МОТИВИ:
Подсъдимият М.И.С., роден на xxx xxx, живущ xxx, български
гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx
е обвинен в това, че на 11.01.2010 г. в с. Г. Б., обл. М., при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С.И.П. /С. Н. Ш./, също от с.
М., обл. В. и П.В.К. xxx, чрез използване на МПС – лек автомобил марка XXXX без ДК номера, направил опит да отнеме от
владението на Д.А.В. xxx движими вещи - 4 броя коне на обща стойност 2 900
лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от него причини –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл.
194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Подсъдимият С.И.П.
/С. Н. Ш./, роден на xxx xxx, обл. В., български гражданин, с начално
образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че
на 11.01.2010 г. в с. Г. Б., обл. М., при условията на опасен рецидив, в
съучастие като съизвършител с М.И.С.,xxx и П.В.К. xxx, чрез използване на МПС –
лек автомобил марка XXXX без ДК номера
направил опит да отнеме от владението на Д.А.В. xxx движими вещи - 4 броя коне
на обща стойност 2 900 лева, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от него причини – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл. 18, ал.
1 НК.
Подсъдимият П.В.К., роден на xxx xxx,
живущ xxx, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан,
с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 11.01.2010 г. в с. Г. Б., обл. М., при
условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М.И.С. и С.И.П. /С.
Н. Ш./, и двамата от с. М., обл. В., чрез използване на МПС – лек автомобил
марка XXXX без ДК
номера направил опит да отнеме от владението на Д.А.В. xxx движими вещи - 4
броя коне на обща стойност 2 900 лева, без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да присвои, като деянието е останало недовършено, поради
независещи от него причини – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл. 18, ал.
1 НК.
Представителят на обвинението заявява, че установената в съдебно заседание
фактическа обстановка напълно съответства на тази, отразена в обвинителния акт,
намира същата за доказана по несъмнен начин, поради което поддържа правната
квалификация на деянията. Предлага на съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения, като при определяне
на наказанията съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и по
отношение на подсъд. М.С. определи наказание под предвидения от закона минимум,
който е три години за извършеното престъпление, а именно да му наложи наказание
от една година “Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на
изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По
отношение на подсъд. П.К., предлага на съда при определяне на наказанието да отчете,
че същият е осъждан общо десет пъти до настоящия момент, като последното му
наложено наказание е “Лишаване от свобода” за срок от две години, ефективно. Поддържа,
че както по отношение на подсъд. С., така и при подс. К. са налице
предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, т. е. наказанието да
се определи под предвидения от закона минимум. Предлага на съда да наложи и на
подсъд. К. наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година при
първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
По отношение на подсъд. С.П., който също е
осъждан до момента три пъти предлага на съда да му определи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно “Лишаване от свобода” за срок от
10 месеца също при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието на
основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. Счита, че така определени същите биха изпълнили целите на наказанието. Относно
веществените доказателства по делото, намира, че същите следва да бъдат отнети
в полза на Държавата.
Подсъдимите по делото правят
самопризнание, като изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт на РП - М., като са изразили становище, че са съгласни да
не се събират доказателства за тези факти. Съзнават извършеното и съжаляват. Назначеният
по делото служебен защитник на подсъдимите предлага на съда да постанови
присъда с която признае подсъдимите за виновни, като определи по отношение на
тях едно минимално наказание при условията на чл. 55 от НК. Счита предложените
наказания от представителя на РП – М. за несъразмерно тежки, като същите не
отговарят на извършеното от подсъдимите лица, тъй като деянията са останали
недовършени. От същите не са настъпили и вредни последици. Предлага на съда да
наложи на подсъд. М.С. и подс. П.К. едно наказание от 6 месеца “Лишаване от
свобода”, а за подс. С.П. наказание “Лишаване от свобода” в размер от 3 - 4
месеца. Намира, че същите биха изпълнили в пълна степен целите на наказанието и
биха поправили и превъзпитали подсъдимите.
Представените и
приети от съда по делото доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимите С., П. и К. са осъждани многократно за извършени от тях престъпления
от общ характер. Същите са криминално проявени и известни на органите на
полицията.
В с. Б., обл. М. живеел св. Д.А.В.. Същият
притежава 4 броя коне. На 11.01.2010 год. св. В. не прибрал конете си в двора и
тъй като живеел на края на селото и до дома му имало ливади, ги пуснал да пасат,
като за да не се отдалечават спъвал краката им. Същата вечер тримата подсъдими С.,
П. и К. пьтували с лек автомобил марка “ XXXX ” без ДК номер в района на с. Г. Б.. Тъй като
автомобилът не бил регистриран в КАТ се придвижвали по черни пътища, за да не
бъдат спрени от органите на полицията за проверка. Минавайки в района на селото,
в близост до дома на св. В., подсъдимите видели конете на свидетеля и решили да
извършат кражба на същите. За целта вързали конете с носен от тях сезал, като
държейки сезала от вътре от автомобила потеглили с автомобила, водейки конете с
тях. Така изминали растояние от около 200-300 метра. През това време, към 23.20
часа, в района на селото преминал полицейски патрул в състав св. З. и св.
Д.. Като забелязали движещия се автомобил на подсъдимите с огасени светлини, служителите
на полицията навлязли със служебния автомобил по черния път и тръгнали към
автомобила марка “ XXXX ” в който се
намирали тримата подсъдими, като водели конете. След като осветили автомобилът
им със светлини, служителите на полицията установили, че същият е без ДК номера
и подали звуков сигнал, но с автомобилът “ВАЗ” в който били подсъдимите, направил
опит да ги заобиколи, като подсъдимите пуснали държаните от тях коне, след
което автомобилът продължил двиението си, неподчинявайки се на звуковия и
гласен сигнал да спрат. Поради неизпълнението на полицейските разпореждания от
страна на подсъдимите лица да спрат, служителите на полицията произвели
изстрели във въздуха, като след около километър гонка лекият автомобил “ XXXX ” спира. При извършената проверка от свидетелите
се установило, че вътре в автомобила се намират тримата подсъдими С., П. и К.. Служителите
на полицията установили още, че вътре в автомобила управляван от тях има черен
сезал, синджири, юлари за коне, като на вратите и прозорците на автомобила и
задната броня имало вързан и висящ сезал с който са били водени конете от тях.
Във връзка със случая са били отпочнати
действия по разследване, извършен е оглед на местопроизшествието, изготвен е и
фотоалбум, като подсъдимите С., П. и К. са били задържани в РУ МВР М..
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно -
оценъчна експертиза е установено, че стойността на
вещите – конете – 4броя е в размер на общо 2 900 лв., като същите са били
върнати на собственика им. Минималната работна заплата за страната, към момента
на извършване на деянието е била 240лв. и се нанася 12, 08пъти в причинените от
деянието вреди.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанието на подсъдимите по делото. Производството по делото е
разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на
подсъдимите, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието им се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което съдът с определение в
съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същите напълно съответстват на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото и се
подкрепят от събраните по досъдеб. производство № 37/2010год. по описа на РУ на
МВР – М. писмени доказателства.
С горното подсъд. М.И.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2,
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във
вр. чл. 18, ал. 1 НК: на 11.01.2010 г. в с. Г. Б., обл. М., при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С.И.П. /С. Н. Ш./, също от с.
М., обл. В. и П.В.К. xxx, чрез използване на МПС – лек автомобил марка XXXX без ДК номера, направил опит да отнеме от
владението на Д.А.В. xxx движими вещи - 4 броя коне на обща стойност 2 900
лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от него причини.
Подсъд. С.И.П. /С.
Н. Ш./, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във
вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК: на 11.01.2010 г. в с. Г. Б., обл. М.,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М.И.С.,xxx и П.В.К.
xxx, чрез използване на МПС – лек автомобил марка XXXX без ДК номера направил опит да отнеме от
владението на Д.А.В. xxx движими вещи - 4 броя коне на обща стойност 2 900
лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от него причини.
Както и подсъд. П.В.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2,
във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във
вр. чл. 18, ал. 1 от НК: на 11.01.2010 г. в с. Г. Б., обл. М., при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с М.И.С. и С.И.П. /С. Н. Ш./, и
двамата от с. М., обл. В., чрез използване на МПС – лек автомобил марка XXXX без ДК номера направил опит да отнеме от
владението на Д.А.В. xxx движими вещи - 4 броя коне на обща стойност 2 900
лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да присвои, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от него причини.
От субективна страна е налице пряк умисъл -
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са целяли тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието са - желание
за облагодетелствуване по престъпен начин, ниско
обществено и правно съзнание, незачитане на правото на собственост.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове
на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимите лица, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната
истина, младата възраст на подсъдимите лица, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на
деянията и дееца, множество минали осъждания на подсъдимите за престъпления от
общ характер.
Съдът призна подсъдимия М.И.С. за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл.
18, ал. 1от НК, като приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК с оглед реда на
разглеждане на делото и без да са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Определи наказание под най – ниския предел предвиден в текста на
закона, като приложи законът, който е най-благоприятен за дееца. Съгласно
разпоредбата на чл. 58а от НК
– действала към момента на извършване на деянието (ДВ, бр. 27 от 2009 г. ) когато
в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс съдът
постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид
наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи
определя наказанието при условията на чл. 55 от НК. Съдът на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, във
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, и във вр. чл. 2, ал. 2 НК
наложи на подсъдимия наказание от
СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
определи да изтърпи при първоначален “строг” режим на изтърпяване на
наказанието, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият С.
е осъждан многократно на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, видно
от приетата като доказателство по делото справка за съдимост и съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е
наложително да изтърпи наложеното наказание ефективно.
Съдът призна подсъдимия С.И.П. /С. Н. Ш./, за виновен
за извършеното деяние, съставляващо престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр.
чл. 18, ал. 1 НК, като и по отношение на него
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с оглед реда на разглеждане
на делото, прилагайки законът който е най – благоприятен за дееца. Съдът на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал.
1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, във вр. чл. 2, ал. 2 НК наложи на подсъдимия П. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да изтърпи ефективно на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при първоначален
„строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер, като и настоящия състав на съда намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимото
лице е наложително да изтърпи наложеното наказание ефективно.
Съдът призна и подсъдимия П.В.К. за виновен за
извършеното деяние, съставляващо престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20,
ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 НК и по отношение на него приложи разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с оглед реда на разглеждане на делото. Определи
наказание под най – ниския предел предвиден в текста на закона, като приложи и
тук законът, който е най – благоприятен за дееца - разпоредбата на чл. 58а от НК – действала към момента на
извършване на деянието. Поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във
вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 1, във вр.
чл. 18, ал. 1 НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, и във вр. чл. 2, ал. 2 от НК наложи на същия наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определи
първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Подсъдимият е осъждан многократно на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер към момента на извършване на деянието и
съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наложеното наказание ефективно.
Така определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на наказанието, както по отношение на
подсъдимите, като ги мотивират занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздействат предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът
постанови подсъдимите да заплатят по сметка на ВИШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата от общо 50 лв. разноски
по водене на делото /общо за тримата/, както и сумата от по 5 лв. държавна
такса, за всеки един от тях, в случай на издаване на изпълнителен лист за
горната сума.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК съдът отне в полза на Държавата и вещите,
които са послужили на подсъдимите за извършване на престъплението, иззети като
веществени доказателства по делото - парчета черен и бял сезал в кутия, които
след влизане в сила на настоящата присъда постанови да бъдат унищожени, поради
тяхната незначителна стойност.
При горния фактически и правен
разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: