Решение по дело №1095/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е след решение №4919/10.05.2023г. по адм.д.№7811/2022г. на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 1008 от 21.07.2022 г., постановено по адм. дело № 397/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато на друг състав на Административен съд – Варна за ново разглеждане на жалбата на В.И.И. ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт № Р-03000320007388-091- 001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 337 от 10.02.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на И. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 682 лева главница и 456,14 лева лихви, за 2015 г. в размер на 537 лева главница и 304,48 лева лихви, за 2016 г. в размер на 3 161 лева главница и 1 471,74 лева лихви, за 2017 г. в размер на 5 082 лева главница и 1 850,84 лева лихви и за 2018 г. в размер на 5 127 лева главница и 1 347,37 лева лихви.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, потвърден с решението на директора на Дирекция ОДОП-Варна, поради допуснати при постановяването процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата на изложените в нея основания. По съществото на спора релевира доводи за незаконосъобразност на РА. Счита, че събраните доказателства в предходното административно дело № 397/2022 г. доказват по безспорен начин паричните потоци на наличните му парични средства в брой. В този смисъл е заключението по проведената съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на събраните доказателства от банковите извлечения от всичките банки, които е ползвал като клиент, счита, че безспорно се установява, че става въпрос за една и съща парична сума, за спестявания. В началото на периода са между 30 и 40 хиляди лева през 2013 г., като в периода 2014, 2015, 2016 г. тези парични средства са преместени чисто физически от една банка в друга, поради по-високи, по-изгодни лихвени проценти. Също така, от събраните доказателства е безспорно установено в 2015 г., че е налице голяма крупна сума парични средства, която тогава е била в Корпоративна търговска банка и в последствие възстановена от Фонда за гарантиране на влоговете. От всички тези доказателства, анализирани в заключението на ССчЕ доказват една и съща парична сума, която в движението в началото и в края е горе-долу една. Направените изводи за драстично разминаване между приходната и разходната част, счита че е, защото в основата им и в основата за облагане се крие схващането, че в началото и в края на всяка от годините паричните му средства са били винаги 5 000 лв. Това се установява от таблицата за съпоставката, което житейски е невъзможно.

Счита, че е предоставил в ревизионното производство необходимата декларация за движението на паричните средства и тя се подкрепя изцяло от банковите извлечения. По тези съображения отправя искане да бъде постановено решение, с което да бъде отменен ревизионния акт. По отношение на сторените съдебно-деловодни разходи, претендира присъждането на такива в размер на платената държавна такса за административното дело и платената сума за заключението на вещото лице, в размер на 600 лв.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Счита, че в хода на съдебното обжалване не са събрани доказателства, които да оборват констатациите на органите по приходите, въз основа на които са определени данъчни задължения за ревизираното лице. Аргументите и възраженията, изложени в жалбата намира за недоказани. Сочи, че в хода, както на предходното, така и в настоящото производство е била дадена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, въз основа на които да обори акта, издаден по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК. Той не се възползвал от нея и съответно не е могъл да опровергае фактическите и правни изводи, изложени в РА. При разглеждане на възраженията на жалбоподателя, моли да бъдат взети предвид, изложените мотиви в решението на директора на Дирекция ОДОП – Варна. Тъй като тези възражения не са били променени в хода на административния контрол и в хода на съдебния контрол, моли да бъдат съобразни, че за подкрепа на изложеното в акта са събрани допълнително писмени доказателства, които са описани към решението, което е връчено на жалбоподателя и въз основа на което са изложени и допълнителни аргументи, с които са мотивирани констатациите, които са направени от органите по приходите. Моли да бъде съобразено, че в предходното съдебно производство е оспорена съдебно – счетоводната експертиза по подробно направени възражения. На първо място вещото лице е работило по въпроси, които в себе си съдържат правни квалификации. Съответно вещото лице е задължено да включи писмени обяснения, които са дадени, както от жалбоподателя, така и от посочените от него лица, които съответно са му дали парични средства, което счита за недопустимо. Също така, на вещото лице е било указано самостоятелно да преценява кои документи са редовни и кои не са. Т.е. тежестта доколко даден документ има доказателствена стойност или не е правен въпрос и счита, че вещото лице всъщност е изградило своето заключение на презумпции, т.е. презумирало е, че нещо е вярно при положение, че по отношение на тези твърдения също тече спор и то аргументирано, е посочено, защо дадени обяснения не могат да бъдат възприети като верни, съответно защо даден документ не може да бъде възприет като верен и неговото съдържание съответно е оспорено. Счита, че отговора на задача 4 от вещото лице е недопустим, защото е изцяло извън параметрите на поставената задача. Съгласно задача 4 то следва да включва сумите от посочените от задачата лица, като получени заеми, което означава, че при положение, че спора е доколко са реални тези правоотношения, преценката е изцяло поставена на отговор на един правен въпрос. Недопустимо и без да се обоснове вещото лице на стр. 6 е възприело и документи, които приходната администрация оспорва. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за всяка съдебна инстанция, в този случай са 3 поредни, т.е. в размер на 6605.28 лв.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320007388-020-001 от 02.12.2020 г., издадена от А. Б., на длъжност началник сектор, в качеството на заместник на М. Г., на длъжност началник сектор. Обхватът на ревизията е включвал установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Със заповедта е бил определен ревизиращ екип в състав: Н. П. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, и А. П. - главен инспектор по приходите. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок до 03.12.2020 г.

По делото са представени доказателства за отсъствието на титуляра М. Г., на длъжност началник сектор, и заместването й от А. Б., на длъжност началник сектор, на датата на издаване на ЗВР № Р-03000320007388-020-001 от 02.12.2020 г.

Със Заповед № Р-03000320007388-023-001 от 10.02.2021 г., издадена от М. Г., на длъжност началник сектор, на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК - заболяване на А. П. - главен инспектор по приходите, чието участие е наложително при извършване на ревизионното производство, последното е спряно, считано от 10.02.2021 г. до възстановяване на работоспособност. Производството е възобновено считано от 17.03.2021 г. със Заповед № Р-03000320007388-143-001 от 23.02.2021 г., издадена на основание чл. 35 от ДОПК. Издадена е Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, с която срокът за извършване на ревизията е определен на 16.04.2021 г. Производството е спряно със Заповед № Р-03000320007388-023-002 от 17.03.2021 г. на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК, считано от 17.03.2021 г., за срок до 17.06.2021 г., и възобновено със Заповед № Р-03000320007388-143-002 от 18.06.2021 г. на основание чл. 35 от ДОПК, считано от 19.07.2021 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до 18.08.2021 г. със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000320007388-020-003 от 09.07.2021 г. Със Заповед № Р-03000320007388-023-003 от 18.10.2021 г., издадена на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, във връзка с постъпило искане за спиране от А. П., на длъжност главен инспектор по приходите, ревизионното производство е спряно поради временна невъзможност за изпълнение на служебните задължения на Н. П., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, удостоверено с болничен лист, считано от 18.10.2021 г. до възстановяване на работоспособност.

Със Заповед № Р-03000320007388-143-003 от 24.11.2021 г. ревизионното производство е възобновено, считано от 24.11.2021 година, като с Решение № Р-03000320007388-098-001 от 24.11.2021 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК разглеждането и решаването на производство Р-03000320007388 на В. И., е иззето от Н. П. при ТД на НАП – Варна в качеството на ръководител на ревизия, и правомощията по извършване на ревизия са възложени на Е. Г. в качеството на ръководител на ревизията. По преписката е приложен болничен лист № Е20212184093 от 12.11.2021 г., съгласно който Н. П. е в отпуск поради общо заболяване за периода от 12.11.2021 г. до 11.12.2021 г

Изводите на ревизиращите органи били обективирани в Ревизионен доклад № Р-03000320007388-092-001 от 01.09.2021 г. от Н. П. - главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и А. П. - главен инспектор по приходите.

Срещу Ревизионен доклад № Р-03000320007388-092-001/01.09.2021 г. е депозирано възражение вх. № 12690-13/15.10.2021 г. /л. 831-839/, към което са приложени доказателства /л. 812-830/.

С Ревизионен акт № Р-03000320007388-091-001/01.12.2021 г. /л. 863-871/, издаден от М. Т.Г., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и Е. Н.Г., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в тежест на В.И.И. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2014 г. – д.п.2019 г. общо в размер на 14 589,00 лева – главница, и 5 430,57 лева – лихви.

В хода на ревизията било установено, че И. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ. За ревизирания период е несемеен и няма непълнолетни деца.

Задълженото лице е представило обяснения и информация за ревизирания период относно източниците и размера на получените доходи, придобити и прехвърлени имущества, финансови активи и ценности, получени и предоставени заеми, банкови сметки, семеен статус и др., която била анализирана и обсъдена от органите по приходите за целите на съпоставката. С Протоколи са били приобщени доказателства, събрани в хода на други административни производства, в това число събрани в хода на проверката, осъществена по отношение на В.И.И., при която е направена съпоставка между имуществото и доходите на лицето с извършените от него разходи.

Констатирано било наличие на данни за укрити приходи или доходи и данни, че декларираните и/или получени приходи/доходи на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период /чл. 122. ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК/. Това е предпоставило развитието на производството по особения ред, за което били предприети процесуални действия в тази връзка /л.750-л.751/. След уведомяване на ревизираното лице му е била предоставена възможност в указания срок да представи становище и доказателства, от което лицето не се е възползвало.

При определяне на годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.-2018г. по особения ред било съобразено, че задълженото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014г., 2017г. и 2018г., в които е декларирало получени доходи в Приложение № 3 за 2014г. в размер на 12 608лв., данъчна основа за облагане за доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на 8 821,17лв. и данък върху годишната данъчна основа в размер на 882,12лв., за 2017г. данъчна основа за облагане за доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на 13 330,50лв. и данък върху годишната данъчна основа в размер на 1 333лв. и за 2018г. данъчна основа за облагане за доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ в размер на 750лв. и данък върху годишната данъчна основа в размер на 75лв. Лицето не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015г. и 2016г.

Установено било, че през 2014г.-2018г. задълженото лице е получавало възнаграждения от извънтрудови правоотношения. Направен бил анализ на сумите, посочени от лицето в представена справка в хода на извършена предходна проверка, приобщена към настоящата ревизия, с данните, налични в информационния масив на НАП, във връзка с подадени декларации по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ от платци на доходи за изплатени доходи и за удържани данъци и задължителни осигурителни вноски, както и с получени суми по банковата сметка на лицето в ,,Юробанк България" АД ІBAN BG41 CRB А**************.

Установените изплатени суми били квалифицирани като облагаеми доходи на лицето, получени по извънтрудови правоотношения, по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, поради което за тях била определена годишна данъчна основа за облагане с годишен данък, съгласно разпоредбата на чл. 30 от ЗДДФЛ за всеки данъчен период. За 2014г. били установени получени суми по договори за изпълнение на услуги от лицето в размер на 24 079,33лв., който доход е намален с разходи за дейността 25 на сто, в размер на 6019,83лв., и с вноските които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на ЗЗО и КСО в размер на 690,65лв, в резултат на което е определена данъчна основа в размер на 17 368,85лв. /л.868/. Аналогично за 2015г. доходът, придобит по договори за изпълнение на услуги от лицето в размер на 16 964,70лв. е намален с нормативно признатите разходи в размер на 4241,18лв. и с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година, за своя сметка, по реда на ЗЗО и КСО в размер на 863,20лв., в резултат на което е установена годишна данъчна основа в размер на 11 860,32лв. /л.868/. За 2016г. установеният доход по договори за изпълнение на услуги е в размер на 12 873,10лв., намален с разходи за дейността в размер на 3218,28лв. и с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на ЗЗО и КСО в размер на 201,60лв., поради което годишна данъчна основа е в размер на 9 453,22лв. /л.867/. За 2017г. полученият доход по договори за изпълнение на услуги в размер на 16 627,40лв. е намален с разходи за дейността с 25 на сто в размер на 4 156,85лв. и с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на ЗЗО и КСО в размер на 577лв., в резултат годишната данъчна основа е установена в размер на 11893,55лв. /л.867/. За 2018г. доходът, получен по договори за изпълнение на услуги е намален с разходи в размер на 191,10лв. и с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, по реда на ЗЗО и КСО в размер на 288лв., в резултат е установена годишна данъчна основа в размер на 285,30лв. /л.866/.

Въз основа на събраните доказателства, е извършена съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи, конкретно за всеки данъчен период, в резултат на която е установено следното:

Относно налични парични средства в брой:

В хода на извършена предходна проверка, доказателствата от която са приобщени за целите на ревизията, е връчено искане, с което от ревизираното лице е изискано да декларира наличните парични средства към 01.01. и 31.12. за всяка от проверяваните години в т. V.I. В отговор лицето писмено декларира налични парични средства към 01.01. на всяка година в размер на 33 000,00 лв. /л.585-л.588/.

Съобразено било обстоятелството, че в хода на предходна ревизия с обхват данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г., приключила с PA № Р-22221719008457/03.02.2021г., са установени допълнителни задължения в размер на 374лв. и лихви в размер на 257лв. С Решение № 672/26.04.2021г. на директора на дирекция ОДОП София, този РА е потвърден и е влязъл в законна сила и установените с него факти и обстоятелства са взети предвид. В хода на това производство сумата в размер на 33 000лв. е била декларирана от В.И. като налична в началото и в края на 2013г., но предвид че ревизираното лице не е представило доказателства за наличието й и произходът й, същата е определена като недоказана и поради това не е включена като начално салдо към 01.01.2013г., съответно и като крайно към 31.12.2013г. Съпоставката в този влязъл в сила РА приключва с налични парични средства в размер на 5 000 лв.

Съобразено било също, че в отговор на връчено искане в хода производството, приключило с издаването на РА, предмет на настоящия спор, са дадени писмени обяснения, в които В.И. /л.67-л.98/ не е декларирал налични парични средства в брой в началото и в края на всяка отчетна година. С оглед на това, органите по приходите са подходили по аналогичен начин като при съпоставката, направена в хода на производството по издаване на влезлия в сила РА, и са приели, че лицето е притежавало налични парични средства в брой, в началото и в края на всяка от отчетните години, в размер на 5 000лв.

Относно наличието на парични средства по банковите сметки на ревизираното лице е съобразено, че наличности са установени към началото и края на всяка от процесните години още в хода на извършена предшестваща проверка на задълженото лице, видно от приложените извлечения от банковите му сметки /л.256-л.548/. Уважено е било възражението на лицето, подадено след издаване на РД, че не са взети предвид прехвърлените негови средства във Фонда за гарантиране на влоговете в общ размер на 35 545.65лв., постъпили по банковата му сметка в ОББ /л.839/. Прието е, че възражението на лицето е основателно, поради което е направена корекция на крайното салдо към 31.12.2014г. по банковите сметки, в посока на увеличение с 39 923,08лв. /сума на лицето в разпореждане на ФГВБ/, в резултат на което е установено крайно салдо в размер на 44 300,54лв., която съответно е включена като начално салдо към 01.01.2015г., а салдото към 31.12.2015г, е определено на сума в размер на 10 343,97лв.

Относно нарастване на имуществата и получени доходи /постъпления, приходна част/, органите по приходи са съобразили: Получени доходи от друга стопанска дейност: за 2014г. в размер на 24 079,33лв., за 2015г. в размер на 16 964,70лв., за 2016г. в размер на 12 873,10лв., за 2017г. в размер на 16 627,40лв. и за 2018г. в размер на 764,40лв. Други облагаеми доходи: за 2014г. в размер на 384,25лв., за 2015г. в размер на 2200лв., за 2016г. в размер на 6 800лв., за 2018г. в размер на 51 500лв. Необлагаеми доходи - стипендия за 2014г. в размер на 480лв. Получени доходи от лихви, подлежащи на облагане е окончателни данъци: за 2014г. в размер на 2 183,23лв., за 2015г. в размер на 117,26лв., за 2016г. в размер на 591,75лв., за 2017г, в размер на 52,66лв. и за 2018г. в размер на 21.28лв. Други източници на средства (получени суми по банкови сметки) - за 2014г. в размер на 2 509лв., за 2015г. в размер на 3650лв. Получени суми от вземания от трети лица: за 2015г. в размер на 10 721,15лв., за 2018 г. в размер на 1 273,56лв. Доходи от прехвърляне на имущество: за 2017 г. в размер на 500лв. Други облагаеми доходи: за 2017 г. в размер на 12 250лв. Получени парични заеми за 2018 г. в размер на 91 446,33лв.

Относно намаляване на имуществото и извършените разходи са съобразени следните суми: Декларирани разходи за издръжка и живот - за 2014 г. в размер на 4 181,33лв., за 2015г. в размер на 6 050,42лв., за 2016г. в размер на 3 006,29лв., за 2017г. в размер на 1450,98лв. и за 2018г. в размер на 6 000лв. Платени суми по задължения към трети лица: лизинг за 2014г. в размер на 200лв., за 2015г. в размер на 200лв., за 2016г. в размер на 200лв., за 2017г. в размер на 200лв. и за 2018г. в размер на 69 770,09лв. Разходи за екскурзии, пътувания и др.; за 2014г. в размер на 300лв., за 2015г. в размер на 300лв., за 2016г. в размер на 300лв., за 2017г. в размер на 300лв. и за 2018г. в размер на 300лв. Разходи за платени данъци, такси и др. публични задължения: за 2014 г. в размер на 1 867,27лв., за 2015 г. в размер на 1 834,07лв., за 2016 г. в размер на 1 743,19лв., за 2017г. в размер на 2 523,96лв. и за 2018 г. в размер на 1 568,31лв. Разходи за обучение: за 2014г. в размер на 1 390лв. и за 2015г. в размер на 1061,22лв. Други разходи: за 2014г. в размер на 4765,46лв., за 2015г. в размер на 29 282,28лв., за 2016г. в размер на 5338,71лв., за 2017г. в размер на 46 592,57лв. и за 2018г. в размер на 45 158,99лв. Разходи за придобиване и ремонт на ПС: за 2016г. в размер на 500лв. Предоставени парични средства на трети липа: за 2016г. в размер на 23 002лв., за 2017г. в размер на 33 049,38лв., за 2018г. в размер на 3000лв. Здравни и медицински разходи за 2017г. в размер на 274,80лв. Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество за 2018г. в размер на 12 500лв.

В резултат на извършената съпоставка на имущественото състояние, разходите и доходите на В.И.И., след съобразяване на представените с възражението срещу РД доказателства, с РА е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за 2016г. в размер на 23 639,10лв. и за 2017г. в размер 40 009лв. Посоченото несъответствие от гледна точка на данъчното облагане представлява изразходвани парични средства с недоказан произход, т.е недекларирани доходи с неустановен източник.

В хода на ревизията е установено, че през периода 2014г.-2018г. В.И.И. е получил по банковата си сметка в „Юробанк България" АД IBAN ***ва от различни физически лица и дружества: през 2014г. от Г. М. Д.в размер на 384.25лв., през 2015г. от М. И.И. в размер на 200лв., от „Рос Инвест І" ЕООД в размер на 2 000лв., през 2016г. от С.Г. К. в размер на 2 000лв., от „Рос Инвест І" ЕООД в размер на 4800лв., пруз 2017г. от Р. Т. Ч. в размер на 12 250лв. и през 2018г. от „Авангард Мото 5” в размер на 1 000лв., от „Файн Хоум" ЕООД в размер на 2 000лв., от „Юнион Партс" ЕООД в размер на 11 000лв., от „Образование БГ" ЕООД в размер на 1000лв., от Р. Т. Ч. в размер на 36 500лв.

Ревизиращият екип приел, че получените преводи от различни физически лица и дружества са недекларирани облагаеми доходи на ревизираното лице от други дейности по смисъла на чл. 35 от ЗДДФЛ, които следва да участват при определяне на годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, като за 2014г. те са в общ размер на 384,25лв., за 2015г. в общ размер на 2 200лв., за 2016г. в общ размер на 6 800лв., за 2017г. в общ размер на 12 250лв. и за 2018 г. в общ размер на 51 500лв.

С РА е определена годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, която включва данъчната основа, установена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходите от други дейности и установеното несъответствие, както и данъчната основа на доходите, получени от извънтрудови възнаграждения. Ревизионен акт № Р-03000320007388-091-001/01.12.2021 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 337/10.02.2022 г. го е потвърдил изцяло.

По делото е приобщена ССчЕ, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото в т.ч. банковите извлечения, документите, удостоверяващи приходи и извършени разходи, получени и предоставени заеми и след тяхното анализиране/осчетоводяване/, да даде отговор на следните въпроси: от предоставените писмени обяснения вх.№Р-03000320007388-ПРД-001-И от 07.07.2021 г./л.67-л.98/ вещото лице да извърши разбивка на наличните парични средства в брой в края на 2013-2018 г., съответно в размер на 5 411 лв./2013 г./, 38 636 лв./2014 г./, 74 229 лв./2015 г./, 36 131 лв./2016 г./, 884лв./2017 г./ и 13 458 лв./2018 г./, респ. какво е включено в тези суми/постъпили и излезли/?; Алтернативно: какъв е реалния размер на наличните средства в брой в края на всяка от процесиите години на база извършен анализ на материалите по делото?; На база на редовно събраните доказателства какво е началното салдо на паричните средства в брой за всяка от календарните години?;Да извърши коригиране на паричните потоци в таблицата за съпоставка в ревизионния акт съобразно установеното начално салдо в края на всяка от процесиите години; Заключението е оспорено от ответната страна. Съдът не кредитира заключението, тъй като е основано на документи достоверността на които е оспорена с РА и при съпоставка с останалите доказателства по делото изводите на експерта не се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства. Заключението се основава на факти, които не са установени по безспорен начин по делото. След разпределение на доказателствената тежест в производството и дадена възможност на жалбоподателя да формулира доказателствените си искания такива не са направени и доказателства не са ангажирани.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. В горната насока са и мотивите дадени в решение №4919/10.05.2023г. по адм.д.№7811/2022г. на Върховен административен съд.

По възраженията за допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство съдът констатира, че жалбоподателя се е възползвал от правото си да представя документи в хода на ревизията, както и подаде възражение срещу РА в административното производство и обжалва в срок по съдебен ред ревизионният акт. Ето защо, съдът намира, че правата и законните интереси на жалбоподателя са защитени. В този смисъл съдът приема, че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на процесния РА.

Не се спори, че процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Съгласно константната съдебна практика, за да се приложи разпоредбата на чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 т.1.-т.8 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по особения ред, регламентиран в същата разпоредба. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122, ал. 1 се определя след анализ на относимите обстоятелства, регламентирани изчерпателно в т.1-т.16. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая, ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2, които са приели за относими към данъчната основа и които биха допринесли за определянето й по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК ще се различава от обективно осъществения фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало и не е заплатило данък върху доходите за процесните периоди. Същото обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.

В настоящото производство не се ангажираха доказателства от жалбоподателя оборващи констатациите в РА за процесните периоди.

Не е спорно, че в хода на предходна ревизия с обхват данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г., приключила с PA № Р-22221719008457/03.02.2021г., са установени допълнителни задължения в размер на 374лв. и лихви в размер на 257лв. С Решение № 672/26.04.2021г. на директора на дирекция ОДОП София, РА е потвърден и е влязъл в законна сила и установените с него факти и обстоятелства са взети предвид. В хода на това производство сумата в размер на 33 000лв. е била декларирана от В.И. като налична в началото и в края на 2013г., но предвид че ревизираното лице не е представило доказателства за наличието й и произходът й, същата е определена като недоказана и поради това не е включена като начално салдо към 01.01.2013г., съответно и като крайно към 31.12.2013г. Съпоставката в този влязъл в сила РА приключва с налични парични средства в размер на 5 000 лв. В този смисъл по отношение на началното салдо на лицето е налице влязъл в сила РА, който определя размер от 5000лв.

Съдът приема за необосновано твърдението на жалбоподателя, че паричните средства към 31.12.2014г. са в размер на 38 636,66лв., като общия размер на постъпленията са в размер на 67 817,71лв., респективно изтеглените от неговата „каса“ суми са в общ размер на 34 592,99лв., тъй като не са ангажирани доказателства за начина на формиране на посочените начални и крайни салда на парите в брой, респ. връзката им с движението на паричните средства по банковите сметки. В изложения смисъл са правилни констатациите за несъответствия за 2014 г. доколкото са посочени изтеглени суми в размер на 3 294,14лв. от банкова сметка ***, а в хода на ревизията не е установено лицето да притежава банкова сметка ***; посочена като изтеглена сума в размер на 3420,20лв. от банкова сметка *** Асет Банк /л.464/. При преглед на движението по сметката се установи, че сумата е в размер на 3240,20лв. е прехвърлена по депозитна банкова сметка *** /л.463/ с описание на операцията „В.И.И. 12 месеца АСЕТ 12+депозит“. В разходната част не са включени внесените по банкова сметка ***лв. За твърденията на жалбоподателя, че паричните средства в края на 2015г. са 74 229,49лв. и техния произход, нито за посоченото начално салдо за 2016г. в размер на 74 229,49лв., общ размер на постъпленията в размер на 17 531,83лв., респективно изтеглените от касата в общ размер на 55 629,63 лв., парични средства в края на 2016 г. в размер на 36 131,69лв.доколкото в таблиците са отразени получени заеми от Е. И. И., Р. Т. Ч., М. И., представените доказателства са оспорени като недостоверни и съставени за целите на производството, а във фазата на съдебното производство не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за достоверността им. За 2017 г. и 2018 г. не е посочено от жалбоподателя движението на паричните средства в брой.

Както бе посочено, съдът не кредитира заключението на ССчЕ, тъй като съдържа изцяло отговори на правни въпроси и е основано на оспорени в хода на производството доказателства, достоверността на които не е установена с всички допустими доказателствени средства от жалбоподателя. В заключението са включени суми от писмени обяснения, дадени от жалбоподателя и посочени от него лица, при оспорени в тази връзка документи в хода на производството.

Правилно органите по приходите са установи противоречие между предоставените писмени обяснения и представените такива за „Образование БГ" ЕООД. В писмените обяснения лицето не е посочило предоставени в брой парични средства на дружествата, а видно от представените от „Образование БГ^” ЕООД документи, И. е предоставил заемни парични средства в размер на 7 000лв. и 16 000лв. по договори за заем от 31.12.2017г. и 01.06.2017г.

Горното води на извод, че правилно не са кредитирани твърдените в жалбата наличности на парични средства в брой в началото и в края на всяка ревизирана година, при липса на доказателства за това. По отношение на възраженията на жалбоподателя на наредени парични средства в размер на 1 428,79лв. и 3 228,02лв. от банковата му сметка в Интернешънъл Асет Банк към друга банкова сметка ***о на банковата сметка на лицето, че на 08.07.2014г. и 28.08.2015г. ревизираното лице е извършило прехвърляне на парични средства от банковата си сметка с IBAN *** Асет Банк към друга банкова сметка *** ***, на която не е титуляр, в размер на 1428,79лв. /л.463/ и 3 228,02лв. /л.466/. От писма вх.№ вх.№ 936-5/25.01.2022г. и вх.№ 936- 8/10.02.2022г се установява, че се касае за вътрешнобанкова сметка, *** В.И. е изтеглил сумите на касата на банката. В този смисъл правилно е прието в хода на ревизионното производство за основателно възражението на жалбоподателя, че двете процесни суми следва да се отразят в разходна част при съпоставката на паричните средства за 2014г. и 2015г. в посока намаление, но е правилен и крайния извод, че намалението на разходите в таблиците на съпоставката е ирелевантно за настоящия спор, т.к. И. няма недостиг на парични средства за процесиите две години 2014 и 2015г.

От доказателствата по делото се установя, че по банкова сметка *** *** „Юробанк България" АД /"Алфа банк"/ са получени банкови преводи на 24.04.2014г. в размер на 800лв. с наредител Регионална агенция за сътрудничество и развитие, на 29.10.2014г. в размер на 600 лева с наредител ИА ”Проучване и поддържане на река Дунав”. И двете суми са получена по сключени граждански договори. За тях е безспорно установено, че не са подадени декларации по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатените доходи и за удържане на данък от платците на дохода.

По отношение на получен банков превод на 24.02.2014 г. в размер на 384,25 лв. /л.380/, с наредител Г. М. Д.е представена заповед за командировка № 2/10.02.2014 г. и извлечение от банкова сметка ***-Враца, като се посочва, че разходите по командировка не са платени по банка, а в брой. От приложената заповед се установява, че срокът на командировката е от 10.02.2014 г. до 13.02.2014 г., като попълнената сума на полагащи се пътни, дневни и квартирни пари е в общ размер на 444.25лв, поради което получената сума с банков превод на 24.02.2014 г. правилно не е приета, тъй като не съответства по време и по размер, а след извършена справка в информационния масив на НАП, не е установено назначено лице по трудов договор с такова име в АРИР-Враца, също така липсват данни в справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатени на лицето доходи.

По отношение на твърденията на жалбоподателя за получени суми в брой от М. И., Е. И.и Р. Ч., съдът съобрази следното: За твърдените върнати 1300 лева от лицето М. И.И., правилно от органите по приходите не са включени в съпоставката на доходите/имуществото и разходите за 2014г., тъй като тези твърдения не са подкрепени с нито едно доказателство и възраженията са направени несвоевременно в хода на производство, приключило с Протокол № Р-03000320007388-ППД-001/18.08.2021г. Не са ангажирани доказателства и в хода на съдебното оспорване.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя свързани с получени суми по предоставени заеми от неговата сестра - Е. И. И..

Реалността на представеният от ревизираното лице договор за заем от 20.08.2014г. за 9 000лв., със срок на връщане 20.08.2026г. и разписка от 20.08.2014г. за получена сума в такъв размер е оспорена с РА. От извършена проверка на Е. И.се установява, че не е декларирала предоставени от нея парични заеми с получател В.И.. В тази насока е приобщеният протокол № ПФ-03000319000023-073-001/17.06.2019г., обективиращ извършена проверка на И., в хода на която е установено, че лицето не е декларирало предоставен заем на В.И.И. и съответно не е представило документи за това. Представеният договор за заем от 20.08.2014 г. и разписката от същата дата не са представени от жалбоподателя и в хода на извършената проверка, приключила с Протокол № ПФ-22221718000846-73-001/30.11.2020г., присъединен с Протокол № Р-03000320007388-ППД-001/18.08.2021г. Липсва и договореното обезпечение, въпреки клауза в този смисъл в договора Във връзка с оспорването не са ангажирани доказателства в хода на съдебното производство от жалбоподателя за достоверността на договор за заем от 20.08.2014г. за 9 000лв.и разписка от 20.08.2014г. досежо дата и съдържание. Предвид изложеното, съдът приема, че договорът от 20.08.2014г. и разписка от същата дата са съставени за целите на ревизионното производство и не удостоверяват реалност на отразените в тях факти досежно паричните средства предмет на същите.

По отношение на договор за заем от 04.08.2015г., сключен с HAVVA DENIZ /Е. И. И./ за сума в размер на 9 998.14лв., предоставена от жалбоподателя по банков път на същата дата чрез международен банков превод във валута - 5 000 евро. В.И. декларира, че сумата е върната на 18.11.2015г. в брой от HAVVA DENIZ, за което е подписана разписка за получена сума. Посочва, че договора е съставен с турското име на сестра му, т.к. превода е направен по банковата й сметка в Турция. На 19.11.2015г. Е. И. И. е предоставила допълнителен заем в размер на 9 000лв. на жалбоподателя, за което е съставен друг договор и разписка.

Съставените между брат и сестра през 2015г. документи са оспорени като такива без достоверна дата и съдържание, предвид това, че не са представени в хода на проверките, осъществени по отношение на ревизираното лице и неговата сестра. Във връзка с оспорването не са ангажирани от жалбоподателя доказателства досежно достоверността на представените в хода на ревизионното документи.

В хода на административния контрол при преглед на представената справка за задграничните пътувания на Е. И. И. от Областна дирекция на МВР Варна се установило, че лицето е излязло от Република България на 08.11.2015г. и е влязло на 05.12.2015г. Съгласно справка за задграничните пътувания на В.И. от Областна дирекция на МВР Варна се установявало, че лицето е излязло от РБългария на 11.07.2015г. и е влязло на 19.11.2015г. В този смисъл на 18.11.2015 г., когато е подписана разписка за получена сума от 9000лв. в брой, в гр.Варна, нито една от двете страни по твърдения договор за заем не е била на територията на Република България. В тази връзка няма как да са предадени горецетираните парични средства, описани в разписката. Предвид изложеното, съдът приема, че договорът за заем е съставен за целите на ревизионното производство във връзка с формиране на различно от приетото салдо и не удостоверява реалност на парични средства предмет на същия.

Жалбоподателят се позовава на получени заеми от Р. Т. Ч., негова майка. С писмените обяснения, сочи, че е получил от нея 7 000лв. в брой, за което представя разписка за получена сума от 18.11.2014г. в гр. Варна /л.857/ и Договор заем от 18.11.2014 г. за сумата от 7 000лв. /л.856/. Не е спорно, че на Р. Т. Ч. е извършена ревизия, приключила с РА № Р-03000319003775-091-001/05.02.2020г. /л.857-л.683/, в хода на която ревизираното лице не е представило договори за получени или предоставени заеми, както и не е декларирало предоставени суми на трети лица, в т.ч. на своя син. Жалбоподателят също не е представил договора и разписката, съставени на една и съща дата, в хода на неговата проверка.

От справка за задграничните пътувания на Р. Т. Ч., съставена от орган при Областна дирекция на МВР Шумен, се установява, че на 11.11.2014г. тя е излязла извън територията на страната и е влязла на 16.12.2014г., поради което Чалъкова не е била на територията на Република България и обективно е невъзможно разписката съставена на 18.11.2014г. и да е подписана от нея в гр.Варна и да е предала сумата на сина си в брой. Налага се извод, че договорът и разписката са съставени за целите на ревизионното производство.

Отделно от това хода на ревизията е установено, че на 17.07.2018г. и на 04, 06, 09 и 11.08.2018г. от Р. Т. Ч. са внесени парични средства в общ размер на 27 400лв. /л.287-288/ по разплащателна с/ка в лева IBAN ***, кредитна карта в Първа Инвестиционна Банка. Правилно органите по приходите са приели сумата за доход, придобит от ревизираното лице, тъй като не ангажира доказателства, че това са суми, които са му оставени на съхранение. В тази връзка не ангажира доказателства, нито в хода на предходни производства са правени изявления, че са му били оставени за съхранение.

В хода на ревизията е установено, че на 12.07.2017г. по разплащателна с/ка в лева IBAN ***онна Банка е внесена сума в размер на 2 000лв., а на 07, 08, 05 и 21.12.2017г. /л.206-л.208/ по разплащателна с/ка в лева IBAN *** /л.290/ в „Юробанк България" АД /"Алфа банк”/ е внесена сума в общ размер на 10 250лв. Сумите са преведени от Р. Т. Ч. с основание „захранване на сметка”. Жалбоподателят сочи, че плащането е доход от стопанска дейност, тъй като плащанията са посочени като заем от „Файн Хоум“ ЕООД, ЕИК **********. В писмени обяснения, дадени от И., тези суми са декларирани като получен заем, без да са представени договори и други документи във връзка с получените суми. В този смисъл правилно е прието, че получените парични средства от И. представляват доходи от други източници, поради което законосъобразно същите са взети в предвид при определяне на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на лицето за ревизирания период.

Относно получени банкови преводи от други физически и юридически лица, по отношение на които жалбоподателят твърди, че същите са получени по силата на заемно правоотношение и неоснователно са квалифицирани като доход по см. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, съдът съобрази следното:

Установено е в хода на ревизията, че през периода 2014г.-2018г. И. е получил по банковата сметка в „Юробанк България"АД IBAN ***ва от различни физически лица и дружества: през 2014г. от Г. М. Д.в размер на 384.25 лв., през 2015г. от М. И.И. в размер на 200лв., от „Рос Инвест І”ЕООД в размер на 2000лв., през 2016г. от С.Г. К. в размер на 2000лв., от „Рос Инвест І” ЕООД в размер на 4800лв., през 2017г. от Р. Т. Ч. в размер на 12 250лв. и през 2016г. от „Авангард Мото 5" ЕООД в размер на 1000лв., от „Файн Хоум" ЕООД в размер на 2000лв., от „Юнион Партс" ЕООД в размер на 11 000лв., от „Образование БГ" ЕООД в размер на 1000лв., от Р. Т. Ч. в размер на 36 500лв. За получената сума на 02.09.2016г., чрез банков превод, в размер на 2 000лв. по разплащателна с/ка в лева IBAN *** „Юробанк България" АД /”Алфа банк”/ с наредител С.Г. К., И. твърди, че представлява връщане на заем, за което не ангажира нито писмени, нито гласни доказателства, поради което съдът приема че твърдения са недоказани, поради което правилно сумата в размер на 2 000лв. е приета за доход от други източници. В хода на ревизията са приобщени извършени насрещни проверки на дружествата „Рос Инвест І" ЕООД, „Файн хоум" ЕООД, „Юнион Партс" ЕООД и „Образование БГ" ЕООД.

Насрещната проверка на „Рос Инвест І" ЕООД приключила с Протокол № П-22221719064336-141-001/04.11.2019г. /л.630/. От дадените писмени обяснения от представляващия „Рос Инвест 1“ ЕООД, се установява, че дружеството не е предоставяло, нито е получавало заеми и други парични средства, както възмездно, така и безвъзмездно на и от лицето В.И..

С Възражението срещу РД, били представени коригирани писмени обяснения от „Рос Инвест І" ЕООД с вх.№ 12690-6/15.10.2021г., в които дружеството, представлявано от майката на ревизираното лице, е посочило, че е представило неточна информация относно предоставените парични средства на В.И.И.. Дружеството представило договор за заем, аналитичен регистър на сч.с/ка 493/2 /В.И./, хронологичен регистър за 2015г.

Видно от представения договор за заем от 30.05.2016г. „Рос Инвест І“ ЕООД предава в собственост на В.И.И. - заемател сума 4 800лв. за срок до 30.05.2028г. Сумата е постъпила с банков превод в размер на 4 800лв. по разплащателна с/ка в лева IBAN ***онна Банка /л.289/. Във връзка с получения банков превод на 01.12.2015г. /л.317/ с наредител „Рос Инвест І“ ЕООД в размер на 2 000лв. по разплащателна с/ка в лева IBAN *** „Юробанк българия"АД/"Алфа банк“/ с основание плащане по договор, от „Рос Инвест 1“ ЕООД и В.И.И. не са представени документи и обяснения, предвид което правилно органите по приходите приели за доход от други източници сума в размер на 2 000лв. Правилно е взета предвид, както свързаността между лицата и липсата на обезпечение на задължението по представения договор.

Насрещната проверка на „Файн хоум" ЕООД приключила е Протокол № П-22221719064345-141-001/04.11.2019 г. /л.639/. Дружеството не е представило паричен заем на В.И.И. в размер на 2 000лв. С Възражението срещу РД, са представени коригирани писмени обяснения от „Файн хоум" ЕООД с вх.№ 12690-8/15.10.2021г„ в които дружеството е посочило, че е представило неточна информация относно предоставените парични средства на В.И.И.. Дружеството е представило договор за заем, разходен ордер, аналитичен регистър на сч.с/ка 522/4 /В.И./.

При преглед на представените документи се установява, че според договор за заем от 30.11.2017г„ „Файн хоум" ЕООД предава в собственост на В.И.И. сума 9900лв. за срок до 30.11.2029г. Представена е извадка аналитичен регистър на сч.с/ка 522/4 /В.И./ за периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. с отразена сума в дебита в размер на 9 900лв. Съдът приема, че представените документи са неотносими към получения банков превод на 23.08.2018г. /л.212 /, в размер на 2 000лв. Налице е разминаване, както в периода, така и в размера на предоставената сума. Сума в размер на 9 900,00 лв„ не е установено да е постъпвала по банковите сметки на лицето за периода 2017 г., както и няма данни същата да е дадена.в брой. Не се установява изпълнение на всички клаузи на договора. В случая е представен първичен документ -РКО № 1 от 30.11.2017г. за изплатена сума на Р. Ч. от дружество „Файн Хоум“ ЕООД, но не е представен аналитичен регистър на с/ка 501“Каса“, от който може да се установи осчетоводен РКО. Не е представен в цялост аналитичен регистър на с/ка 522/4 В.И., а извадка. Не е представен и синтетичен регистър-оборотна ведомост за отчетния период. Предвид изложеното, съдът приема, че представените документите са съставени за целите на ревизията и представената извадка от регистър „Заеми“ не удостоверява предоставен заем от дружество „Файн Хоум“ ЕООД, на ревизираното лице.

Предвид, че не са представени доказателства за основанията на извършеното плащане, правилно сума в размер на 2 000лв. е приета за доход от други източници.

Насрещната проверка на „Юнион Партс" ЕООД е приключила с Протокол № П- 22221719064314-141-001/04.11.2019г. /л.640/. В хода на проверката е установено, че дружеството не е представило, нито е получавало заеми и други парични средства, както възмездно, така безвъзмездно на и от лицето В.И.. С Възражението срещу РД, са представени коригирани писмени обяснения от „Юнион Партс" ЕООД с вх.№ 12690- 11/15.10.2021г., в които дружеството, чрез своя управител В.И., е посочило, че е представило неточна информация относно предоставените парични средства на В.И.И.. Дружеството е представило договори за заем, разходен ордер, аналитичен регистър на сч.с/ка 493 /разчети със собственици/, аналитичен регистър на сч.с/ка 522/4 /В.И./ за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г.

С договор за заем от 01.11.2018 г., „Юнион Партс" ЕООД предава в собственост на В.И.И. сума в размер на 2 000лв. за срок до 01.11.2029г. Представен е аналитичен регистър на сч.с/ка 493 /разчети със собственици/ за периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. са отразени по дебита сметката на 30.11.2018 г. две суми по 1 000лв.

По разплащателна с/ка в лева ІBAN BG 41 CRBA************** в „Юробанк България"АД/"Алфа банк"/ на 09.11.2018 г. е постъпила сума в размер на 1 000лв. и на 21.11.2018г. сума в размер на 1 000лв., с наредител „Юнион Партс"ЕООД и посочено основание „разчети със собственика“.

Според друг договор за заем от 21.08.2018г., „Юнион Партс" ЕООД предава в собственост на В.И.И. сума в размер на 9 000лв. за срок до 21.08.2029 г. Представен е аналитичен регистър на сч.с/ка 522/4 /В.И./ за периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. с отразена сума в дебита в размер на 9 000лв.

Получен банков превод на 21.08.2018г. /л.290/ в размер на 9 000лв. по разплащателна с/ка в лева IBAN ***ционна Банка, с наредител „Юнион Партс"ЕООД и посочено основание „даване назаем“.

Не са представени доказателства за основанията на извършеното плащане, поради което правилно сума в размер на 11 000,00 лв. е приета за доход от други източници.

Насрещната проверка на „Образование БГ" ЕООД е приключила с Протокол № П- 22221719064320-141-001/04.11.2019 г. В хода на проверката е установено, че дружеството не е представило, нито е получавало заеми и други парични средства, както възмездно, така безвъзмездно на/от лицето В.И.. С Възражението срещу РД, жалбоподателят представя коригирани писмени обяснения на „Образование БГ" ЕООД с вх.№ 12690-10/15.10.2021 г., в които дружеството е посочило, че е представило неточна информация относно предоставените парични средства на В.И.И.. Дружеството е представило договори за заем, аналитичен регистър на сч.с/ка 493 /разчети със собственици/, за периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 г. и 01.01.2018 г.-31,12.2018 г.

От представените документи се установява, че е представен договор за заем от 31.12.2017г., съгласно който В.И.И., в качеството на заемодател, предава в собственост на „Образование БГ" ЕООД, в качеството на заемател, сума в размер на 7 000лв. за срок до 31.12.2028г. Представен е аналитичен регистър на сч.с/ка 493 /разчети със собственици/ за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2017 г., от който е видно, че сумата е отразена по дебита на сметката на 31.12.2017г. Представен е и договор за заем от 01.06.2017 г„ съгласно който В.И.И., в качеството на заемодател, предава в собственост на „Образование БГ" ЕООД, в качеството на заемател, сума в размер на 16 000лв. за срок до 01.06.2028 г. Представен е и аналитичен регистър на сч-с/ка 493 /разчети със собственици/ за периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г., от който е видно, че има отразяване по кредита на сметката на 01.06.2017 г. сума в размер на 9 000лв. и на 22.06.2017 г. сума в размер на 7 000лв.

Предвид изложеното съдът приема, че така представените документи са неотносими към получен банков превод на 06.04.2018г. /л.290/ в размер на 1 000лв. по разплащателна с/ка в лева ІBAN BG28FINV********в Първа Инвестиционна банка, с наредител „Образование БГ“ ЕООД, и посочено основание - „разчети със собственика“.

Предвид изложеното не са представени доказателства за основанията на извършеното плащане и правилно сума в размер на 1000,00 лв. е приета за доход от други източници.

Относно получен банков превод на 25.10.2018 г. /л.214/ в размер на 1 000лв. по разплащателна с/ка в лева LBAN BG 41 CRBA************** в „Юробанк България" АД/" Алфа банк"/, с наредител „Авангард Мото 5“ ЕООД, жалбоподателят посочва, че основанието за извършеното плащане е „получен заем“ и в насрещна проверка от дружеството е представен аналитичен регистър на сч. с/ка 522 за предоставения заем.

В хода на ревизията В.И.И. е представил писмени обяснения, в които е посочил, че сумата представлява заем, получен по Договор за заем от 26.10.2018 г. за заемна сума в размер на 3 000,00 лв. От приобщените доказателства се установява, че на „Авангард Мото 5“ ЕООД е извършена ревизия приключила с PA № Р-22221718007940-092-001/16.07.2019 г. и РД №Р-22221718007940- 092-001/18,08.2019г. доказателствата от която са присъединени към процесната ревизия. От приложената в хода на ревизията оборотна ведомост за 2018 г. се установява, че по сч. с/ка 152 "Получени дългосрочни заеми" няма отразена сума в размер на 1 000лв.

Слез извършен анализ на публикувания в Търговския регистър ГФО за 2018 г. на дружеството се установява, че липсва публикуван Отчет за паричните потоци, а от баланса на дружеството към 31.12.2018 г. се установява, че дружеството няма задължения и вземания.

При липсата на доказателства за основанията на извършеното плащане, съдът приема, че правилно сума в размер на 2 000,00 лв. е приета за доход от други източници.

Представените договори, са частни писмени документи, който не се ползват с материална доказателствена сила. Представени са счетоводни регистри само на счетоводните сметки, по които са отразени заемите. Не са представени оборотни ведомости, главни книги на дружествата, за да може да се направи цялостна преценка на основанията за преводите по банковата сметка на лицето суми. Отделно от това за оспорените от органите по приходите и в съдебното производство от ответника документи не се ангажираха от жалбоподателя доказателства- писмени и гласни досежно тяхната достоверност. Доколкото собственик на капитала на „Рос Инвест 1" ЕООД, „Авангард Мото 5“ ЕООД „Файн хоум" ЕООД е Р. Т. Ч.-майка на жалбоподателя И., а собственик на капитала на „Юнион партс“ ЕООД и „Образование БГ" ЕООД е В.И.И. действително се улеснява съставянето на документи, удостоверяващи изгодни за последния факти.

Относно извършени банкови преводи към юридически лица:

При анализ на банковата сметка на лицето в Първа Инвестиционна банка IBAN ***, че на 06.06.2015 г. В.И.И. извършва превод към „Зора ММС" ООД с основание ф-ра **********/01.06.2015 г. на „Рив Комерс" ЕООД в размер на 6390.65 лв. /л.291/ и на 25.06.2015г. за „Глобъл Ентърпрайз" ЕООД с основание проформа ф-ра **********/15.06.2015 г. от „Рив Комерс" ЕООД в размер на 4 330,50 лв. /л.291/. Жалбоподателят твърди, че е представил в хода на ревизията РКО за получени в брой посочените суми, като доказателства за това са представени и от фирмите в рамките на извършените насрещни проверки. В хода на извършената насрещна проверка на „Рив Комерс" ЕООД, приключила с Протокол №П-22221721120025-141-001/28.07.2021 г. е установено, че с РКО на 31.12.2015г. е възстановена сума в размер на 6 390,65лв. на В.И. за платена от него фактура издадена от „Зора ММС" ООД. На 31.12.2015г. с РКО е възстановена сума в размер на 4 330,50 лв. за платена от него сума по ф-ра от „Глобъл ентърпрайз". Посочените суми в размер 4 330,50лв. и 6 390,65лв. са намерили отражение в приходната част на съпоставката на парични средства за 2015г., в графа „постъпления“ /виж, стр.27, т.12 в РД,/ и в разходната част на таблицата на стр.28, т.28 в РД. С включването на тези суми в съпоставката на парични средства за 2015 г. не е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи спрямо получените доходи на лицето.

Следователно изчислените от ревизиращия екип парични потоци за процесните периоди 2014-2018г. са правилни и не са налице основания за тяхната промяна.

Както бе посочено по-горе оспореното заключение на ССчЕ, съдът не кредитира, тъй като съдържа изводи въз основа на документи достоверността на които е оспорена с РА и при съпоставка с останалите доказателства по делото изводите на експерта не се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства. Заключението се основава на факти, които не са установени по безспорен начин по делото. След разпределение на доказателствената тежест в производството и дадена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, такива не са представени и приобщени по делото.

В този смисъл заключението съдържа правни изводи като е основано на оспорени в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, за които не се ангажираха от страна на жалбоподателя доказателства, поради което изводите за начални и крайни салда, движения по сметки, договори за заем, разписки не следва да бъдат кредитирани.

Спорният между страните въпрос за наличието на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК е доказан по безспорен начин от ревизиращия екип – превишение на извършените разходи над получените приходи, респективно доходи, които не съответстват на имущественото и финансово състояние за процесните периоди.

С оглед безспорно установеното наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1, т.2 и т.7 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред важи презумпцията на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да обори тази законова презумпция, което в настоящия случай не беше направено, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2014-2018г.

Доколкото ревизията е извършена по реда на чл.122 ДОПК при безспорно установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 т.2 и 7 ДОПК, не може да се очаква пълно съответствие между така установените публични задължения и публичните задължения, които биха били установени, ако жалбоподателят добросъвестно е изпълнявал задължението си да декларира всички подлежащи на деклариране доходи. Целта на производството по чл.122 ДОПК е да даде възможност, правен ред и способ на органите по приходите във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален закон, тъй като е налице противоправно развитие на данъчните правоотношения, последица от проявлението на някой от фактите, изчерпателно изброени в чл.122, ал.1 ДОПК, да се установят във възможно най-голяма пълнота данните, които се доближават максимално до данъчната основа, до която би се стигнало при нормално развитие на правоотношенията.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора на основание чл.161 ал.1 ДОПК и пи липса на възражения за прекомерност, в полза на Дирекция „ОДОП” – Варна следва да се присъдят разноски, в претендирания размер от 6605.28 лв. съгласно чл. 7, ал 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за всяка съдебна инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба от В.И.И. ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт № Р-03000320007388-091- 001/01.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 337 от 10.02.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на И. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 682 лева главница и 456,14 лева лихви, за 2015 г. в размер на 537 лева главница и 304,48 лева лихви, за 2016 г. в размер на 3 161 лева главница и 1 471,74 лева лихви, за 2017 г. в размер на 5 082 лева главница и 1 850,84 лева лихви и за 2018 г. в размер на 5 127 лева главница и 1 347,37 лева лихви.

ОСЪЖДА В.И.И. ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 6605.28 /шест хиляди шестстотин и пет лева и двадесет и осем ст./ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

Съдия: