О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
260107
Хасково, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен
съд……………………………..…………колегия в закрито
заседание на двадесет и
трети ноември……………………………………………….
През две хиляди и двадесета…….………………………………….година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ: Милена Петева
Капка Вражилова
при секретаря …………………….……………….…………..и в присъствието на
прокурора…………………………………….………..като разгледа докладваното
от ……………..……чл.с.Петева………….………………
ВЧНД.600…..…по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.341 и сл. от НПК във вр. с чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано
е по жалба на адвокат С. М., защитник на подсъдимия по НОХД № 497/2020 г. на
Районен съд-Свиленград, против Определение от 29.10.2020 г., постановено по
същото дело, с което съдът е приел липса на основания за прекратяване на
съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за ново разглеждане
заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават
правата на подсъдимия.
В
жалбата се излагат две групи аргументи – такива, касаещи незаконността на
съдебния състав, произнесъл се по въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и такива, с
които се обосновава виждането за несъвместимост на обвинителния акт със
заложените в чл.246 от НПК изисквания за яснота на фактическите и правни
положения, които е имал предвид прокурорът, за да повдигне своето обвинение.
Във връзка с първата група доводи се изразява мнението, че при предходно
произнасяне по същото дело и с акт, с който съдебният процес бил прекратен,
съдът в същия персонален състав взел отношение по съществен за предмета на
делото въпрос и дал указания на прокурора този въпрос да бъде изяснен по
делото. Последният бил свързан с ******** особености на подсъдимия, с данните за негово *******
заболяване, което съдът не само обсъждал, но и указал на досъдебния орган
нуждата от събирането на доказателства, отхвърлящи или потвърждаващи
възможността подсъдимият да носи наказателна отговорност. Така съдът
недопустимо се бил намесил в доказателствената дейност, излязъл от присъщата си
функция на арбитър и „демонстрирал по-благоприятното си разположение към
държавното обвинение“. Затова, според защитника, били налице основанията в
чл.29 ал.2 от НПК, налагащи съдебният състав да се отстрани от разглеждането на
делото. Втората група доводи защитникът подкрепя с твърдения за отсъствие на
яснота в обвинителния акт относно характера на специалната норма, към която
бланкетният по естеството си състав на чл.279 ал.1 от НК препращал.
По-конкретно защитникът критикува липсата на нормата, задължаваща
подсъдимият-български гражданин, да получи разрешение, за да влезе /да се
завърне в страната/, както и на разпоредба, оправомощаваща граничният служител
да издаде такова разрешение. И след като, наличието /респ. липсата/, на
разрешение били обективен елемент от престъпния състав, то неназоваването в
обвинителния акт на конкретна разпоредба в тази насока ограничавало съществено
правата на подсъдимия, лишавайки го от възможността да разбере обвинението в
пълнота. Такова ограничение представлявало и незаписването в диспозитива на
обвинението на цитираните в обстоятелствената част на обвинителния акт
подзаконови нормативни документи, за които прокурорът поддържал, че не били
съобразени от подсъдимия при инкриминираното преминаване на държавната граница.
В заключение защитникът намира, че обвинителният акт не изпълнява заложените в
ТР на ОСНК 2/2002 г. стандарти и затова моли за отмяна на атакуваното
определение и постановяване на друго, с което съдебното производство да бъде
прекратено, а делото върнато на прокурора за ново разглеждане.
Възражения
против жалбата не са постъпили.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и във връзка с изложените в жалбата доводи, намира за установено
следното:
Съдебното
производство по НОХД № 497/2020 г. по описа на РС-Свиленград е образувано по обвинителен
акт, изготвен от прокурора при РП-Свиленград, с който против К.Б.К. *** е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Този обвинителен акт е втори по ред,
депозиран от прокурора, като по повод първия е било образувано НОХД № 678/2019
г. по описа на същия съд, което първоначално на основание чл.25 ал.1 т.1 от НПК
е било спряно, впоследствие възобновено, а в разпоредително заседание
прекратено заради допуснати в обвинителния акт непълноти, ограничаващи правото на
защита на подсъдимия. В мотивите към прекратяващия това съдебно производство
акт съдът е отбелязал, че след връщането на делото наред с отстраняването на
констатираните пороци на обвинението, прокурорът следва да обърне внимание и на
моментите, свързани със способността на подсъдимия да носи наказателна
отговорност, доколкото този въпрос е бил поставен в хода на съдебното
производство и именно по повод влошеното
******* здраве на К. и установената временна невъзможността той
да участва в съдебното заседание наказателното производство е било спряно.
Именно от тези указания, отправени към прокурора, защитникът взема повод да
аргументира тезата, че по настоящото съдебно дело, разглеждано от същия състав
на съда, са били налице основанията на чл.29 ал.2 от НПК за отвод на съдията,
тъй като така формулираните в предходното определение по чл.248 ал.1 от НПК
указания излизали извън рамките на
съдийската безпристрастност, сочели „благоразположение“ към една от
страните в процеса и така я улеснявали в доказателствената й дейност. Тези
доводи са несъстоятелни, превратно тълкуващи субективните и обективни измерения
на съдийската независимост, както и функцията на съда като участник в
наказателното производство. Без да е наложително в случая да се коментират
моментите, при които един съдийски състав следва да се счита за обективен и
непредубеден относно изхода на делото, следва да се посочи, че въпроса дали
едно лице е годно да участва в наказателното производство и способно на понесе
наказателна отговорност, не само че е въпрос, който всеки ръководещ съответния
етап орган следва да обсъди и то служебно, но е и въпрос, който подпомага не
обвинението, а защитата, защото при отрицателния му отговор очевидно
последиците биха били по-благоприятни за процесуалния статут на обвиняемия, а
не за прокурора. Освен това, ******* здраве
на подсъдимия и свързаните с него процесуални или материалноправни резултати не
са елементи от същинската доказателствена дейност, а предпоставки за
провеждането на такава, поради което тезата, че указанието за изследването им е
показател за предубеденост, очевидно попада в разрез както с възприетите в
чл.102 и чл.107 ал.3 от НПК принципи и обратно – констатацията относно нуждата
от изследване на посочените годности не може да се прояви като противоречащ на
принципа в чл.12 и чл.14 от НПК белег, а от тук и като илюстратор за
необективност на съдийския състав. В този смисъл първият довод в жалбата като
явно неоснователен следва да се отхвърли и то без да се обсъжда това, че нито
защитникът, нито подсъдимият са направили своевременно и искане за смяна на
съдебния състав, а напротив – изрично са поддържали точно обратната на тази
позиция.
Неоснователен е и
доводът за необоснованост на обвинителния акт. Този втори по ред акт на
прокурора е отстранил констатираната от съда пестеливост на фактите, отнасящи
се до изпълнителнето деянието, в първия обвинителен документ. В настоящия
сезиращ документ прокурорът подробно и с нужната хронология е описал всички извършени
от К. действия, чрез които според обвинението той е преминал държавната ни
граница в посока от Р Т към Р Б без да има разрешение за това. От друга страна,
прокурорът е посочил защо намира така извършеното от подсъдимия за съставомерно
по чл.279 ал.1 от НК, като противоречие между обстоятелствената част на акта и
диспозитива на обвинението не се открива. Макар съдът да не споделя защитната
позиция за бланкетност на наказателната норма и необходимостта от запълването й
със специална разпоредба от друг закон /или подзаконов акт/, то следва да се
отбележи, че прокурорът е цитирал нормативен документ, който според него задължава
преминаващите през определените за това места български граждани да получат
надлежно разрешение за това. Дали назованата от прокурора разпоредба
действително обосновава задължението да се получи разрешение и дали българският
гражданин К. изобщо се нуждае от такова, за да се завърне в страната ни, са
въпроси по същината на делото, както правилно е посочил и първоинстанционният
съд. В допълнение към казаното от него, може да бъде отбелязано, че съдът има
правомощието да не се съгласи както с основната квалификация на описаното в
обвинителния акт поведение, така и с вида на ненаказателния норматив, към който
обвинението е препратило, защото съгласно ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС той е
компетентният орган да даде правилната правна оценка на запълващото бланкетната
норма нарушение, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани
достатъчно фактически обстоятелства за извършването му. А както вече се посочи,
в случая прокурорът ясно, обстойно и в същото време непротиворечиво е изложил
всички обективни, а и субективни, страни на извършеното от К., поради което
фактическото съдържание на този акт не би могло да затрудни и правилното му
подвеждане под приложимия материален закон. А дали последният следва да бъде елемент от
фактическото обвинение /т.е. от диспозитива на акта/ е въпрос, на който следва
да се отговори отрицателно, тъй като описанието на специалния текст в
обстоятелствената част на обвинителния акт в достатъчна и съвместима с
възможността за пълноценна защита яснота позволява разпознаване на всички обективни признаци на инкриминираното
поведение и затова не представлява порок, чието поправяне от прокурора да е
било необходимо. И тъй като съдът не открива и други отклонения от възприетите
в ТР № 2/2002 година стандарти относно обема и последователността на
повдигнатото обвинение, то жалбата против отказа на първоинстанционния съд да
прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора се явява
неоснователна. Атакуваният акт е правилен
и затова следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Протоколно определение от 29.10.2020 г., постановено по НОХД № 497/2020 г. по
описа на Районен съд-Свиленград, с което съдът е приел, че в хода на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и е отказал
да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за ново
разглеждане.
Определението не подлежи на обжаллване.
Председател: Членове:1. 2.