№ 13
гр. Силистра, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500378 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ с
ЕИК 20252734, против Разпореждане № 475 от 12.10.2021г. по ч.гр.д.№ 512/2021г. на РС -
Тутракан, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против В. ХР. Р., ЕГН **********, за сумите: 438.30 лева главница,
договорна лихва 27.45 лева (17.02.2020-06.06.2020), възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство) 220,25 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране 45 лева, мораторна
лихва 51,48 лева (07.07.2020-24.09.2021), законна лихва от завеждане на делото, чиято
дължимост спрямо заявителя произтича от три договора: договор за паричен заем №
3762355 от 07.02.2020, сключен между длъжника и „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК
*********; договор за предоставяне на поръчителство № 3762355 от 07.02.2020, сключен
между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК *********; и договор за цесия от
02.03.2020 с Приложение 1 от 02.11.2020г, сключен между заявителя цесионер и цедента
„Файненшъл България“ ЕООД – който е разполагал с вземането като поръчител, встъпил в
правата на кредитора.
В тази връзка в мотивите, към атакуваното разпореждане заповедния съдия обсъдил
хипотезата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, според която когато вземането произтича от два
договора, сключени с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена
форма, заедно с всички негови приложения. Заповедният съдия приел, че съгласно чл. 24 от
ЗПК, който препраща към разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите, приложими към договора за потребителски кредит, и във връзка с чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК, съда служебно изследва дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Основното основание за отхвръляне на заявлението изтъкнато от заповедния съд е
надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За да стигне
до този извод първоинстанционния съдия е съобразил, че договорът за заем е сключен за 600
лева при ГПР 46.83%, след, като срокът на заема е 21 седмици, а общото задължение е в
размер на 652.05 лева, от които лихва 52.05 лева. Същевременно пресмятайки и разходите
по сключения договор за предоставяне на поръчителство е с възнаграждение за
професионалния поръчител – 313.95 лева, платимо на 21 вноски по 14.95 лева. Съдът приел,
че след, като едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД с ЕИК *********, е дружеството кредитодател „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК
1
*********, то на практика, заради икономическата свързаност на двете дружества, се
получава така, че кредиторът поръчителства пред самия себе си за задължението на
длъжника, като за тази цел получава възнаграждение (опосредено чрез патримониума на
дружеството поръчител). Изложеното мотивирало заповедния съд да включи
възнаграждението на поръчителя в ГПР и така да надвиши максимално допустимия размер
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което пък според съда довело до извода за нищожност на
задължението към поръчителя на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4
от ЗПК, и допълнително основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411,
ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК.
Като последица от така констатираната нищожност съдът намерил още едно
основание да откаже издаването на заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът е извършвал
плащания в размер на 280 лева преди подаване на заявлението в съда, то щом това плащане
е извършено по нищожни клаузи то в рамките на настоящото заповедно производство
липсва процесуален способ да се установи как са отнесени тези плащания и колко всъщност
е остатъкът по главницата и другите компоненти на дълга.
Жалбоподателят не споделя нито един от аргументите на първоинстанционния съд,
като излага мотиви в подкрепа на жалбата си. Коментира се извода на съда за наличие на
неравноправна клауза поради надхвърляне на минимума на регламентирания размер на
ГПР, като се сочи, че не се претендира неустойка по приетата за нищожна от заповедния съд
клауза, което според въззивника не влече и нищожност на самия договор за заем.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя
мотивите на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
ОС споделя аргументите на заповедния съд досежно характера на договора за
поръчителство сключен с поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, чиито клаузи ведно с
тези по основния договор за паричен заем регламентират ГПР надхвърлящ законово
определения минимум, което рефлектира, към правната валидност на самия договор и води
до неговата нищожност, а не само до нищожност на отделни негови клаузи.
По изложените съображения ОС намира жалбата за неоснователна, което го
мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА против Разпореждане № 475 от 12.10.2021г. по ч.гр.д.№
512/2021г. на РС - Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2