О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и двайсета година ,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ,
като съобрази
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
540/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274, вр.с чл.232 от ГПК.
Производството е образувано по подадена
от „АЛЕКСА“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,
ул.“Оборище“ №1, представлявано от управителя Пламен Ангелов Легурски, чрез
адв. Атанас Каракашев–АК-Враца- съдебен адрес-гр.София-1784, кв.“Младост 1“,
бул.“Александър Малинов“№16, ет.З, офис 1, срещу протоколно Определение от
07.07.2020г. постановено от PC Ловеч, по гр.д.№872/2019г. Определението се
обжалва в частта,с която на основание чл.130 от ГПК е прекратено като
недопустимо производството по предявения иск от „Алекса“ЕООД срещу Р.Й.Д.-в
качеството му на ЧСИ с рег.№880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, за причинени
имуществени вреди в размер на 126.90лв., изразяващи се в претендирани такси и
разноски по изп.д.№20188800400891 и в частта, с която в полза на ответника се
присъждат разноски на основание чл.78,ал.4 от ГПК, в размер на 310лв.
Жалбоподателят счита определението в обжалваната част за неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробно хронологията на предявените от него
претенции. Сочи,че исковото производство е открито с молба - насрещен иск с
вх.№2608/05.03.2019г. (п.к. от 01.03.2019г.),предявен с отговора по
гр.д.№10/2019г. на РС-Ловеч, по реда на чл.210,ал.2 от ГПК. Съдът с
разпореждане е отделил насрещния иск за разглеждане в отделно съдебно
производство. Пояснява, че с този иск са предявени обективно съединени
претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, за
причинени имуществени вреди в размер от 126,90лв. и за причинени неимуществени
вреди в размер от 350лв. Двата иска са мотивирани с първоначално изложените
факти и обстоятелства в исковата си молба,също и с последващо сочени, така
както и съдът е посочил и описал в протоколното определение. С оглед
разпореждане на съда №1773 от 13.05.2019г.,с което исковата молба е оставена
без движение поради констатирани от съда нередовности на осн.чл.129,ал.2 от ГПК, вр.с чл.127,ал.2, чл.128,ал.1,т. 1,2,3 от ГПК, а именно-не са посочени
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да
представят всички писмени доказателства, в това число пълномощно, документ за
внесена такса и преписи от исковата молба. С последваща молба,
вх.№6554/12.06.2019г. нередовностите са отстранени, а двата обективно съединени
иска се поддържат, така както са предявени. Междувременно производството е
спряно на осн.чл.229,ал.1,т.4 ГПК и след неговото възобновяване съдът насрочва
първо заседание по делото, като връчва на ищеца отговора на ответника по реда
на чл. 131 ГПК. В хода на производството на осн.чл.129,ал.4 ГПК с разпореждане
от 27.01.2020г., съдът отново установява нередовност по исковата и следващата
молби и дава указания на ищеца за отстраняването им. С молба от 12.02.2020г.
ищецът оттегля иска на осн.чл.45 от ЗЗД за причинени имуществени вреди в размер
от 126.90 лв., предявен с исковата молба №2608/05.03.2019г. (насрещен иск) и
поддържа иска за причинени неимуществени вреди в размер от 350лв.,също
отстранява и останалите констатирани нередовности по отношение на различните
ищци, на обстоятелствата, на които се основава искът. Съдът, с протоколно
определение от 20.05.2020г. постановено в съдебно заседание от същата дата,
отново констатира нередовност на иска без да съобрази изложените от
обстоятелства в молба от 12.02.2020г., входирана преди съдебното заседание от
20.05.2020г. В нея изрично се посочва, че ищец е „Алекса“ЕООД. С молба с
вх.№4829/03.06.2020г. ищецът излага в пълен обем обстоятелствата, на които се
основава иска, като в по-голямата си част преразказва вече наведени пред съда
факти и обстоятелства и допълва обстоятелствата с новонастъпили такива,
установени в хода на съдебните производства по гр.д.№10/2019г.на PC-Ловеч, обективирани
в съдебно решение №377 между същите страни и по в.гр.д. №654/2019г. на
ОС-Ловеч, в съдебно Решение от 16.01.2020г. на ОС-Ловеч.
С последната молба с вх.№4829/03.06.2020г. действително ищецът отново
предявява същия иск на същото правно основание, какъвто го е предявил с
исковата молба, която преди това е оттеглил. Петитумът е ответникът да бъде
осъден за причинени имуществени вреди. Променен е размерът на имуществените
вреди, като е съобразен с новонастъпилите обстоятелства.
Новият размер е определен на 263,05лв. Твърди,че по същество това е същият иск,
предявен с искова молба с вх.№2608/05,03.2019г. (като насрещен иск), на същото
основание, но с различна цена на иска.
Съдът, след като е констатирал факта на оттегляне на иска с правно
осн.чл.45 ЗЗД, вр.с чл.74,ал.1 от ЗЧСИ с предходна молба,приема, че предявеният
с молба с вх.№4829/03.06.2020г. иск е недопустим на осн. чл.130 ГПК и на това
основание прекратява производството.
Не приема тази констатация на съда и счита прекратяването
за изцяло неправилно и незаконосъобразно,сътв. в тази част и определението.
Излага подробно приеманото в теорията за предпоставките за прекратяване на
производството по предявен иска. Твърди,че в случая са налице положителните
предпоставки за разглеждане на иска и липсват отрицателните, водещи до
недопустимост на претенцията. Развива,че в категорията на положителните попадат
дали е налице спор за гражданското право, която предпоставка е налице. Налице е
и интерес от търсената правна защита (чл.124,ал. ГПК). Процесуалната
легитимация, процесуалната правоспособност и подведомствеността, като
положителни предпоставки, също са установени и са налице. Твърди,че ищецът е
легитимирана страна да предяви иска си, правосубектен е, притежава и е носител
на процесуална правоспособност, реализирана чрез процесуален представител.
Налице е и подведомственост, като са спазени правилата на чл.103 и чл.105 ГПК.
Всички тези предпоставки са налице, а в определението си съдът не твърди,че
липсва някое от посочените условия за допустимост на иска.
В категорията на отрицателните предпоставки попадат сила
на присъдено нещо по предходен вече решен съдебен спор между същите страни, на
същото основание, с което правото на иск е било погасено. Такава предпоставка
също не е констатирана. Съдът не е констатирал и изтичане на давностни и
преклузивни срокове, които да са довели до погасяване на правото на иск.
Правната доктрина посочва наличието и на други
процесуални предпоставки, положителни по своя характер, които обуславят
надлежното упражняване на правото на иск. Сред тях са процесуалната
дееспособност на страната, представителната власт, предявяване на иска пред
съд, на който делото следва да е подсъдно и съобразяване на иска с
изискванията, на които трябва да отговаря редовният иск. Допълнителни
отрицателни процесуални предпоставки са наличие на договор за отнасяне на спора
за решаване пред арбитраж, наличността на висящ процес между същите страни
относно същия спор и друга положителни и отрицателни процесуални предпоставки,
които са ирелевантни към настоящия спор.
При тези съображения твърди,че не е установена нито една
от отрицателните процесуални предпоставки, респективно не е установено и
липсата на нито една от положителните процесуални предпоставки.
Не се съгласява с изложения от съда мотив за прекратяване
на производството – фактът, че вече е оттеглен с предходна молба и
предявяването му отново в същото съдебно производство е недопустимо. Счита, че
няма законова забрана за това процесуално действие от страна на ищеца -
оттегляне на иска и предявяването му отново в същото съдебно производство.
Развива,че правото му на оттегляне на иска се основава на разпоредбата на
чл.232 ГПК. Ако е реализирано до първото по делото заседание не е обусловено от
даване на съгласие от ответника. В процесното съдебно заседание не е даден ход
на делото по същество, въпреки че съдът е извършил размяна на книжата по делото
в условията на чл.131 от ГПК и ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, респективно взел е становища пред съда по последващи молби на ищеца.
Сочи,че правото на оттегляне на иска е само процесуално право и няма
забрана за неговото предявяване отново. Такъв е и настоящия
случай,поради което не споделя мнението на съда, че оттеглянето на иска и
предявяването му отново е процесуална пречка да бъде приет и допуснат от съда
отново за разглеждане в същото съдебно производство. Счита,че на това основание
не е налице недопустимост на иска.
Сочи,че съдът следва да извърши проверка за допустимостта
на иска, още преди насрочване на делото в открито съдебно заседание(Реш
№87/24.03.2011г. по гр.д.№1820/2010г., III,ГО на ВКС). В случая съдът се
позовава на констатирана недопустимост в хода на производството, но преди
даване ход по същество. Не е налице и хипотезата на констатирана недопустимост
и след първото по делото заседание. Когато съдът констатира недопустимост на
иска, той връща исковата молба на осн.чл.130, изр. 1 от ГПК, а не прекратява
делото, както в атакуваното определение съдът е постановил. Няма и разпореждане
от страна на съда на осн.чл.101 ал.1 от ГПК, в което да е дал конкретно
указание, че е налице недостатък на иска, който ако не бъде отстранен, исковата
молба ще бъде върната, производството прекратено. В тази хипотеза е допустимо
производството да се прекрати, но в настоящият случай, не са налице
обстоятелства за това. Съдът също не постановява прекратяване на това
основание, а само на осн. чл.130 ГПК с мотиви, че искът преди това е бил
оттеглен, респективно не може да се предяви такъв иск отново.
Заявява и друго основание за неправилност на
постановеното определение, в частта, с която се присъждат в тежест на ищеца
разноски на осн.чл.78,ал.4 от ГПК общо в размер на 310лв. Съдът е счел, че
следва да приложи разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК и е отхвърлил възражението
за прекомерност, тъй като приема,че съответства на минималното по чл.7,ал.2 т.1
от Наредба №1/09.07.2004г.
Счита,че и в тази част определението е неправилно.
Излага,че е налице връщане на исковата молба на осн.чл.130 от ГПК още преди
даване ход на делото. Развива,че тогава ответникът няма право на разноски и
такива не се присъждат. Не са съобразени с разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. на ВАС присъдените разноски, където минималният хонорар
при интерес до 1000 лв. е определен на 100лв. Делото нито е стартирало, нито са
се провели съдебни заседания по същество, за да е налице фактическа и правна
сложност, която да мотивира съдът да присъди в полза на ответника разноски в
размер от 300лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения моли да се отмени протоколно
Определение от 07.07.2020г.,пост.по гр.д.№ 872/2019г. на PC-Ловеч, в
обжалваната част поради неправилност и незаконосъобразност. Моли на осн.
чл.278,ал.2 от ГПК да се разгледа частната жалба и постанови определение, с
което да се приеме предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. с чл.74.
ал.1 от ЗЧСИ за допустим и се разпореди продължаване на производството по
гр.д.№872/2019г. на РС-Ловеч. Моли да се присъдят и направените в
производството разноски.
От Р.Й.Д.,чрез адв.Апостол
Чонов-ЛАК, постъпи отговор,в който заявява,че жалбата е
неоснователна и необоснована и моли да се остави без уважение.Сочи,че в
първоинстанционното производство РС-Ловеч многократно е давал възможност на
ищеца да отстрани нередовностите на претенциите си.Въпреки това ищецът не е
внесъл яснота в какво се изразяват исканията му,в какъв размер са претенциите
му,за какво се отнасят и обстоятелствата,които са ги породили.Напротив-с
всяко поредно изявление ищецът предявява
съвсем нови и различни претенции-по вид,характер и размер,без каквато и да е
връзка помежду им.Излага подробно хронологията на изменението на претенциите на
ищеца и заключава,че въпреки дадената възможност и в момента претенциите не са
ясни и не са отстранени нередовностите им. Правилно са присъдени и разноските
за адвокатска защита.
По допустимостта.
Жалбоподателят е узнал за обжалваното
действие още в съдебното заседание на 07.07.2020г. ,но с оглед дадената му от
съда възможност срокът за обжалване да тече от получаване на съдебния протокол-
13.07.2020г.Така подаването на частната жалба на 17.07.2020г. е своевременно и
при спазване не срока по чл.275 от ГПК. Жалбата е подадена от страна с правен интерес от обжалването и срещу
обжалваем съдебен акт. При тези констатации съставът приема,че частната жалба е
редовна и допустима.
По основателността.
Установява се,че настоящето
производство е инициирано предявен от „Алекса“ЕООД срещу Р.Д.-в качеството му
на частен съдебен изпълнител с рег.№880в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,
насрещен иск, който на основание чл.211,ал.2 от ГПК е бил предявен по
гр.д.№10/2019г.на РС-Ловеч и с Разпореждане от 08.05.2019г. е отделен за
самостоятелно разглеждане. По него е образувано настоящето първоинстанционно
гр.д.№872/2019г. по описа на РС-Ловеч.
Предявени са две обективно съединени
претенции с определено от ищеца правно основание чл.45 от ЗЗД,във вр.с
чл.74,ал.1 от ЗЧСИ,с искане за осъждане на отв.Р.Й.Д.,в качеството му на ЧСИ,
да заплати на ищеца „Алекса“ЕООД сумата 126.90лв.,представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в „претендирани
такси и разноски по изп.д.№20188800400891,които не следва да са в тежест на
длъжника“, както и сумата 350лв.-представляваща претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в „уронване на
доброто име на търговеца и поставяне в невъзможност да се разпорежда за
определен период с активите на дружеството и допълнителни разходи по търсене на
правни механизми за защита на накърнените
му права и законни интереси“.
Вредите са причинени от действията по принудително изпълнение, извършени
от ЧСИ по соченото изпълнително производство.
С Разпореждане №1773/13.05.2019г. съдът
е оставил претенцията без движение с указания по чл.129,ал.2 и
чл.127,ал.2,чл.128,т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Своевременно е подадена молба от
ищеца(л.12),с която е представил преписи от исковата молба, доказателства за
внесена държавна такса, пълномощно и са заявени доказателствени искания. С
молбата ищецът е уточнил и петитум в следния вид: „ иск за причинени имуществени вреди в размер на 126.90лв.,изразяващи
се в недължимо заплатени държавни такси и разноски по идп.д.
№20188800400891,които не е следвало да се плащат и сумата 350лв.-представляваща
неимуществени вреди на представляващия дружеството Пламен Ангелов
Легурски,свързани с уронване на доброто му име като представител на дружеството, поставяйки го в невъзможност да
се разпорежда за период от време с активите на дружеството,както и преживян
емоционален и психически стрес, предизвикани от незаконосъобразни
процесуални действия по принудително
изпълнение, извършени от ЧСИ Р.Д..“(уточнение 1)
Съдът е разпоредил връчване на исковата
молба по реда на чл.131 от ГПК на ответника.В подадения в срок отговор ЧСИ Р.Д.,чрез
пълномощника му адв.А.Чонов-ЛАК, е изложил е съображения за нередовност на
исковата молба, за неоснователност на претенциите, заявил е доказателствени
искания,приложил е и договор за правна защита и съдействие, с вписан като
реално изплатен адвокатски хонорар от 300лв.
С Определение №1239/21.10.2019г. на
основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК РС-Ловеч е спрял производството по делото,като
е приел,че е налице преюдициалност на спора по иска, разглеждан по
гр.д.№10/2019г.на РС-Ловеч. От „Алекса“ЕООД е подадена частна жалба срещу
спирането,разгледана по в.ч.гр.д.№139/2020г.от ОС-Ловеч и с Определение
№265/12.03.2020г. оставена без разглеждане,като недопустима,поради отменяне в
хода на въззивното производство на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи– с Определение
№63/23.01.2020г.,пост.по гр.д. №872/2019г. РС-Ловеч е възобновил производството
по делото и насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание.
С Разпореждане №375/27.01.2020г. съдът
отново е оставил исковата молба без движение с указания по чл.129,ал.4,вр.с
чл.127,ал.1,т.2, т.4 и т.5, чл.128 от ГПК за уточняване на обстоятелствената
част и петитума на претенцията за неимуществени вреди, като е приел, че с
представеното уточнение е внесена неяснота в искането.
Следва уточнение от ищеца (уточнение 2),в което заявява,че „по реда на чл.214 от ГПК ОТТЕГЛЯ иска за
обезщетение за причинени имуществени вреди, но поддържа претенцията за
неимуществени вреди,причинени от ЧСИ на „Алекса“ЕООД в размер на 350лв.,с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.74,ал.1 от ЗЧСИ.“. Сочи,че „Претендираните
неимуществени вреди са от „Алекса“ЕООД… и имат следните основания: претърпени
вреди,изразяващи се в неблагоприятно представяне на дружеството като предприятие,
което не може да предоставя услуги, съответстващи не действащите стандарти и
така да изпълни договорните си задължения в периода
02.08.2018г.–17.09.2018г.,засягане отрицателно на доброто име и репутацията
на дружеството, несигурност при вземането на решения, причинените на
членовете на управителните органи тревоги и безпокойство по повод
незаконосъобразно наложените от ЧСИ Р.Д. запори на 2бр. МПС-собственост на
дружеството и възбрана на поземлен имот, собственост на дружеството, намиращ се
в гр.Ловеч, м.“Бабаковец“, с площ от 12 03кв.м…“.
На насроченото за 20.05.2020г. първо по делото открито съдебно заседание не
е даден ход, но страните са направили изявления. Пълномощникът на ищеца е направил
ново уточнение на претенцията (уточнение 3), като е заявил е,че „засягане на доброто име на дружеството,
причинените тревоги и безпокойство на управляващите да се изключат от
претенцията, като основното,което искаме и е изложено в първата част на исковата
молба е: Невъзможност на дружеството в следствие на наложените обезпечителни
мерки по образуваното изп.д.№891/2018г. на ЧСИ, които възпрепятстват доверителя
ми да управлява, да се разпорежда и осъществява нормалната си търговска дейност
безпрепятствено… налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато
съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението..“. С протоколно определение от съдебното
заседание РС-Ловеч е оставил исковата
молба без движение,с указания да се уточнят обстоятелствата, на които се
претендира обезщетението за причинени неимуществените вреди и ищеца по тях.
Представено е уточнение от ищеца (уточнение 4), където отново се излага, че
от действията на ЧСИ е „..налице
негативен резултат от неимуществен характер за „Алекса“ЕООД, като дружеството
в периода от 02.08.2018г. до 20.09.2018г.,периода на активност по
изпълнителното дело,е бил поставен в неблагоприятно положение,изразяващо се в
невъзможност да се разпорежда с активите си,които са били незаконосъобразно
запорирани и възбранени…“. Въпреки това,като петитум е формулирано искане
„.. На основание чл.74,ал.1 от ЗЧСИ и
вр.с чл.45 от ЗЗД да се осъди ЧСИ Р.Д. да заплати на „Алекса“ ЕООД обезщетение
за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение,в
общ размер на 263.05лв.,в
следствие на изпълнителни действия,изразяващи се в наложени обезпечения-запори
на МПС и възбрана на недвижим имот,които са явно несъразмерни със размера на
задължението по изпълнителното дело,.. несъобразяване на наложените
обезпечителни мерки и приетите изпълнителни способи,които са несъразмерни с
размера на задължението.. и са довели до неправилно начислени и събрани такси по ТТЗЧСИ, от неправилно
прилагане на материалноправни норми по определяне на такси и разноски по
изп.д.№891/2018г…,както и преки вреди,в следствие на понесени от „Алекса“ЕООД
съдебно-деловодни разноски,присъдени в негова тежест по гр.д.№10/2019г.на
РС-Ловеч и в.гр.д.№654/2019г.на ОС-Ловеч“. При формулиране на размера на
претенцията е пояснено, че се състои от репарация на сумата 51.60лв.,
призната по гр.д.№10/2019г.на РС-Ловеч и в.гр.д.№654/2019г.на ОС-Ловеч и „процентно съотношение на понесени от
„Алекса“ЕООД разноски“-общо от 803.73лв.,но търсени до сумата
211.45лв.“
Уточнението е изпратено на ответника,който е потвърдил тезата си за
нередовност на исковата молба и неоснователност на претенциите.
В съдебното заседание на 07.07.2020г. с атакуваното определение РС-Ловеч е
приел,че ищецът не е отстранил нередовности по чл.129,ал.4 във вр. чл.129, ал.З
и чл. 129, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК, на иска за сумата от 350 лева-
неимуществени вреди в следствие уронване на доброто име на търговеца и
поставяйки го в невъзможност да се разпорежда за период от време с активите на
дружеството и допълнителни разходи по търсене на правни механизми за зашита на
накърнените му права и законни интереси, които вреди са причинени от
незаконосъобразни процесуални действия по принудителното изпълнение, извършени
от ЧСИ Р.Й.Д.,*** действие ОС Ловеч и искане да се постанови решение с което да
се осъди Р.Й.Д., ЧСИ с per. №880 на КЧСИ, с район на действие ОС- Ловеч да
заплати на „Алекса“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр.Ловеч, ул. „Оборище", №1, представлявано от управителя си Пламен
Ангелов Легурски, тази сума.
Съдът е прекратил на основание чл.130 от ГПК, като недопустимо,
производството по гр.д.№872/2019г. на PC-Ловеч по отношение на първоначално
предявения иск от „Алекса“ЕООД с ЕИК ********* срещу Р.Й.Д.- ЧСИ с per.№ 880 на
КЧСИ, с район на действие ОС Ловеч, иск за причинени имуществени вреди в размер
126,90 лева, изразяващи се в претендирани такси и разноски по изп.д.№
20188800400891, които не следва да са в тежест на длъжника и искане да се
постанови решение, с което да се осъди да заплати на „Алекса“ЕООД с ЕИК
********* тази сума. Съдът е изложил мотиви,че не следва да приема за ново
разглеждане предявения с уточнението с молба №4829/03.06.2020г.(уточнение 4)
иск за имуществени вреди в размер на 263.05лв., тъй като вече е бил оттеглен. В
тежест на ищеца на основание чл.78,ал.4 от ГПК съдът е присъдил направените от
ответника разноски в размер на 310лв.,като е оставил без уважение възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав намира, че
обжалваното определение е неправилно.
Първоинстанционният съд е допуснал пропуск да се произнесе по направеното с
Молба с вх.№1734/12.02.2020г. оттегляне на иска за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди–с правно основание чл.74 от ЗЧСИ,във вр.с
чл.45 от ЗЗД. С оглед последиците от това изявление,а именно десезиране на съда
от разглеждане на претенцията, за да има валидно действие и се зачита с
присъщите му правни последици, е необходимо да бъде констатирано от съда с
изрично произнасяне по чл.232 от ГПК. Нужно е с нарочен акт да се приеме
оттеглянето за валидно направено (евент.преценка на пълномощията
съгл.чл.34,ал.3 от ГПК,нужно ли е съгласието на ответника), да установи в какви
граници остава да се разглежда спорът и за кои претенции приключва с оглед
оттеглянето. Макар в случая да не е необходимо съгласието на ответната страна
(заявлението е направено преди първото съдебно заседание), за да има действие в
процеса следва съдът да се произнесе изрично по него. В противен случай не може
да се приеме, че е налице валидно десезиране от спора.
Тук съдът не се е произнесъл изрично по направеното оттегляне-не е прието
като заявена позиция,не е постановено прекратяване на делото на основание на
чл.232 от ГПК и т.н., поради което неправилно с атакуваното протоколно
определение е прието,че е налице валидно
изявление за отказ, ангажиращо страните и съда и е преценено,че повторното
заявяване на същата претенция е недопустимо.
Определението следва да се отмени и делото се върне за продължаване
разглеждането на спора единствено в частта по отношение на претенцията за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди с правно основание
чл.74 от ЗЧСИ,във вр.с чл.45 от ЗЗД. Съдът следва да съобрази кое от
множеството изменения на тази претенция е свързано с първоначално предявения
иск: по вид-имуществени вреди, произтичащи от действията на ЧСИ по изп.д.№891/2018г.
и в първоначално предявения размер от 126.90лв. Следва да прецени дали
претенцията за сумата от 211.45лв.- имуществени вреди в резултат на вече
завършилото производство по гр.д.№102019г. на РС-Ловеч, е част от първоначално
заявената при сезирането на съда и дали е налице валидно изменение на иска по
правилата на чл.214 от ГПК.
С оглед изхода на спора по претенцията за обезщетение за имуществени вреди
съдът следва да се произнесе отново и по разноските в първоинстанционното
производство.
По изложените съображения съдът намира,че следва да се отмени обжалваното
протоколно определение,постановено в съдебното заседание от 07.07.2020г.,по
гр.д.№872/2019г.на РС-Ловеч,в частта,с която на основание чл.130 от ГПК е приел
за недопустима претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди и е осъдил „Алекса“ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Р.Й.Д.- ЧСИ с per.№ 880 на КЧСИ, с район на
действие ОС-Ловеч, разноски в размер на 310лв. Делото следва да се върне на
РС-Ловеч за продължаване разглеждането на претенцията за обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Разноските от настоящето производство следва да се присъдят от
първоинстанционния съд в зависимост от решаването на спора пред него.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в съдебното заседание на 07.07.2020г.,пост.по
гр.д.№872/2019г. на РС-Ловеч,в частта,с която е прекратено производството на основание
чл.232 от ГПК-поради оттегляне на „иска за причинени имуществени вреди в размер
126,90 лева, изразяващи се в претендирани такси и разноски по ИД №
20188800400891, които не следва да са в тежест на длъжника и искане да се
постанови решение, с което да се осъди да заплати на „Алекса“ЕООД с ЕИК
********* тази сума“, както и са възложени в тежест на ищеца направените от
ответника разноски в размер на 310лв., като неправилно
и ВРЪЩА делото за продължаване разглеждането на претенцията за обезщетение за претърпени
имуществени вреди с правно основание чл.74 от ЗЧСИ,във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.