Р Е Ш Е Н И Е
251/30.1.2020г.
Номер 30.01.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 21 01 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Д МАТЕЕВА
Секретар: Т Тодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04893 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от
“Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
Срещу
Р.М.И. ЕГН ********** ***
както следва:
-с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между Вива кредит ООС и Агенция за събиране на вземания ООД
сумата 449.61лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем Viva Express №5193235 от 26.06.2015г.,
сумата 50.37лв., представляваща договорна лихва за периода 23.09.2015г. до 04.03.2016г.;
сумата 137.50лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания
сумата 100лв. представляваща такса разходи за дейност на служител
сумата 356.83лв.представляваща неустойка за периода 23.09.2015-04.03.2016/ дата на падежа на последна вноска/
сумата 58.35лв. обезщетение за забава за периода 24.09.2015/ дата на изискуемост на първа просрочена вноска / до датата на заявлението
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда23.02.2018 до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1011/26.02.2018г. по ч.г.д.№ 01249/2018г. по описа на ПРС.
Претендират разноски по УИ и разноски по запов.производство.
В законоустановения срок ответникът , с назначен от съда особен представител адв. А.А., е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер.
В отговора се твърди, че процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, оспорва се валидността на договора за цесия, както и надлежното му съобщаване на ответника, счита се че не са налице условията , съгласно ТР 4/2013г. на ОСГКТ.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от събраните по делото доказателства, че:
- между ответника и ВИВА КРЕДИТ ООД е бил сключен Договор за паричен заем Viva Express №5193235 от 26.06.2015г.,
-ответникът е получил кредит с главница в размер 600лв.
-Съгласно договора ответникът се е задължил да заплати:
Договорна лихва 92.28лв.
Да изплаща на 18 равни 15дневни погасителни вноски всяка в размер 38.46лв.
Падежът на първата вноска е бил10.07.2015г.
Падежът на последната вноска е бил 04.03.2016г.
Общ договорен размер на плащанията е бил 692.28лв.
Освен това, съгласно договора, са били начислени и допълнителните / претендирани в петитума / такси и неустойка
Съгласно договора при забавено плащане на договорените вноски потребителят дължи връщане на кредитора освен всички просрочени суми и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница.
С Рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и Приложение №1 от 01.04.2016г., сключени на основание Рамков договор за прехвърляне на вземания “ВИВА КРЕДИТ”ООД е продало на ищеца „ Агенция за събиране на вземания „ООД вземания по списък, сред които и процесното вземане.
С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия.
С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник ,на ответника е изпратено писмо за извършената цесия от 12.04.2016г., като същото се е върнало като непотърсено.
С уведомително писмо от 19.06.2018г. с товарителница и обр.разписка е извършено ново уведомление.
Същите са приложени като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника, чрез неговия особен представител, заедно с приложенията към исковата молба.
Предвид гореизложеното съдът намира, че:
- ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договора за паричен кредит, сключен от ответника с “Вива кредит“ООД
-ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от посочената дата сключен от ищеца с “Агенция за събиране на вземанията”ООД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне.
-В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера.
В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията.
Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено.
Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса.
В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата.
Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Съдът намира, че ищецът не е доказал надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, но това обстоятелство е правно ирелевантно за отговорността на длъжника доколкото е настъпила изискуемостта и на последната вноска.
По дължимостта на сумите:
Ищцовата страна е поискала СИЕ, съдът е допуснал такава, определил е депозит, но към дата на последно о.з. 24 01 2020г. проведено 10.20 ч. не е бил внесен депозитът, и в.л. не е работило , поради което СИЕ е заличена.
В същия ден, чрез куриер – 12.41ч. е получен депозитът като внесен / но като неусвоен следва да се върне обратно на ищците /
Т.е. СИЕ не е изслушана поради закъснение на ищците да изпълнят своевременно указанията на съда, с оглед изработване заключение на в.л.
Независимо от това, съдът разполага с писмени доказателства по размера на вземанията :
На първо място : ищците правят оттегляне на претенциите в следните части:
сумата 137.50лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания
сумата 100лв. представляваща такса разходи за дейност на служител
В тази част
съдът следва да прекрати производството
по делото, както и за обезсили заповедта за изпълнение
На второ място :
сумата 356.83лв.представляваща неустойка за периода 23.09.2015-04.03.2016/ дата на падежа на последна вноска
Съдът счита, че същата представлява НЕРАВНОПРАВНА КЛАУЗА по смисъла на чл.143 ал. ! от Закона за защита на потребителите –като в ал.2 подробно се изброяват нейните характеристики / Дв изм.20.12.2019г. брой 100 /
При това положение съдът следва да отхвърли иска в тази му част
По процесния договор се дължи : главницата449.61лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем Viva Express №5193235 от 26.06.2015г.,
сумата 50.37лв., представляваща договорна лихва за периода 23.09.2015г. до 04.03.2016г.;
сумата 58.35лв. обезщетение за забава за периода 24.09.2015/ дата на изискуемост на първа просрочена вноска / до датата на заявлението
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда23.02.2018 до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1011/26.02.2018г. по ч.г.д.№ 01249/2018г. по описа на ПРС
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, както в заповедното, така и в исковото производства
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение.
В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,както и списъка по чл.80 ГПК,
ПРС осъжда ответника да заплати на ищцовата страна :
Разноски по УИ :50лв.д.такса 350лв. юк.възн., 300лв. внесен депозит за особен представител
А сумата 100лв. за вещо лице – дава указания на ищците с молба и с посочване на б.см. да изиска връщането й обратно като неусвоена.
КАКТО И на ищците се дължат от ответника:
Разноски по запов.производство 25лв.д.такса 150лв.юк.възн
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
срещу
Р.М.И. ЕГН ********** ***
с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК,
че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Приложение №1 към Договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между Вива кредит ООС и Агенция за събиране на вземания ООД, КАКТО СЛЕДВА :
сумата 449.61лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем Viva Express №5193235 от 26.06.2015г.,
сумата 50.37лв., представляваща договорна лихва за периода 23.09.2015г. до 04.03.2016г.;
сумата 58.35лв. обезщетение за забава за периода 24.09.2015/ дата на изискуемост на първа просрочена вноска / до датата на заявлението
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда23.02.2018 до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1011/26.02.2018г. по ч.г.д.№ 01249/2018г. по описа на ПРС
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО / поради оттегляне на иска / за:
сумата 137.50лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания
сумата 100лв. представляваща такса разходи за дейност на служител
В КОЯТО ЧАСТ решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ПОС
Като в тази част
ОБЕЗСИЛВА Заповед №1011/26.02.2018г. по ч.г.д.№ 01249/2018г. по описа на ПРС
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана претенцията за :
сумата 356.83лв.представляваща неустойка за периода 23.09.2015-04.03.2016/ дата на падежа на последна вноска/
ОСЪЖДА Р.М.И. ЕГН ********** ***
да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
Разноски по УИ :50лв.д.такса 350лв. юк.възн., 300лв. внесен депозит за особен представител
Разноски по запов.производство 25лв.д.такса 150лв.юк.възн
За сумата 100лв. внесени за вещо лице –
дава указания на ищците с молба и с посочване на б.см. да изиска връщането й
обратно като неусвоена.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. да бъде върнато на съответния състав на ПРС, с приложен препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: