Р Е Ш
Е Н И Е
№ 185
гр. Пловдив, 12.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ граждански състав, в открито заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
при
участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Симитчиев въззивно гражданско дело № 417/2019 г., намира за установено
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 21056/09.07.2019 г.
от В.М.Т. ЕГН ********** против Решение № 820/25.06.2019 г., постановено по г.
д. № 2518/2018 г. по описа на ОС – Пловдив, с което се отхвърля предявения от
В.М.Т. ЕГН ********** против Д.Г.Е. ЕГН ********** иск за разваляне на
сключения на 07.03.2018г. между бабата на ищеца А. Л. Е., действаща чрез
пълномощника си Д.Е., и леля му Д.Е., договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване, оформен
с НА № …. на нотариус Т. К, per. №. на
НК, с район на действие - Районен съд - Пловдив, вписан дв. вх. № 7010, вх.
per. № 7038 от 07.03.2018г. акт №… на СлВп – П., на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .., находящ се в град П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес на имота: град П.., Район Ц., булевард „Р.“ № 41 етаж 4, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
…; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1; с площ от 106,00 кв.м.; състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет -
баня, дрешник, две антрета и две тераси; при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - …, под обекта - …, и над обекта - няма; ведно с
прилежащите части: таванско помещение № 6, намиращо се в северната част на
сградата, с площ от 13,40 кв.м., при съседи - булевард, коридор, И. И. и
стълбище; ведно с 1/8 идеална част от общите части на сградата; ведно с 1/8
идеална част от поземления имот с идентификатор .. и адрес: град П.. Район
Централен, булевард „Р..“ № 41, с площ по скица от 521 кв.м., а по документи за
собственост с площ от 508 кв.м.; с трайно предназначение на територията -
урбанизирана; с начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м); стар
идентификатор - няма; с номер по предходен план - имот .., квартал ..), парцел
..; при съседни поземлени имоти с идентификатори: …., поради неизпълнение на
задължението на ответницата да гледа и издържа прехвърлителката, до размера на
наследствената квота на ищеца от ½ ид.ч. от имота.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени изцяло обжалваното и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
Ответникът Д.Е. счита, че жалбата е неоснователна и
моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Съдът намира, че обжалваното първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, в съвкупност с доказателствата по делото и като съобрази разпоредбата
на чл.269 ГПК, че по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, Пловдивският апелативен съд прие следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 87, ал.3 ЗЗД. Предмет на същия е реализиране на субективното потестативно право на ищеца
да поиска разваляне на сключения на 07.03.2018г., между бабата му А.. Л.Е.,
действаща чрез пълномощника си Д.Е., и леля му Д.Е., договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със запазено право на
ползване, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане със запазено право на ползване № …. на
нотариус Т.. К, per. № .. на НК, с район
на действие - Районен съд - Пловдив, вписан дв. вх. № 7010, вх. per. № 7038 от
07.03.2018г. акт № …. на СлВп – П.., до размера на наследствената квота на
ищеца от ½ ид.ч. от имота.
С въпросния договор, бабата на ищеца прехвърлила
собствеността върху апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
.., находящ се в град П.Район Ц., булевард „Р.“ № 41 етаж 4, срещу
,,задължението на приобретателката Д.Г.Е. да поеме гледането и издръжката на
своята майка А. Л. Е., докато е жива, като й осигурява храна, отопление,
лекарства и всичко необходимо за едни нормални старини, а така също и за
издръжката и гледането, които е осигурявала през последните 13 години “.
На 16.07.2018г., прехвърлителката починала, като нейни
наследници по закон са ищецът и леля му – ответницата, при равни права, тъй
като майка му Е.. Г.Т. починала на 24.05.2006г.
По горепосочените факти, спор между страните няма, не
са релевирани и възражения в подадената въззивна жалба. Тези факти се установяват
и от събраните по делото доказателства.
Ищецът е основал иска си на твърдения, че през
последните 13 години преди 07.03.2018г., както и след тази дата, до
16.07.2018г., леля му нито е гледала, нито е издържала баба му, тъй като
живеела постоянно в гр. Б., а не в гр. П., не полагала грижи за майка си, много
рядко (не повече от 2 - 3 пъти годишно) я посещавала. За баба му се грижела
основно майка му, а след нейната смърт (24.05.2006г.) - само ищецът. До смъртта
си, баба му живеела сама в процесното жилище, като ищецът, с помощта на
съпругата му и специално наети жени, се грижел за нея - носел й храна, заплащал
всички разходи за поддръжката на жилището, за медицинското й обслужване, за
закупуване на необходимите лекарства, както и за настаняванията й за лечение в
болнични заведения. Поддържа, че процесният договор е единен и подлежи на
разваляне изцяло, когато неизпълнението на алеаторната престация (грижите и
издръжката, уговорени за в бъдеще), дължима от ответника, не е незначително с
оглед интереса на кредитора. Поради изложените съображения, е поискано
разваляне на договора до размера на наследствената квота на ищеца от ½
ид.ч. от имота.
На свой ред, ответницата счита иска за допустим, но
неоснователен. Потвърждава сключването на атакуваната сделка, както и
качеството на ищеца на наследник на А.. Л.. Е., с квота от ½ ид.част.
Оспорва обаче твърдението на ищеца за липса на престирани от страна на
ответницата грижи и издръжка за майка й, като съответно се поддържа надлежно
изпълнение на поетите задължения в договорения вид, обем и качество. Твърди, че
е предоставяла всички необходими средства за осигуряване на нормални старини на
майка си, в това число средства за закупуване на храна, лекарства, заплатила е
операцията през 2015 г и последвалото лечение, предоставяла е средства за
заплащане на консумативи /електричество, вода/, за заплащане на дължимите
местни данъци и такси за имота, вкл. заплатила и всички разходи по погребението
на майка си. Оспорва твърденията на ищеца, че той бил полагал грижи за баба си
– лично и чрез съпругата му, като поддържа, че същият не е предоставял никакви
средства за издръжката на баба си, през последните месеци от нейния живот, дори
не я е посещавал, не й се обаждал и по телефона. С оглед изложено, ответницата
твърди, че е изпълнила задълженията си по алеаторния договор по начина, по
който изисква законът - постоянно и с оглед удовлетворяването на всички нужди
на прехвърлителя.
Във въззивната жалба се поддържа възражение, че
подписът и изписаните ръкописно имена в пълномощното, с което бабата на ищеца
А. Л. Е. е упълномощила дъщеря си Д.Е. да действа като неин представител по
процесната сделка, не са собственоръчно от А. Л. Е.. Това възражение обаче,
според съда, е неотносимо към предмета на делото, който не касае действителността
на атакуваната сделка, а разваляне на същата, поради което и въпросът дали
упълномощаването е надлежно, респ. дали волята за прехвърляне на имота от
бабата на ищеца е валидно изразена, е без значение за изхода по спора, с който
е сезиран съда.
В жалбата се поддържа също, че в нарушение на чл.146,
ал.1, т.5 ГПК, първоинстанционият съд едва в решението си е посочил, че ще се
изследва изпълнението на договора само за периода от сключването му до смъртта
на наследодателката, както и че въпросът за престираните от ответницата грижи
за минало време не подлежи на изследване поради липсата на възражение за
симулативност на договора в тази част. Жалбоподателят счита, че след като в
исковата молба е изложил твърдения, че ответницата не е изпълнявала задълженията
си по договора, както в периода от 13г. преди сключването му, така и след това,
до смъртта на бабата му и след като в обжалваното решение е прието, че
договорът е единен по своя характер, то не е следвало да бъде разделяно
изпълнението му преди и след сключването му и то е подлежало на доказване за
целия посочен период, противно на възприетото от първоинстанционния съд.
Така изложените възражения не могат да бъдат
споделени. В процесния случай, действително се касае за единен договор,
доколкото прехвърлителката на имота не е изразила воля, че прехвърля една част
от него за вече положените до сключването му, в продължение на 13г., грижи, а
останалата част – с оглед изпълнение на задължението за гледане и издръжка за в
бъдеще. Специфичното в случая обаче е, че грижите и издръжка до
датата на сключването му са вече престирани и те са приети от прехвърлителя
такива, каквито са дадени. Ето защо, последният не може да търси по отношение
на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение,
нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Логично, това се отнася и до
наследника на прехвърлителя, който иска разваляне на договора за прехвърляне на
имот срещу задължение за гледане и издръжка до размера на наследствените си
права.
Ето защо, съдът приема, че релевантният по делото
период относно преценката за изпълнението на процесния договор от ответницата,
е от датата на сключването му (07.03.2018г.), до смъртта на бабата на ищеца
(16.07.2018г.), както правилно е приел и първоинстанционния съд. В тази връзка, доколкото в доклада по делото
е посочено, че приобретателят, т.е. ответницата следва да докаже пълното и
точно изпълнение на договора, указанията на окръжния съд са били съвсем точни,
тъй като очевидно касаят фактите относно изпълнението след сключването му,
макар и да не е изрично посочено. Това е така, тъй като поетите от
приобретателя задължения за гледане и издръжка няма как да бъдат за минало
време. Ето защо, не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че
първоинстанционния съд неправилно е „стеснил“ времевия период, относим към
преценката за изпълнението на договора.
В жалбата се съдържат също и възражения, че
показанията на св.Н. К. не са преценени с оглед нейната лична заинтересованост
спрямо изхода на делото в полза на баба й, с което е нарушена нормата на чл.172 ГПК. Посочва се и че първата инстанция изобщо не е коментирала представените от
страните писмени доказателства и в частност тези, касаещи заплащане на
консумативни разходи за процесното жилище и такива, свързани със самата сделка,
със средства от банковата сметка на бабата на ищеца. Оспорват се и доводите на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай не се налагало страните по
договора да живеят заедно, тъй като липсвала такава уговорка в договора, както
и че нуждата на прехвърлителката били изцяло задоволени без възражения от нейна
страна. Счита се, че с оглед преклонната й възраст и влошеното и здравословно
състояния, същата едва ли е била в състояние да прави каквито и да било
възражения по изпълнението на договора.
Във връзка с тези възражения, въззивният съд, на
основание чл.269, изр.2 ГПК и след като извърши анализ на събраните по делото
пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, намира, че от същите се
установява безспорно, че през релевантния период от сключването на процесния
договор (07.03.2018г.), до смъртта й (16.07.2018г.), за прехвърлителката А. Е.
са полагани ежедневни грижи за гледане и издръжка, съответни на състоянието й,
както от ответницата лично, така и от специално наета жена – св.Т. П., на която
през този период плащала ответницата. Установява се, че с оглед влошеното
здравословно състояния на А. Е. през последните 4-5 месеца преди смъртта й,
ответницата няколко пъти ангажирала за домашни посещения и лекари – кожен
лекар, хирург. По делото не се установява А. Е. да се е оплаквала от полаганите
за нея грижи или от липса на такива. Според показанията на св. П., А. Е.
държала именно тя да се грижи за нея, поради което ответницата й се обадила да
се върне на работа в дома, след като ищецът бил поискал тя да преустанови
грижите за баба му, тъй като имал намерения да я изпрати в хоспис. За
последното сочат показанията на св.К., според която, баба й А. категорично
отказала да напуска дома си, след което чичото на свидетелката пожелал повече
да не бъде търсен и ангажиран с нуждите на баба му, като дори блокирал телефона
й, за да не може тя да го търси. От показанията на св.К. и св.П. се установява,
че всички нужди на А. Е. са били задоволявани от дъщеря й Д. лично и чрез
св.П., съобразно личните й изисквания и здравословното й състояние, в т.ч.
специалните й изискванията за разнообразна храна, както и че през последните
два месеца преди смъртта на А. Е., ответницата лично е полагала всички грижи за
нея. От друга страна, не се доказват възраженията на ищеца за пълно или
частично нейно неудовлетворение от получаваните грижи и издръжка през този
период, както и че само ищеца лично и чрез съпругата му са полагали грижи за А.
Е..
Показанията на св.Н. К. са преценени от
първоинстанционния съд с оглед възможната нейната лична заинтересованост спрямо
изхода на делото в полза на баба й, съпоставени са с показанията на останалите
свидетели и са приети за безпротиворечиви и безпристрастни, каквото е
становището и на настоящата инстанция. Те кореспондират на показанията на
незаинтересования свидетел Т. П., която е била наета от ответницата да гледа
майка й през последната година и половина пред смъртта й, вкл. през процесния
периода след сключване на атакувана сделка. Същевременно, показанията на св.К. не
се опровергават от тези на свидетелката на ищеца Н. Г., която е нямала и преки
наблюдения относно процеса на полагане на грижи за бабата на ищеца и
впечатленията й по този въпрос са косвени, главно от комуникацията със самия
него.
По отношение приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства относно заплащане на консумативни
разходи за процесното жилище, същите са
представени от ответницата с отговора на ИМ и сочат именно на изпълнение от
нейна страна на поетите по договора задължения, свързани с издръжката на
майката й, вкл. преди процесния период след сключването му. Съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че
ответницата е плащала консумативните разходи на майка си с пари от собствената
й банкова сметка, ***нстанция справка за движението по банкова сметка *** „Ю.
