№ 5739
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110170545 по описа за 2024 година
Предявени са искове от В. Б. Й., ЕГН **********, чрез адв. М. Л. Л., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „ Г.С.РК“ 165, ет.2, насочени срещу „БЕДК" ООД, ЕИК ---, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „НЗ” 25, ет.5, представлявано от ББСГ, за
прогласяване за нищожен на сключения между страните договор за паричен заем № --
-/31.07.2023 г., поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – за
прогласяване за нищожни на следните клаузи: клаузата, регламентираща лихвен процент в
размер на 38,49%, клаузата, регламентираща годишния процент на разходите в размер на
49,21 % и чл. 9 от процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищеца да заплати
услуга „ Бързо разглеждане на искането за кредит“, която е в размер на 340.44 лв., както и
услуга „ Динамично плащане по Кредита“, която е в размер на 510, 72 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представен следния документ, който се иска да бъде приет като
писмено доказателство: договор за потребителски кредит № ---/31.07.2023 г.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Представят се Общи условия към процесния договор за кредит.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от В. Б.
Й., ЕГН **********, чрез адв. М. Л. Л., със съдебен адрес: гр. София, ул. „ Г.С.РК“ 165, ет.2,
1
насочени срещу „БЕДК" ООД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„НЗ” 25, ет.5, представлявано от ББСГ, за прогласяване за нищожен на сключения между
страните договор за паричен заем № ---/31.07.2023 г., поради противоречие със ЗПК, ЗЗП и
ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на следните клаузи:
клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 38,49%, клаузата, регламентираща
годишния процент на разходите в размер на 49,21 % и чл. 9 от процесния договор за кредит,
възлагащ в тежест на ищеца да заплати услуга „ Бързо разглеждане на искането за кредит“,
която е в размер на 340.44 лв., както и услуга „ Динамично плащане по Кредита“, която е в
размер на 510, 72 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор за кредит
№ ---/31.07.2023г., по силата на който на ищецът са предоставени 800.00 лв., а той трябва да
върне за 12 месеца сума в размер на 1827,60 лева при ГПР от 49.21 %, годишен лихвен
процент от 38,49 %.
Излага, че съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит ищецът
следвало да заплати парична сума за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“,
която е в размер на 340.44 лв., както и за услуга „Динамично плащане по Кредита“, която е в
размер на 510, 72 лв., които суми били добавени към месечните погасителни вноски на
кредита.
Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на
чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на изискванията за шрифт на
договора. Договорът не отговарял и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, доколкото в
същия не бил посочен срок на договора. Договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1,
т. 9а и т.10 вр. чл.22 от ЗПК, поради липсата на правилно и точно отразен ГПР и на
разписана методика за формирането му.
Не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото от договора и
погасителния план към него не можело да се извлече информация за размера на включените
в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се
погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита. Нарушена била и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като при сключване на процесния договор за кредит,
на ищеца не били представени и Общите условия към него, съответно той не ги е подписал
на всяка страница, каквото било изискването на ЗПК.
Сочи, че клаузата на чл. 9 от договора била нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Излага още, че уговореният пакет „Допълнителни услуги“ представлявал действия по
управление на кредита, поради което клаузата на чл. 9 противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
който въвежда забрана заемателят да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочва, че възнаграждението по допълнителния пакет не е
включено в ГПР, поради което посоченият в договора ГПР не бил действителния между
страните.
Излага твърдения, че процесния договор попада под уредбата на ЗПК, като в същия
липсвали институти като Пакет Допълнителни услуги и услугите включени в него и др.
подобни. В този смисъл включването на надбавката печалба, надбавка, покриваща
разноските, и добавката в месечната вноска представлява противоречие със закона до степен
на нищожност. Според ищеца реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване, се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената
възнаградителна лихва.
За нищожна, като противоречаща на добрите нрави, счита и клаузата, фиксираща
2
размера на възнаградителната лихва на 38,49%. В тази връзка заявява, че допустимият
размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва,
каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е
видно, че „БЕДК” ООД е фиксирал годишната лихва в размер на 38,49%, тоест – почти 4
пъти законната лихва за периода.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за кредит ---/31.07.2023г.
с посочените в исковата молба клаузи, но твърди, че с тях не се накърняват добрите нрави.
Особновава становище, че същите не са в противоречие с общоприети житейски норми на
справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в
обществото. Ответникът обръща внимание на принципите за доброволност при
договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност
на насрещните престации на договарящите при двустранните договори, които според него
не са етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, като евентуалното противоречие
с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със
закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В тази насока ответникът се позовава на
решение № 272 от 31.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 1115/2008 г. по описа на Апелативен
съд - София, ГК, I състав. Отделно от това ответникът отбелязва, че в решенията, в които се
приема, че нееквивалентностга на престациите противоречи на добрите нрави не се посочва
на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила
подобна сделка противоречи, а лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се
обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява
еквивалентността въз основа на критерии, които съдът сам определя.
В отговора се твърди, че ищеца, като страна по договора за потребителски кредит сам
е пожелал пакет „Допълнителни услуги”, т.е. че всички тези действия, които кредиторът е
предоставил, са били по желание на потребителя. Сочи се, че никога допълнителните
действия не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на
„БЕДК” ООД. Според ответника, самият пакет присъсва в Стандартния Европейски
формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях и
съответно, че не са уговорени индивидуално.
По отношение твърденията на ищеца, че допълнителните действия са реално част от
ГПР, но не са калкулира в ГПР, се твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена
легална дефиницията за общ разход по кредита, в която се съдържат и разходите за
допълнителни услуги, но само когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. В случая, според ответника допълнителния пакет никога
не е бил задължителна предпоставка за отпускане на кредита.
Излага, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10,а така също и
изискванията за шрифт и упоменаване на срок в договора за кредит.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
3
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявени са за разглеждане евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – – сключен договор за кредит между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на 800 лв.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - – сключен договор за кредит
между ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на
800 лв.;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да установи, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит № --
-/31.07.2023 г. и Общи условия към договор за кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от
10.45 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4