Решение по дело №736/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 831
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20223100500736
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100500736 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 262802/12.11.2022 год., поправено с решение №
260115/22.02.2022 год., постановено по гр.д. № 2607/2020 год., ВРС – 40-ти
състав отхвърлил предявените от Р. СТ. В., ЕГН: **********, лично като
ипотекарен съдлъжник и в качеството й на ЕТ „ЕТЮД – Р.В.“, ЕИК
*********, като кредитополучател и СТ. СТ. В., ЕГН: ********** от *****,
като ипотекарен съдлъжник, искове с правно основание чл.55, ал.1 предл.1
ЗЗД да бъде осъдено „Лено“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София да им заплати солидарно сумата от 11 236.82 лева като
платена без основание сума по нищожен договор за ипотечен кредит от
26.06.2019 год., представляваща разликата между реално предоставената по
договора сума от 13 901.18 лева и върнатата от ищците сума в общ размер на
25 138 лева и е осъдил на основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД „Ленно“ АД да
заплати на Р. СТ. В. сумата от 11 236.82 лева като платена без основание сума
по нищожен договор за ипотечен кредит от 26.06.2019 год., представляваща
разликата между реално предоставената по договора сума от 13 901.18 лева и
върнатата от ищците сума в общ размер на 25 138 лева.
1
Недоволен от горното е останал ответника по делото, който обжалва
постановеното решение в осъдителната му част с доводите за неговата
неправилност, незаконосъобразност, постановяването му при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Конкретните
оплаквания са досежно извода на съда, че сключеният договор за заем не
представлявал търговска сделка и има потребителски характер, като се
твърди, че ищцата В. е изразила волята си да участва в търговския оборот
чрез регистрирането на ЕТ „ЕТЮД-Р.В.“, а посочена заемна сума е с цел
оборотни средства. Излага се, че ответното дружество е финансова
институция, която е вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3а
от ЗКИ, като предоставяните от дружеството кредити са целеви, в конкретния
случай – за оборотни средства. Неправилно за формиране на горния си извод
съдът се е позовал на сключени от ответното дружество с други лица
договори и не е съобразил изрично посоченото в договора – чл.2.1, б.b, т. ii,
че заемът ще се използва за оборотни средства на търговеца при
осъществяване на неговата търговска дейност. Поддържа, че договарянето на
страните е било именно с тази цел, а сключеният между тях договор –
нотариално заверен. Счита за приложима презумцията на чл.286, ал.3 ТЗ,
която не е опровергана от насрещната страна. Изразява се и становище за
неприложимост на ЗКНИП, респективно се оспорва приетото от съда
качество на ищцата В. като потребител. Настоява се за отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Р. СТ. В. депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата като счита, че решението е правилно и
обосновано. Поддържа, че субектът, който е договарял и получил сумата в
заем е ищцата В. като физическо лице, а не като едноличен търговец, а
твърденията, че същата не е извършвала търговска дейност не са опровергани
от насрещната страна. Позовава се на обстоятелството, че страна по
търговските сделки е физическото лице, действащо като едноличен търговец
и непрецизната му индивидуализация в договора не може да обуслови извод
за различна правоспособност. Позовава се на съдебна практика, съобразно
която физическото лице – съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучател е търговец, може да има
качеството на потребител и да се позовава на неравноправност на клаузи в
договора за кредит, ако действа за цели извън рамката на неговата търговска
2
или професионална дейност, което е установено по делото посредством на
сключването на други договори за кредит от ищците с цел погасяване на
процесния. С оглед горното и като се позовава на приложимия ЗКНИП
поддържа доводите за доказаност на предявения иск.
В с.з. по същество, въззивникът поддържа жалбата и моли за отмяна на
решението.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Депозираната въззивна жалба е поставила във висящност
първоинстанционното решение в осъдителната му част, което съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
В сезиралата настоящият съд жалба, релевираните от въззивника такива
по същество са свързани с изводите на съда относно качеството на потребител
на ищцата.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е
3
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.първо ЗЗД за сумата от
11 236.82 лева, която се твърди да е платена от ищцата без основание на
ответното дружество.
Съгласно дадените в Постановление № 1 от 28.V.1979 год. по гр. д. №
1/79 год. на Пленума на ВС, за да е налице от своя страна осъществен първия
фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД е необходимо размяна на престации
при начална липса на основание. Такава ще е налице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, каквато нищожност се твърди от
ищцата на сключения между страните договор за заем, наименован Договор
за Бизнес кредит Клиентски № 6361/26.06.2019 год. Сочените в исковата
молба пороци на сделката са свързани с нейната привидност /като търговска
сделка, а не потребителски договор/, както и с нищожността й поради
противоречие с добрите нрави, която нищожност е обусловена от
поведението на ответното дружество /искане за задължително регистриране
на ЕТ с цел сключване на търговска сделка, непопадаща под закрилата на
ЗЗП/.
Така предявеният иск възлага в тежест на ищцата да докаже факта на
извършеното плащане въз основа на договор, страдащ от сочения от нея
порок, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основанието да я
задържи, т.е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и
изпълнение на своята насрещна престация по нея.
Не е налице спор по делото, а и се установява от представения препис
от Договор за заем “Бизнес кредит“ клиентски № 6361, че на 26.06.2019 год.
между ЕТ ”Етюд-Р.В.“, в качеството на физическо лице-търговец и
заемополучател и ответоното дружество, в качеството му на заемодател, е
сключен договор за заем, съгласно, който заемодателят се задължава да
предостави на заемополучателя лихвоносен обезпечен заем с максимален
размер от 7 700 евро. Договорено между страните е, че заемодателят дължи
връщане на заема заедно с натрупаната по него лихва, предвидена в чл.2.3 и
чл.2.4 от договора, като според чл.2.1, б./б/ от договора усвояването следва да
стане на два етапа. Първият е при подписване на договора, като с цел
финансиране на процедурата по учредяване на необходимите обезпечения се
отпуска сумата от 1 257.12 лева, целево разходена за погасяване на такса за
юридическо административно обслужване и за извършване на експретна
4
оценка на имуществото, а след погасяване на горните задължения и след
учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемодателя – остатъкът от
заемната сума, която се превежда по сметка, посочена от заемателя, за
оборотни средства.
Съгласно клаузите на чл.4.3 /а/, заемополучателят е длъжен да осигури
разходването на предоставените по заема суми единствено и само за целите,
посочени в 2.1 /b/ и се задължава да извършва дейността си с грижата на
добрия търговец, както и в съответствие с приложимото право, като до
пълното изплащане на заема и всички други задължения по договора,
заемополучателят се е задължил да предоставя на заемодателя копие от ГФО
за всяка приключила финансова година, ведно с доклада на одиторите към
него /ако е приложимо/, веднага, след като съответният отчет е наличен, но не
по-късно от 30 май на следващата година. Предвидена в чл.2 /в/ и неустойка в
размер от 10 % от размера на заема в случай, че заемополучателят без
изрично писмено съгласие на замодателя използва заема за други цели, извън
посочените от договора.
Така сключения между страните договор е предхождан от подадено на
26.06.2019 год. от ЕТ „ЕТЮД-Р.В.“ искане за бизнес кредит, в което са
посочени параметрите на искания заем, като на 30.01.2020 год. ищцата Р.В.,
като управител на ЕТ „ЕТЮД-Р.В.“ е депозирала искане за предсрочно
погасяване на отпуснатия й заем, което е и сторено.
С оглед така наведените в исковата молба твърдения за пороци на
сключения между страните договор и представените доказателства, като
основен въпрос по делото се извежда този за вида на договора, т.е. дали
същия е сключен между търговци и има бизнес насоченост или е
потребителски.
Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори дефинира договорите, към които се прилага, с
оглед на качеството на страните по договора — в зависимост от
обстоятелството дали те действат, или не действат в рамките на
осъществяваната от тях търговска или професионална дейност /решения
Asbeek Brusse и De Man Garabito, EU:C:2013:341, т. 30 и Šiba, C‑537/13,
EU:C:2015:14, т. 21/, като дори и да е сключен с търговец съдът следва да
провери дали страната, с която се е сключвал договорът (в случая
5
търговецът) е било възможно да не бъде наясно за частните
/нетърговските/ цели на другата страна, защото предполагаемият
потребител със своето поведение към другата страна, е оставил на
последната впечатлението, че той не действа за бизнес цели.
Установява се в случая, че договора е сключен от ЕТ ”ЕТЮД-Р.В., като
заемател, който е и подал искане за отпускане на бизнес кредит, респективно
е подала искане за предсрочното му погасяване. Действително, ищцата В.
фигурира в договора като солидарен и ипотекарен длъжник, но този факт не
променя заемателя по него. Това е така, тъй като независимо, че
регистрацията на дадено физическо лице като едноличен търговец не води до
възникване на нов субект на правото, който да участва самостоятелно в
гражданския оборот, тя придава търговско качество на физическото лице.
Изрично посочено е в договора е и целта, за която следва да се
разходват средствата от заема, като неизпълнението на тази цел е скрепена
със санкция – неустойка. Разписани са и задължения за заемателя, свързани и
индициращи целта на кредита – представяне на ГФО.
Липсват клаузи, опровергаващи целта на получените в заем средства,
респективно такива от които съдът да приеме, че същите са насочени за
задоволяване на лични нужди на физическото лице или пък, че има смесен
характер. Липсват и каквито и да са ангажирани доказателства от ищцовата
страна в подкрепа на твърденията й за симулативност и за поведението на
ответното дружество преди сключване на договора, респективно за
преддоговорния процес между страните, от които да се съди, че търговецът
/заемодател/ е бил наясно, че кредитополучателят не действа в търговското си
качество.
Моментът на регистриране на ЕТ също не е аргумент за противното. В
Решение С-269/95, т. 17, се приема, че не винаги е важна продължителността
на осъществяваната търговска или професионална дейност, за да може едно
лице да придобие търговско качество, както и че търговската дейност може да
е, както настояща, така и бъдеща, планирана, макар и неосъществена, като
последното не променя нейния характер /по аналогия от Решение C-485-17, т.
45/.
Прочее, изхождайки от предмета, съдържанието и целения резултат,
настоящият състав намира, че процесният договор не е потребителски, а
6
търговски такъв и ищцата няма качеството на „потребител“. Сключеният
между страните договор не е нищожен на твърдените от ищцата пороци,
поради което и даденото въз основа на него не е без основание.
Порази различие в правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да се отмени и се постанови друго, с
което се отхвърли предявения иск.
Различните правни изводи налагат и редуциране на дължимите от
страните разноски.
Предвид изхода от спора и направеното от въззивника искане, в тежест
на въззиваемата следва да се присъди сумата от 600 лева, съставляваща
разноски в първоинстанционното производство и сумата от 674.74 лева –
разноски пред въззивна инстанция.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262802/12.11.2022 год., поправено с решение №
260115/22.02.2022 год., постановено по гр.д. № 2607/2020 год., ВРС – 40-ти
състав, В ЧАСТТА, с която е осъдил „Лено“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мария Луиза № 2 ет.5 е
осъдено да заплати на Р. СТ. В., ЕГН: ********** от *****,
*****************, на основание чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД, сумата от 11 236.82
лева като платена без основание сума по нищожен договор за заем бизнес
кредит № 6361 от 26.06.2019 год., представляваща разликата между реално
предоставената по договора сума от 13 901.18 лева и върнатата от ищците
сума в общ размер на 25 138 лева, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. СТ. В., ЕГН: ********** от *****,
***************** срещу „Лено“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Мария Луиза № 2 ет.5 иск за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцата, на основание чл.55, ал.1 предл.1
ЗЗД, сумата от 11 236.82 лева като платена без основание сума по нищожен
договор за заем бизнес кредит № 6361 от 26.06.2019 год., представляваща
разликата между реално предоставената по договора сума от 13 901.18 лева и
7
върнатата от ищците сума в общ размер на 25 138 лева.
ОСЪЖДА Р. СТ. В., ЕГН: ********** от *****, *****************
ДА ЗАПЛАТИ на „Лено“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Мария Луиза № 2 ет.5 сумата от 600 лева,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за
депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение и сумата от 674.74
лв., представляваща сторени в във въззивното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8