Решение по дело №751/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 57
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700751
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №57

гр.Стара Загора, 23.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА Членове:

при секретаря Н. Николова

и в присъствието на прокурора                                                                            

като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 751 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от П.Р.П. ***, подадена чрез адв.Н.Т., против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14- 4194/18.10.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.106а, ал.1,т.7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ - временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ №036317 за срок от една година. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя заповедта не съдържа задължителните законоустановени реквизити, че не е подписана от издателя, не е мотивирана надлежно и е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, каквото не е извършено. На следващо място се сочат доводи за налагане на две административни наказания, както и доводи за несъразмерност на наложената мярка с оглед характеристиката и семейното положение на жалбоподателя. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и присъждане на направените разноски.

Ответникът Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна.

 

Излага съображения за издаване на заповедта при съобразяване със закона и в съответствие с целта му за преустановяване на административно нарушение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 18.10.2022г при извършване на съвместна проверка между служители на МВР и ИА „Автомобилна администрация“ за спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове инспектор в Отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора е установил, че П.Р.П. като водач извършва таксиметров превоз на двама пътници Юсеин Салтък и Д.Д. с лек таксиметров автомобил, приведен в работен режим с открит знак „ТАКСИ“, без табела „НЕ РАБОТИ“, марка „Дачия“, от категория Ml с per. № ***, негова лична собственост като след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат в режим на регистриране на превоза.

За това деяние на П. е съставен АУАН № 323552 от 18.10.2022г с оглед нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Актът е подписан с възражение от нарушителя, че тримата пътници са негови приятели, поради което не е пуснал апарата.

Въз основа на АУАН е издадена оспорената Заповед за налагане на ПАМ № РД-14-4194/18.10.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора, с която на жалбоподателя на основание чл.107, ал.1, във връзка с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ и ал.2, т.6 от ЗАвтП е приложена принудителна административна мярка - временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ № 036317 за срок от една година. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН № 323552 от 18.10.2022г. и доклад с рег.№ 11-57-7275/ 18.10.2022г. на инспектори в отдел „Контрол“ към РД АА Стара Загора, въз основа на които административният орган е приел, че при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, от Владимир Николаев Николов - инспектор в отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ - Стара Загора, е установено, че П.Р.П. като водач извършва такиметров превоз на двама пътници Юсеин Салтък и Д.Д. с лек таксиметров автомобил, приведен в работен режим с открит знак „ТАКСИ“, без табела „НЕ РАБОТИ“, марка „Дачия“, от категория Ml с per. № ***, негова лична собственост като след наемане на автомобила водачът не е включил таксиметровия апарат № ЕС025093 в режим на регистриране на превоза.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, в т.ч снетите обяснения от пътниците Д.Д. и Юсеин Салтък, доклад с рег.№ 11-57-7275/ 18.10.2022г., изготвен от Владимир Николов и Калоян Иванов - инспектори в отдел „Контрол“ към РД АА Стара Загора и данни за подписването на заповедта с валиден електронен подпис на издателя й.

От показанията на разпитания като свидетел Юсеин Салтък се установява, че са приятели с жалбоподателя П., поради което обикновено не му заплащал осъществен превоз с таксиметровия автомобил. Потвърждава, че в деня на проверката също не е имал уговорка за плащане. Превозът е станал случайно, когато П. го поканил заедно с други лица да ги откара до с.Бузовград, откъдето имал заявка. При проверката написал обяснения под диктовка на служителите.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от , направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на заповедта на 07.11.2022г от лице с правен интерес от оспорването й, тъй като за него тя е неблагоприятна.

Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, ПАМ по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В случая заповедта, с която е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б.”а” от ЗАвтП, е издадена от Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Стара Загора, упълномощен със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г г. на Изпълнителния директор Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /с удължен срок със Заповед № 268 от 21.07.2022г на Изпълнителния директор на агенцията/ да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП. подписана с валиден към датите на издаването й квалифициран електронен подпис на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Стара Загора - А.С.. Следователно мярката е наложена от материално и териториално компетентен орган, в условията на позволена от закона делегация и заповедта, в която е обективирана, не е нищожна.

 

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си. Заповедта препраща към други документи, предхождащи и подготвящи издаването му и представени с преписката /АУАН и доклад с рег.№ 11-57-7275/18.10.2022г./, което е напълно допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на разпоредената мярка.

Процесната Заповед за прилагане на ПАМ № № РД-14-4194/18.10.2022г е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се обхващат от посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП, съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, която мярката се осъществява чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил (чл.106а, ал. 2, т. 6 от ЗАвтП). От тази нормативна регламентация следва извод, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно:   1. да е извършен таксиметров превоз на пътници и 2. превозът да се

извършва без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза.

По дефиницията на чл.2 от Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта за таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на законова делегация по чл.12”а”,ал.5 от ЗАвтП, “Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до 5 места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут“. В тежест на административният орган по аргумент от чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на таксиметровата превозна услуга.

Съдът приема, че в случая този релевантен факт е установен и доказан с надлежно събрани доказателства в хода на административното производство. Снетите писмени обяснения от пътуващите в автомобила лица са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 44 от АПК. Саморъчните сведения на трети лица са дадени пред полицейския служител Венцислав Вълчев и са приподписани от него като участник в съвместната проверка между служители на МВР и ИА „Автомобилна администрация“ за спазване разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Този служител е и съставител на АУАН № 323552 от 18.10.2022г. Така дадените сведения безспорно съставляват писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от АПК, които в хода на административното производство не са оборени по предвидения процесуален ред, поради което законосъобразно административният орган е кредитирал обективираните в тях фактически обстоятелства и е формирал въз основа на тях правните си изводи /Решение по административно дело № 1907 / 2022г на ВАС/. В обясненията на Д.Д. се сочи уговорка за плащане на транспортна услуга от гр.Казанлък до с.Бузовград за сумата 2.30лв. Показанията на свидетеля Юсеин Салтък не опровергават извода за възмездно извършване на услугата по отношение на другото лице, което е достатъчно за квалифициране поведението на П.П. като осъществяване на превоз на пътници срещу заплащане. Това обстоятелство се установява и от съставения АУАН, който по аргумент от чл.179, ал.1 от ТПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства. Актът е редовно съставен, отговаря на всички изисквания по чл.42, т.5 от ЗАНН и препраща към дадените от пътниците писмени сведения. В него е удостоверена и липсата на включен таксиметров апарат при извършване на превоза, като по това релевантно обстоятелство дори няма възражение от П.. В същата насока е неоспореният доклад с рег.№ 11-57-7275/ 18.10.2022г, изготвен от служители в отдел „Контрол“ към РД АА - Стара Загора и посочен сред фактическите основания за издаване на заповедта.

Ето защо съдът приема за фактически верен и правно обоснован изводът на административния орган за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Срокът на ограничителното действие на мярката е фиксиран без възможност за корекция от административния орган и от съда. Не се споделя оплакването на жалбоподателя, че ако въз основа на съставения АУАН бъде издадено наказателно постановление, той ще получи две наказания. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно такова, различно от това по ангажиране административнонаказателна отговорност за нарушение на ЗАвтП или нормативните актове по прилагането му, със съвсем отделни цели - за предотвратяване и преустановяване на административно нарушение. Прилагането на ПАМ като вид административна принуда не съставлява административнонаказателна санкция, поради което заповедта за налагане на мярката не е обвързана с издаването на НП, въпреки че двете властнически волеизявления се базират на АУАН. За налагане на ПАМ законът изисква самото нарушение /неизпълнение на нормативно предвидените задължения на водач на таксиметров автомобил при извършване на таксиметров превоз/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено. Колизията между сроковете на действие на мярката и на административното наказание, ако такова бъде наложено, не опорочава заповедта за налагане на ПАМ.

 

Затова оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14- 1863/16.06.2021г, издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора към Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“, е валиден, формално и материално законосъобразен административен акт, съответстващ на целта на закона по преустановяване на административните нарушения при превоза на пътници. Подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.П. ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-4194/18.10.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Стара Загора, с която му е наложена ПАМ по чл.106а, ал.1,т.7, буква „а“ от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия ВТ №036317 за срок от една година, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: