№ 87
гр. Айтос, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100653 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от С. З. С., действащ лично и в качеството
на законен представител на малолетните деца З. С. С. и Е. С. С., чрез адв. Ж.
А. от Адвокатска колегия – Бургас, с която са предявени искове по чл. 132, ал.
1, т. 2 от Семейния кодекс (СК) срещу М. Ж. И. за лишаването й от родителски
права по отношение на двете деца.
В исковата молба се твърди, че С. С. и М. И. са бивши съпрузи. С
Решение № 288 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 532/2022 г. на Районен съд – Айтос
родителските права по отношение на двете малолетни деца били предоставени
на съпруга. Сочи се, че от години ответницата не се е интересувала от децата,
не е осъществявала контакт с тях, нито е плащала издръжка. От тогава
единствено бащата полагал грижи за децата. Изтъква се, че ответницата без
основателна причина трайно не полага грижи за децата и не дава издръжка,
поради което е налице основание за лишаването й от родителски права на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Постъпил е отговор на исковата молба от М. Ж. И., чрез назначения й на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. И. С. от Адвокатска
колегия – Бургас. В отговора се излага, че лишаването от родителски права е
крайна мярка със сериозни последици за виновния родител и за децата. С
оглед на това преценката за основателността на искането следвало да се
направи след представяне и оценка на новите доказателства по настоящото
1
производство, които да потвърдят изложеното в исковата молба.
В открито съдебно заседание адв. С. сочи, че с оглед събраните по делото
доказателства молбата за лишаване от родителски права се явява основателна.
Предвид участието на малолетни деца по делото, като заинтересована
страна е конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ – Руен, която е
депозирала по делото социален доклад.
По делото е призована и Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – Айтос. В открито съдебно заседание прокурорът Ж. М. заявява, че
молбата е основателна.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от правна и фактическа страна:
По делото са представени удостоверения за раждане на децата З. С. С.,
роден на 27.11.2010 г., и Е. С. С., роден на *** г. Като майка е вписана М. Ж.
И., а като баща – С. З. С..
С Решение № 288 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 532/2022 г. на Районен съд –
Айтос упражняването на родителските права върху децата е предоставено на
бащата; определен е режим на лични контакти между майката и децата;
майката е осъдена да заплаща издръжка на всяко от децата си по 180 лв. на
месец.
По делото са представени документи, от които е видно, че на децата се
изплаща издръжка не от майка им, а от държавата по силата на Наредбата за
определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, приета
с Постановление № 167 от 17.06.2011 г. на Министерски съвет.
По делото е изготвен социален доклад. Социален работник е посетил
жилището на майката, където живеят децата, бащата и неговата съжителка М.
К. М.. Детето З. С. е споделило с работника, че грижи за него полага само
баща му, а откакто е напуснала страната до настоящия момент майка му не е
осъществявала срещи и контакти с него и брат му. Социалният работник се е
свързал с майката на ответницата – Ж. И. А., която е споделила, че дъщеря й е
в чужбина и не поддържат контакти.
По делото са разпитани двама свидетели – М. К. М., която съжителства
на семейни начала с бащата на децата, и Д. А. А. – първи братовчед на бащата.
Свидетелката М. споделя, че от година и половина живее със С. З. С.. Не
познава бившата му съпруга. Помага му да се грижи за децата. Според
свидетелката малкото дете казва на нея „майко“ и изобщо не познава майка
си. Свидетелката сочи, че майката не се интересува от децата, не им праща
пари, не пита за тях.
Свидетелят А. споделя, че ответницата е избягала с друг мъж преди
четири години. Оттогава г-н С. полагал грижи за децата. Майката не ги
търсела, не се интересувала от тях и не им изпращала пари. Свидетелят
2
изтъква, че г-н С. въобще не знае къде е ответницата и няма връзка с нея.
Според свидетеля малкото дете се обръща към съжителката на г-н С. с
„майко“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, макар че те са
заинтересовани, тъй като показанията им са подробни, непротиворечиви и
съответстват на писмените доказателства по делото.
Според чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка. Съдебната практика приема, че грижата по
смисъла на посочената разпоредба е съвкупност от действия на родителя,
насочени към осигуряване на правилно психично и физическо развитие на
детето, като трайното неполагане на грижи за детето и недоставяне на
финансов или друг материален принос за отглеждането на детето сочи
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение
на родителските задължения – основание за лишаване от родителски права. За
да е налице фактическия състава на посоченото основание, следва, от една
страна родителят, който не упражнява родителските права, да не се възползва
от предоставения му режим за лични контакти без основателна причина, да не
проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към физическото му и
емоционално развитие, и същевременно, от друга страна, да не дава средства
за издръжката му. Недаването на издръжка без основателна причина от
пълнолетен и трудоспособен родител е обективно неизпълнение на
задължението за материалното осигуряване на детето. В производството за
лишаване от родителски права съдът изследва всички обстоятелства, касаещи
поведението на родителя, в това число налице ли е основателна причина за
трайно пренебрегване на родителския дълг, като отсъствието на такава наред с
трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения към детето и основание за
прилагане на най-тежката санкция за този родител – лишаване от родителски
права. В този смисъл са разясненията, дадени в Решение № 406/27.12.2011 г.
по гр. д. № 1125/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 290/20.02.2020 г. по гр. д.
№ 1119/2019 г. на ВКС, IV г. о.
В случая от свидетелските показания по делото безспорно се доказа, че
от четири години майката на двете деца не полага никакви грижи за тях и дори
не осъществява контакт с тях. Освен това майката не заплаща и издръжка,
каквото задължение й в вменено с горепосоченото решение на Районен съд –
Айтос. Последното обстоятелство се установява не само от свидетелските
показания, но и от факта, че държавата изплаща издръжка на децата. Съгласно
чл. 152 СК държавата изплаща присъдената на ненавършил пълнолетие
български гражданин издръжка за сметка на неизправния длъжник. Не се
установиха основателни причини, поради които майката не се грижи за децата
и не им дава издръжка. Поради изложеното е налице хипотезата на чл. 132, ал.
1, т. 2 СК и ответницата следва да бъде лишена от родителски права по
отношение на двете деца.
3
На основание чл. 134, т. 2 СК съдът е длъжен да определи мерки за лични
отношения между родителя, който е лишен от родителски права, и децата.
Според чл. 134, т. 1 СК издръжка се присъжда, ако вече не е присъдена. Съдът
съобрази, че с Решение № 288 от 05.12.2022 г. по гр. д. № 532/2022 г. на
Районен съд – Айтос вече е присъдена издръжка, поради което тя следва да
запази действието си. В случай че майката се появи отново, съдът счита, че
следва да бъде определен ограничен режим на лични контакти, с оглед
изминалия дълъг период на раздяла между родителя и децата. Срещите следва
да се осъществяват в присъствието на бащата.
В полза на молителите следва да бъдат присъдени разноските по делото в
размер на 1460 лв., от които 1000 лв. – за адвокатско възнаграждение, 400 лв. –
за възнаграждение на особения представител, и 60 лв. – за държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК М. Ж. И., с ЕГН
**********, от родителски права по отношение на децата й З. С. С., с ЕГН
**********, и Е. С. С., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 СК следните мерки за лични
отношения между М. Ж. И., с ЕГН **********, и децата З. С. С., с ЕГН
**********, и Е. С. С., с ЕГН **********: майката може да вижда двете деца
всяка първа и трета събота от месеца за периода от 10:00 часа до 12:00 часа в
присъствието на бащата С. З. С., с ЕГН **********, на посочено от него
място.
ОСЪЖДА М. Ж. И., с ЕГН **********, да заплати на С. З. С., с ЕГН
**********, сумата от 1460 лв. – деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
Община Руен за вписване на лишаването от родителски права в актовете за
гражданско състояние, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ – Руен.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4