РЕШЕНИЕ № 121
гр. Троян, 09.05.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при
секретаря М. Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 908 по
описа на ТРС за 2017 год., за да се
произнесе - съобрази:
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша”, ж. к. ”Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представител:
Райна Иванова Миткова–Тодорова е предявило против В.П. *** установителен иск за съществуване на вземането
по реда на чл. 422 от ГПК общо за
сумата 1 471,38 лева, представляваща задължение по договор за потребителски
кредит от 11.05.2010 г., сключен между ответника и „Юробанк
България” АД, както и договорна лихва в размер на 338,17 лева. В последствие с договор за
цесия от 18.01.2016 г. процесното вземане е
прехвърлено от кредитора на ищцовото дружество.
В
подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. се
явява пълномощника на дружеството - юрисконсулт М.Х., която е изразила писмено
становище по същество.
По реда на чл. 131 от ГПК на
ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата. П. е представил писмен
отговор, с който оспорва така предявения иск.
П. твърди, че по никакъв начин не е бил уведомен за цедирането
на процесното вземане, договора немя действие по
отношение на него. Ответникът е редовно призован, в с. з. е представляван от адв. А.Ч. от ЛАК, който моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
От приложените към делото писмени
доказателства: ч. гр.
д. № 592 от
На
04.05.2010 г. В.П.П. в качеството на кредитополучател е сключил договор за паричен заем
№ FL528369 с „Юробанк и еф джи България" АД (с настоящо наименование „Юробанк България” АД), в качеството на кредитор. По силата
на този договор кредиторът е одобрил и предоставил на кредитоискателя
потребителски кредит в размер на 3700 лева. От клаузите на договора се
установява, че П. се е задължил през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита да заплаща фиксирана лихва в размер на 5,00 %. За
периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита,
ответника се задължил към банката да заплаща годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент /БЛП/ за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,250 пункта. Ищеца
твърди, че към момента на сключване на процесния
договор за кредит БЛП е в размер на 12,75 %. Договорен е годишен процент
разходи в размер на 12,10%.
Видно от
клаузите на процесния договор, крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 11.05.2015 г., като кредитополучателят се е задължил да погаси кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и
размер в погасителния план, включващи лихва и главница.
По искане
на П., на 22.07.2011 г. между страните по гореописания договор е подписан анекс
№ 1, с който е договорено, че кредитополучателят
дължи на банката фиксирана годишна лихва в размер на 5 % за срок от шест
месеца, считано от датата на подписване на анекса, както и, че размерът на ГПР
е 12,48 %.
На 20.05.2014 г. между
страните е подписано допълнително споразумение към процесния
договор за кредит, с което последните са се договорили, че непогасените
задължения по договора за кредит към тази дата са в размер на 2 477,13 лева и
ще бъдат издължени до 20.04.2017 г. чрез погасителни вноски, съгласно погасителен
план към цитираното споразумение до 20.04.2017 г.
Ищцовото дружество претендира, незаплатено
задължение от ответника на месечните вноски съгласно договора,
споразуменията към него и погасителния план, в размер на 1 879,55 лева, от
които 1 471,38 лева главница и 338,17 лева договорни лихви. В тази връзка
приетата икономическа експертиза е изследвала и установила, че през целия
период ответника е правил частични погасявания на месечните си задължения,
допускани са множество просрочия. През периода 20.05.2014
г. до 29.12.2014 г., когато П. последно е внесъл 50,00 лева. Вещото лице Н.Р. е
заключила, че за описания период П. е внесъл сумата от 400 лева, която
съответно е разпределена за погасяване на лихви и главница. В експертизата е
изчислена общата дължима сума за периода 11.11.2013 г. до 11.05.2015 г. е
1 809,49 лева, от които 1 471,38 лева главница и 338,11 лева – лихви.
Задължението по процесния договор е отписано от
съответните счетоводни регистри на „Юробанк България”
АД на основание договора за цесия, сключен между кредитора и „Еос матрикс” ЕООД.
На
18.01.2016 г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и
приложението към него, сключен между „Юробанк
България” АД и „Еос матрикс”
ЕООД, задължението на В.П.П.,
произтичащо
от посочения по-горе договор е било прехвърлено на ищцовото
дружество.
По делото
са представени доказателства, от които се установява, че в изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД на адреса на П. е било изпратено писмено
съобщение за извършената цесия, както и че му е предоставен 15-дневен срок за
изпълнение на непогасеното задължение по
горепосочения договор за кредит и е уведомен, че при липса на изпълнение цялото
му задължение ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо, считано от първия
ден от изтичане на срока за доброволно изпълнение. Писмото естествено е
останало непотърсено /на същия адрес – гр. Троян, ул.
„Здравец” № 29 ответника е успешно призован и на същия са връчвани съдебните
книжа по настоящето исково производство/, поради което съда намира, че на
основание чл. 19 от договора за кредит, същото за надлежно връчено.
В качеството си на цесионер,
„Еос матрикс" ЕООД, е
подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Образувано е ч. гр. д. 592/2017 г. по описа на PC - Троян, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило писмено възражение от длъжника.
Относно оспорванията
на ответника в отговора, които се поддържат и от пълномощника му в с. з. – съда
приема, че процедурата на чл. 99 от ЗЗД е спазена. Както
беше посочено в обстоятелстеванат част на решението, на адреса на П. своевременно и надлежно е било изпратено писмено
съобщение за извършената цесия. Със същата пратка на ответника е връчено и
писмено известие, с което му е предоставен 15-дневен срок за доброволно
изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения
договор за кредит. Писмото е останало непотърсено, но
съда намира същото за надлежно връчено на основание разпоредбата на чл. 19 от процесния договор за кредит. В изпълнение на тази
разпоредба П. се е задължил в случай, че промени своя адрес да уведоми
кредитора за това. По делото няма данни за подобна промяна, още повече П. е
редовно и надлежно уведомен за настоящето производство именно на същия адрес,
който е представил при подписването на договора.
Освен
това, безспорен е факта, че с исковата молба на ответника е връчен и препис от
договора за възлагане на вземания, сключен на 18.01.2016 г. между „Юробанк България” АД и „Еос матрикс ЕООД, приложенията към него, както и от уведомлението
за цесия и пълномощното на лицето, подписало последното.
Настоящата
инстанция споделя изложените аргументи от ищеца, а именно, че уведомление,
изходящо от цедента, респективно от негов
пълномощник, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99 ал. 3, предл. първо, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99 ал.
4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на исковата молба и на основание чл. 235 ал. 3
от ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на съдебното решение. В
този смисъл е е цитираната и съдебна практика - Решение
№ 3/16.04.2014 г. на ВКС, ТК, І ТО по т. д. № 1711/2013 г., както и Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по т. д. № 12/2009 г.
На
основание описаното по-горе, „Еос матрикс"
ЕООД е придобило от „Юробанк България" АД едно
ликвидно и изискуемо парично вземане.
Исковото
производство по реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното
производство по чл. 410 или чл. 417 от ГПК, и има за цел да установи
съществуването на едно вземане, което е предмет на издадената заповед за
изпълнение от 28.06.2017 г. Т. е. релевантно е съществуване на това вземане
именно към момента на издаване на заповедта. При тези изводи и след като съда
прие, че е осъществен ефекта на извършената между кредитора и ищцовото дружество цесия, намира за ирелевантен
факта дали П. е заплатил на 15.03.2016 г. 70,00 лева за погасяване на процесния кредит, или не.
При изложената фактическа
обстановка, съда извежда следното:
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ - „С договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия
и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.”. В случая следва да се приеме, че ответника е неизправна страна по процесния договор и не е изпълнил основно свое задължение
да погаси получения кредит.
Ответникът е оспорил в процеса представените
писмени доказателства, а именно с протоколно определение от 18.01.2018 г. съда
на основание чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване на автентичността на подписа и верността на съдържанието на пълномощно от 18.01.2016 г. рег. № 230 на нотариус
Маргарита Гечева рег. № 303 на НК, а по отношение на служебна
бележка изх. №
17-СБКД-00037/07.09.2017 г., изд. от
„ЕОС Маткрикс” ЕООД верността
на съдържанието. Като след извършена проверка по реда на чл. 194 от ГПК
съдът приема, че оспорването не е доказано.
Предвид изложените съображения,
съдът намира предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се
приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на
ищеца за сумата в размер на 1471,38 - хиляда четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки, представляваща
главница по Договор за потребителски
кредит № FL 528369/04.05.2010
г. от 11.05.2010 г., изменен
и допълнен с Анекс № 1 от 22.07.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.06.2017 година до окончателното изплащане на вземането,
сумата 338,17 - триста тридесет и осем лева и седемнадесет
стотинки – договорна лихва за периода от
11.05.2010 г. до 11.05.2015 г.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 36,19 лева по заповедното производство и 272,67 лева – разноски по
исковото производство. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА по
реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ж. к.
”Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията”
№ 4-6, представител: Райна Иванова Миткова–Тодорова,
а именно, че В.П.П., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, дължи сумата 1471,38 - хиляда четиристотин седемдесет и един лева и тридесет
и осем стотинки, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL 528369/04.05.2010 г. от
11.05.2010 г., изменен и допълнен
с Анекс № 1 от 22.07.2011
г., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2017 година до окончателното изплащане на вземането,
сумата 338,17
- триста тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки – договорна лихва за
периода от 11.05.2010 г. до 11.05.2015 г.
ОСЪЖДА В.П.П., с постоянен адрес:***,
ЕГН ********** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша”, ж. к. ”Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4-6, представител:
Райна Иванова Миткова–Тодорова сумата от 36,19 – тридесет и
шест лева и 19 стотинки съдебно-деловодни разноски по заповедното производство
и 272,67 – двеста седемдесет и два лева и 67 стотинки съдебно-деловодни
разноски по исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: