Леон Връшка, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд град Козлодуй държавна такса за
образуване на делото в размер на 155,73 лева.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 Закон
за адвокатурата, „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк
Бизнес Център, представлявано от Димчо Станев Станев и Леон Връшка, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. от АК-Враца адвокатско възнаграждение в
размер на 502,53 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
8