№ 18295
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
и прокурора М. Цв. М.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА Частно наказателно дело № 20231110214223 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ и след като изслуша становището на страните
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК.
Образувано е по искане на прокурор при СРП за вземане МНО
„задържане под стража“ спрямо обвиняемия Я. А. Е..
Спрямо обвиняемия Я. А. Е. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 10 години, като видно
от така предвидената наказуемост е, че се касае за тежко умишлено
престъпление.
На първо място следва да се подчертае, че в настоящото производство
доказателственият стандарт е значително занижен в сравнение с този,
изискуем за постановяване на осъдителна присъда. Необходимо е наличните
доказателства да обосновават единствено предположение, а не несъмнена
доказаност, обвиняемият да е съпричастен към вмененото му деяние.
Съдът намира, че събраните към момента доказателства, в този
изключително ранен етап от развитие на наказателното производство,
1
показанията на свидетелите ************** преценени на пръв поглед
позволяват да се обоснове извод за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираното деяние.
Свидетелите С. и М. са служители на магазин „Фантастико“ като първият
лично е наблюдавал действията на обвиняемия свързани с вземане на стоки от
щанд в магазина и поставянето им в панталоните, след което обвиняемият е
напуснал магазина. Свидетелят М., по указания на свидетеля С., е последвал
лицето, което е взело стоките и е задържало същото, а пристигналите на
място полицейски служители са установили самоличността на това лице,
именно като обвиняемия Е.. По делото не са приобщени показания на
твърдяната приятелка на обвиняемия – служителка ли управителка на
магазина, която му е разрешила да вземе каквато поиска стока, поради което
съдът не може да приеме тези твърдения на защитата. На следващо място от
обстоятелството, че обвиняемият е поставил взетите от него стоки в
панталоните си може да се направи извод, че той е съзнавал, че това
поведение е нередно и не му е разрешено вземането на стоките. Свидетелят С.
посочва, че лицето изобщо не се е насочило към касова зона, а е преминало
под бариерата на входа на магазина, което е още една индиция за знанието на
обвиняемия, че това което върши е противоправно и не му е било разрешено
да го извърши.
От доказателствата по делото не се опровергава презумпцията на чл. 63,
ал. 2, т. 1 от НПК, съгласно която реалната опасност от укриване и
извършване на престъпление се предполага, когато лицето е привлечено като
обвиняем за престъпление, извършено повторно. Данните по делото водят до
извод, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление и
да се укрие, ако не бъде задържан.
Първата опасност се извежда от обремененото му съдебно минало и от
обстоятелството, че спрямо него са налице три влезли в сила осъдителни
акта, с които същият е признат за виновен за извършване на същото по вид
престъпление, като настоящото деяние се явява извършено в изпитателния
срок на предходно осъждане. Реалната опасност от укриване се извежда от
липсата на документ за самоличност на обвиняемия - самоличността му в
настоящото производство е снета от справка АИС „БДС“, същият не може да
посочи адрес, на който пребивава на територията на страната, не декларира
2
трудова заетост, липсват данни той да е свързан с конкретен адрес, на който
може да бъде призован.
Действително предмет на деянието са хранителни стоки, но съдът
намира, че не се касае за задоволяване на базисни потребности от храна,
доколкото са отнети общо 5 броя разфасовки на колбаси, което очевидно не
цели задоволяване на моментния глад на обвиняемия.
По изложените съображения съдът намира, че единствената адекватна
мярка, годна да обезпечи целите по чл. 57 от НПК, а именно да попречи на
обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, „задържане под
стража“. Останалите мерки са прекалено леки и не могат да неутрализират
констатираните рискове от извършване на престъпление и укриване от страна
на обвиняемия.
Така мотивиран и на основание чл. 64, ал.4 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо ЯНКО А. Е., ЕГН **********, обвиняем по д.п. №
1850/2023 година по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 41425/2023 г. на СРП
МНО „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“,
Същата да се изпълнява в следствения арест на „Г.М. Димитров“.
Определението подлежи на обжалване в 3-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3