Р Е Ш Е Н И Е
номер 260072
13.04.2021
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шестнадесети март 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Д., като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 302 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й, съединена с искове по чл. 76 ЗН, ведно със законната
последица по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на
Д.Й.И., чрез адв. Д., срещу С.Т.Ф., К.Д.Ф., Т.Д.Ф., С.Г.Ф., П.Р.Д., Г.П.Г., Й.П.К.,
Г.Б.Г., Ц.А.Г. и Б.Г.Б.. Ищцата твърди, че е наследник по закон на баща си Й. Г.Б.,
починал на 04.05.2018 г., бивш жител ***. Твърди, че баща ѝ Й. Г.Б. е
законен наследник на своите майка Д. Б. Т., починала на 16.12.1959 г., омъжена,
и баща Г.Б. Т., починал на 28.12.1966 г. Твърди, че през
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор
от ответниците Г.П.Г. и Й.П.К., в който вземат
становище за частична основателност на иска по чл. 76 ЗН по отношение на
претендираната недействителност от наследените имоти от Г.Б. Т., съответно
изцяло за неоснователни по отношение на претендираната недействителност от
наследените имоти от Д. Б. Т., за което излагат подробни правни съображения на
база изложените в исковата молба фактически твърдения. Претендира разноски по
иска по чл. 76 ЗН и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата по този иск.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор от ответниците С.Т.Ф., К.Д.Ф., Т.Д.Ф., С.Г.Ф.,
П.Р.Д., Г.Б.Г., Ц.А.Г. и Б.Г.Б., чрез адв. И., в който вземат становище за
частична основателност на иска за делба при изчисление на квотите, но оспорват
изцяло исковете по чл. 76 ЗН. Излагат правни съображения, че ответницата П.Р.Д.
е наследила своите баба и дядо по майчина линия. Твърдят, че сега научават за
наличието на нотариалното завещание. Твърдят, че от датата на смъртта на
завещателя до датата на смъртта на заветника минали 52 години, в които
заветникът никога не се е легитимирал като наследник по завещание. Твърдят, че П.Р.Д.
винаги е била вписвана в удостоверенията за наследници като наследник на баба
си и дядо си по майчина линия, както и че тя и другите сънаследници винаги са
участвали в рентата на нивите, като повече от 10 години спокойно и
необезпокоявано от другите сънаследници са владели наследствените си части,
поради което са ги придобили по давност, а и в последствие са се разпоредили с
тях. Излагат съображения в ретроспективен план за наследяване по 1/5 ид.части
от 5 наследници по отношение на трите наследените имоти от Д. Б. Т., както и за
наследяване по 1/5 ид.части от 5 наследници по отношение на
трите наследените имоти от Г.Б. Т.. С оглед на това заявяват, че са продали
наследствените си права, съответно трите атакувани сделки – 2 продажби и 1
дарение, са валидни и са прехвърлили правата, които прехвърлителите са имали, а
искът по чл. 76 ЗН е изцяло неоснователен. Искат допускане на делба на всички имоти при квоти 1/5 ид.части за
ищцата и 4/5 ид.части за ответника Б.Г.Б.. Претендират разноски по иска по чл. 76 ЗН.
С протоколно определение
от 15.10.2020 г., с оглед заявено оттегляне на приетото преди това възражение
по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, е отменено опредлението
от 31.08.2020 г. в частта за приемане за разглеждане въпросното възражение по
чл. 30 ЗН. Поради това същото не е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
С опредЕ.ие от 10.12.2020
г. на основание чл. 227 ГПК са конституирани като страни на мястото на
починалата в хода на делото ответница П.Р.Д. нейните законни наследници А.Г.Д.,
Р.А.Д. и М.А.Д..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С протоколно
опредЕ.ие от 15.10.2020 г. е обявен за окончатЕ. доклада по делото и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на наследниците на Г.Б. Т. и на Д.
Б. Т. е възстановено правото на собственост върху процесните 6 ниви /по 3 за
всеки от наследодателите/.
Спорът
по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения
процес, тъй като с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК следва със силата на
пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри
(съпритежатели) на правото на собственост, поради което съдът ще се занимае
най-напред с него. С оглед на това обстоятелството, че искът по чл. 76 ЗН се
явява преюдициален към въпроса за съсобствеността върху имотите и квотите, то
ще следва да се разгледа първо този иск. Но пък предвид общите факти с иска за
делба, установяването на същите ще е относимо и към иска за делба.
За
основателност на иска по чл. 76 ЗН ищцата следва да докаже, че ответниците са
се разпоредили в повече от притежаваните от тях дялове в съсобствеността и е
накърнено правото и да иска делба само със сънаследници.
От
приетото по делото решение № 270 от 17.11.1997 г. на ПК-Раднево е видно, че е
възстановено правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Д. Б. Т. както следва: 1. Нива с площ
от 10,200 дка, находяща се в с. Ковачево, община Раднево, местност
Рекултивация-1, 4та категория, номер по предходен план 014019, ПИ с
идентификатор 37507.14.19 с площ 10199 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та
категория; 2. Нива с площ от 10,000 дка, находяща се в с. Ковачево, община
Раднево, местност Парцели, 4та категория, номер по предходен план 019002, ПИ с
идентификатор 37507.19.2 с площ 9999 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та
категория; 3. Нива с площ от 21,479 дка, находяща се в с. Ковачево, община
Раднево, местност Среща, 5та категория, номер по предходен план 040013, ПИ с идентификатор
37507.40.13 с площ 21479 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 5та категория.
Изрично е посочено в решението, че се възстановява
правото на собственост на наследниците по удостоверение за наследници №№ 1057 и
289, последното от 10.02.1992 г. е прието по делото като писмено доказателство
/л.103/, от което е видно, че в същото е включено и лицето П.Р.Р. /относно
идентичността на това лице с ответницата П.Р. Денева по-долу ще се изложат
мотиви/, родена
От
приетото по делото решение № 270 от 17.11.1997 г. на ПК-Раднево е видно, че е
възстановено правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Г.Б. Т. както следва: 1. Нива с площ
от 11,526 дка, находяща се в с. Ковачево, община Раднево, местност Парцели, 4та
категория, номер по предходен план 018001, ПИ с идентификатор 37507.18.1 с площ
11526 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория; 2. Нива с площ от 10,400
дка, находяща се в с. Ковачево, община Раднево, местност Рекултивация-3, 5та
категория, номер по предходен план 035003, ПИ с идентификатор 37507.35.3 с площ
10399 кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 5та категория; 3. Нива с площ от 9,623
дка, находяща се в с. Ковачево, община Раднево, местност Среща, 4та категория,
номер по предходен план 040002, ПИ с идентификатор 37507.40.2 с площ 9622
кв.м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория. Изрично е посочено в решението,
че се възстановява правото на собственост на наследниците по удостоверение за
наследници №№ 1057 и 287, последното от 10.02.1992 г. е прието по делото като
писмено доказателство /л.104/, от което е видно, че в същото е включено и
лицето П.Р.Р. /относно идентичността на това лице с ответницата П.Р. Денева
по-долу ще се изложат мотиви/, родена
Съгласно
ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС и константната казуална практика на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК решенията на общинските поземлени комисии по чл. 27, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ /каквито са процесните две решения на ПК/ за възстановяване на правото
на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат
конститутивно действие. Поради това следва да се установи кои са законните
наследници на Д. Б. Т. и Г.Б. Т. към датата на решенията на ПК, а именно
19.11.1997 г.
По
принцип страните не спорят за това, че са законни наследници на двете лица, с
изключение на починалата в хода на процеса ответница П.Р.Д. досежно въпроса за
нейното осиновяване и какъв характер има то, дали същата е останала законен
наследник или не. Въпросът е правен.
От
писмените доказателства по делото се установява, че починалата в хода на
процеса ответница П.Р.Д. е била осиновена с решение № 773/24.09.1952 г. на Софийски
околийски съд /виж извлечението от акта за раждане на лицето и завереното копие
на опредЕ.ие № 773/24.09.1952 г. на Софийски околийски съд, а не решение/. По
принцип е без пряко значение за спора кои лица са осиновители, но това обстоятелство
косвено установява други доказателствени факти по делото. В самото опредЕ.ие №
773/24.09.1952 г. на Софийски околийски съд след родителите на П.Р.Д., са
посочени лицата Р.Р.и съпругата му Б. Р., които би следвало да са осиновителите
на лицето. А и логически от тук всъщност идва и промененото фамилно име на
починалата ответница П.Р.Д., преименувана на П.Р.Р., както е посочено в
удостоверенията за наследници № 287 и № 289, двете от 10.02.1992 г., посочени в
двете решения на ПК и приложени по делото, тъй като е приела бащиното и
фамилното име на осиновителите. От това е видно, че лицето е приело бащиното и
фамилното име на осиновителите си.
От
правна страна следва да се има предвид, че какъв вид е било осиновяването
следва да се има предвид нормативната уредба към датата на осиновяването /1952
г./, тъй като касае императивни материално правни норми, а на последващите
такива не е придадено обратно действие. Съгласно действащата редакция на чл. 81
от ЗЛС между осиновителя и осиновения се създават отношения на дете към
родител, но осиновителят не наследява осиновения. Осиновеният може да приеме
името на осиновителя /каквото се е случило в настоящия казус/. Осиновяването не
създава гражданско-правни отношения между осиновения и роднините на
осиновителя, нито между последния и роднините на осиновения, освен ако законът
разпорежда другояче. Осиновеният запазва всичките си права и задължения спрямо семейството,
към което принадлежи по рождение. С изменение на ЗЛС от
С
оглед на всичко изложено до тук към момента на възстановяване на правото на
собственост на наследниците на Д. Б. Т. и Г.Б. Т., лицето П.Р.Д. не влиза в
кръга на законните им наследници, а посочването и на нея в двете удостоверения
за наследници, приложени към преписките пред ПК-Раднево, не променят този
извод. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците Г.П.Г.
и Й.П.К., в отговора на исковата молба, с аргумент, че наследяването се
преценява към заден момент, смъртта на бабата и дядото по произход. Такова
становище противоречи на постановките на ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС относно
конститутивния характер на решенията на ПК. Принципно правилни са съжденията на
в отговора на другата група ответници, подаден от адв. И., касаещ наследяване
от страна на П.Р.Д. на имуществото от починалата ѝ през
По
отношение на възражението за придобита собственост въз основа на давностно
владение в полза на П.Р.Д.:
От
доказателствата по делото се откроява друг момент – процедурата по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е започнала по молба на лицето Й. Г.Б.
/л.102/, който е баща на ищцата Д.Й.И.. Процедурата по възстановяване на
собствеността на наследниците по реда на ЗСПЗЗ неминуемо изисква установяване
на наследниците на лицата, за което се представят удостоверения за наследници.
Такива са именно двете вече цитирани удостоверения за наследници № 287 и № 289,
двете от 10.02.1992 г., посочени в двете решения на ПК-Раднево, в които като
наследник на Д. Б. Т. и Г.Б. Т. е посочена и П.Р.Р. /безспорно е, че това е
лицето П.Р.Д./. От писмените и гласните доказателства се установява, че лицето П.Р.Д.
редом с всички сънаследници са давали своите дялове от земеделските земи за
обработка, вземали са рента, всички са я считали за наследник, независимо тя да
не е била такава по съображенията, посочени по-горе, че дори и наследодателят
на ищцата, който е стартирал процедурата по ЗСПЗЗ и е представял
удостоверенията за наследници, никога не се е противопоставял на участието на П.Р.Д.
в наследството, не е оспорвал притежаван от нея дял. Действително, П.Р.Д. не е
част от наследниците и дял не и се полага по наследство. Но всички наследници
са я считали за такава и не са оспорвали това и качество до оспорването в
настоящото производство. Затова един имагинерен дял от съсобствеността, равен
на евентуален неин дял в съсобствеността, ако имаше право на наследствен дял,
тя го е своила необезпокоявано и без противопоставяне на никой от кръга
действителни наследници. Напротив, дори всички от реалните, действителни
наследници са признали това и право и са я считали за наследник, макар да не е
била такава по смисъла на закона. Поради това П.Р.Д. е придобила чрез осъществено
необезпокоявано владение, продължило дори повече от 20 години /от 17.11.1997 г.
до датата на исковата молба 03.07.2020 г./, собствеността върху дела от
наследството, който принципно би имала, ако имаше право да наследи. Затова и
съдът намира за основателно възражението на ответницата П.Р.Д., заявено в
отговора на исковата молба, че е придобила по давностно владение собствеността
върху части от земеделските земи, припадащи се на неналичния за нея наследствен
дял, ако имаше право да наследява.
По
отношение на наследствените дялове:
По
делото е представено като писмено доказателство нотариално завещание от 27.12.1996
г. /л.37-39/, вписано в Служба по вписванията при РС – Нова Загора, с което Г.Б.
Т. е завещал на сина си Й. Г.Б. посочени в четири точки имущества: 1.
Наследствени права от покойната му съпруга Д. Б. Т.; 2. Постройка /салма/,
построена в парцел в с. Ковачево; 3. Шевна машина; 4. Бакърен съд. Така
посоченото завещание има ясен изразен характер на завет, с който се завещават
опредЕ.и имущества, а не цялото имущество на наследодателя Г.Б. Т.. Видно е от
самото нотариално завещание, че същото включва като част от наследствената маса
и наследствени права от покойната съпруга, в чийто обем се включва принципно
правото на собственост върху земеделските земи. Но пък от самото завещание е
видно също, че завещателят въобще не е включил в завещанието негови земеделски
земи. От тук и допълнитЕ. извод, че се касае за частно завещателно разпореждане
по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Принципно лицето Й. Г.Б. има качеството на
законен наследник на завещателя Г.Б. Т., тъй като е негов низходящ от първи ред
/син/. По смисъла на чл. 91а ЗН въпросните земеделски земи, възстановено на
наследниците на Д. Б. Т. представляват новооткрито наследство по смисъла на чл.
1 ЗН, тоест те не са съставлявали годна вещ за частно завещателно разпореждане
към
Към
17.11.1997 г. наследници по закон на Д. Б. Т. и Г.Б. Т. са няколко кръга
/колена/ лица.
Първо
коляно включва низходящите на тяхната дъщеря К. Г. И. /починала на 02.09.1988
г./, или нейните низходящи. От една страна е синът ѝ С.Г.Ф. /ответник по
делото/, а от друга страна е другият ѝ син Д.Г.Ф.. Последният Д.Г.Ф. е
живо лице към 17.11.1997 г. и пряко е придобил собствеността върху
наследствения си дял, но е починал на 27.03.2014 г. и е наследен поравно от
своите деца К.Д.Ф. и Т.Д.Ф. и преживялата си съпруга С.Т.Ф..
Второ
коляно включва низходящите на техния син П. Г.Б. /починал на 14.08.1994 г./ или
ответниците Г.П.Г. и Й.П.К..
Трето
коляно включва техния син Б. Г.Б., който също е живо лице към 17.11.1997 г. и
пряко е придобил собствеността върху наследствения си дял, но е починал на 27.12.2012
г. и е наследен от своя син ответникът Г.Б.Г..
Четвърто
коляно включва техния син Й. Г.Б., който също е живо лице към 17.11.1997 г. и
пряко е придобил собствеността върху наследствения си дял, но е починал на 04.05.2018
г. и е наследен от своята дъщеря ищцата Д.Й.И..
Пето
коляно включва тяхната дъщеря Е. Г. Т., която също е живо лице към 17.11.1997
г. и пряко е придобила собствеността върху наследствения си дял, но е починала
на 05.10.2003 г., без да е оставила наследници, с оглед на което с нейния дял
следва да се увеличат дяловете на имащите право да я наследят по правилата на
чл. 5 и сл. от ЗН.
Не
се включва в коленете за наследяване починалата на 05.04.1952 г. тяхна дъщеря Д.Г.
Б..
Принципно
раздление на дяловете от собствеността по така посочените колене не би било
правилно, тъй като не ще отрази посоченото по-горе придобито по давностно
владение от П.Р.Д., а тъй като то се равнява на принципния ѝ наследствен
дял, който би следвало да има, ако наследяваше, то ще следва при изчисление на
дяловете в съсобствеността да се включи придобитото от нея по давностно
владение в размер на принципния ѝ наследствен дял. Тоест ще се включи и тя като имагинерно
коляно за целта на изчислението на дяловете, с уточнението пак, че го е
придобила по давностно владение в продължение на над 20 години от
При
така посочените съображения всяко едно от шестте колена следва да получи по
6/36 ид.части от съсобствените земеделски земи, посочени по-долу:
Първо
коляно наследници са низходящите на починалата на 02.09.1988 г.- К. Г. И., а
именно С.Г.Ф. с 3/36 идеални части и Д.Г.Ф. с 3/36 ид.части /последният в
последствие наследен от С.Т.Ф. с 1/36 ид.части, К.Д.Ф. с 1/36 ид.части и Т.Д.Ф.
с 1/36 ид.части/.
Второ
коляно наследници са Г.П.Г. с 3/36 ид.части и Й.П.К. с 3/36 ид.части
/наследници на починалия на 14.08.1994 г. свой възходящ П. Г.Б./.
Трето
коляно наследници е Б. Г.Б. с 6/36 ид.части /в последствие наследен от
низходящия ответника Г.Б.Г. с 6/36 ид.части/.
Четвърто
коляно наследници е Й. Г.Б. с 6/36 ид.части /в последствие наследен от
низходящата ищца Д.Й.И. с 6/36 ид.части/.
Делът
на Е. Г. Т. следва да увеличи дела на някои от наследниците, но съобразно
правилата на чл. 5 и сл. от ЗН. Към датата на нейната смърт 05.10.2003 г. са
живи нейните братя Б. Г.Б. и Й. Г.Б., съответно са били починали сестра ѝ
К. Г. И. /02.09.1988 г./ и брат ѝ П. Г.Б. /14.08.1994 г./. Съгласно
задължителните постановки в Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по
гр. д. № 3/94 г., ОСГК на ВС, разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване на низходящи (деца и внуци) на братя и
сестри, които са съребрени роднини от III наследствен ред наследници по закон,
а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до съребрени роднини от III
до VI степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма
наследници от предходния III ред. Поради това в случая е допустимо наследяване
по право на заместване по чл. 10, ал. 2 ЗН от децата на починалите братя и
сестри на Е. Г. Т. Поради това починалите братя и сестри на Е. Г. Т. по право
на заместване се заместват от децата и/или внуците им /това касае сестра
ѝ К. Г. И. и брат ѝ П. Г.Б., а но не и другите ѝ братя Б. Г.Б.
и Й. Г.Б., които са починали след нея/. В този ред на мисли делът на Е. Г.Ф.
увеличава поравно другите четири колена, тоест по ¼ ид.части.
С
оглед на посоченото са се уголемили дяловете на отделните наследници по колена,
и са станали общо както следва:
-
С.Г.Ф. – 30/288 ид.части;
-
Д. Г.Ф. с 30/288 ид.части;
-
Г.П.Г. – 30/288 ид.части;
-
Й.П.К. – 30/288 ид.части;
-
Б. Г.Б. - 60/288 ид.части;
-
Й. Г.Б. - 60/288 ид.части.
На
27.12.2011 г. е починал Б. Г.Б. и неговият дял от 60/288 ид.части е наследен от
единствения му наследник Г.Б.Г. /понастоящем ответник/.
На
27.03.2014 г. е починал Д. Г.Ф. и е наследен поравно от своите две деца Т.Д.Ф. и
К.Д.Ф. и преживяла съпруга С.Т.Ф., тоест всеки от тях
е получил равен дял от 10/288 ид.части.
Предвид
изложеното се получават следните дялове в съсобствеността преди атакуваните от
ищцата 3 сделки:
-
С.Г.Ф. – 30/288 ид.части;
-
С.Т.Ф. – 10/288 ид.части;
-
К.Д.Ф. – 10/288 ид.части;
-
Т.Д.Ф. – 10/288 ид.части;
-
Г.П.Г. – 30/288 ид.части;
-
Й.П.К. – 30/288 ид.части;
-
Г.Б.Г. - 60/288 ид.части;
-
Й. Г.Б. - 60/288 ид.части;
-
П.Р.Д. – 48/288 ид.части.
С
договор за покупко-продажба от 25.03.2015 г. /виж нотариален акт № 10, том 2,
рег. № 984, дело № 137 от
Искът
по чл. 76 ЗН за обявяване частично на относителна недействителност на покупко-продажбата
от 25.03.2015 г. е неоснователен, тъй като въпросните съделителите са се
разпоредили с дела си в полза на друг сънаследник от призованите към
наследяване лица. Разпоредбата на чл. 76 ЗН има защитна функция и охранява
интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима
на тяхното разпореждане, запазването им в сънаследствената делбена маса с оглед
получаването им в реален дял и недопускането на трети лица в наследствената
общност /ТР № 1/2004 г. на ОСГК и чл. 33, ал. 1 ЗС/. В настоящия случай приобретателят
по сделката Г.Б.Г. е един от законните наследници, притежаващ съответен дял
идеални части от земеделските имоти, а поради следва да участва в
производството по делба с оглед неговата допустимост – арг. от чл. 75, ал. 2 ЗН. От друга страна съсобствениците не могат да прехвърлят повече права помежду
си отколкото притежават, както се посочи по-горе, тъй че защитата по чл. 76 ЗН
в случая е излишна и не съответства на целите на закона, съответно се явява
неоснователна претенцията и следва да се отхвърли искът в тази част.
С
оглед прехвърлителната сделка от 25.03.2015 г. като
участници в съсобствеността са останали Й. Г.Б. с общо 60/288 ид.части
/наследодателя на ищцата и към онзи момент живо лице/, Г.Б.Г. лично по
наследствено правоприемство на 60/288 ид.части, и приобретателя Г.Б.Г. и
неговата съпруга Ц.А.Г. на останалите 168/288 ид.части, тъй като придобиването
от покупко-продажбата е в режим на съпружеска имуществена общност.
Предвид
изложеното се получават следните дялове в съсобствеността:
-
Г.Б.Г. - 60/288 ид.части;
-
Й. Г.Б. - 60/288 ид.части;
-
Г.Б.Г. и неговата съпруга Ц.А.Г. в режим на СИО - 168/288 ид.части.
С
договор за дарение на недвижим имот от 05.05.2015 г. /виж нотариален акт № 104,
том 2, рег. № 1407, дело № 196 от
С
договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г. /виж нотариален акт № 105, том 2,
рег. № 1408, дело № 197 от
По
отношение на тези две сделки приобретателят се явява трето на призованите към
наследството на Д. Б. Т. и Г.Б. Т. лице, независимо да е техен правнук. А
поради тази причина той не следва да участва в производството за делба на
наследствените земеделски земи, ако не беше придобил имущество чрез сделка от
някой от сънаследниците. Тук обаче също не би се постигнала целта на закона
чрез предявения иск по чл. 76 ЗН, тъй като дори да се уважи същият,
прехвърлителите Г.Б.Г. и Ц.А.Г. отново не биха участвали в делбата, тъй като те
са прехвърлили изцяло своите идеални части на лицето Б.Г.Б. и отново
разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН не би била нарушена, съответно делбата не би
била недопустима. Както се разяснява подробно в мотивите към ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС сънаследниците, упражнили иска си по чл. 76 ЗН, целят по
отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане
със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Между
страните по сделката актът на разпореждане е валиден, но не прехвърля права,
ако искът по чл. 76 ЗН се уважи. Последиците на акта на разпореждане не се
зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а
разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на
собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото
участие. Разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не
нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите
нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица - сънаследници и
приобретател по сделката. В съдебния исков процес за ликвидиране
съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно
нейното съществуване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН
по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят
по нея. В случая тази цел както се посочи по-горе няма как да бъде постигната
като в делбата няма как да участват прехвърлителите, а все ще участва
единствено и само приобретателят Б.Г.Б.. Тоест с така заявения иск по чл. 76 ЗН
за обявяване на частична относителна недействителност на прехвърлителните
сделки договор за дарение на недвижим имот от 05.05.2015 г. и договор за
покупко-продажба от 05.05.2015 г. не би се променило нищо досежно участниците в
делбата и квотите. От друга страна съсобствениците не могат да прехвърлят
повече права помежду си отколкото притежават, както се посочи по-горе, тъй че
защитата по чл. 76 ЗН в случая е излишна и не съответства на целите на закона,
съответно се явява неоснователна претенцията и следва да се отхвърли искът в
тази част. А това пък налага извод за неоснователност на иска и по отношение на
тези две сделки.
По
изложените съображения в настоящия казус претенция по чл. 76 ЗН е принципно
излишна и невъзможна да постигне целите на разпоредбата, а това я прави
неоснователна и ще следва да се отхвърлят предявените инцидентни искове по чл.
76 ЗН за обявяване на частична относителна недействителност на трите сделки - договора
за покупко-продажба от 25.03.2015 г., договора за дарение на недвижим имот от
05.05.2015 г. и договора за покупко-продажба от 05.05.2015 г.
За
пълнота ще следва да се посочи, че във въпросните три сделки действително е
посочено да са прехвърлени повече права отколкото прехвърлителите са
притежавали в собственост, но това не касае по никакъв начин ищцата досежно
нейната квота в съсобствеността или участниците в делбата. Дори двата договора
за продажба са действителни, като отношенията между страните ще се уреждат по
правилата на чл. 189 и следващите от ЗЗД, тъй като прехвърлителите не биха
могли да прехвърлят повече права отколкото притежават. Принципно затова и
разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК не следва да намери приложение в случая, не
само защото искът по чл. 76 ЗН се отхвърли, но и защото макар да се установи с
трите сделки да се прехвърлят повече права отколкото прехвърлителите притежават,
то това не се засяга правата на ищцата в съсобствеността.
Предвид
отхвърляне на иска по чл. 76 ЗН ще следва да се отчете какви са квотите в
съсобствеността между съделителите към датата на устните състезания в
настоящата съдебна инстанция.
Като
се отчетат въпросните 3 прехвърлителни сделки /договора за покупко-продажба от
25.03.2015 г., договора за дарение на недвижим имот от 05.05.2015 г. и договора
за покупко-продажба от 05.05.2015 г./ към момента съсобственици на въпросните
общо 6 земеделски имота са ищцата Д.Й.И. /наследила баща си Й. Г.Б. след
смъртта му на 04.05.2018 г./ и ответникът Б.Г.Б..
Ищцата
Д.Й.И. е получила въз основа на наследствено правоприемство от своя баща Й. Г.Б.
неговия наследствен дял от възстановената собственост върху земеделските земи
на наследниците на Д. Б. Т. и Г.Б. Т., който дял е в размер на 60/288 ид.части.
Останалите
идеални части от шестте земеделски имота в размер на 228/288 ид.части са
придобити във времето от Б.Г.Б. чрез двете посочени по-горе сделки – с договора
за дарение на недвижим имот от 05.05.2015 г. е придобил общо 60/288 ид.части от
своя баща Г.Б.Г. и с договора за покупко-продажба от 05.05.2015 г. е придобил общо 168/288 ид.части от своите родители Г.Б.Г. и Ц.А.Г., които
преди това са ги придобили чрез покупко-продажбата от 25.03.2015 г. от всички
останали сънаследници, с изключение на наследодателя на ищцата Д.Й.И..
По
изложените съображения ще се допусне делба на въпросните 6 земеделски имота
между съделителите Д.Й.И. с квота 60/288 ид.части и съделителя Б.Г.Б. с квота 228/288
ид.части.
Тъй
като ищцата претендира дял от 9/24 ид.части от трите земеделски имота,
възстановени на наследниците на Д. Бинева Г., което е значително повече от
притежаваните от нея 60/288 ид.части, то искът за делба ще се отхвърли за
разликата. Идентично ищцата претендира и дял от ¼ ид.части от трите
земеделски имота, възстановени на наследниците на Г.Б. Т., което е значително
повече от притежаваните от нея 60/288 ид.части, то искът за делба ще се
отхвърли за разликата.
По
държавната такса и разноските:
Съдът
е пропуснал да събере държавна такса в началото на производството по отношение
на иска по чл. 76 ЗН, а поради отхвърлянето му ще следва ищцата да бъде осъдена
да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 253,65 лв. /материален
интерес 6341,20 лв., представляваща 4/5 от общата данъчна оценка на
земеделските земи/.
По
иска за делба разноски не се присъждат в първа фаза на делбата, но за иска по
чл. 76 ЗН такива се дължат на общо основание и ще следва на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да се присъдят на ответниците по иска, които са всъщност всички
ответници по делото.
По
делото е представен договор за правна помощ от 05.10.2020 г. /л.159/ за
представителство от адв. К. на ответниците Г.П.Г. и Й.П.К., в който е
договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по 300 лв. за всеки от
тях, а то касае иска по чл. 76 ЗН, тъй като по друг иск не са ответници. Ще
следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да им се присъдят тези разноски.
Към
отговора на исковата молба, подаден от адв. И. като пълномощник на ответниците С.Т.Ф.,
К.Д.Ф., Т.Д.Ф., С.Г.Ф., П.Р.Д., Г.Б.Г., Ц.А.Г. и Б.Г.Б., са представени 4
договора за правна помощ, като във всеки от тях е уговорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение за иска по чл. 76 ЗН в размер на по 700 лв. от всеки
тези осем ответници. В последствие е представен и договор за правна помощ от
01.02.2021 г., сключен между адв. И. и конституираните на основание чл. 227 ГПК
страни А.Г.Д., Р.А.Д. и М.А.Д., също с договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от по 700 лв. за всеки от тях по иска по чл. 76 ЗН. Ищцата е
направила възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски
възнаграждения от всеки от ответниците. В случая са предявени няколко иска по
чл. 76 ЗН с различни страни, тъй като се оспорват 3 сделки, в които три сделки
страните са различни и съответно ответници по всяка от тях са различни.
Съответно цената на исковете е една и съща с оглед еднаквия предмет на всички
три договора /едни и същи 6 земеделски имота/. С оглед цената на всеки иск на база данъчните
оценки на имотите, съдът намира, че следва да се редуцира адвокатското
възнаграждение на ответниците до сумата от по 300 лв. на всеки ответник, в това
число и на новоконституираните трима ответници по реда на чл. 227 ГПК, като
разноски в полза на починалата ответница не ще се присъждат.
За
пълнота ще се отбележи, че иск по чл. 24 ЗН не е предявяван и не е разглеждан,
с оглед посочените възнаграждения за такъв иск в договорите за правна помощ с
адв. И..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Д.Й.И., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Д., срещу 1. С.Т.Ф., ЕГН **********, с адрес ***; 2. К.Д.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***; 3. Т.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес ***; 4. С.Г.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***; 5. П.Р.Д., ЕГН **********, заместена в хода на
процеса на основание чл. 227 ГПК от наследниците А.Г.Д., ЕГН **********, с адрес
***; Р.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***; и М.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***;
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
банкова сметка *** – Раднево държавна такса за иска по чл. 76 ЗН в размер на 253,65
лв. /двеста петдесет и три лева и 65 ст./.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Т.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.Д.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.Д.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на С.Г.Ф.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. /триста
лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение по иска
по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Р.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.П.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.П.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ц.А.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ОСЪЖДА Д.Й.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.
/триста лева/ разноски за производството за заплатено адвокатско възнаграждение
по иска по чл. 76 ЗН.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Д.Й.И., ЕГН **********,
с адрес ***, и Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на следните недвижими имоти:
1. Нива с площ от 10,200 дка, находяща се в с.
Ковачево, община Раднево, местност Рекултивация-1, 4та категория, номер по
предходен план 014019, ПИ с идентификатор 37507.14.19 с площ 10199 кв.м.,
ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4та категория;
2. Нива с площ от 10,000 дка, находяща се в с.
Ковачево, община Раднево, местност Парцели, 4та категория, номер по предходен
план 019002, ПИ с идентификатор 37507.19.2 с площ 9999 кв.м., ТПТ-земеделска,
НТП-нива, 4та категория;
3. Нива с площ от 21,479 дка, находяща се в с.
Ковачево, община Раднево, местност Среща, 5та категория, номер по предходен
план 040013, ПИ с идентификатор 37507.40.13 с площ 21479 кв.м., ТПТ-земеделска,
НТП-нива, 5та категория;
4. Нива с площ от 11,526 дка, находяща се в с.
Ковачево, община Раднево, местност Парцели, 4та категория, номер по предходен
план 018001, ПИ с идентификатор 37507.18.1 с площ 11526 кв.м., ТПТ-земеделска,
НТП-нива, 4та категория;
5. Нива с площ от 10,400 дка, находяща се в с.
Ковачево, община Раднево, местност Рекултивация-3, 5та категория, номер по
предходен план 035003, ПИ с идентификатор 37507.35.3 с площ 10399 кв.м.,
ТПТ-земеделска, НТП-нива, 5та категория;
6. Нива с площ от 9,623 дка, находяща се в с.
Ковачево, община Раднево, местност Среща, 4та категория, номер по предходен
план 040002, ПИ с идентификатор 37507.40.2 с площ 9622 кв.м., ТПТ-земеделска,
НТП-нива, 4та категория;
и при следните квоти:
-
За Д.Й.И. – 60/288 ид.части и
-
За Б.Г.Б. – 228/288 ид.части,
като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
делба над определените от съда в размер на 60/288 ид.части до претендираните от
ищцата Д.Й.И., ЕГН **********, квоти в размер на 9/24 ид. части за първите три
имота и в размер на 1/4 ид. части за последните три имота.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: