№ 428
гр. Варна, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200112 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. М. Ф. против НП -115/16.12.21г., издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”-София, с което за
нарушение на чл.86 ал.1 т.3 от Закона за здравето, на осн.чл.235 от ЗЗ, на
С.Ф. е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване
от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. С нея въззивникът
моли отмяна на НП. Оспорва нарушението, твърди, че не му били известно да
е имало данни за травма, не било доказано, че към момента на прегледа е
имало такава травма.
В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се
от адв. Т., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на основания
идентични с изложените в жалбата. Прави искане за разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. П.,
който пледира НП да бъде потвърдено. На пациента не били извършени
основни диагностични изследвания и медицинската помощ не била
качествена. Прави искане за присъждане на разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На основание Заповед № РД-13-745/09.08.2021 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор"(ИАМН) била
извършена проверка в „Център за спешна медицинска помощ-Варна", във
връзка с жалба относно лечението на М. Хюсеин Б.. Били изискани
1
медицински и други документи по случая, аудиозаписи от тел. 112 и били
проведени разговори с всички лекари, участвали в диагностично-лечебния
процес на пациентката, при което се установило че на тел. 112 са постъпили
три обаждания.
Първото обаждане било на 20.07.2021 г. в 08.39 ч., при което лице,
представило се като се като г-жа Ю., дъщеря на пациентката, настоява майка
й да бъде „взета в болница", защото е контактна на Ковид болни (самата
госпожа и съпруга й), от днес кашля и не се храни. От разговора ставало ясно,
че пациентката е с прекаран инсулт и я обслужвали на памперси, което силно
затруднявало дъщерята, защото боледувала от Ковид и не се чувствала добре.
Майка й „станала лежащо болна" след като тя „паднала отгоре й". За
състоянието на пациентката личния лекар знаел и посъветвал роднините да
„лекуват с аналгин и други лекарства" и „да се обърнат към ЦСМП за да я
приемат в болница." Проведен бил конферентен разговор с дежурен в РКЦ на
ЦСМП-Варна, с когото било обсъдено състоянието на пациентката, но в този
разговор не се споменавало за претърпяна травма. Изпратен бил екип на
адреса. Видно от Фиш за спешна медицинска помощ № 29504/20.07.2021 г.,
бил извършен преглед от д-р Петрова, която назначила терапия и
пациентката била оставена вкъщи, с препоръки да се обръщат за съдействие
към личен лекар или отново към спешна помощ при нужда.
Второто обаждане било от 24.07.2021 г. в 09:44 ч., според което
обаждащата се намирала пред входа на блока и искла да бъде свързана с
ЦСМП-Варна. Разговорът с дежурния в РКЦ на ЦСМП-Варна започвал с
думите „искам да ми пратите една линейка на адрес..." Лицето се представяло
като внучка на М. Б. и обяснявало, че става въпрос за баба й, на 86 г ., която
вероятно била с Ковид, имала стенд на сърцето, кашлица, повръщане,
температура от вчера. Казала че е посетена по-рано във вторник от екип
на ЦСМП, но била оставена вкъщи, антигенният й тест бил отрицателен,
изписани били някакви лекарства. В края на разговора, операторът отговорил,
че ще изпрати лекар на адреса, който ще прецени на място нуждата от
хоспитализация.
Според предоставената писмена медицинска документация от
ЦСМП – Варна, второто повикване било прието по време на дневната смяна
на 24.07.2021 г. Видно от УФ. № 30105 в РКЦ на ЦСМП-Варна е прието
повикване в 09:53 часа, като повод за повикване било посочено „Заболяване"
и в други бележки било отбелязано: „контактна на Ковид, кашлица, задух,
висока температура"; Характерът на повикването било класифицирано „В2-
Относителна спешност нестабилен пациент". Като час на тръгване бил
отбелязан 09:53 ч., час на приключване на адреса -10:37 ч.; Екип Вар-Л4Д
(мед. лице Салих М. Ф.). В попълнения от д-р Ф., Фиш за спешна медицинска
помощ № 30105/24.07.21 г., характерът на повикването бил е променен на
„СЗ"- стабилен пациент. В забележки било отбелязано: „повишена
температура, кашлица, контактна на Covid- 19"; Анамнеза и Обективно
състояние: „Пациентка с оплаквания от кашлица, задух, обща отпадналост и
безапетитие; посетена от екип на ЦСМП, изписана мед. терапия, с
отрицателен антигенен тест за Covid 19; пред. Заболявания - ХБ, състояние
2
след ИМИ"; „ССС-ритм. сърдечна дейност, сърд. честота 70/мин., RR 110/80,
t 36,5 С, Sat 02 98% ; ДС-вез. дишане с единични влажни хрипове, ДЧ 10-
24/мин., Корем-мек...; В съзнание, без отпадна неврологична симптоматика,
зеници нормални, адекватна, ориентирана. Работна диагноза: ОВИ; Бърз Ag
тест Covid -19 (отрицателен)". Не е отбелязан преглед на опорно-двигателната
система. Графа „Лекарства и дози“ не била попълнена. Пациентката оставала
на място, във Фиша било записано „без индикации за хоспитализация.
Насочена към ОПЛ!"
На гърба на Фиша за спешна помощ д-р Ф. описал затруднения при
комуникацията с близките, отбелязал тяхно „арогантно и конфликтно
поведение". Записал своите данни - УИН, име и телефон, както и
предупреждение за следващи екипи: „NB! При повторно обаждане и
изпращане на екип на ЦСМП да бъде изпратен и екип на МВР".
По-късно на същия ден, в 11:15 ч., отново внучката на пациентката
се обадила с настояване да бъде свързана с ЦСМП-Варна. В разговора си с
дежурния лекар от РКЦ-ЦСМП Варна, обяснила, че изпратеният при баба й
лекар не я „взема в болница, само й изписва антибиотик, но тя не може нищо
да приема през устата и само повръща." Дежурният лекар обяснява на
близката, че след като в рамките на една седмица двама лекари, след преглед,
преценяват че пациентката не е за хоспитализация, т. к. общото й състояние е
добро и цитира показатели от прегледа (артериално налягане, сатурация,
температура, дишане), редно е близките да се обърнат към личния лекар.
И при двата прегледа липсвал подпис за информираност на
пациентката или на неин близък. От становищата на лекарите, осъществили
прегледите, ставало ясно, че не са оставени на пациентката копия от Фиша за
преглед, а са били изписани рецепти за домашно лечение.
На 24.07.21 г. пациентката М. Х. Б. постъпила за лечение в УМБАЛ
„Св. Марина" ЕАД - Варна. Видно от Епикриза от това лечебно заведение, тя
била диагностицирана с фрактура на лява тазобедрена става, положителен
резултат за Covid-19 инфекция (антигенен и PCR тест) и влошено общо
състояние. Пациентката пролежава 7 дни в болница и въпреки проведеното
лечение на 01.08.2021 г. настъпил exitus.
АНО приел, че според приложената медицинска документация , д-р
Ф. не е установил наличието на фрактура на лява тазобедрена става, резултат
от пропуски в проведения преглед и снемане на анамнеза на място, което не е
позволило поставяне на точна диагноза и оценка на състоянието на
пациентката.
Горепосочените пропуски на Д-р Ф. АНО е квалифицирал като
нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, съгласно който: „Като
пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ" в частта
„качествена здравна помощ" и на основание чл. 235 от ЗЗ му било наложено
наказание глоба в размер на 300 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – показанията на св.Г. и материалите от АНП.
Съдът кредитира гласните доказателства като добросъвестни и
3
непротиворечиви.
Като събрани по реда на НПК съдът кредитира писмените
доказателства по делото – АУАН , заповеди за компетентност, покана, писма,
медицински документи, трудови договори, протокол от заседание на етична
комисия, становище, фишове за СМП , епикриза и други.
Като събрано по реда на НПК съдът кредитира и ВД – диск,
съдържащ три аудиозаписа.
Съдът, като взе предвид посочените в жалбата доводи и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
В обжалваното НП нарушението не е описано от правна страна.
Сочи се , че е нарушена нормата на чл. 86 ал.1 т.3 от Закона за здравето :
“Като пациент всеки има право на : достъпна и качествена здравна помощ“ в
частта „качествена здравна помощ“.
От правното описание на нарушението не става ясно кои
медицински стандарти не са били спазени, за да се определи здравната
помощ, оказана от д-р Ф. за некачествена. Не с тава ясно какво е бил длъжен
да направи той като част от прегледа, което не е направил. Не става ясно въз
основа на кои медицински стандарти е бил длъжен да го направи.
Нарушението не е описано и от фактическа страна. От фактите се
извлича извода, че д-р Ф. не е извършил преглед на опорно –двигателния
апарат. Но не става ясно по какви съображения е прието, че той е бил длъжен
да го направи, след като в нито един момент, нито при подаване на сигнала от
24.07.21 г., нито при посещение на място, е имало оплаквания от травма, или
обездвижване. Оплакванията на членовете на семейството са били свързани с
опасения от инфекция от „Ковид 19“. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че семейството е отвело болната именно в Инфекциозна
клиника – Варна, където по-късно е била установена не само инфекция от
„Ковид 19“, но и фрактура на тазобедрената става. От фактите, описани в НП
не става ясно дали действително пациентката е имала въпросната фрактура
към момента на прегледа й от д-р Ф.. Направен е правният извод, че той не е
установил тази травма, но не е описано от фактическа страна, че травмата е
съществувала към момента на прегледа. В съдебно заседание св.Г. твърди, че
нарушението се изразява в това, че не е бил извършен преглед на опорно –
двигателния апарат, но в НП се сочи друго. Там от фактическа страна
нарушението е описано като: „не е установил наличието на фрактура“. За да
се носи отговорност за това, че не е установена фрактура, би следвало да е
безспорно доказано, че към момента на прегледа е имало такава фрактура.
Тези факти са относими към съставомерните елементи на нарушението и
описването им в АУАН и в НП е задължително. Такива безспорни факти не се
описват. Липсват и безспорни доказателства за това дали пациентката е имала
тази фрактура към момента на прегледа. Всички оплаквания на роднините
към онзи момент са се свеждали до симптоми, свързани с опасения от „Ковид
4
19“ и прегледът на д-р Ф. е бил ориентиран в тази посока.
Липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци на
нарушението ограничава правото на защита, тъй като тя се гради срещу
фактите. Поради това съдът намира, че при провеждане на АНП е допуснато
съществено процесуално нарушение и НП следва да бъде отменено.
Както е по- горе изложено, не става ясно за какво е наказано лицето
не само поради непълнота във фактическото описание на нарушението, но и
предвид непълнотата на правното му описание. От правна страна словом и
цифром е посочена нормата на чл.86 ал.1 т.3 от ЗЗ. Нормата визира правата
на пациента. За да бъде едно деяние административно нарушение, то на
първо място законът трябва да предвижда определено задължение, което да
не бъде изпълнено от своя адресат и на второ място, следва неизпълнението
на това задължение да бъде обявено от закона за наказуемо. Наказанието е
наложено на основание чл. 229 ал.1 от ЗЗ , която е обща норма, предвиждаща
наказание за нарушения на ЗЗ когато не е предвидено друго, поради което от
тази норма не става ясно какво именно е нарушил въззивникът. Чл.86 ал.1 т.3
от ЗЗ е също обща норма, регламентираща правни принципи. За да се
определи една медицинска помощ като некачествена и за да се квалифицира
това като административно нарушение, следва да има конкретно нарушени
задължения и следва те да са описани от правна и фактическа страна, като се
опишат съставомерните им признаци и като им се даде съответната правна
квалификация. Това задължение на АНО не е изпълнено. Посочената като
нарушена разпоредба на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ установява принципи и не
вменява конкретни задължения за д-р Ф.. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗЗ,
качеството на медицинската помощ, съставляваща принцип по чл. 81, ал. 2, т.
1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6,
ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ. В
нормативната уредба липсват правила, които да регламентират коя
медицинска помощ е качествена. Поради това изводът дали тя е такава
следва да бъде съобразен с вида и обхвата на медицинските дейности,
утвърдени с медицинските стандарти. Поради това посочената като нарушена
правна норма на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ не е годна самостоятелно да обоснове
наказателна отговорност. Тя не съдържа конкретен състав на
административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в
чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на достъпна
медицинска помощ и посочването на тази норма не е достатъчно за
индивидуализацията на нарушението. Не е посочено конкретното
нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински
стандарт, което не е било изпълнено. Непълното правно описание на
нарушението както самостоятелно, така и в съвкупност с непълното
фактическо описание, води до извод, че наказателното постановление е
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и НП следва
да бъде отменено на това основание.
Предвид липсата на пълно и точно фактическо и правно описание
съдът е лишен от възможност да прецени за какво точно е наказан въззивника
5
и да се произнесе дали материалният закон е приложен правилно.
При наличие на основания за отмяна на НП, съдът не следва да се
произнася и по справедливостта на наказанието.
С оглед изхода на делото, в полза на въззивната страна следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, които видно от
приложения договор за правна защита и съдействие възлизат на 480 лв. и са
платени. Разноските следва да бъдат възложени на учреждението, при което е
административнонаказващият орган.
Искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в полза
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ следва да бъде оставено ез
уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №-115/16.12.21г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор”-София, с което за нарушение на чл.86 ал.1 т.3 от Закона за
здравето, на осн.чл.235 от ЗЗ, на С.Ф. е наложено наказание глоба в размер
на 500 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор”-София да
заплати в полза на С. М. Ф. направените по делото разноски в размер на 480
/четиристотин и осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски в полза на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор”-София.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок пред
Варненски административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6