№ 61
гр. Русе, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520104050 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу С. К.
И., в която се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество с
клиентски №********** и абонатен № **** за адрес гр. Русе, общ. Русе, обл.
Русе, **********. Отношенията между страните били регламентирани от
Общи условия на дружеството, според които основното задължение на
потребителя било да заплаща потребената електроенергия за стопанисвания
от него имот.
Твърди се, че за неплатени задължения за посочения по-горе обект,
дружеството депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК на 22.02.2024г., по
което било образувано срещу ответницата ч.гр.д. № *** от 2024г. по описа на
Районен съд - Русе, като към момента на подаване на заявлението имало
незаплатени задължения в общ размер на 276,46 лв., от които 244.66лв.
главница за консумирана електрическа енергия по фактури за периода от
23.12.2022г. до 23.02.2023г., както и мораторна лихва в размер на 31,80 лв.,
представляваща сбора от мораторните лихви по всяка от фактурите. За тези
суми в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение.
1
С оглед дадени от съда по заповедното производство указания за
предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение, се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено задължението на ответницата
по издадената заповед за изпълнение. Претендира се присъждане и на
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответницата чрез назначеният и особен
̀
представител, изразява становище за неоснователност на исковата претенция,
тъй като липсвали доказателства за сключен договор между страните.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2013г. ответницата С. К. И. е депозирала пред ищцовото
дружество заявление, с което е заявил желание за снабдяване и разпределение
на електрическа енергия на стопанисван от нея обект – жилище в гр. Русе, с
адрес ******. Декларирала е, че до него момент обектът е стопанисван от
Т.Д.К. и е с абонатен № ****.
Също така с писмо изх. №***/08.05.2013г. от ОП „Управление на
общински имоти“, ищцовото дружество е уведомено, че в общинско жилище с
адрес в гр. Русе, **** ще бъде настанено лицето С. К. И..
Въз основа на заявлението и за доставяната електроенергия за
посочения обект е разкрита на името на ответника нов кл. №**********. За
потребената от същия електроенергия за периода 09.11.2022г. до 08.02.2023г.
са издадени 3 бр. фактури с дължими по тях общо 244,66лв. Падежът на
първата фактура е 16.01.2023г., а на последната 15.03.2023г. Фактурите са
издадени след извършен реален отчет на показанията на измервателен уред
(при две тарифи за битов клиент), което изрично е посочено в представените
по делото фактури и приложения към тях, издадени въз основа на електронни
карнети удостоверяващи извършения ежемесечен отчет на измервателния
уред. Фактурите са издадени на името на ответника С. К. И., като клиент на
дружеството за посочения обект с №**********.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу
ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
дължима главница за консумирана електрическа енергия в общ размер на
2
244,66лв. по 3 бр. фактури, обезщетение за забава в размер на 31,80лв.
представляващо сбора от мораторната лихва по всяка една фактура от падежа
и до 15.02.2024г., законната лихва върху главницата считано от 23.02.2024г. до
̀
окончателното и плащане, както и 75лв. разноски за заповедното
̀
производство. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл.
415, ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на
установителен иск за претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства, установяват, че
между страните, са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставянето на електрическа енергия за посочения имот – гр. Русе, ****. Няма
доказателства за прекратяване на възникналите облигационни отношения,
поради което същите следва да се приеме, че са били налице между страните
по делото и за периода, за който са издадени процесните фактури. Съгласно
чл. 17 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
дружество, задължение на потребителя е да информира доставчика на
услугата за всяка промяна в собствеността и ползването на имота до който се
доставя електроенергията. В случая няма доказателства по делото това да е
направено от ответника или от друго правоимащо лице.
Допълнителен аргумент за наличието на облигационно отношение
между страните, за възникването на което не се изисква изрично сключен
договор е и обстоятелството, че ответницата е с регистриран постоянен и
настоящ адрес на посочения в исковата молба обект на потребление на
електрическа енергия, заплащането на която се претендира в настоящото
производство.
Предявеният иск е доказан и по размер. Представени са по делото
както електронни карнети, така и фактури, в които са отбелязани показанията
на СТИ, реално отчетени от служител на електроразпределителното
дружество. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в счетоводните книги следва
да се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други
обстоятелства и тези вписвания могат да служат като доказателство на
3
лицето, което е водило счетоводството. В случая няма основание да се приеме,
че ищцовото дружество не е водило редовно счетоводство, въз основа на
реален отчет на потребената електрическа енергия от технически изправен
електромер, в срока на метрологичната си проверка. Оспорването на всички
тези обстоятелства е в тежест на ответната страна, като не са представени
доказателства, въз основа на които да се разколебае доказателственото
значение на представените по делото от ищеца доказателства в подкрепа на
исковата му претенция.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен както в частта за претендираната главница, така и за
дължимото обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 75лв. за държавна такса,
250лв. възнаграждение за особен представители 100лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 425лв., както и 75лв. разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. И. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ******* дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 244,66лв. - главница за незаплатена
електрическа енергия по 3 бр. фактури издадени в периода 23.12.2022г. до
23.02.2023. по клиентски №********** и абонатен № ****, сумата от
31,80лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една фактура
от падежа и до 15.02.2024г., както и законната лихва върху главницата
̀
считано от 23.02.2024г. до окончателното и заплащане, за които суми е
̀
издадена Заповед №***/24.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА С. К. И. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
******* да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
4
сумата от 425лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на
Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5