Решение по дело №203/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2006
Дата: 16 май 2025 г.
Съдия: Ирена Янкова
Дело: 20257240700203
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2006

Стара Загора, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИРЕНА ЯНКОВА

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20257240700203 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.

Образувано по жалба на И. С. Х. против Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620 - с. Свобода, с която на основание чл. 55, ал. 4, чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на сержант И. С. Х., на длъжност специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620 с. Свобода, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 65, т. 3 ЗОВСРБ е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВС на РБ/ и Правилника за прилагането му (ППЗОВС на РБ), и при липса на мотиви. Твърди, че ДНО е следвало да прекрати договора му за военна служба поради възникнала несъвместимост. Отделно релевира доводи, че не бил запознат с т.6 от заповед №ОХ-743/12.08.2022 година на Министъра на отбраната. С оглед изложените съображения се претендира да се отмени изцяло Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620-Свобода ведно със законните последици.

В съдебно заседание за ответната страна се явява мл. юрисконсулт М. Л., която моли да се отхвърли изцяло жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението, че заповедта не е мотивирана, счита, че има достатъчно правни основания за прекратяване на договора за военна служба при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и това е текстът на чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона, както и чл. 91 от Правилника за прилагане на военната служба. Поради изложените аргументи в писмено становище претендира да се отхвърли изцяло жалбата на сержант И. С. Х. против Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620 с. Свобода, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", прекратен е договорът за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен на военен отчет, както и да се присъди възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 200 лева по сметката на Военно формирование 24620-Свобода.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

До командира на военно формирование 24620 – с. Свобода е изпратено Предварително донесение за инцидент от втора група (по чл. 5, т. 1, буква "Д" от Инструкция № И-4/26.09.2007 г.) с per. № 3-467/03.02.2025 г., изразяващ се в това, че сержант И. С. Х., на длъжност специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620, на 02.02.2025 г. около 23:30 часа е спрян в [населено място], [улица], за проверка от органите на КАТ-Чирпан, при което е установено, че същият управлява лек автомобил „Фиат Стило“ след употреба на алкохол при отчетени с техническо средство "Алкотест дрегер" 1, 50 промила алкохол в издишания въздух. За това нарушение командирът на военно формирование 24620 - Свобода е уведомен от органите на военна полиция – Пловдив.

В тази връзка със Заповед № 3РД-180/03.02.2025 г. командирът на военно формирование 24620 - Свобода е назначил поименно комисия за извършване на служебна проверка, която да събере и анализира всички факти, необходими за изясняване на обстоятелствата относно допуснатия от старшина И. С. Х. инцидент, и представи протокол от проверката до 15 ч на 27.02.2025 г.

В Протокол от извършена служебна проверка peг. № 3-513/05.02.2025 г. комисията е обективирала резултатите и е предложила командирът на военно формирование 24620 - Свобода да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на сержант И. С. Х. на основание чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ - неспазване на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите във връзка с разпоредбите на т. 5.8.2 от същия, утвърден със заповед № 0Х-858/27.09.2021 г. на Министъра на отбраната на Република България - военнослужещият, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на забраната да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употребата на наркотични вещества или техните аналози по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск, и нарушаване на изискванията, посочени в т. 6 от заповед № 0Х-743/12.08.2022 година на министъра на отбраната на Република България относно забраната на употребата на алкохол, наркотични вещества, техните аналози или други упойващи вещества на военнослужещите, където е указано, че се забранява управлението на пътни превозни средства от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употребата на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда и/ или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата. При установяване на подобно нарушение от компетентните за това органи на военнослужещия нарушител да му се наложи дисциплинарно наказание "Уволнение" по чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 242, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите.

Като доказателства към протокола са приложени копия от отказа на жалбоподателя да даде писмени обяснения с peг. № 2-404/05.02.2025 г., акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 1392575/03.02.2025 г. и други.

Видно от Протокол от проведена беседа със сержант И. С. Х. с peг. № 3-251/05.02.2025 г., на 05.02.2025 г. на основание чл. 144, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, командирът на военно формирование 24620 – Свобода майор И. Т. Т. е провел беседа относно извършено нарушение на военната дисциплина като военнослужещ със сержант И. С. Х., на длъжност специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620, в присъствието на членовете на комисията.

Със Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620 - с. Свобода на основание. чл. 55, ал. 4, чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на сержант И. С. Х., на длъжност специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 65, т. 3 ЗОВСРБ е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с която заповед адресатът се е запознал срещу подпис на 13.02.2025 г.

Видно от рапорт рег.№ 2-403/05.02.2025 година, жалбоподателят на основание чл. 165,ал.1, т.5 от ЗОВСРБ е поискал да му бъде прекратен договорът за военна служба и да бъде освободен от военна служба. Към рапорта е приложил декларация за обстоятелствата по ч 188,ал.6 от ЗОВСРБ с рег.№ 2-402/05.02.2025 година и копие от трудов договор № 18/03.02.2025 година. По така депозирания рапорт ДНО е приел, че ще се произнесе по тази рапорт след приключването на дисциплинарното производство, водено срещу жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 251 ЗОВСРБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора е Заповед № 3 РД-191/05.02.2025 г. на Командира на военно формирование 24620-с. Свобода., с която на основание. чл. 55, ал. 4, чл. 244, т. 7 във връзка с чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на сержант И. С. Х., на длъжност специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 65, т. 3 ЗОВСРБ е прекратен договорът му за военна служба, освободен е от длъжност, освободен е от военна служба и е зачислен на военен отчет при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед на Командира на военно формирование 24620-с. Свобода е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 161, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ във връзка със Заповед № 0Х-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната и в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата, визирана в закона.

В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издадената заповед.

Изпълнено е изискването на чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, с оглед разпоредбата на чл. 249, ал. 3 ЗОВСРБ, че дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарно наказващия орган.

Последното в случая е станало на 05.02.2025 г., когато командирът на военното формирование е утвърдил Протокол от извършена служебна проверка peг. № 3-513/05.02.2025 г., изготвен от назначената комисия.

Не са допуснати и други процесуални нарушения, тъй като. в съответствие с предвидената процедура на основание чл. 142 от ППЗОВСРБ командирът на военното формирование е назначил служебна проверка, която да бъде извършена от определената комисия и последната в изпълнение на чл. 143 от Правилника е изготвила протокол с необходимите реквизити, в който е обективирала констатациите, изводите и предложенията си и е приложила подкрепящите ги доказателства.

В изпълнение на задължението си по чл. 144 ППЗОВСРБ длъжностното лице, назначило служебната проверка, е провело беседа с нарушителя, на която при участието на лицата, посочени в ал. 2, е запознал военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание, и е приел писмените му обяснения.

От своя страна съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ППЗОВСРБ, в това число са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта и са налице мотиви, представляващи описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

Същевременно, за да определи вида на наложеното наказание, компетентният орган е направил преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание, определил е тежестта на нарушението с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението и е взел предвид настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, отчел е причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване.

Ето защо настоящият състав приема, че доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата в хода на дисциплинарното производство са неоснователни и не могат да бъдат споделени, тъй като са спазени всички изисквания, гарантиращи правото на участие и защита на наказаното лице.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че органът следва да прекрати договора му за военна служба при възникване на несъвместимост на това основание. При упражняването на правомощието по чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с чл. 188 от ЗОВСРБ за едностранно прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба без предизвестие, органът действа служебно. Издаването на акта не е обусловено от сезиране, нито органът е обвързан от действията, които се иска да бъдат предприети. Същият не е длъжен да освободи военнослужещия от военна служба на претендираното от него основание, когато според него са налице две конкуриращи се основания по чл. 165, ал. 1 от ЗОВСРБ за едностранно прекратяване на договора за военна служба. Поради което не може да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна на това основание.

От представените по делото доказателства е видно, че уволнението на И. Х. е наложено в хипотезата на чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 във вр. чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ поради това, че на 02.02.2025 година около 23:30 часа е спрян в [населено място], [улица], за проверка от органите на КАТ-Чирпан, при което е установено, че същият управлява лек автомобил „Фиат Стило“ след употреба на алкохол при отчетени с техническо средство "Алкотест дрегер" 1, 50 промила алкохол в издишания въздух. За извършеното нарушение на сержант Х. е съставен АУАН № 1392575/03.02.2025 г., в който като нарушена норма е посочен чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП (л. 93). На Х. е издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, който същият е получил. Същият не е дал кръв за извършване на медицинското изследване за наличие на алкохол в кръвта. При тези факти дисциплинарно наказващият орган приема, че сержант Х. е нарушил т. 6 на заповед № 0Х – 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната, забраняваща управлението на пътни превозни средства (ППС) от военнослужещите в служебно и извънслужебно време под въздействие на алкохол и наркотични вещества или техните аналози, което възпроизвежда общо установената забрана в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, въвеждащ аналогична забрана; чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, задължаваща военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административни актове на органите по ръководство на отбраната; чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили в Република България (УВС на ВС), забраняващ на военнослужещите да извършват нарушения на Закона за движение по пътищата и Наказателния кодекс. Противно на твърденията в жалбата същият е запознат със заповедта на министъра, цитирана по-горе, срещу подпис на 01.11.2024 г. /л.59/. При тези установени нарушения е прието, че сержант Х. е допуснал виновно нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ.

От доказателствата безспорно се доказва, че сержант Х. към 02.02.2025 г. заема длъжността: специалист по разузнаване в 3 HUMINT тим на HUMINT рота във военно формирование 24620. Същият е военнослужещ по смисъла на заповед № 0Х – 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната и на посочената дата е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимото – 1. 50 промила. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят Х. е извършил описаното в оспорената заповед нарушение, което се квалифицира като тежко такова на служебната дисциплина.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Чл. 245 ЗОВСРБ урежда основанията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като ал. 1 изчерпателно изброява основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност, а ал. 2 на чл. 245 ЗОВСРБ допуска налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и при други тежки нарушения на военната дисциплина. В т. 6 от заповед № 0Х – 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната на Република България, с цел обезпечаване изпълнението на разпоредбите на чл. 114, т. 3 и т. 4, чл. 115, ал. 1, т. 5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и с оглед необходимостта от прекратяване случаите на нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извънслужебно време и запазване престижа на военната служба, се забранява управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техните аналози, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Изрично в заповедта се сочи, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Според съдебната практика заповед № 0Х–743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната на Република България е израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра е (чл. 26, т. 6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като "друго тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. С цитираната разпоредба законодателят предоставя възможност на дисциплинарно наказващия орган да прецени сам кога едно нарушение ще е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. В случая безспорно се установява, че с действията си на 02.02.2025 г. Х. нарушава изискванията на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ, като съгласно чл. 145, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ (ППЗОВСРБ) тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Управлението на ППС след употреба на алкохол над допустимите норми, както се посочи по-горе, е виновното неизпълнение на служебните задължения, което представлява нарушение на военната дисциплина съгласно дефиницията на чл. 241 ЗОВСРБ. Конкретното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, в частност т. 5.8.2, както и неспазването на изрично посочени разпоредби от Устава на въоръжените сили – да пази честта на пагона, да не нарушава законите и обществения ред, да изпълнява уставите и другите нормативни и административни актове на органите по ръководство на отбраната, в частност т. 6 от Заповед № 0Х – 743 от 12.08.2022 г. на министъра на отбраната. Фактическия състав по чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ предвижда налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" при тежки нарушения на военната дисциплина, които съобразно цитираните по-горе разпоредби е всяко виновно неизпълнение на служебните задължения и всяко неспазване на правилата на Етичния кодекс. Налице е обвързващо административния орган правно основание за налагане на наказанието по чл. 244, т. 7 ЗОВСРБ. Административният орган в случая е действал при условията на обвързана компетентност и законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание "уволнение". Административното производство за реализиране на дисциплинарна отговорност е различно от наказателното производство, с което се налага наказание за извършено престъпление. Няма никаква пречка за едно и също деяние, което едновременно осъществява състав на престъпление и на дисциплинарно нарушение, да бъде ангажирана както наказателна, така и дисциплинарна отговорност. Тези две производства не са взаимно свързани и не се обуславят взаимно. Нещо повече, чл. 243, ал. 1 ЗОВСРБ изрично предвижда, че нарушителят на военната дисциплина се наказва с дисциплинарните наказания по този закон независимо от предвидената имуществена, административнонаказателна или наказателна отговорност, което означава, че ангажирането на наказателнатата отговорност на лицето не е задължителна предпоставка за дисциплинарната такава. Последната може да бъде ангажирана самостоятелно, независимо от развоя на наказателното производство. С оглед гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава; при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона – за превенция и защита от противоправни прояви. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно и същите следва да се присъдят в размер на 200 лв. за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против Заповед № З РД-191/05.02.2025 година на командира на военно формирование 24620 - с. Свобода за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса, като неоснователна.

ОСЪЖДА И. С. Х., [ЕГН], да заплати на Военно формирование 24620 с. Свобода сумата 200.00 /двеста/ лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: