Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260518
гр.
Пловдив, 05.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на единадесети
септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4750/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
РС- Пловдив е сезиран с жалба,
подадена от „Бачи бар де лукс“ ЕООД, ЕИК *********,
против Наказателно постановление № 16- 002923 от 20.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, на „Бачи бар де
лукс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 / хиляда и
шестстотин/ лева.
В жалбата се навеждат конкретни съображения
в насока незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи се, че същото е издадено
при неточно установяване на фактическата обстановка. Поддържа се, че на датата
на процесната проверка лицето И.П. не е извършвала
трудова дейност. Същата единствено е подготвяла работното си място и е
осъществявала санитарно- хигиенни дейности. Сочи се, че на процесната
дата въобще не е извършвана търговска дейност в проверявания обект. Излагат се
съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща
процесуален представител в лицето на адв. Г.. Поддържа се така депозираната
жалба. Излага се становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител в лицето на Н.К.- ****** в
Дирекция „ИТ“- Пловдив. Оспорва се жалбата. Излагат се съображения по
съществото на спора.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е връчен на 23.07.2020г., а
жалбата е входирана на 29.07.2020г.), произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-
0058/ 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните
срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН-
нарушението и нарушителят са установени на 27.05.2020г., АУАН е съставен на
30.06.2020г., а процесното НП е издадено на 20.07.2020г.
Съдът счита за нужно да посочи,
че както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, нарушението е
изписано ясно, точно и прецизно, като са посочени присъщите му съставомерни от обективна страна белези.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на 27.05.2020г. около 11.30ч., служители към
Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив извършили проверка в обект- „Бачи бар де лукс“, намиращ се в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 112, стопанисван от „Бачи
бар де лукс“ ЕООД. При извършената проверка е установено, че лицето И.П. П., ЕГН ********** работи в ресторанта на длъжност „***“. При
проверката П. била облечена с престилка и е почиствала намираща се в
кухненското помещение фурна. П. била приканена да попълни Декларация от лице,
работещо по трудово/ гражданско правоотношение, във връзка с извършването на
проверка по спазване на трудовото законодателство. В същата, П. е отразила, че
няма сключен трудов договор, но полага труд при дружеството- жалбоподател с
работно време от 11.00ч. до 16.00ч. и заема длъжност „***“. Впоследствие,
дружеството- жалбоподател представило сключен с П. трудов договор от 27.05.2020г.
и справка за приети и отхвърлени уведомление за сключен трудов договор с вх. №
16388203068837/ 27.05.2020г. Предвид това, св. П., служител към Дирекция „Инспекция по труда“- Пловдив
констатирал, че на 27.05.2020г. към 11.30ч. П. е допусната на работа в кухнята
на ресторант „Бачи бар де лукс, без преди това
работодателят да й е предоставил заверено копие от уведомлението, изпратено до
ТД на НАП за регистриране на трудовия й договор.
Предвид изложеното, на 30.06.2020г.
е съставен АУАН № 16- 002923, който е предявен на Т.С.- управител на
дружеството- жалбоподател. Тя се е запознала със съдържанието на АУАН и го е подписала
лично.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена въз основа на показанията на
св. П. /л. 25- гръб/, който разпитан в
ОСЗ, изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН от 30.06.2020г.
Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от
него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива.
Съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че св. П. с категоричност
посочва, че при процесната проверка лицето П. е била
с престилка в кухнята на проверявания обект и е почиствала фурна с препарат. В
кухненското помещение не е имало стълби или баки с боя и не се е извършвала
ремонтна дейност. От показанията на свидетеля се изяснява и че при извършването
на проверката „Бачи бар де лукс“ е бил в работен
режим и са обслужвани клиенти на заведението. Изложеното от св. П. се
потвърждава и от показанията на св. Т., която също е присъствала при
извършената проверка и е възприела непосредствено релевантни за делото
обстоятелства.
Съдът не кредитира изложеното от
св. Г. ( разпитан в ОСЗ от 11.09.2020г.) в частта, в която заявява, че към
момента на проверката лицето П. не е извършвала трудова дейност като ***, а
единствено е боядисвала кухненското помещение. В тази си част, показанията му
са противоречащи на изложеното от св. П. и св. Т., които са категорични, че към
момента на проверката, в кухненското помещение не се е извършвала ремонтна
дейност- П. е била с престилка и е почиствала фурна.
Така описаната фактическа
обстановка се потвърждава и от приобщените по надлежния ред към делото писмени
доказателства. При формиране на своите изводи, съдът не цени представения
Договор за услуга от 27.05.2020г., сключен между П. и „Бачи
бар де лукс“ ЕООД, по силата на който й се възлага извършването на строително-
ремонтни дейности в кухнята на „Бачи бар де лукс“.
Според настоящият съдебен състав, посоченият договор е създаден и представен
единствено за целите на проведеното административнонаказателно производство.
Този извод се налага освен от свидетелските показания на П. и Т., които
посочват, че в кухненското помещение не е извършван ремонт към момента на
проверката, така и от сравнението на трудовия договор от 27.05.2020г. с
Договора за услуга от същата дата. Прочитът на съдържанието на трудовия договор
води до заключение, че П. е постъпила на работа по силата на цитирания трудов
договор на дата 27.05.2020г. ( чл. 6 от същия). При това положение, то напълно
необосновано е да се очаква, че тя ще съвместява и изпълнява едновременно,
както трудовите си задължения като ***, така и възложената й строително-
ремонтна дейност.
Съдът счита следното по правните аспекти на спора:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, тъй като е допуснал до работа работник/
служител, без преди това да му е представил копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
Всяко едно
лице, което престира работната си сила в полза на
работодателя, следва преди да бъде допуснато до работното си място да е получило
пълен комплект от документи така, както изрично посочва нормата на чл. 63, ал.
1 КТ. Ал. 2 на същия член повелява, че работодателят няма право да допуска
работника. служителя до работното му място, преди да изпълни задължението си,
разписано в чл. 63, ал. 1 КТ. В конкретния случай, с категоричност се
установява, че така вмененото на работодателя задължение не е изпълнено. Към
момента на извършена проверка ( около 11.30ч. на 27.05.2020г.) И.П. не само е
била допусната до работното си място, но и активно е извършвала трудова дейност-
почиствала е фурна в кухненското помещение. Съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че тази деятелност не представлява полагане на труд по силата на
трудовото правоотношение, тъй като П. единствено е „подготвяла работното си място и е извършвала санитарно- хигиенни действия…“ ( стр. 1- ва от жалбата). След като на процесната
дата, лицето П. се е намирала на работното си място и е извършвала активни
действия в кухненското помещение, то без значение е тяхното естество. Следва да
се посочи и че почистването на работното място и неговата „подготовка“ също
представляват трудова дейност, която е и свързана с изпълняваните от П. трудови
функции като ***.
По размера на наложеното наказание:
Съобразно
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. В конкретния случай,
доколкото се касае за юридическо лице, административнонаказващият орган е
наложил имуществена санкция в размер от 1600 лв. Съдът счита, че така
определеният размер на санкцията следва да бъде редуциран до законово
разписания минимум от 1 500 лв. В атакуваното наказателно постановление не са
отразени каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, които биха
обусловили налагането на имуществена санкция над минимума- не са налице данни
нарушението да е извършено повторно или да разкрива други белези, налагащи
завишаване размера на наложената санкция.
По въпроса за маловажността на процесния случай:
Съобразно
изричните разяснения, дадени в ТР № 3 от 10.05.2011г. на ВАС, специалният
състав, разписан в глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения,
установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. В тези случаи не е
предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика
от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание
- парична санкция, но в многократно по-нисък размер.
Същевременно,
чл. 415в, ал. 2 КТ изчерпателно изброява изключенията, за които изрично е
предвидено, че не могат да покрият признаците на маловажни нарушения- това са
съставите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Процесното нарушение, бидейки такова по смисъла на чл. 63, ал.
2 вр, ал. 1 КТ попада сред тези, за които законът императивно е ограничил
приложението на института на маловажността. Именно и предвид това, настоящият
съдебен състав счита, че въпросът дали процесното нарушение разкрива признаци
на маловажност, не следва да бъде подлаган на по- нататъшно обсъждане.
Предвид
изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта, касаеща наложената имуществена санкция, като същата бъде редуцирана от
1 600лв. на 1 500лв.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Съгласно
чл. 63, ал. 5 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от ***. В конкретния случай, предвид изхода на спора, ***ско възнаграждение е претендирано
от въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски за *** да бъдат присъдени в минимален размер, съобразно нормата
на чл. 27е от Наредбата за правната помощ, а именно- в размер на 80 лева. Съдът
счита за нужно да посочи и следното- явилият се за въззиваемата страна
процесуален представител- Н.К. не заема длъжност „***“, а ******, като
притежава диплома за завършено висше образование, с придобита квалификация
„магистър по право“ и придобита юридическа правоспособност ( видно от
пълномощно- л. 15 от съд. пр.). Предвид това, то видно е, че дейността по
процесуална защита и съдействие е присъща за заеманата от К. длъжност, а не
представлява нетипично действие, предвид осъществяваните от нея трудови
функции.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 16- 002923 от 20.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 КТ, на „Бачи бар де
лукс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция, като НАМАЛЯВА размера на същата от 1 600 /хиляда и шестстотин / лева на
1 500 / хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА „Бачи бар де лукс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
Дирекция „Инспекция по труда“- гр. Пловдив сума в размер от 80 / осемдесет/
лв., представляваща разноски за процесуално представителство
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му,
по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.