Б.“Ад за периода 05.01.2018-31.12.2018г., такива факти не са удостоверени. Освен това, в частта относно основанието за плащане,
този документ няма материална доказателствена сила и не обвързва съда да
приеме, че сумата от 360 лв, изплатена на каса на Д. Е. на 07.03.2018г., е за
заплащане на разходи по сделка, а още по-малко, че става въпрос за процесната
сделка.
Досежно възражението на
въззивника, че изпълнението на процесния договор от ответницата е налагало същата да живее заедно с майка си,
настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно. Освен че липсва такава изрична уговорка в договора, в крайна сметка, според съда, целта на този тип договори е
удовлетворяване на нуждите на прехвърлителя, чрез поемане от приобретателя на задължението за
гледането й издръжката му, което би могло да бъде постигнато, както с
осъществяване на лични грижи, така и чрез възлагане на изпълнението им от трети
лица. Ето защо, доколкото по делото се установи, че нуждите на прехвърлителката
са
били изцяло задоволени от нейната дъщеря,
както пряко, така и посредством наемане на трети лица, без възражения от първата, фактът, че ответницата не е живеела постоянно
при майка си не може да се тълкува като неизпълнение на задълженията й по процесния
договор.
В тази връзка, следва да се отбележи, че възражението
на въззивника, че с оглед преклонната й възраст и влошеното и здравословно състояния, баба му едва ли е била в състояние да прави каквито и да било
възражения по изпълнението на договора, освен изначално хипотетично по характер, се явява и напълно недоказано. На първо място, в показанията на разпитания по
инициатива на ищеца св.Н. Г. не се съдържат дори косвено възприети от същата
факти от комуникацията й с ищеца В. Т., сочещи, че баба му е изразявала каквото
и да е било недоволство от грижите на дъщеря й или на наетите за целта жени към
нея. Освен това, тази теза се опровергава от показанията на напълно
незаинтересованата от изхода по спора св.П., според която, всички нужди на А.
Е. са били задоволявани от нея и от дъщеря й Д.Е., вкл. от гледна точка на
храната, за която А. Е. имала доста претенции.
В заключение, въззивният съд приема, че от събраните
по делото доказателства не се установява да са се осъществили фактите, на които
ищецът основава иска си за разваляне на процесния договор за прехвърляне
собствеността върху имот срещу задължение за гледане и издръжка, изложени в
исковата молба. Напротив, от ответницата е проведено пълно насрещно доказване
на изпълнението на задълженията й за гледане и издръжка към А. Е., поети с
договора, през процесния период от датата на сключването му, до смъртта на
прехвърлителката. Предвид това, предявеният от В.М.Т. ЕГН ********** против
Д.Г.Е. ЕГН ********** иск за разваляне на сключения на 07.03.2018г. между
бабата на ищеца А. Л. Е., действаща чрез пълномощника си Д.Е., и леля му Д.Е.,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
със запазено право на ползване, оформен с НА № ... на нотариус Т. К, до размера
на наследствената квота на ищеца от ½ ид.ч. от имота, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като окръжния съд е достигнал до същия извод и е
отхвърлил иска, обжалваното решение Решение № 820/25.06.2019 г., постановено по
г. д. № 2518/2018 г. по описа на ОС – Пловдив ще се потвърди.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата се
следват разноските по делото съобразно изхода на делото. Според представените
от същата доказателства, същата е сторила такива в размер на 2000 лв за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, което е посочено и в
представения списък по чл.80 ГПК, към който са представени доказателства за
плащане на сумата по банков път. От ищеца е направено възражение за
прекомерност на същото, но то се явява неоснователно. При материален интерес по
делото от 44598,40 лв, минималния размер на адвокатското възнаграждение за една
инстанция е в размер на 1867,95 лв съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при интерес
от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.).
Очевидно е, при това положение, че платеният от ответницата адвокатски хонорар
не е прекомерен, поради което възражението ще се остави без уважение като
неоснователно, като ищецът бъде осъден да заплати на ответницата разноските
пред настоящата инстанция от 2000 лв адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 820/25.06.2019 г., постановено
по г. д. № 2518/2018 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ищеца В.М.Т. за
прекомерност на платеното от ответницата Д.Е. адвокатско възнаграждение за
представителство пред настоящата инстанция от 2000 лв.
ОСЪЖДА В.М.Т. ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Е. ЕГН
********** разноските пред настоящата инстанция от 2000 лв адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: