№ 1207
гр. Пловдив, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501489 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от СУ „Свети Паисий
Хилендарски“, град Пловдив, , чрез процесуалния представител адвокат Н.
К. , против Решение № 1768/21.04.2023г., постановено по гр. д.№16497/2022
г. по описа на РС- Пловдив, с което е призната за незаконосъобразна и
отменена Заповед № 515/20.10.2022г. на директора на СУ „Свети Паисий
Хилендарски“, град Пловдив, с която на В. В. К., ЕГН **********, е
наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата В. В. К., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника
1
адв.П. Ю., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът
следва да бъде разгледан по същество.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.
357 от КТ във вр. с чл.188,т.2 от КТ, предявен от В. В. К., ЕГН **********,
против СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив за отмяна на
наложеното от директора на училището със Заповед № 515/20.10.2022 г.
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение".
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, както и че му
е било наложено от работодателя дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на оспорената заповед - че е издадена от компетентен
орган, носител на работодателска и в частност - дисциплинарна власт, че
заповедта притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били
изискани обяснения преди налагане на наказанието.
В производството по делото не е спорно между страните и е
документално установено, че ищцата работи по безсрочно трудово
правоотношение в ответното училище като старши учител по география в
гимназиален етап. Със Заповед № 515/20.10.2022 г. на директора на
ответното училището на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за това , че на 11.05.2022 г., като учител по
2
география и икономика , по време на 7-ми учебен час на учениците от 9 „а“
клас, без основание и самоволно е освободила учениците 15 минути преди
биенето на звънеца за края на часа, с което е нарушила чл. 48, ал. 5, т. 2 от
Правилника за дейността на училището за учебната 2021/2022 г.,
регламентиращ продължителност на учебния час от 40 минути , както и
чл.39,ал.1,т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред задължаващ
преподавателя да спазва точно графика за провеждане на учебни занятия в
училището.За това, че на същата дата – 11.05.2022 г., в 9 „а“ клас, при
съмнение за преписване на писмено изпитване по география и икономика от
страна на ученичката М.П., ищцата е проявила незачитане на личното й
достойнство, като при опит да й отнеме изпитната работа проявила
афектирано поведение, включително и физическо насилие – одраскване на
ръката на ученичката, в разрез с чл. 8 от Етичния кодекс за училищната
общност за учебната 2021/2022 г. и чл.11,ал.2 от Закона за закрила на детето.
Според посоченото в заповедта ищцата не е изпълнила задълженията си да
зачита правата и достойнството на учениците, съгласно чл. 219, ал. 2, т. 2
ЗПУО, да създава училищна култура, ориентирана към толерантност,
сътрудничество и взаимопомощ, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 14 от Наредба № 15
за професионално развитие на учителите, директорите и др. педагогически
специалисти, да създава безопасна и здравословна среда, която стимулира
социалното, емоционалното и физическото развитие на детето, съгласно чл.
14, т. 3 и т. 7 от Етичния кодекс в училищната общност за учебната 2021/2022
г.
Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя , след като е
бил информиран за допуснатите от ищцата нарушения в писмен доклад с вх.
№4831/12.05.2022г. изготвен от Г.П.-заместник директор по учебната
дейност в училището, и след като са били изгледани записите от камерите
направени на 11.05.2022г. по време на 7-ми учебен час. Преди налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата са поискани обяснения за посочените
в заповедта нарушения и на 23.05.2022г., същата е депозирала до
работодателя такива.
Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, на формално
основание, като е приел, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193
от КТ за изслушване на работника и събиране и оценка на посочените
3
доказателства преди налагане на наказанието, тъй като начинът по който са
задени въпросите, инкорпорирани в поканата за даване на обяснения по
чл.193 от КТ било категорично ясно, че директорът не се съмнява във
виновното поведение на ищцата, и то apriori.
Така изложените от първостепенния съд съображения не се споделят от
настоящия въззивен състав. По делото е категорично установено , че преди
налагане на процесното дисциплинарно наказание са били поисканите от
работодателя и дадени писмени обяснения от ищцата, с което е била спазена
и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Начинът, по който са зададени въпросите в
писменото поискване от работодателя са без правно значение за настоящия
правен спор и граматическото им, правописно или пунктуационно
оформяне не подлежи на съдебен контрол. Работодателят е спазил всички
императивни законови изисквания при провеждане на процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, поради което изводът на
първостепенния съд, че е налице формално основание за отмяна на заповедта
за уволнение е неправилен.
Въззивният съд не споделя и твърдението на ищцата , че не е допуснала
нарушения на трудовата дисциплина , поради което не следва да бъде
санкциониран по реда на КТ.
В този порядък следва да се посочи, че от приобщения по делото
доказателствен материал, се установява ищцата да е извършила вменените й
нарушения на трудовата дисциплина в частност от приложената в
първоинстанционото производство флаш памет , съдържаща видеозаписа на
7- ми учебен час по география проведен от ищцата с 9 „а“ клас на ответното
училище, на 11.05.2022 г. Същият е снет от видеокамерите монтирани в
класната стая, а автентичността на видеозаписа не е оспорена от страните.
При извършения оглед по реда на чл. 204, ал. 1 ГПК се констатира, че
ищцата позволяване в часа да се шуми, учениците да се разхождат свободно ,
да влизат и излизат от класната стая. Констатира се също, че ищцата отива до
последния чин на средната редица в класната стая, като настойчиво се опитва
да вземе лист от ученичка, която отказва да го предаде.Учителката се
нахвърля върху ученичката и издърпва листа от ръката й, след което
момичето излиза от класната стая.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г.П.-заместник
4
директор по учебната дейност в училището, се установява, че на 11.05.2022г.
ученичката М.П. й се оплакала,че госпожата по география я одрала и
изгонила от час,тъй като се опитвала да преписва. Момичето било видимо
разстроено, с одрана и зачервена ръка.Когато свидетелката отишла на
проверка, в класната стая царял хаос, като една част от учениците още
пишели ,а други се приготвяли да си тръгват , макар да оставали 10 минути до
края на часа.Учениците започнали да протестират, че ищцата ги обижда , тъй
като се опитвали да преписват по време на контролна работа.Тогава ищцата
започнала да обижда М. , че ще извика родителите й и ще ги даде на
прокурор, а нея ще изпрати в детска педагогическа стая, защото била
лъжкиня.Ищцата обиждала и другите ученици, като ги наричала тъпаци и
глупаци .
От показанията са свидетелката Р.Т. се установява, че е майка на
ученичката М.П.. Според показанията й на 11.05.2022г. момичето се
прибрало от училище разстроено , притеснено от инцидента и обидено от
начина, по който ищцата се била отнесла спрямо нея, като ръката й била
одрана.М. й разказала, че се опитала да препише на контролното по
география, но учителката се опитала да й взема листа.Тогава учителката
започнала да я обижда, че е проста,арогантна , заплашвала я, че ще извика
социалните и полицията.
Съвкупната преценка на така събраните по делото доказателствата
обуславят несъмнен извод, че описаните в обжалваната заповед нарушения са
извършени от наказания служител, като на 11.05.2022 г., като учител по
география и икономика , по време на 7-ми учебен час на учениците от девети
9 „а“ клас, е била нарушена организацията на учебния час, като е допуснала
ученици, без основателна причина, да напуснат класната стая преди края на
учебните занятия , с което е нарушила чл. 48, ал. 5, т. 2 от Правилника за
дейността на училището за учебната 2021/2022 г., регламентиращ
продължителност на учебния час от 40 минути , както и чл.39,ал.1,т. 17 от
Правилника за вътрешния трудов ред задължаващ преподавателя да спазва
точно графика за провеждане на учебни занятия в училището, както и че на
същата дата е проявила незачитане на личното достойнство на ученичка от 9
„а“ клас , спрямо която е проявила недопустимо агресивно поведение , с
причиняване както на физическо увреждане, но и на психическо насилие, чрез
5
отправяне на обидни изрази и закани , в разрез не само с чл. 8 от Етичния
кодекс за училищната общност за учебната 2021/2022 г., но и с разпоредбата
на чл. 219, ал. 2 от ЗПУО вменяваща задължение за учителя да опазва живота
и здравето на учениците по време на образователния процес ; да зачита
достойнството и правата им.
Мотивиран от изложеното и при така установените факти, настоящият
съдебен състав приема, че макар ищцата да е нямала предходни нарушения на
трудовата дисциплина и да няма наложени други дисциплинарни наказания,
реализираните в конкретния случай нарушения на нормативно установени
задължения и такива, произтичащи от заематата от нея длъжност като
учител– да образова и възпитава децата, да опазва здравето им и да не
прилага каквато и да е форма на физическо насилие, са с особено голяма
тежест. Функции, свързани с образованието на непълнолетни лица, както и
опазване на живота и здравето им по време на образователния процес сочат на
оказано по-високо доверие на служителя, а неизпълнението им съставлява
изключително тежко дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения настоящият съд намира наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание за законосъобразно, а предявеният иск за
неоснователен, което налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
претенцията.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски в размер от 1042,90 лева,както и тези направени в
първоинстанционното производство в размер от 700 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1768 /21.04.2023г., постановено по гр. д.№
16497/2022 г. по описа на РС- Пловдив, 15 гр. състав, и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. В. К., ЕГН
**********, срещу СУ „Свети Паисий Хилендарски“, град Пловдив, иск с
правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ, за отмяна на наложеното
6
със Заповед № 515/20.10.2022г. на директора на СУ „Свети Паисий
Хилендарски“, град Пловдив, дисциплинарно наказание “предупреждение за
уволнение”.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН **********, да заплати на СУ „Свети Паисий
Хилендарски“, град Пловдив, сумата от 1042,90 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, както и сумата от 700 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7