№ 388
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело
№ 20231720105787 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е. Б. С., ЕГН **********, и М. В. С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че:
Е. Б. С., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата
485,14 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2007
г. – 30.04.2009 г. вкл., сумата 97,98 лв. – представляваща лихва за забава за периода
30.01.2008 г. – 10.05.2010 г., както и сумата 40,83 лв. – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, представляващи 1/3 част от вземанията по изпълнителен
лист, издаден срещу наследодателя й В.Л. С., ЕГН **********, по ч.гр.д. № 3562/2010 г. на
РС-Перник, за които е образувано изп.д. № 739/2017 г. на ЧСИ С.Б., и
М. В. С., ЕГН **********, не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата
485,14 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.12.2007
г. – 30.04.2009 г. вкл., сумата 97,98 лв. – представляваща лихва за забава за периода
30.01.2008 г. – 10.05.2010 г., както и сумата 40,83 лв. – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, представляващи 1/3 част от вземанията по изпълнителен
лист, издаден срещу наследодателя й В.Л. С., ЕГН **********, по ч.гр.д. № 3562/2010 г. на
РС-Перник, за които е образувано изп.д. № 739/2017 г. на ЧСИ С.Б..
В исковата молба се излага, че в полза на ответника срещу наследодателя на ищците е
1
издаден изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение № 2827/25.05.2010 г. по
ч.гр.д. № 3562/2010 г. на РС-Перник за сумата 1455,42 лв. – главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2007 г. до 30.04.2009 г. вкл., сумата 293,93 лв. – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.01.2008 г. до 10.05.2010 г., и сумата 122,48
лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, както и законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението – 25.05.2010 г., до окончателното
изплащане на вземането. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №
420/2011 г. по описа на ЧСИ А. В.а с район на действие Окръжен съд – Перник, прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното валидно изпълнително действия
според извършеното удостоверяване е на 07.11.2011 г., от който момент до образуване на
изп.д. № 739/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б. е изтекъл предвиденият в закона давностен срок
за погасяване на вземанията. С оглед изложеното твърдят, че не дължат принудително
изпълнение на частта от вземанията по изпълнителния лист съобразно квотите си в
наследството (по 1/3 част). Молят за уважаване на предявените искове и осъждане на
ответника да им заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди,
че давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече с образуване на изп. дело №
420/2011 г. на ЧСИ А. В.а по смисъла на Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПЛенума на
ВС, а след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
новата давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. Въз основа на изпълнителния лист
впоследствие било образувано изп.д. № 739/2017 г. на ЧСИ С.Б., преобразувано под №
651/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., което и към момента е висящо. Навежда довод, че
перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността като се позовава на
Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От удостоверение за наследници с изх. № 353/17.03.2022 г., издадено от Община
Перник, се установява, че В.Л. С. е починал на 18.10.2020 г. като е оставил наследници по
закон: Е. Б. С. – съпруга, М. В. С. – син, и Й.В. С. - дъщеря.
Съгласно писмо с вх.рег. № 5132/08.03.2024 г. от ЧСИ Г.К. изп.д. № 420/2011 г. по
описа на ЧСИ А. В.а, чийто служебен архив му е прехвърлен на основание Заповед на
Министъра на правосъдието СД-04-30/23.08.2023 г., е внесено в архив на 05.04.2017 г. и на
21.07.2022 г. е унищожено.
От приетия по делото препис на изп.д. № 739/2017 г. на ЧСИ С.Б. се установява, че е
образувано по молба от 21.06.2017 г. на „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на
вземанията по изпълнителен лист от 21.03.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3562 по описа за
2010 г. на РС-Перник, като е посочен способ на принудително изпълнение – запор върху
2
вземанията на длъжника.
Удостоверено е на гърба на изпълнителния лист постановление, че изп.д. 430/2011 г.,
образувано на 12.05.2011 г. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
последното изпълнително действие е извършено на 07.11.2011 г., а на 16.12.2011 г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.
На 28.06.2017 г. са изпратени уведомление от съдебния изпълнител до длъжника и
запорно съобщение до ЕТ „***“-С. ***, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
НА 10.08.2017 г. е изпратено съобщение до длъжника от съдебния изпълнител, с което
се уведомява, че държавата е присъединена в качеството на взискател по изпълнителното
дело.
С молба от 26.06.2018 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител да
бъде извършена справка в БНБ по изпълнителното дело за наличие на банкови сметки на
длъжника и при установяване на такива, да бъде наложен запор върху тях.
Със съобщение от 02.11.2022 г. съдебният изпълнител уведомява страните и ЕТ „***.“
- гр. Перник, че прекратява изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
вдига наложените запори.
С писмо ИП/24.11.2023 г. ответникът е оставил без уважение искането на ищците, по
подадено от тях заявление, по съображения, че изпълнителното дело не е погасено по
давност.
От постъпилия препис на изп.д. № 651/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че е
образувано по молба на „Топлофикация-Перник“ АД, въз основа на изпълнителния лист от
21.03.2011 г., издаден срещу В.Л. С. по ч.гр.д.3562/2010 г. на РС-Перник, с която е
отправено искане за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника,
налагане на запор върху доходите му и банковите сметки и са възложени на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист срещу
наследодателя им и образувано изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищците твърдят, че не дължат в качеството на наследници на длъжника
по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Тъй като заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в
сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за
възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен
срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
3
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай /в този смисъл Решение № 321
от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и
др./. Направеният от ищеца довод, че в случая следвало да се приложи 3-годишната давност,
е неоснователен, тъй като не се касае за изменение на правната уредба и приложението й
към осъществили се преди изменението й факти, а за различна съдебна практика относно
тълкуването на нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, което обаче е ирелевантно, а практиката на
настоящия състав е константна относно приложението на нормата в посочения смисъл.
Страните не спорят, че към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поради което съдът приема, че началният момент, от който
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на издаване на
изпълнителния лист – 21.03.2011 г.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 420/2011 г. по описа
на ЧСИ А. В.а приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
ППВС № 3/1980 г., поради което съдът приема, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело погасителната давност за вземанията е прекъсната и е спряла да тече
по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
4
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Липсват доказателства за извършените по изп.д. № 420/2011 г. по
описа на ЧСИ А. В.а изпълнителни действия, тъй като съобразно предоставената
информация от правоприемника й то е унищожено и предвид липсата на оспорване на
извършеното върху изпълнителния лист удостоверяване, съдът приема, че последното
изпълнително действие по него е извършено на 07.11.2011 г., поради което същото е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 08.11.2013 г., от който момент
съобразно постановките на ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече нова давност.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземанията се
прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност. В случая
новата давност за вземанията е прекъсната с молба с вх.рег. № 9127/21.06.2017 г. от
„Топлофикация-Перник“ АД, с която е отправено искане за предприемане на предвидените в
закона изпълнителни действия, въз основа на която е образувано изп.д. № 739/2017 г. по
описа на ЧСИ С.Б., с изпращане на запорното съобщение на 28.06.2017 г. и с молбата от
26.06.2018 г., с която е отправено искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, след това отново е прекъсната с молбата от 24.02.2023 г., въз основа на която е
образувано изп.д. № 651/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., в която е отправено искане за
прилагане на определени изпълнителни способи – налагане на запор върху банковите
сметки и доходи на длъжника и възлагане на съдебния изпълнител на правомощията по чл.
18 ЗЧСИ. В тази връзка следва да се отбележи, че давността е прекъсната не с образуването
на изп.д. № 651/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б., а с молбата за това, в която е отправено
искане за прилагане на определен изпълнителен способ, поради което възражението на
ищеца в тази връзка е неоснователно.
Относно доводът, че молбата от 26.06.2018 г., с която е отправено искане за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника, не прекъсва давността, тъй като не е внесена
дължимата такса, следва да се отбележи, че на взискателя не са дадени указания за
внасянето й, които да не са изпълнени, поради което същият не може да бъде натоварен с
неблагоприятени последици от това. Следва да се отбележи още, че не е необходимо
предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителен
способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в
банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за
да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на
употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не
с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи /в този
смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение №
5
248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-Перник/, а съгласно разрешението, дадено с
Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, настъпилата
перемпция е без правно значение за прекъсването на давността. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
От гореизложеното следва, че предвидената в закона погасителна давност за
вземанията не е изтекла, поради което предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл. 25 от НЗПрП съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 100,00 лв., която сума да бъде заплатена от ищците при равни части,
т.е. всеки да бъде осъден да заплати на ответника сума от по 50,00 лв. - разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 485,14 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2009 г. вкл., сумата 97,98 лв. – представляваща лихва за
забава за периода 30.01.2008 г. – 10.05.2010 г., както и сумата 40,83 лв. – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, представляващи 1/3 част от вземанията по
изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя й В.Л. С., ЕГН **********, по ч.гр.д. №
3562/2010 г. на РС-Перник, за които е образувано изп.д. № 651/2023 г. по описа на ЧСИ
С.Б., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 485,14 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2009 г. вкл., сумата 97,98 лв. – представляваща лихва за
забава за периода 30.01.2008 г. – 10.05.2010 г., както и сумата 40,83 лв. – разноски по
6
делото за юрисконсултско възнаграждение, представляващи 1/3 част от вземанията по
изпълнителен лист, издаден срещу наследодателя й В.Л. С., ЕГН **********, по ч.гр.д. №
3562/2010 г. на РС-Перник, за които е образувано изп.д. № 651/2023 г. по описа на ЧСИ
С.Б., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ – разноски за производството, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ – разноски за производството, на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7