Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на трети юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4233 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.215 КТ с цена на иска 1519,68 лева.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.С.С.,
ЕГН**********,*** против ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л.С.Т.-управител, в която се твърди, че ищеца започнал работа съгласно трудов договор от
27.09.2017 г. за ответното дружество на
длъжност - ***/***/, НКП ***, НКИД ***, с месечно трудово възнаграждение
460, лв. Твърди, че договорът му е на пълно работно време - 8 часа сумарно
изчисляване по чл. 142 ал. 2 от КТ. Твърди, че съгласно НАРЕДБА ЗА СЛУЖЕБНИТЕ
КОМАНДИРОВКИ И СПЕЦИАЛИЗАЦИИ В ЧУЖБИНА в сила от 01.07.2004 г. приета с ПМС №
115 от 03.06.2004 г., ищецът е трябвало да получава и командировъчни за
работата си като ***, за курсове извън пределите на Република България. Твърди,
че той е изпълнявал задълженията си като ***е ф. " Л.2." ***, докато
на 04.11.2017 г. при завръщането
си от курс е попитал лицето представляващо фирмата- Н.Б.Т.- пълномощник на
управителя, кога ще получи заплатата си и командировъчното си за положеният от
него труд. Това той направил в присъствието на съпругата си С.К.С., с която
пътува в тандем и която също е на длъжност - ***/***/ в същата фирма. Твърди,
че въпросът му е бил отклонен с обяснението, че в момента фирмата е финансово
затруднена и ищецът ще трябва да направи още един курс и чак тогава ще се
разплатят. Твърди, че той също е бил в невъзможност да извърши изисканата от
него работа поради неизплатените си възнагражденията, както неговите, така и
тези на жена му. Твърди, че това разгневило Н.Б.Т., който го е заплашил, че ще
го уволни и „ няма да види нито лев". Твърди, че на 13.11.2017 г. получил Покана с изх.№ 6/13.11.2017 г. с
която ф. " Л.2." *** го приканва да се яви в офиса на счетоводна къща
„***, ***, обслужваща ф. "Л.2." *** в тридневен срок, за да даде
писмени обяснения за неявяването си на работа от 08 ноември 2017 г. Заявява, че за него е непонятно защо е
трябвало да дава обяснения в счетоводна къща „***, при положение, че ***ката не
е в преки трудово-правни взаимоотношения с ф. " Л.2." ***, а е наета
на граждански договор. Счита, че по закон е трябвало да даде такива пред
управителя или упълномощено от него лице. Твърди, че такова лице не е
присъствало и когато на 20.11.2017 г. ищецът се е явил в офиса на счетоводна
къща „***и е предал всички документи, фактури и т. н. документи, свързани с
извършения превоз в чужбина на ***на фирмата К.А.. Твърди, че заедно с него е
била съпругата му, тъй като документите за курсовете и за двамата са едни и
същи, поради това, че и двата са управлявали едни и същ автомобил. Твърди, че
предаването е станало с Приемо-предавателен протокол от 20.11.2017 г. на К.А.,
без същата да е пълномощник на ответника. Тя е взела представените документи за
превоз, като не е констатирала неточности и непълноти. Твърди, че веднага след
получаване на документите, К.А. връчила на ищеца Заповед за Дисциплинарно
уволнение №5/20.11.2017 г. на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 и във връзка с чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ. Твърди, че на ищеца не е дадено никакво обяснение, както и
възможност да обясни причините за описаните в заповедта нарушения. Счита, че с
това е нарушена нормата на чл.193, ал. 1 КТ. Излага съображения, че
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства, което пряко кореспондира с ал. 2. когато
работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е
приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Твърди, че вместо да изслуша М.С.С., ***ката го е
подканила да подпише заповедта, като счита, че с това си деяние е нарушила
трудовите права на работника и правото му на защита. Твърди, че самата заповед
е подписана от К.И. А., като същата е на
граждански договор към фирмата, за счетоводно обслужване, а не на трудов.
Счита, че съгласно КТ работодателят може да упълномощи за извършване на
уволнение не кое да е лице, а само длъжностни лица с ръководни функции. Според
дефиницията, дадена в КТ, "длъжностно лице" е лице, което е
ангажирано с управлението на работния процес. С оглед на това е препоръчително
в длъжностната характеристика на лицето, упълномощено да извършва дисциплинарни
уволнения, по недвусмислен начин да е предвидено, че то има ръководни функции.
Счита, че освен това упълномощаването трябва да бъде изрично, а практиката
показва, че е най-добре да носи и нотариална заверка. Счита, че упълномощеното
лице трябва да бъде в трудови правоотношения с конкретния работодател, а не с
друга, свързана структура. Твърди, че нито едно от тези изисквания в случая не
е изпълнено. Твърди, че в самата заповед липсва „съставител"- човекът
съставил заповедта и длъжността, която заема. В заповедта не е посочено, че
същата ще бъде доведена до знанието на главния *** и управителя. Липсва и
подпис на главния ***. В заповедта е посочено, че ищецът не се е явил на работа
в периода от 08.11.2017 г. до 20.11.2017 г., и същото представлява нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1. Твърди, че срокът е неточен поради
факта, че същият е уведомен да се яви на работа едва на 13.11.2017 г. и то с покана, при което до момента
ищецът не е викан на работа. Твърди, че същото е противоречие с твърдението за
броя дни неявяване на работа. Счита, че несъответствието между описателната
(словесна) част и цифровото изражение на законовия текст, въз основа, на който
се налага наказанието е съществено процесуално нарушение. Твърди, че липсва
документиране от работодателя или упълномощено от него лице в нарочна книга или
друг вид документ за присъствията и отсъствията на ищеца. Счита, че ако същото деяние е нарушение на
трудовата дисциплина, то налагането му е непропорционално на деянието, при
положение, че наказанията, които може да налага работодателят, съгласно
българското трудово право, съгласно чл. 188 КТ забележка, предупреждение за
уволнение и накрая уволнение, а и липсва системна нарушаване на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. Твърди, че в писмената заповед, липсва посочена
конкретна причина за неявяването на служителя и обяснение, което надлежно да
обясни мотивите за издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение. Твърди,
че в заповедта липсват конкретни съществени реквизити, които трябва да съдържа
въпросната заповед: пълно описание на извършеното нарушение; при какви обстоятелства и как е осъществено,
да е посочено кога точно и е какъв период е извършено нарушението; мотив за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание при възможни по-леки такива. Твърди, че на ищеца не е
дадена възможност нито устно, нито писмено да даде обяснения пред управителя,
за неявяването си на работа с което е нарушен чл. 193, ал. 2 от КТ. Липсва
системно нарушаване на трудовата дисциплина, тъй като ищецът ми не е имал други
провинения. Твърди, че не са взети под внимание съгласно чл. 189 КТ, ал. 1 и 2,
при определяне на дисциплинарното наказание тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. Счита, че с тези си действия ответника е нарушил КТ и е съставил
Заповедта за дисциплинарно уволнение в нарушение и същата като не кореспондира
със закона е незаконосъобразна и трябва да бъде отменена. Твърди, че вторият
член по който е извършено нарушение е чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно чл.
190, ал. 2 от КТ, дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с
критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, което в случая не е направено. Не са взети
под внимание тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
съответно дали работника е имал вина за това. Добросъвестното поведение по
предаването на всички документи и автомобила с който е извършен превоза в
състояние в което го е приел служителя, по никакъв начин не кореспондират с
наложеното наказание. В заповедта не е упоменато какво задължение е нарушено,
дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли вредни последици от него за
работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението
е извършено еднократно или многократно и пр. Твърди, че е нарушен и чл. 195 КТ,
като липсва каквото и да мотивиране на заповедта. Поради изложеното, счита че
Заповед за Дисциплинарно уволнение № 5/20.11.2017г. на основание чл. 330, ал.1.
т. 6 и във връзка с чл. 190. ал. 1. т. 2 КТ е неправомерна, издаването и е
свързано с множество нарушения на КТ и следва да бъде отменена. Тъй като, към
настоящия момент, ищецът е започнал работа в друга фирма същият не претендира
за обезщетения за времето през което е бил без работа и съответно да бъде
възстановен на предходната си работа в ф. „Л.2." ***. Твърди, че на деня в
който е получил заповедта си за уволнение, ищецът е изпратил Нотариална покана
№ 4756, том. 2, акт 71/2017Г. чрез нотариус С.П., вписана под № 017, до ф.
" Л.2." ***, в която той приканва да му бъдат изплатени изработените
по трудово правоотношение възнаграждение от 27.09.2017 г. до 04.11.2017 г,
суми. Твърди, че същите са на стойност 548.00 лв. за заплати по трудово възнаграждение
и 2152.00 евро за командировъчни за
извършването на *** на територията на Испания, Франция, Холандия, Белгия,
Италия и Германия. Твърди, че поканата е получена от адв. Т.К. - АК-Враца,с
разписка №4757/2017 на 29.11.2017 г. но отговор или плащане за предявените суми
към момента няма. Вместо това, твърди,
че е изпратена нова покана на 27.11.2017 г. за представяне на отчети и
документи за извършени 3международни курса, считано от 26.10.2017 г. -
03.11.2017 г., въпреки, че същото е вече
направено от клиента с Приемо- предавателен протокол от 20.11.2017 г., като
представител на "***" *** е била К.А.-*** . Твърди, че с писмо от
27.11.2017 г. до ИААА-Плевен, Н.Б.Т. в качеството си на пълномощник на ф.
"Л.2." *** описва предприетите действия по уволнение на клиента и ги
уведомява, че същият вече не е служител на фирмата. Същевременно уведомява
ИААА, че е изпратил покана на М.С.С. за предоставяне на дигитална карта за
управление на товарно моторно средство за снемане на информация. Излага
съображения, че Дигиталната карта на водача е лична и неприкосновена
собственост. Свалянето на информация от нея е задължение на водача, а не на
фирмата. Същата информация "***" *** може да си набави от дигиталния
тахограф на автомобила, управляван от ищеца. Твърди, че поканата за сваляне на
информация е от 27.11.2017 г. и е до лице с ЕГН**********, което не
кореспондира с това на ищеца. Времето на изпращане на поканата е 7 дни след
дисциплинарното уволнение. Твърди, че в същото писмо "***" ***
заявява , че: „Ф. "Л.2." *** ще задържи изплащането на дължимите
командировки за периода м. 10.2017г. - м. 11.2017 г. за срок от 6 месеца с оглед
евентуално извършени нарушения по време на извършените от нея ***, издадени
актове и глоби''. Счита това поведение за крайно неприемливо и такова, което не
кореспондира с никакви правни основания, нарушавайки изцяло чл. 270, ал. 2 от
Кодекса на труда и правата на ищеца по Трудов договор от 27.09.2017 г. с "***"
***, морала и добрите норми. Твърди, че във връзка с всичко по-горе М.С.С.
пуска сигиал-писмо до Инспекцията по труда - гр. Плевен №17300861/20.11.2017
г., в отговор на което ф. " Л.2." *** е представила Заповед за
командироване на ищеца от 27.09.2017 г. за командировки в чужбина, на основание
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина за срок от 44 дни,
считано от 28.09.2017 г., със задача
транспорт на товари във Франция, Германия и др. Европейски държави. Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Плевен с писмо с изх. № 17270652/15.12.2017 г. е уведомила ищеца, че има право
да потърси правата си по съдебен път на основание чл. 357 от КТ. Моли,
ответника да бъде осъден да плати на ищеца, полагащата се сума за командировки
в чужбина, за периода от 27.09.2017 до 20.11.2017 г. на стойност 1519,68 лева,-
равностойността на 777 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли да бъде
отменена Заповед за Дисциплинарно уволнение №5/20.11.2017г. на основание чл.
330, ал, 1, т. 6 и във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, като незаконосъобразна.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
който счита, че искът за незаконно
уволнение е неоснователен. Твърди, че са спазени всички изисквания на КТ, а
именно Заповедта за уволнение е подписана от надлежно упълномощено лице - К.А.,
за което представя пълномощно, с което същата е упълномощена да извършва
конкретни действия. Относно посоченият срок за неявяване на работа на ищеца -
срокът изрично е отразен в Командировъчното - 44 дни, считано от 28.09.2017 год.
до 10.11.2017 год. в държавите Франция, Испания и др.Европейски държави.
Твърди, че въпреки неизтеклия срок и молбите на пълномощника на управителя на
ответното дружество, ищецът е прекратил командировката си, твърдейки, че се
налага да се извърши ремонт на управлявания от него камион. Изоставил е камиона
в сервиз, находящ се в гр.София, а не в Русе, с който сервиз дружеството има
сключен договор за обслужване. Твърди, че му е отправена покана да даде
обяснения относно неявяването му на работа на 08.11.2017 г. именно датата уговорена да продължи посочената
командировка. Твърди, че ищецът е дал обяснения при явяването си на 20.11.2017
год. - ,.не се явява на работа поради ужасни условия". Твърди, че е налице
основанието за дисциплинарно уволнение по чл.190 ал. I, т.2 от КТ - неявяване
на работа в продължение на 2 последователни дни. Счита, че неявяването му и
отказът му да довърши в посочените дати командировката си и предсрочното
напускане на камиона представлява грубо нарушение на трудовата дисциплина, осъществяващо
съставите на чл.187т. I от КТ Твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца по
периоди е изплатено изцяло както следва : за м.09.2017 год. - 2 раб. дни - сума
за получаване по - 37.73 лв., за м. 10.2017 год.- 22 работни дни - сума за
получаване по ведомост - 358.41 лв., за м. 11.2017 год. по ведомост 3 работни
дни- сума за получаване и изплатена 105.34 лв. Всичко за получаване трудово
възнаграждение - 501.48 лв., от които 371.61 лв. платени по банков път чрез
SOCIETE GETNERALE ЕКСПРЕС БАНК АД. Остатъка за получаване в размер на
120.87 лв. е платен с пощенски запис, както признава и ищецът в исковата молба.
Твърди, че в сумата за получаваме за м. 11.2017 год. е включено и обезщетението
за неизползван годишен отпуск в размер на 3 работни дни. Относно претенцията на
ищеца за изплащане на полагащата му се сума за командировки в чужбина по
посочените в конкретизацията на исковата молба периоди и суми признава, че
дължи такива в размер на 777 евро, или сума в левовата равностойност 1519.68
лв. - за периода по 21 евро на ден при двойна езда съгласно Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, приложение № 3 към чл.31, ал.1 от Наредбата, .съгласно
което на шофьори при автомобилни превози при двойна езда се дължи по 21 евро на
ден. Твърди, че ищецът не е представил доказателства относно квартирните
разходи, тъй като е нощувал в камиона. Твърди, че съгласно Мемориалния ордер
начислените му командировки са за периода 28.09.2017 г. до 03.11.201 7 год. - 37 дневни в размер 21 евро. Заявява, че
посочената сума в размер на 777 евро или нейната левова равностойност ще бъде
изплатена по банков път.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от Трудов
договор от 27.09.2017г., че М.С.С. е работил при ответното дружество на
длъжност „******“, при пълно работно време- 8 часа при сумирано изчисляване на работното
време по чл.142, ал.2 КТ.
От Заповед за командировка от 27.09.2017г. е
видно, че *** е командировало М.С.С. до Франция, Испания и други европейски
държави със задача транспорт на товари, за срок от 44 дни считано от 28.09.2017г.
до 10.11.2017г. с ******, с право на дневни пари по 21 евро, общо 924 евро.
Не е спорно между страните и се установява от Заповед
№ 5/20.11.2017г., връчена на М.С. на 20.11.2017г., че трудовото правоотношение
на ищеца с ответното дружество е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ,
вр.чл.190, ал.1, т.2 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
извършено нарушение- неявяване на работа в течение на повече от два
последователни дни 08.11.2017г. до 20.11.2017г., което представлява нарушение
на трудовата дисциплина по чл.187, т.1 и чл.190, ал.1, т.2 КТ, поради което и
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и при спазени изискванията на чл.189, чл.193,
ал.1 и чл.194 КТ е наложено наказание „уволнение“ на М.С. и е прекратено
трудовото правоотношение с М.С., считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на ищеца на дата 20.11.2017г и е подписана в качеството на
работодател от К.А..
С Покана изх.№ 6/13.11.2017г. от *** е поискано
обяснение от М.С. за неявяването на работа от 08.11.2017г.
От покана/л.21 от гр.д.132/2018 на Районен
съд-Карлово/ е видно, че същата е отправена от *** до М.С. с искане за
предаване на посочени в нея документи във връзка с извършения превоз- 3
международни курса считано от 26.10.2017г. до 03.11.2017г.
С Приемо-предавателен протокол от 20.11.2017г., К.А.
е приела от С.С.описаните в протокола документи.
Видно от Обяснение от 20.11.2017г. от М.С. е, че
той е посочил, че не се явява на работа поради ужасни условия.
Видно от Пълномощно/л.27 от делото/ носещо дата
04.01.2016г. Л.Т., в качеството ѝ на ***на *** е упълномощила К.И. А. със
следните права: Да има право да изготвя и подписва всякакви документи, свързани
с трудовите правоотношения между дружеството и работниците/служителите,
включително и чрез електронен подпис. Да ме представлява при сключване на
трудовите договори и прекратяване на същите.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът възприема като обоснована, обективна, безпристрастна и
компетентна, се установява, че дължимата
и не платена сума за командировъчни на М.С. е в размер на 1519,68 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
С искът за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от КТ, ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае,
че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или
е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска за
признаване уволнение за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право
или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.
344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. С
оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл. 6,ал.1 от ГПК, в
спорните съдебни производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът не
може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са
наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом като в исковата
молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване
от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не
е наведен такъв довод за незаконност на
уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл Решение №
503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о.,и трите постановени в
производство по чл. 290 от ГПК/. Съдът не може да се
произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от
ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да бъде
разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той може да
прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби
касаят факти, изрично посочени от ищеца - решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
475/ 2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/ 2009
г.; решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665 от
01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по
гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда
на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата.
В настоящото
производство се оспорва законността на уволнението на ищцата на основание
наложено дисциплинарно наказание «Уволнение». В исковата молба са наведени множество
доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорената заповед за
уволнение. Едно от основанията, въз основа на които се оспорва процесната
заповед е, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание «уволнение» не е
издадена от компетентно лице. Твърди се, че подписалото заповедта лице К.А. не компетентна,
съобразно чл.192, ал.1 ГПК, тъй като не е работодател или от определено от него
длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.
Във връзка с направеното оспорване, по делото е депозирано Пълномощно/л.27 от
делото/ носещо дата 04.01.2016г., с което Л.Т., в качеството ѝ на ***на *** е
упълномощила К.И. А. със следните права: Да има право да изготвя и подписва
всякакви документи, свързани с трудовите правоотношения между дружеството и
работниците/служителите, включително и чрез електронен подпис. Да ме
представлява при сключване на трудовите договори и прекратяване на същите.
Посоченото пълномощно не е с достоверна дата. То е писмено, но без нотариална
заверка на подписите и няма данни по делото да е възпроизведено в официален
документ или в безспорен между страните документ. Поради което, представеното
по делото пълномощно има достоверна дата от датата, на която е депозирано в
съда- в ОСЗ на 28.05.2018г. С оглед изложеното, съдът приема, че към датата на
издаване на процесната заповед, по делото не е доказано К.А. да е разполагала с
работодателска власт по отношение на ***. Отделно от това, основателни са и
възраженията на ищеца по делото, направени с исковата молба, че дори
пълномощното да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца по делото чрез налагането на дисциплинарно наказание
«уволнение», К.А. не е лице, което е компетентно да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца по делото на основание чл.330, ал.2, т.6 поради налагане
на дисциплинарно наказание «уволнение».
Съгласно чл.192, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или
от друг орган, оправомощен със закон. Не е спорно между страните, че К.А. не е
законен представител на ответното
дружество. Твърди се, че тя е представител по пълномощие. Не е спорно между
страните, че тя не е служител на ответника. Съгласно §1, т.5 КТ "Длъжностно
лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява
ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови
звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във
функционалните и обслужващите звена на предприятието. Не се установи, К.А. да
има качеството на длъжностно лице съгласно легалната дефиниция по смисъла на
КТ. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГК на ВКС Доброволното
представителство е регламентирано като общ институт на гражданското право,
вътре в което се е обособило като самостоятелен правен отрасъл трудовото право.
От принципната допустимост на представителството за всички правни действия
/чл.36 ЗЗД/, има изключения, които не допускат представителството. Изключенията
се извеждат или от самото естество на акта, който подлежи да се извърши, или
направо са посочени от закона. Трудовият договор не може да се сключва и
изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила не може да става
чрез представителство. Личният характер на трудовите права и задължения /чл.8,
ал.4 КТ/ се определя от престацията – работната сила по трудовото
правоотношение като правоотношение, което се учредява intuitu personae за
работника или служителя. За работодателя
трудовото правоотношение не е intuitu personae, освен в хипотезата на чл.325,
ал.1, т.10 КТ когато работникът или служителят е сключил трудовия договор с
оглед личността на работодателя-физическо лице. Кодексът на труда не съдържа
забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на
работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение. Прекратяването на
трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, сравнено с останалите основания за прекратяване на трудовия
договор от страна на работодателя, разкрива специфики. Единствено от
основанията за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя
дисциплинарното уволнение е последица от тежко и виновно неизпълнение на
трудовите задължения от работника или служителя, акт на прекратяване на
трудовото правоотношение и е дисциплинарно наказание. От личната преценка на
субекта на дисциплинарна власт зависи кое дисциплинарно наказание да наложи за
извършено от работника или служителя тежко нарушение на трудовата дисциплина. В
това отношение субектът на дисциплинарна власт не е ограничен от закона
/чл.190, ал.1 КТ/ и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното уволнение има значение не само за конкретното трудово
правоотношение, но и за последващи правоотношения. Косвено /чрез срока за
изплащане/ се ограничава размера на обезщетението за безработица /чл.54б, ал.3 КСО/, което е неблагоприятна имуществена последица за работника или служителя.
Дисциплинарното уволнение има значение и за предварителните преговори по
сключване на договор с нов работодател /като основание за прекратяване на
трудовия договор то се вписва в трудовата книжка и усложнява преговорите с
потенциални нови работодатели/. Следователно правото на дисциплинарно уволнение
на работодателя рефлектира и върху следващи правоотношения, в които страна е
уволненият работник и служител и в които работодателят не участва. Именно
поради изложените специфики, в чл.192, ал. КТ е предвидено точно определени
лица да могат да изразят воля за налагане на наказание. Работодателската власт
не може да се делегира по пълномощие - в тази насока е утвърдената съдебна
практика, така и решения н.н.1935/13.02.01 г. и 1756/03.11.06 г. на ВКС, ІІІ
г.о. Възможно е делегиране на работодателски правомощия за
осъществяване/ангажиране на дисциплинарна отговорност, в хипотезата на чл. 192 КТ, но конкретния случай не е по този ред.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ответникът -
работодател не е изпълнил задължението си да обезпечи законността на
уволнението. Извършването на уволнението в нарушение на императивната норма на
чл. 192, ал. 1 от КТ води до неговата незаконосъобразност и е основание за
отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, без да е необходимо
разглеждане на останалите наведени от ищеца основания за незаконосъобразност на
уволнението. Поради изложеното искът се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По
искът с правно основание чл.215 КТ с цена на иска 1519,68 лева:
Съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение,
още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет. Длъжността на ищеца предполага извършването на товарни
превози в чужбина, поради което в случая приложима се явява Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина. Действително за процесните
периоди липсват командировъчни заповеди, каквито се изискват по силата на
наредбата / чл. 5, ал.1 от НСКСЧ/, но тяхното издаване е изцяло в правомощията
на работодателя, поради което и неиздаването им, щом са били налице законовите
предпоставки за това, не може да ползва последния. От решаващо значение в
случая е обстоятелството дали ищецът фактически е бил командирован в чужбина,
т.е. дали е изпълнявал трудовите си задължения като шофьор на ***извън
границите на страната /виж легалната дефиниция по чл. 2, ал.1 от Наредбата/.
Този факт не спорен между страните и се установява от представената
командировъчна заповед. Съгласно чл.
31, ал.1 от НСКСЧ персоналът на сухоземните транспортни средства, в който се
включват и шофьорите, получава командировъчни пари за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение №
3, а именно в размер на 27 евро на ден при единична езда и 21 евро при двойна
езда. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема като обоснована,
обективна, безпристрастна и компетентна, се установява, че дължимата и не платена сума за командировъчни на М.С. е
в размер на 1519,68 лева, поради което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
плати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 627,
38 лв. съразмерно с уважената част на претенцията, както и направеното частично
оттегляне на иска.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да плати на ответника направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 107,89 лв. съразмерно с оттеглената част
на претенцията.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответника по делото
следва да бъде осъден да плати по сметка на РС-Плевен 142,89 лв. за държавна
така/80+62,79 лв./ и 94,11 лв. за ВЛ.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.С.С., ЕГН**********,*** по
иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ,
предявен срещу ***, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Т.-управител, извършено на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ- налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед
№5/20.11.2017г.
ОСЪЖДА на
основание чл.215 КТ ***, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Т.–***ДА ПЛАТИ на М.С.С., ЕГН**********,***
сумата от 1519,68 лева, представляваща
неплатени командировъчни пари за периода от 28.09.2017 г. до 03.11.2017 г.,
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Л.С.Т.–***ДА
ПЛАТИ на М.С.С., ЕГН**********,*** направените деловодни
разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 627,38 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК М.С.С., ЕГН**********,***
, да заплати на ***, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Т.–***1направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 107,89 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ***, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Л.С.Т.–***да
заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 142,89 лв./80+62,79лв./,
както и 94,11 лв. за вещо лице.
Решението може да бъде
обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: