№ 453
гр. Перник, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103224 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ИВ. В. Д., с ЕГН: **********,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител – адв. П.А.,
против СВ. П. АС., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4 000 лева –
главница по неформален договор за паричен заем, сключен на 08.11.2019 г.
между ищеца /като заемодател/ и ответника /като заемополучател/ и сумата от
530 лева – обезщетение за забава по договора за заем за периода от
08.11.2019 г. /датата на сключване на договора/ до 26.02.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба и постъпилото към нея уточнение се твърди, че
процесните вземания произтичат от неформален договор за паричен заем,
сключен на 08.11.2019 г. между ищеца като заемодател и ответника като
заемополучател. Уточнява се, че страните се запознали по време на работата
им в сградата на Народното събрание /т.нар. бивш Партиен дом/ и след като
установили приятелски отношения ищецът няколкократно давал пари на заем
на ответника, които последният връщал надлежно според уговореното. Така
на 02.11.2019 г. ответникът отново потърсил ищеца като го помолил да му
предостави сумата от 4000 лева в заем, доколкото парите му били
необходими за лечение на майка му, която била раково болна. Понеже имал
финансовата възможност ищецът се съгласил да помогне и страните се
1
срещнали на 08.11.2019 г. на паркинга на т.нар. бивш Партиен дом. Тогава
ищецът в автомобила си и в присъствието на свой познат – лицето П.В.Н.
предал на ответника в плик уговорената сума от 4000 лева, която последният
преброил и се задължил да върне до м. март 2020 г. Впоследствие страните се
срещали няколкократно, но с наближаване на срока за връщане на заема
отношенията им започнали да се обтягат, доколкото ответникът започнал да
иска отсрочка. В тази връзка последната среща на страните се състояла през
м. ноември 2020 г., когато под предлог, че парите били у жена му ответникът
отново заявил, че не може да ги върне и помолил ищеца да го изчака до края
на годината. След това обаче ответникът прекъснал контакт с ищеца. В тази
връзка и последният достигнал до извод, че ответникът няма намерение да му
върне отпуснатата в заем сума.
По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени в пълен
размер.
С исковата молба са представени писмени доказателства: разписка за
получена сума /копие/.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото чрез упълномощения му процесуален представител – адв. С.И., е
постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват изцяло
като неоснователни.
В тази връзка на първо място се твърди, че действително страните са се
запознали по време на работата им в сградата на Народното събрание /т.нар.
бивш Партиен дом/ като предвид установените приятелски отношения
ответникът споделял с ищеца свои лични проблеми. Ответникът обаче
категорично отрича да е имал нужда от пари, както и да е искал съответно
получавал някога такива от ищеца. В тази връзка уточнява, че майка му
действително починала около 2019 г., но същата били възрастна и страдала от
множество заболявания, сред които обаче не било онкологично такова.
Уточнява и че разполагал към онзи момент със сума от около 10 000 лева
собствени пари и нямал необходимост от парите на ищеца.
На следващо място ответникът поддържа, че на датата в исковата
молба въобще не се е срещал с ищеца, бил на друго място и с други лица,
което можело да бъде установено от свидетел.
Ответникът обаче излага твърдения, че през август 2019 г. ищецът
дошъл на събор в с. Кладница, община Перник. Там ответникът запознал
ищеца със свой познат – лице на име И.К.. Впоследствие ответникът разбрал,
че именно последният е взел на заем пари от ищеца. Лицето И.К. обаче
отказал да върне парите на ищеца, поради което и ищецът потърсил
ответника да му върне парите, тъй като „ги бил запознал“. Ответникът обаче
отказал да върне взетата от друго лице сума, поради което бил няколкократно
заплашван от ищеца съответно подал и жалби в ОД МВР. В тази връзка и
ответникът излага доводи, че е изнудван от ищеца да върне сума, която
реално не дължал. Оспорва се представената с исковата молба разписка като
се твърди, че в същата нямало положен подпис от негова страна.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. С
2
исковата молба са представени писмени доказателства: извлечение от банкова
сметка и писма от РП Перник и ОДМВР Перник.
В хода на производството по делото са представени: болничен лист от
07.11.2019 г., ЕР на ТЕЛК от 14.03.2011 г. на С.П., препис извлечение от акт
за смърт от С.П., определение № 49/09.11.2021 г. по ч.нак.д. № 248/2021 г. по
описа на Софийски военен съд /СВС/ и постановление за прекратяване на
наказателно производство по досъдебно производство № 36-пр./2021 г. по
описа на Военно окръжна прокуратура гр. София.
По делото са разпитани четирима свидетели: П.В.Н., П.М.А., А.С.Е. и
М.П. А.а /сестра на ответника/.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2021 г. ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на претенциите, поради което и иска същите да бъдат
отхвърлени.
От всяка от страните са постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията,
които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 261186/20.04.2021 г. по ч.гр.д. №
912/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представена разписка за получена сума с реквизити: „в с.
Кладница“, „долуподписан ИВ. В. Д., с ЕГН: ********** като заемодател“;
„получех сумата от 4000 лева“, „платена от СВ. П. АС., с ЕГН: **********,
**** като заемополучател“, на основание „договор за заем от 08.11.2019 г.“. В
разписката липсват подписи.
От представено по делото копие от ЕР на ТЕЛК от 14.03.2011 г. на С.П.
се установява, че същата е била със 100% т.н.р. поради следната диагноза:
последици от мозъчносъдова болест /МСБ, мозъчен инфаркт в БЛСМА
/08.2010 г./, десностранна хемиплегия, хипертонична болест 3-та степен,
мозъчно сърдечна форма, сърдечна недостатъчност 3 ФК/. В тази връзка ЕР е
пожизнено като лицето е с нужда от чужда помощ. Видно от препис
извлечение от акт за смърт на С.П. същата е починала на 25.11.2019 г.
По делото са представени писма от РП Перник и ОДМВР Перник, от
които е видно, че ответникът СВ. П. АС. е подал сигнал на дата 05.11.2020 г.
до директора на ОДМВР гр. Перник. Предвид извършената проверка с
постановление от 18.03.2021 г. материалите по преписката са изпратени по
компетентност на Военно окръжна прокуратура гр. София.
По делото са представени и определение № 49/09.11.2021 г. по ч.нак.д.
№ 248/2021 г. по описа на Софийски военен съд /СВС/ и постановление за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 36-
3
пр./2021 г. по описа на Военно окръжна прокуратура /ВОП/ гр. София. С
цитираното постановление наказателното производство по досъдебно
производство № 36-пр./2021 г. по описа на ВОП гр. София е прекратено. Това
постановление обаче е обжалвано от ответника СВ. П. АС., в която връзка е
образувано ч.н.д. № 248/2021 г. по описа на СВС. Предвид изводите на
съдебния състав постановлението за прекратяване е отменено с определение
№ 49/09.11.2021 г. като делото е върнато на прокурора за изпълнение на
указания. От обстоятелствената част на двата акта е видно, че ответникът СВ.
П. АС. е подал сигнал срещу ищеца ИВ. В. Д. с твърдения, че последният и е
отправил към него и семейството му заплахи. В тази връзка и в хода на
разследването са разпитани също като свидетели П.В.Н. и П.М.А.. Делото
обаче е върнато за продължаване на разследването, доколкото не е установено
лицето И.К., а в показанията на много от разпитаните свидетели са
установени съществени противоречия. Друг аргумент за връщане на делото
на прокуратурата е че в хода на разследването от част от свидетелите са
изнесени данни за съпричастност на страните към дейности, свързани с
неистински документи.
По делото е представено и извлечение от банкова сметка с титуляр
ответникът СВ. П. АС.. Извлечението обхваща период от 01.10.2019 г. до
31.12.2019 г. В този период съгласно извлечението ответникът е получавал по
сметката си трудово възнаграждение, като заедно с това е получил и един
превод от свидетелката М.П. А.а на 05.11.2019 г. в размер на 13 020 лева.
Основно поради този превод и към края на периода наличността по сметката
възлиза на 9160.27 лева.
От показанията на свидетеля П.В.Н. /без дела и родство със страните/ се
установява, че същият познава ищеца И.Д. от около 15 години, но не познава
ответника С.А.. Свидетелят уточнява, че е в приятелски отношения с ищеца
като двамата се виждат средно по 1-2 пъти в месеца. В тази връзка свидетелят
разказва за случай от началото на октомври 2019 г., когато имал уговорка да
се видят с ищеца на обяд. За тази среща И.Д. дошъл със своя автомобил марка
„Ауди“ като бил сам. Свидетелят седнал на задната седалка на колата на
ищеца като след 15 минути дошло лице непознато на свидетеля. Ищецът И.Д.
не обяснил нищо за това лице на свидетеля, но когато непознатото лице
дошло ищецът му дал плик с пари. Ищецът преброил парите и свидетелят
възприел, че сумата е 4000 лева, която сума била предадена на непознатото
лице. В тази връзка свидетелят възприел и как ищецът и това лице се
разбрали за период от 3 месеца, след изтичането на който сумата да бъде
върната. Поради това и според свидетеля ищецът и непознатото лице
подписали „някаква бележка“.
По повод тази среща свидетелят уточнява, че била на паркинга между
БНБ и бившия партиен дом, тогава сграда на Народното събрание. Уточнява
и че не е видял каква бележка подписват ищецът и третото лице при
предаването на парите, но е категоричен, че такава бележка е била подписана.
След като непознатият си тръгнал свидетелят и ищецът отишли на
4
обяд като последният споделил със свидетеля, че дава парите за лечение на
болната майка на непознатото лице.
На следващо място свидетелят разказва, че впоследствие научил от
ищеца, че името на непознатото лице било С.. Свидетелят обаче не помни
ищецът да му е споделял, че не може да си вземе парите.
Впоследствие обаче свидетелят твърди, че ищецът го потърсил отново
след около една година и му казал, че става въпрос за същите пари и че не
може да си ги получи, поради което поискал от свидетеля да дойде с него.
Тогава според свидетеля една вечер през октомври, ноември 2020 г. той взел
ищеца към 19.30 часа и двамата отишли в пернишко село. Ищецът потърсил
непознатото за свидетеля лице и докато свидетелят останал в колата ищецът и
третото лице се разговаряли
По отношение на тази среща свидетелят твърди, че не чул какво си
говори ищецът с третото лице, но видял как двамата подписват някаква
разписка. В тази връзка свидетелят счита и че лицето, което взело парите в
колата на ищеца през 2019 г. и лицето, което посетили в пернишкото село,
било един и същи човек.
На следващо място свидетелят разказва, че след като ищецът и третото
лице се разбрали, той си тръгнал заедно със ищеца. Тогава и ищецът му
споделил, че парите не му били върнати, защото жената на третото лице ги
взела, но последното все пак щяло да ги върне до месец.
По отношение на срещата в пернишкото село свидетелят уточнява, че
е възприел за кратко как третото лице отива до къщата си. Описва същото
като лице на около 30 г., мъж - нисък, набит, беше с шапка.
В показанията си свидетелят П.М.А. твърди, че познава ищеца от около
20 години. Разказва за случай преди две години, когато бил на гости на ищеца
и телефонът на последния звъннал. Ищецът станал от масата, за да проведе
разговор, чието съдържание свидетелят не чул. След края на разговора обаче
ищецът показал чрез приложението „вайбър“ на свидетеля някакво непознато
лице. Тогава ищецът разказал на свидетеля, че става дума за негов колега,
който му иска пари – около 4000 лева и се поинтересувал дали свидетелят го
познава. В тази връзка свидетелят уточнява, че ищецът работел, както тогава,
така и сега в Национална служба за охрана като охранявал различни обекти.
На следващо място свидетелят разказва, че известно време по-късно бил
потърсен отново от ищеца. Последният му разказал, че не може да си вземе
въпросните пари и поискал съдействие от свидетеля, доколкото последният
работил в района на Перник. Свидетелят обаче казал на ищеца, че в с.
Кладница познава единствено кмета и не познава други лица, поради което и
5
не може да му окаже исканата помощ. По този повод и свидетелят посъветвал
ищеца да се обърне към съда за проблема си.
Свидетелят уточнява, че не помни ищецът да му е споменавал някога
името на лицето, на което е дал въпросните пари. Поддържа, че когато
ищецът го потърсил за съдействие да си върне парите, свидетелят го
посъветвал да си потърси правата в съда.
На последно място свидетелят посочва, че след този случай ищецът
повече не го е търсил. Междувременно обаче свидетелят бил викан на разпит
във военна прокуратура в София по повод жалба. Тогава и свидетелят бил
разпитван дали знае и друг път ищецът да е давал заеми на трети лица.
Свидетелят уточнява и че не може да прецени дали ответникът /явил се
лично в съдебна зала/ е лицето, чиято снимка видял на „вайбър
приложението“ преди две години.
От показанията на свидетеля А.С.Е. се установява, че същият познава
ответника С.А., но не и ищеца. В тази връзка свидетелят разказва, че
родителите на ответника са починали като майка му е починала миналата
година след получен инсулт. Допълва, че ответникът е работел във фирма за
почистване в парламента, но не може да каже в коя сграда.
На следващо място свидетелят твърди, че ответникът не му е споделял
да изпитва финансови затруднения, нито да е вземал пари на заем. Разказва
обаче за случай от есента на 2019 г., когато С.А. потърсил свидетеля, за да му
купи лекарства. Тогава свидетелят посетил ответника в дома му в с. Кладница
като подал лекарствата на врата на ответника, който ги взел.
Свидетелят твърди и че преди около година ответникът му е споделил за
случай, когато на събор в с. Кладница запознал ищеца с негов съселянин на
име И.. Именно на този съселянин ищецът дал сумата от 1500 лева в заем, но
тази сума не била върната. Поради това и ищецът си търсел парите с лихви от
ответника.
На последно място свидетелят уточнява, че той самият не е присъствал
на събор в с. Кладница, а живее в центъра на гр. Перник. Уточнява и че
осъществява контакт с ответника по телефон средно по няколко пъти в
месеца.
В показанията си пред съда свидетелката М.П. А.а /сестра на ответника/
твърди, че знае от брат си, че същият е работил в сградата на Народното
събрание в бившия партиен дом с лице на име И.Д.. Там според свидетелката
ответникът работил като служител по техническата поддръжка.
В тази връзка свидетелката твърди, че брат й разказал за ищеца миналата
година м. ноември, когато лицето И.Д. посетило дома им с ответника в
с.Кладница – привечер заедно с непознати лица. Уточнява, че тя самата на
разговор между ищеца и ответника не е присъствала, но последният й
обяснил, че И.Д. дошъл в дома им да ги заплашва. Това ищецът направил,
доколкото искал ответникът да му върне пари, дадени от ищеца на техен общ
познат.
На следващо място свидетелката разказва, че майка им с ответника
6
починала на 25.11.2019 г., но по този повод ответникът не бил изпитвал
финансови затруднения. В тази връзка уточнява, че разходите по лечението на
майка им си ги поделили, но голяма част от тях поначало били поети от
здравна каса.
За случая от м. ноември 2020 г. свидетелката твърди, че също е била в
дома си в с. Кладница като е възприела присъствието на няколко души макар
да не може да каже дали сред тях е било лицето И.Д.. Допълва, че лицата не
влизали в двора на къщата, а били на улицата, но същата ги видяла поради
малкото разстояние. Уточнява, че на други случаи, когато да идват непознати
лица в дома им не е присъствала, но брат й бил споделял за такива.
По отношение на датата 08.11.2019 г. свидетелката твърди, че на същия
ден имала имен ден, поради което си спомняла датата. Тогава обаче
ответникът бил болен и се обадил на свидетелката да му занесе лекарства.
Последната обаче била на работа през деня и възнамерявала да се забави след
работа, защото имала намерение да празнува именния си ден. Поради това и
според свидетелката ответникът се обадил на негов приятел да му занесе
лекарства. Когато вечерта същия ден свидетелката се прибрала в дома им
заварила брат си болен на легло.
При анализ на посочените свидетелски показания настоящият съдебен
състав също намира, че в тях са налице редица противоречия, независимо по
инициатива на коя от страните е разпитан съответният свидетел. Независимо
от това съдът счита, че следва да кредитира показанията в съществената им
част, като относно тези на свидетелката М. А.а цени същите по реда на чл. 172
от ГПК предвид родствената й връзка с ответника.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът за сумата от 4000 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, а искът за сумата
от 530 лева е с правно основание по чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по
неформален договор за паричен заем от 08.11.2019 г., за които вземания е
издадена заповед № 261186/20.04.2021 г. по ч.гр.д. № 912/2021 г. на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване наличието на облигационно отношение между него и
ответника по неформален договор за паричен заем от 08.11.2019 г. Ищецът
следва да докаже и как е начислено претендираното от него обезщетение за
забава.
7
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от ищеца суми в срока по договора респ. след изтичането му,
ако твърди такива плащания, както и настъпване на правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В настоящия случай за установяване на фактическата обстановка по
делото са ангажирани гласни и писмени доказателства. Доколкото се касае за
договор за заем на стойност от 4000 лева, то в случая свидетелски показания
са допустими предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Освен това
съдът намира за нужно да отбележи и че договорът за заем принципно е
неформален и за действителността му не се изисква писмен акт. Договорът
обаче е реален такъв, поради което се счита сключен с предаване на сумата от
заемодателя на заемателя. В тази връзка и единственото задължение, което
принципно възниква по същия е за връщане на заетата сума.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да
се установи по категоричен начин предаването на заемната сума от
заемодателя на заемополучателя. Предвид реалния характер на договора за
заем, това води до извод, че не може да се установи и сключване на договора
за заем. Посочените констатации съдът прави въз основа на съвкупна
преценка на доказателствения материал. В тази връзка и съдът взема предвид
на първо място представената разписка, която не съдържа подпис на нито
една от страните по делото. На следващо място настоящият състав съобразява
и показанията на разпитаните по делото свидетели П.В.Н. и П.М.А.. От
твърденията на същите е видно, че никой от тях не познава ответника и не
може да каже с категоричност дали процесната сума от 4000 лева е дадена
именно на ответника. Това е така, доколкото свидетелят П.М.А. въобще не е
присъствал на предаването на парите, а и не може да си спомни ищецът да му
е посочвал име на заемополучателя. За последния ищецът е споделил
единствено, че се касае за лице от с. Кладница, общ. Перник. От своя страна
свидетелят Н. е присъствал на среща между ищеца и някакво лице, при което
е била предадена сума, която свидетелят оценява на 4000 лева. Такава среща
обаче свидетелят Н. твърди, че се е състояла през октомври 2019 г., а не през
ноември 2019 г. Действително подобно разминаване много вероятно се дължи
на изминалия период от време. Това противоречие в показанията на св. Н.
прави впечатление обаче предвид категоричното му твърдение, че при
предаването на сумата от ищеца на непознатото за свидетеля лице това лице и
ищецът са подписали разписка. Подобна разписка по делото не се представи.
Освен това видно от обстоятелствената част на определение № 49/09.11.2021
г. по ч.нак.д. № 248/2021 г. по описа на Софийски военен съд /СВС/ и
постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно
производство № 36-пр./2021 г. по описа на Военно окръжна прокуратура гр.
София, в показанията си пред разследващите органи същият свидетел
последователно е поддържал, че такава разписка при предаване на парите от
ищеца на другото лице не е съставяна.
По отношение на събитията в с. Кладница от 05.11.2020 г. следва да се
отбележи, че предвид твърденията на страните, а и подадена от ответника
жалба до прокуратурата, по делото липсва спор, че на тази дата ищецът е
8
посетил дома на ответника. Причините и обстоятелствата около това
посещение обаче не могат да се установят категорично. Това е така,
доколкото свидетелят Н. е останал вътре в автомобила при посещението и не
е чул непосредствено разговора между страните. Действително същият
посочва, че според него лицето от с. Кладница и лицето, на което ищецът е
дал парите са един и същи човек. Това заключение обаче съдът намира за
обективно неправдоподобно, доколкото свидетелят Н. е виждал въпросното
лице веднъж – на 08.11.2019 г., а впоследствие възприема ответника С.А. от
разстояние през прозорец на автомобил и то в тъмната част на денонощието
година по-късно.
На последно място съдът съобразява и показанията на свидетелката М.
А.а и на свидетеля А.Е.. Последните разказват за случай от ноември 2019 г.,
когато ответникът е бил болен. Посоченият случай свидетелката А.а поставя
на дата 08.11[1].2019 г. като свързва същата с именния си ден. В тази връзка
следва да се отбележи, че на съда действително е служебно известно, че този
ден лице с име М. има такъв имен ден. Поради това и обективно е възможно
свидетелката да е запазила спомени от този ден. Според двамата свидетели
през деня на 08.11.2019 г. ответникът е бил в дома си в с. Кладница като не е
пътувал до София, доколкото е бил във влошено здравословно състояние,
което се потвърждава и от представения по делото болничен лист.
Независимо от горното с оглед обективност на изводите на състава
следва да се отбележи и че показанията на свидетелите на ответника също
страдат от редица противоречия. Не може да се пренебрегне и фактът, че
лицето И.К., което било получило парите не е ангажирано като свидетел по
делото. Предоставянето на пари от ищеца на такова лице, което същият се
твърди, че е познавал едва от скоро също противоречи на житейската логика.
Ответникът обаче с ангажираните от него доказателства разколебава при
условията на непълно доказване тезата на ищеца, поради което и същата
следва да се приеме за недоказана. В тази връзка и само за пълнота съдът
съобразява и данните в обстоятелствената част на определение №
49/09.11.2021 г. по ч.нак.д. № 248/2021 г. по описа на Софийски военен съд
/СВС/ и постановление за прекратяване на наказателно производство по
досъдебно производство № 36-пр./2021 г. по описа на Военно окръжна
прокуратура гр. София, които навеждат и на възможни други отношения
между страните.
Горното налага извод, че исковата претенция за главница следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Предвид това като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и искът за обезщетение за забава.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
9
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 912/2021 г. по описа на РС
Перник /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на делото обаче такива
не му се дължат.
Ответникът длъжник не претендира разноски в това производство и не
представя доказателства да е извършил такива.
По разноските в производството по гр.д. № 3224/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищецът отново претендира разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Предвид изхода на делото обаче ищецът
няма право на разноски.
Ответната страна претендира разноски в размер на 600 лева –
адвокатски хонорар – съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Посочените
разноски са действително извършени, видно от договор за правна защита и
съдействие. В тази връзка и предвид изхода на делото посочената сума следва
да бъде присъдена в полза на ответника. Предвид цената на исковете /общо
4530 лева/ и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения посоченият адвокатски хонорар
не може да се приеме за прекомерен.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] На 08 ноември християнската църква празнува АрхА. ден.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете на ИВ. В. Д., с ЕГН:
********** и адрес: ***** против СВ. П. АС., с ЕГН: ********** и адрес: с.
Кладница, общ. Перник, ****, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 4 000 лева – главница по неформален
договор за паричен заем, сключен на 08.11.2019 г. между ищеца /като
заемодател/ и ответника /като заемополучател/ и сумата от 530 лева –
обезщетение за забава по договора за заем за периода от 08.11.2019 г. /датата
на сключване на договора/ до 26.02.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 02.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 912/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА ИВ. В. Д., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на СВ. П. АС., с ЕГН: ********** сумата от общо 600
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
исково производство.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 912 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11