Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 23.11.2016
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На девети ноември две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 996 по описа за 2016 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание по член 150 от СК.
Ищцата – Т.Г.Т., в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете - Е.Н.П. твърди, че с влязло в сила Решение № 480 от
27.11.2014г. по гр.д. № 784/2014г. на КРС, ответникът - Н.Е.П. е осъден да
заплаща за малолетното им дете - Е. чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 10.07.2014г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване. От тогава изминали почти
две години. Е. е почти на три години. Естествено, през този период от време
нараснали и неговите нужди. Детето ходело на детска ясла, месечната такса, за
която била в размер средно на около 55 лева. Към тази сума ежемесечно доплащали
различни допълнителни такси и услуги. Така разходите само за яслата нараствали
на около 65-70 лева на месец. Разходите по издръжката на детето, извън сумите за детската
ясла били не по-малко от около 400 лева на месец. Тук включвала разходи за
храна, защото правила всичко възможно, детето й да се храни пълноценно, с
разнообразна и качествена храна; разходи за дрехи и обувки, които били
ежемесечни; разходи за играчки и книжки; разходи за развлечения, детски център.
Тази издръжка била дори под официално обявения социален минимум от МТСГ.
Твърди, че от 14.12.2015г. работела във „***“ ЕАД. БТВ било в размер на 523
лева, при 7-часов работен ден. Сочи, че имала и дъщеря - Г.Т. Т. на 9 години.
Очевидно било, че заплатата й е недостатъчна да покрие издръжката на двете й
деца, да не говори, че и аз тя имала нужди, които макар и максимално свити, все
пак изисквали средства. На практика оцелявали благодарение на помощта на
двамата й родители. Издръжката, която ответникът изплащал за Е. била крайно
недостатъчна, за да покрие разходите за издръжката на детето.
Твърди, че ответникът от около две години и половина живеел постоянно във
Федерална Република Г. и работел, като строител. Доходите му там били
значително над средните за България. Същият нямал задължения за издръжка на
други лица, съгласно член 140, ал.1 от СК, освен за Е.. Счита, че същият би
следвало да поеме една по-голяма част от реалната издръжка на детето, което
било изцяло в неговите възможности.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание член 150 от Семейния
кодекс, да измени размера на дължимата от ответника издръжка за детето,
съгласно решение, постановено по гр.д. № 784/2014г. на КРС от 100.00 лева
месечно на 220.00 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
платими до 5-то число на следващия месец, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на падежа, а именно -
5-то число на следващия месец до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът - Н.Е.П., представлявана от пълномощника – неговата майка А.М.
П., оспорва иска. Твърди, че се намирал в Г.. Имал родено още едно дете в Г. –
А. П., по отношение на което бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
145 евро. Сочи, че не работел. Имал здравословни проблеми.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обстоятелството, че страните са
родителите на малолетното дете - Е.Н.П., с ЕГН ********** се установява от
представеното удостоверение за раждане, съдържащо се на лист 32 от делото.
От представената Служебни бележки - №
01/02.09.2016г. и № 125 от 21.10.2016г., издадени от ДГ „****“ град С. се
установява, че детето посещава редовно детската градина, като освен ежемесечните
такси за посещаване на градината, майката заплатила в началото на учебната
градина 30 лева за помагала и застраховка на детето. Ежемесечно заплаща и такси
за участие на детето в школа „Български народни танци“, театрално представление
и родителско настоятелство в общ размер на 12 лева.
От приложеното заверено копие на
влязло в законна сила на 16.12.2014г. Решение № 480 от 27.11.2014г.,
постановено по гражданско дело № 784 по описа за 2014г. на РС – К. се
установява, че ответникът – Н.Е.П. е осъден да заплаща на малолетното си дете -
Е.Н.П., месечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 10.07.2014г.
Твърдението на ищцата, че има и дъщеря
- Г.Т. Т. на **** години, се удостоверява от представеното
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 96 от
08.03.2007г. от Община К., видно от което Т.Г.Т. е майка на детето - Г.Т. Т.
родено на ***г., с ЕГН **********. В удостоверението липсват данни за баща на
детето. От представеното удостоверение № 307 от 20.10.2016г. от СУ „*****“ град
С. се установява, че Г.Т. Т. е ученичка в ***-ти
клас за учебната 2016/2017г.
Видно от Удостоверение № 005868
издадено на 24.10.2016г. от *** ЕАД град С. се установява, че месечното брутно
трудово възнаграждение на ищцата за периода от месец април 20116г. до месец
септември 2016г. възлиза средно на 570 лева.
Във връзка с оспорване на предявения
иск, ответната страна е представила писмени доказателства, придружени с превод
на български език, съобразно нормата на чл. 185 от ГПК. От представеното извлечение
от Акт за раждане № Г 244/2016 на Федерална Република Г., Служба по гражданско
състояние – В. се установява, че ответникът е баща на детето – А. Н., родено на
***г. Бащата е припознал детето, което се установява от представеното Уверение
за припознаване на бащинство и декларация за съгласие по §1595 от Гражданския
кодекс. Месечната издръжка на детето по закона за авансови плащания за издръжка
възлиза на 145 евро.
От представената медицинска
документация се установява, че Н.Е.П. е бил на лечение в болница от
07.04.2016г. до 11.04.2016г. с диагноза: перипроктичен, анална фистула.
Терапията е – ексцизия на абсцес и дренаж на транссфинктерната анална фистула.
Същият е бил на лечение в болница от 18.07.2016г. до 19.07.2016г. с диагноза:
интерсфинктерен абсцес без фистула. Терапията е – диагностична проктоскопия и
ексцизия на абсцес. И по двете операционни интервенции няма усложнения, нито
оплаквания от пациента. Раната е обработвана и е проведено лечение с
антибиотик.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От
показанията на свидетеля, осигурен от ищцовата страна - Г.Т.Т., дядо на детето
по майчина линия се установява следното:
Свидетелят твърди, че дъщеря му (майка
на Е.) ползвала втория етаж в неговата собствена къща в село К., заедно с двете й деца.
Освен тях, в къщата живеел и той, заедно със съпругата му. В момента били общо
домакинство, но до преди около два месеца, тя била отделно, готвила си сама.
Сега били заедно, защото средствата й не й достигали, той бил пенсионер, започнал
и на допълнителна работа, съпругата му работела във „***“. Парите не стигали в
общия семеен бюджет. Е. постоянно посещавал детска градина в град С. и със
собствен транспорт всеки ден се карал и се прибирал от майка му. Сочи, че
нямало удобен автобус да се движи, с който тя да заведе детето на градина.
Таксата месечно в градината била около 80 лева. Детето ходело на танци и на
английски език. Отделна таксата се плащала за английския, която възлизала на 80
лева годишно. Твърди, че и той заедно с майката давал пари за детето, относно
посрещане на разходите му и издръжката. Сочи, че детето често се разболявало от
настинки. Лекарствата били на стойност 50 - 60 лева, в зависимост какво ще
изпише лекарят. Детето не било лишено от нищо, купено му било за рождения ден
колело за 180 лева, като парите ги осигурил той. Имало и интернет. Твърди, че
бащата не се интересувал от това дете. Същият плащал издръжка на детето, но
парите закъснявали, а последните три месеца пращал 80 лева вместо 100 лева.
Преди това забавял издръжката, но идвала в пълен размер. Освен тези пари за
издръжка, бащата не дава други средства, както и подаръци на детето. Само една
триколка купил на детето миналата година. Бабата и дядото по бащина линия, също
не давали нищо на детето. Твърди, че ответникът живеел в Г. и работел в
строителството, оженил се е и имал друго дете. Твърди, че пращал снимки по
интернет на детето си, за да дразни майката, като показвал, че има жена, дете и
били добре.
От показанията на свидетеля, осигурен
от ответната страна - Е.Р.Т., чичо на ответника се установява следното:
Свидетелят твърди, че преди три месеца бил в Г. и Н. бил в болницата, опериран
от киста на гъза. За това заболяване бил 3 дни в болницата. От кистата не можел
да вдига тежко, според лекарите. След първата операция, раната не му била
зараснала, но въпреки това го взели да работи при тях през месец април и раната
се разкъса. Втората операция била месец юни или юли и сега се пазел. Сочи, че и
преди да влезе в болницата и след изписването му, Н. не работел. Сега не можел
да върши тежка физическа работа, но когато го извика приятел, ходел да мете и
да чисти, като му плащали за това.
Твърди, че към момента финансовото състояние на Н. не било добро, като то
никога не е било добро. Твърди, че две, три години в Г. Н. бил при него. От
миналата година същият се виждал с едно момиче, като към момента не били
заедно, но от връзката им имали дете. Затова дете в Г. се грижел Н., виждал се
с него, финансово го осигурявал. Твърди, че с Н. живеели към момента В.. До преди
3 месеца били в една квартира, а сега Н. бил при приятел, на квартира. Когато
били заедно, плащал 400 евро за квартира, което включвало водата, газ и ток,
като в тази сума Н. не участвал. Сочи, че не му били известни какви са личните
разходи за един месец, но може би му трябвали 300-400 евро, за да преживява
месеца в Г.. Като поработи един, два дни Н. се издържал. Той бил общ работник в
строители. В момента не можел да вдига тежко, но като общ работник не вдигал
тежко. Като общ работник надницата според работата била от 30 – 50 евро на ден.
В месеца работел 10-20 дни, според това каква работа имали. Известно му било,
че Н. плащал издръжка за сина си, като изпращал пари на Т.. Понякога изпращал
пари от неговата карта. На родителите си не пращал пари.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за
основателен и частично доказан, по следните съображения:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В случая такова изменение на
нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне
размера на издръжката до настоящия момент е изминал период от близо две години
и половина. Детето е пораснало. Това обуславя обстоятелството, че потребностите
му безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на
повече средства за неговата издръжка.
Според член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – член 142, ал.1
от СК, а ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на 1/4
от минималната работна заплата, т.е. към настоящия момент същата е в размер на
105 лева. Както се посочи, конкретният размер на дължимата издръжка следва да
бъде определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на
детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно
състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
последното определяне на издръжката на детето е преди две години, поради което
съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло, в сравнение
с предходния момент. Само това
обстоятелство обосновава определянето на по-висока издръжка. В тази връзка, от
приетите по делото доказателства
безспорно се установи, че грижи за детето се полагат единствено от майката,
като тя поема всички разходи освен за домакинството и за издръжката и
отглеждането на двете си деца.
Следователно налице е една от алтернативно предвидените
предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение
на обстоятелствата по смисъла на член 150 от СК, свързани с нарасналите нужди
на детето Е.П. от битов и личен
характер.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат
съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Минималният
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
В конкретния случай възможностите на родителите не са
големи. При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид нарасналите
нужди на детето и намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в
съответствие с възможностите на родителите да дават такава. От приетите писмени
доказателства се установи, че майката получава малко над минималната работна
заплата, установена за страната. Приетите гласни доказателства чрез разпита на
чичото на ответника установиха, че месечният доход на същия към настоящия момент.
В тази връзка свидетелят Е. Т. сочи, че ответникът получава 30 – 50 евро на ден при 10-20 работни дни. При тези данни съдът приема, че
средно ответника получава около 800 евро на месец, приемайки 20 работни дни при
средна надница 40 евро. Посочения доход е по-висок от този на майката.
При определянето на дължимата издръжка, съдът следва да се съобрази с това,
че бащата дължи такава към другото си малолетно дете.
По отношение на здравословното му състояние, по делото не се представиха
категорични доказателства за това, че същият е в невъзможност да упражнява
труд. Наложилите се медицински интирвенция не са от такъв характер, че да
обуславят трайно намалена работоспособност на ответника, още повече, че в
документацията е отразено, че се касае за анална фистула, при която при
операционни интервенции няма усложнения, нито оплаквания от пациента. Раната е
обработвана и е проведено лечение с антибиотик.
Освен това, следва да се съобрази и това, че майката е
тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето Е. и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи, разходи
за посрещане на нуждите на детето и издръжката му, както и че има задължение за издръжка и към друго
малолетно дете.
Съобразявайки нарасналите потребности на детето през
изминалите години, както и разбира се възможностите на двамата родители да
дават такава издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 300 лева
месечно. От тази сума бащата ответник следва да поеме по-голямата част, а
именно - сума в размер на 180 лева, а майката - останалата част в размер на 120
лева.
Следователно претенцията се явява частично основателна до
размера на 180 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, а до пълния претендиран размер от 220 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Безспорно е физическото израстване на дете в подобна възраст и от там увеличените
потребности и свързаните със задоволяването му с финансови средства, но
издръжката на детето следва да бъде съобразена и с възможностите на дължащите
такава. Ето защо, искът следва частично да бъде уважен до размера на 180 лева
месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на други причини за изменянето или
прекратяването на издръжката. Издръжката ответникът следва да заплаща от датата
на депозиране на исковата молба (насрещен иск) - 22.08.2016г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
Ищцата претендира разноски по делото, но по делото няма доказателства за
размера на претендираните такива. Видно от представеното копие от договор за
правна помощ (лист 16 от делото), същият касае правна помощ по гр.д. 663/2016г.
по описа на КрлРС, по които е предявен насрещен иск - отделен и образувано
настоящото производство. Липсват данни от заплатените 400 лева, каква е частта
от възнаграждението на адвоката по насрещния иск. Ето защо, такива не следва да
се присъждат, като искането на ищеца в тази насока бъде оставено без уважение.
Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което
държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КрлРС държавна такса
върху иска за издръжка в размер на 115.20 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК
във връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК,
определена по гражданско дело № 784/2014г. по описа на РС – К. издръжка,
която Н.Е.П. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си Е.Н.П. с ЕГН **********,
като малолетно чрез неговата майка и законен представител - Т.Г.Т. с ЕГН
**********,***, като я УВЕЛИЧАВА от 100.00 (сто) лева на 180.00 (сто и
осемдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба (насрещния
иск) – 22.08.2016г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
падежа на плащането до окончателното плащане, като за
разликата над 180.00 лева до пълният предявен размер от 220.00 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от
ГПК, Н.Е.П. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд К.,
държавна такса върху увеличението в размер на 115.20 лева.
ДОПУСКА, на основание член
242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно
заседание, проведено на 09.11.2016г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен
срок, считано от 23.11.2016г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Г.Т.
с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното си
дете – Е.Н.П. с ЕГН **********,*** за присъждане на направените по делото
разноски.
В тази част решението има характер на определение, като същото подлежи на
обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението
пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.