Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 20.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1882 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с
правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД- за осъждане на наемател да върне
отдадената му под наем вещ.
Ищецът „***“АД,
представлявана от синдика Н.А.Г. твърди в искова молба, че с договор за наем на
недвижим имот, сключен на 27.04.2009г., е предоставил на ответника „***“ЕООД за
временно и възмездно ползване недвижим имот „***, находяща се в търговски
обект- „***“, находящи се в поземлен имот №000814 с площ 56,636 дка, четвърта
категория, находящ се в местн.“***, община Димитровград. Така сключения договор
бил за срок от 10 години. Месечната наемна цена била определена в размер на 150
лева. Предвидено било договора да се счита за продължен, ако след изтичане на
наемния срок наемателя продължи да ползва наетата вещ със знанието и без
противопоставянето на наемодателя. На 27.04.2019г. договорът за наем на
недвижим имот изтекъл, като не бил продължен за неопределен срок, тъй като
ответника не изпълнявал задължението си да превежда дължимите наемни суми на
наемодателя. С Решение №95/30.10.2013г. по т.д.№67/2011г. на ОС-Хасково било
открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество, като от този
момент от ответника не било плащано дължимото възнаграждение по наемния договор
по особената сметка на синдика. На 03.10.2019г. чрез ЧСИ, от синдика на „***“АД
/в несъстоятелност/ била изпратена покана до ответното дружество да заплати
сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неправомерно ползване на
имота. „***“ЕООД било уведомено, че считано от датата на получаване на поканата
правото на достъп до територията на ищеца ще бъде преустановено. Въпросната
покана била връчена на 09.10.2019г., но въпреки това ответното дружество не
платило доброволно исканата сума, както и не предало фактическата власт върху
процесния нает имот. Същият имот, собственост на ищеца, продължавал да се
ползва незаконосъобразно и на отпаднало основание от ответника. Иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да върне на ищеца
следния недвижим имот: „***, находяща се в търговски обект- „***“, находящи се
в поземлен имот №000814 с площ 56,636 дка, четвърта категория, находящ се в
местн.“***, община Димитровград, при граници и съседи: полски път 000393 на
община Димитровград, път І клас на Държавата, полски път 000394 на община
Димитровград, напоителен канал 000392 на община Димитровград, др.лека
пром.000474 на МОН Военно поделение, нива 147005 на Н. ***, извор каптиран
000462 на община Димитровград. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. В проведеното на 04.02.2020г. съдебно заседание, чрез своя
пълномощник, ищеца поддържа исковата молба, като допустима и законосъобразна.
Заявява, че след депозиране на исковата молба в съда, ответникът е освободил
процесното помещение, поради което към настоящия момент предявения иск вече е
неоснователен, но счита, че следва да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът „***“ЕООД, чрез
представителя си Н. ***депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
след изтичане срока на договора за наем наемателя продължил да ползва наетата
вещ без противопоставянето на ищеца. В получената покана от ЧСИ нямало изрично
изявление за прекратяване на договора за наем, а само претенция за плащане на
дължими суми. Към ответника била приложена принудителна мярка за изваждане от
ползвания обект, като било прекъснато захранването му с ел.енергия. Поради
това, наетия обект не можел да се ползва вече от наемателя и той предприел
действия по освобождаването му, като към 06.12.2019г. всички негови машини,
стоки и съоръжения били изнесени и обекта бил опразнен. Поради това, счита, че
иска е недопустим, поради липса на предмет на спора и правен интерес за ищеца
от водене на делото. Възразява срещу искането на ищеца да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. В проведеното на 04.02.2020г. съдебно
заседание, ответникът не изпраща представител, като в писмено становище
поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство
по делото Договор за наем, на 27.04.2009г. ТК***АД, представлявано от
управителя ***и „***“ЕООД, представлявано от управителя Н. ***се споразумели
първото дружество да предостави под наем на второто дружество за временно и
възмездно ползване помещение за „***, находяща се в търговски обект- „***“,
находящи се в поземлен имот №000814 с площ 56,636 дка, четвърта категория,
находящ се в местн.“***, община Димитровград. Страните определили наемна цена
за обекта в размер на 150 лева месечно. Договорът бил сключен за срок от 10
години, считано от датата на подписването му. В случай, че след изтичането на
този срок наемателят продължавал да ползва наетата вещ със знанието и без
противопоставянето на наемодателя, договора се считал продължен за неопределен
срок.
С Решение №95/30.10.2013г. по
т.д.67/2011г. на ОС-Хасково, е открито производство по несъстоятелност на „***“АД.
Съгласно приетия като доказателство
по делото препис от Покана вх.№11611/03.10.2019г. по описа на ЧСИ ***, синдика
на „***“АД, в несъстоятелност, уведомил ответника „***“ЕООД, че сключения
договор за наем на недвижим имот между двете дружества към настоящия момент е
изтекъл. Посочва, че от откриване на производството по несъстоятелност
наемателят не е превеждал дължимия наем на наемодателя в особената банкова
сметка ***. Предвид неплащането на задълженията за наем, както и
обстоятелството, че срока на сключения договор за наем на недвижим имот е
изтекъл, наемателя е поканен да заплати сумата от 10000 лева, дължима за
периода от 01.10.2014г. до 01.10.2019г., представляваща обезщетение за
неправомерно ползване на имота дв размер на 150 лева месечно. Предвид явното
неизпълнение на договорните задължения от наемателя, той е уведомен, че считано
от момента на получаване на поканата, се преустановява правото му на
достъп на неговите представители на
територията на „***“. Въпросната покана е била връчена срещу разписка от ЧСИ ***
на ответното дружество на 09.10.2019г.
Видно от приетото като доказателство
по делото Уведомление от представителя на „***“ЕООД е, че същия е уведомил
ищеца, че на 06.12.2019г. наетия обект от дружеството бил освободен.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно по делото
е установено, че на 27.04.2009г. между „***“АД
и ответника е сключен Договор за наем, съгласно който първото дружество е
предоставило на второто за временно и възмездно ползване процесния недвижим
имот. Между страните не се спори, че с Решение №95/30.10.2013г. по
т.д.67/2011г. на ОС-Хасково, е открито производство по несъстоятелност на „***“АД,
като на същата е бил назначен синдик. Няма спор относно това ,че на
09.10.2019г. ответникът е получил от ищеца чрез ЧСИ *** покана, с която е бил
уведомен, че не е превеждал дължимия наем на наемодателя в особената банкова
сметка ***, както и че срока на сключения договор за наем на недвижим имот е
изтекъл. Уведомен е също така, че предвид явното неизпълнение на договорните
задължения от наемателя, той е уведомен, че считано от момента на получаване на
поканата, се преустановява правото му на достъп
на неговите представители на територията на „***“. На последно място,
безспорно установено е, че след депозиране на настоящата искова молба в съда,
ответното дружество на 06.12.2019г. е освободило наетия обект.
Спорно по делото е
допустим ли е така предявения иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД,
предвид отпадналия интерес от него за ищеца след освобождаване на процесния
имот, както и дължи ли деловодни разноски ответното дружество на „***“АД
ответното дружество.
На първо място съдът
счита, че предявения иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД е допустим.
Исковата молба е предявена от ищеца в РС-Димитровград на 13.11.2019г., като към
този момент процесния имот все още е бил ползван от наемателя „***“ЕООД и то
след връчената чрез ЧСИ покана, в която наемателя е бил уведомен, че ще бъде
преустановен достъпа на негови представители до наетия обект. Доколкото ищецът
твърди, че наемателя не е плащал уговорения наем, както и че към този момент
той все още държи наетия недвижим имот, то за наемодателя е налице правен
интерес от предявяване на иск за връщането на същия. Обстоятелството, че
ответника е освободил имота след предявяване на иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД,
като същия реално е бил върнат на наемодателя, не прави този иск недопустим. Доколкото
към настоящия момент ищеца вече няма правен интерес от него, тъй като имота му
е бил реално върнат от ответника на 06.12.2019г., то иска следва да бъде
отхвърлен от съда като неоснователен.
Предвид това, че с
поведението си ответното дружество е станало причина за предявяване на иска с
правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, то въпреки неговото отхвърляне, поради
новонастъпило обстоятелство след предявяването му в съда, „***“ЕООД следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски за
платено адвокатско възнаграждение- 350 лева, както и в полза на Държавата, по
сметка на РС-Димитровград, държавна такса за производството в размер на 50
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „***“АД, в несъстоятелност, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, ул.“***“, представлявано
от синдика Н.А.Г., против „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в Димитровград, *** представлявано от управителя Н. ***, иск с
правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД, с който се иска „***“ЕООД да бъде осъдено да върне на „***“АД, в несъстоятелност, следния недвижим имот: „***, находяща се в
търговски обект- „***“, находящи се в поземлен имот №000814 с площ 56,636 дка,
четвърта категория, находящ се в местн.“***, община Димитровград, при граници и
съседи: полски път 000393 на община Димитровград, път І клас на Държавата,
полски път 000394 на община Димитровград, напоителен канал 000392 на община
Димитровград, др.лека пром.000474 на МОН Военно поделение, нива 147005 на Н. ***,
извор каптиран 000462 на община Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради връщане на имота на
06.12.2019г. на ***“АД, в несъстоятелност.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ***, да
заплати на „***“АД, в несъстоятелност, с ЕИК ***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, както и по
сметка на РС-Димитровград държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването
му 20.02.2020г.
Съдия: