РЕШЕНИЕ
№ 1713
гр. Пловдив, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203240 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0432-000543/29.04.2022г. на
Началник І РУ - Пловдив, с което на П.А., ЕГН **********, адрес ул.М. №**
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда /
лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП /Закон за движение
по пътищата/.
Жалбоподателят чрез свой повереник моли Съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в
съдебно заседание.
Въззиваемата страна – І РУ - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 02.04.2022г. около 03.10 ч жалбоподателят П. А. управлявал в
гр.Пловдив чужд автомобил марка “Ауди”, модел „Ку5“ с рег. № ********.
Движейки се по ул.”Димитър Талев“ в посока от юг към север в близост до
№71 бил спрян за проверка от полицейски автопатрул , в чийто състав влизал
свид.В.П.. Последният извършил проверка с техническо средство Дрегер на
жалбоподателя като пробата била положителна за алкохол, а именно
концентрация 1, 13 промила. Жалбоподателя бил отведен в І РУ – Пловдив,
където му бил издаден талон за медицинско изследване с № 119826.
Жалбоподателят дал кръв за изследване като с химическа експертиза № 14-
5/05.04.2022г. на БНТЛ било установено, че концентрацията на алкохол към
момента на деянието била 1.04 промила. Междувременно в районното
управление на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №
599660/02.04.22г. за управление на МПС след употреба на алкохол с
концентрация 1.13 промила у водача. На следващия ден обаче
актосъставителя П. установил, че допуснал грешка в АУАН, тъй като бил
посочил в същия , че управлението на МПС е извършено след 3.30 часа, а
същевременно пробата с Дрегер била извършена в 3.16ч. Ето защо отново
предявил акта на жалбоподателя като извършил корекция във всички
екземпляри на бланката като посочил час на нарушението преди проверката с
техническо средство, а именно 3.10ч. След излизане на резултата от
химическото изследване и отразявайки същия, въз основа на посочения по-
горе АУАН било издадено и процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля В. Г. П. и от писмените доказателства, представени
по делото – АУАН, справка за водач /нарушител, копие от СУМПС на
жалбоподателя македонски образец, заповед 1 бр., справка АИС „БДС“,
протокол от химическо изследване, които Съдът възприема и кредитира като
логични, обективни и кореспондиращи помежду си. На първо място следва да
се посочи, че няма съмнение, че именно жалбоподателя е управлявал на
посоченото време и място в гр.Пловдив автомобила Ауди описан по-горе.
Това категорично се установи от разпита на актосъставителя. На следващо
място няма съмнение и относно дата и място на нарушение, като точния час
на управление, очевидно е преди извършената проба с техническо средство. В
процесния казус е без значение дали това е точно 3.10ч. Логично е след
спирането на водача за проверка да е изминало някакво време, докато такава
2
се извърши с техническото средство. Няма никаква пречка актосъставителя да
извърши промени в акта, стига същите да са станали известни и
жалбоподателя и междувременно да не е издадено НП. Не на последно място
законодателят изрично е предвидил възможност дори да има нередовности в
констативния акт, наказващия орган да издаде НП , стига да е установен по
несъмнен начин нарушителя, вината му и извършеното нарушение. На
следващо място действително в НП като санкционирано лице е посочено „П.
НЕ А.“. Очевидно в случая това е станало в следствие на така въведените
данни в АИС „БДС“ поради особеност, че нарушителя е само с две имена,
явно поради факта, че е роден в Р Македония. Необходимостта в
електронната програма предполагаща поне три имена, каквито имат
българските граждани, явно е довела до въвеждане вместо презиме на
отрицателната частица „НЕ“. Въпреки това обаче без съмнение в настоящия
казус е личността на нарушителя, който освен с имената си е
индивидуализиран с ЕГН и адрес. Ето защо не е допуснато твърдяното
нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН в процесния казус.
При тези установени факти съдът намира, че правилно
актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на
жалб.А. по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Като не се е съобразил с
горното с действията си по управление на МПС жалбоподателя е извършил
вмененото му нарушение. Не е налице никакво разминаване между АУАН и
НП, тъй като явно наказващия орган се е съобразил с корекцията направена в
първия от актосъставителя и е посочил като час на нарушението 3.10ч. На
следващо място макар в акта да е посочено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1
ЗДвП, а в НП последната привръзка да е отпаднала, то това също не
ограничава правата на жалбоподателя, защото от останалото съдържание на
текстовата част на НП е ясно, че той е санкциониран за управление на МПС
след употреба на алкохол, а не на наркотични вещества.
При правилно установени факти наказващия орган е приложил
законосъобразно санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно
който следващите се наказания са абсолютно определени от законодателя, а
именно глоба 1000лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок
от 12 месеца при установена концентрация на алкохол в рамките между 0.8
3
промила и 1.2 промила. Действително едва след изхода от химическото
изследване е станало ясно точното съдържание на алкохол в кръвта на водача,
тъй като това изследване е по- точно и при положение, че то е 1.04 на хиляда,
то и двете посочени стойност в НП са в рамките предвидени в закона. Не е
налице сочената от повереника на жалбоподателя неяснота в изявлението на
наказващия орган, защото същия е ясно описал установените факти в НП и
правилно е приложил санкционната норма съобразно установената
концентрация, която е в посочените размери.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 22-0432-
000543/29.04.2022г. на Началник І РУ - Пловдив, с което на П. А., ЕГН
**********, адрес ул.М. №** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000 / хиляда / лева и Лишаване от право на управление на МПС
за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, вр с чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4