№ 148
гр. Благоевград, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20251200500140 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№7348/18.11.2024г., подадена от адв.
В. А., проц. представител на М. В. и В. В., против Решение № 268/29.10.2024г., постановено
по гр.д.№503/2023 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев.
Решението се обжалва от ищците в първоинстанционното производство, чрез процесуалния
му пълномощник, с изложени твърдения във въззивната жалба,че същото е неправилно.
Твърди се, че решението е и необосновано, тъй като първоинстанционният съд е
пренебрегнал правaта им на собственост и при постановяване на решението си е избрал най-
нецелесъобразния начин на разпределение, като при посочения вариант на ответниците е
дадено цялото лице на парцела, като ищците са били лишени от такова.Формулирано е
искане решението да бъде отменено ,а въззивната инстанция да определи нов, целесъобразен
начин на реално ползване на съсобствената вещ.
С атакуваното решение, РС е РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32 ал. 2 от
Закона за собствеността измежду М. Ж. В. с ЕГН: **********, В. Д. В. с ЕГН: **********,
К. Д. Ц. с ЕГН: ********** и Е. Д. М. с ЕГН: **********, на следните имоти:
на: 1/ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I /първи/, имот с планоснимачен номер 311 /триста
и единадесет/ от квартал 41 /четиридесет и първи/ по плана на *********, област
Благоевград, утвърден със Заповед № 20/1991 година и Заповед № 325/2010 година на Кмета
на Общината, с площ за целия урегулиран поземлен имот от 500 /петстотин/ квадратни
метра, съгласно ВАРИАНТ № 2 (л. 69 от делото) към изготвената съдебно-техническа
експертиза,като ОПРЕДЕЛЯ ползването на частта, защрихована в син цвят за К. Д. Ц. с ЕГН
********** и Е. Д. М. с ЕГН **********, а тази в зелен цвят за М. Ж. В. с ЕГН: **********
и В. Д. В. с ЕГН: **********; 2/ СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 44
квадратни метра, намираща се в описания поземлен имот, съгласно ВАРИАНТ № 2 (л. 69 от
1
делото) към изготвената съдебно-техническа експертиза, като ОПРЕДЕЛЯ ползването на
частта, защрихована в червен цвят за К. Д. Ц. с ЕГН ********** и Е. Д. М. с ЕГН
**********, а тази в зелен за М. Ж. В. с ЕГН: ********** и В. Д. В. с ЕГН: **********;3/
ТАВАН към ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в описания урегулиран
поземлен имот, съгласно ВАРИАНТ № 1 (л. 68 от делото) към изготвената съдебно-
техническа експертиза, като ОПРЕДЕЛЯ ползването на частта, защрихована в червено за К.
Д. Ц. с ЕГН ********** и Е. Д. М. с ЕГН **********, а тази в зелен за М. Ж. В. с ЕГН:
********** и В. Д. В. с ЕГН: **********;
С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от нотариален акт № 64, том 1, рег.№792, дело №46/2013 година става ясно, че
собственик на ½ ид.ч. от процесния имот е ищцата М. Ж. В., която е получила имота чрез
дарение, като дарителката В. Д. В. също е запазила правото на ползване върху целия дарен
имот до края на живота си.
Видно от нотариален акт № 77, Том1, рег.номер 915, дело 70/2015 година се установява, че
ответницата Е. Д. М. е дарила на дъщеря си, също ответник - К. Д. Ц. собствените си
идеални части от съсобствения й недвижим имот, а именно: 1/2 /една втора / идеална част от
процесния, като дарителката Е. Д. си е запазила правото на ползване върху подробно
описания по – горе, процесен недвижим имот .
Липсва съгласие между съсобствениците относно ползването на имота, поради което се иска
от съда разпределение на правото на ползване върху същия, при съответните им квоти в
съсобствеността.
Правното основание на исковата претенция е чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, събрани са и гласни
доказателства. Вещото лице е предложило по два варианта за разпределение ползването на
УПИ и по два варианта за разпределение ползването на тавана.
С обжалваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е възприел
по отношение на дворното място, изготвеният втори вариант от съдебно-техническата
експертиза, като частта в синьо на скицата да се използва от ответниците, а тази в зелено -
от ищците,като е установил ,че този вариант отразява фактическото състояние, осигурява
равен достъп на всеки от собствениците до стопанската постройка и входа на имота. По
отношение на таванското помещение е възприето да се приложи първи вариант, като
ползването на частта, защрихована в червено по скицата да бъде за К. Д. Ц. и Е. Д. М., а тази
в зелен цвят за М. Ж. В. и В. Д. В..
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че решението на
районен съд Гоце Делчев е валидно и допустимо.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Същото е правилно,постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон. Направените от въззивният съд изводи
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на основание
чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде потвърдено.
Изцяло несъстоятелни са въведените с въззивната жалба доводи,обосноваващи
неправилност на решението. Първоинстанционният съд е изложил мотиви съобразно
фактическата обстановка и събраните доказателства, които настоящият съдебен състав
изцяло възприема като правилни и съобразени с ТР №13/2012 по т.дело №13/2012г. на ВКС
,ОС на ГК.
На следващо място: несъстоятелно е твърдението за порочност на решението, релевирано
във въззивната жалба в смисъл,че първоинстанционният съд е пренебрегнал правото на
собственост и интересите на ищците. Съобразно задължителната практика на ВКС, при
определяне на начина на разпределение ползването на съсобствената вещ, предоставената
2
площ следва да съответства на квотата в съсобствеността, като са възможни отклонения от
този принцип само в случай ,че са незначителни и се налагат за да се съобрази фактическото
ползване на имота и други специфични особености, относими към нормалното ползване на
общата вещ. Настоящият съдебен състав приема,че в конкретният случай,
първоинстанционният съд е съобразил именно тези обстоятелства.Съдебната практика
приема, че съдът следва да определели частите за реално ползване за всеки съсобственик по
начин, който да съответства на правата от съсобствеността, да осигури удобен начин за
достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за обслужването
поддържането им. Със съдебното решение частите за реално ползване следва да са
определени по начин, който да не създава предпоставки за бъдещи спорове между
съсобствениците относно постановеното разпределение на ползването / така и в Решение №
159 от 03.09.2012 г. постановено по гр.д. № 1205/2011 г. на Второ гр. о., ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК/.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че това са най-адекватните
варианти за разпределяне ползването на съсобствената вещ, които след анализ са предложен
от вещото лице. Това е така ,защото по този начин всеки от съсобствениците на имота е
обезпечен с правото си да ползва своята част от същите, съобразени са както правата в
съсобствеността, така е и отчетено фактическото ползване на имота към момента, а и
въобще техническите му възможности за разпределение с най-малко неудобства. Съдът е
съобразил , че към този момент първия жилищен етаж от къщата се обитава именно от
ответниците, те ползват част от дворното място, като същото може да се използва за
прилежаща част към собствения им имот, освен това те са и собственици на съседния УПИ
XIV - 311, а първият вариант е неудобен, тъй като частта в зелено е изолирана от главния
вход на дворното място и ако съдът определи този вариант, собственикът, ползващ тази
част, ще бъде затруднен да я използва по предназначение, тъй като преминаването до нея ще
се осъществява единствено през общата част, която я е индидуализирал и ще се окаже
недостатъчна. По сходни съображения и изхождайки от целесъобразното ползване, стои
въпроса и с разпределението на таванското помещение, където най-адекватен е първи
вариант, тъй като при втория такъв частта, която е защрихована в зелен цвят, е отдЕ. на две
и по този начин би се затруднил ползвателят, на когото тази част е отредена, както правилно
е съобразила първата инстанция.
Съгласно чл. 31 ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Съобразявайки тази норма,настоящият съдебен състав намира, че
определените варианти от заключението на вещото лице начини на разпределение на
ползването балансира в най-пълна степен правата на страните по делото и безпроблемното
упражняване на правото им на собственост и създава най-малко конфликтни точки между
съсобствениците.
Съдебната практика трайно застъпва становището, че точното разделение е относително,
тъй като целта на производството по чл. 32 от ЗС е да замести решението, което
собствениците не могат да постигнат относно ползването на съсобствената вещ, без да ги
затруднява от гледна точка на достъпа до ползваните от тях помещения и без да накърнява
техните права. Няма спор, че разпределението на ползването на съсобствената вещ по
принцип следва да се извърши по начин такъв,че всеки от съсобствениците да получи за
ползване реална част от съсобствената вещ, съответстваща на квотата в съсобствеността му.
Но освен правата на страните в съсобствеността при разпределяне ползването на
съсобствената вещ, както се посочи по-горе се отчитат и други обстоятелства като
фактическото ползване към момента, особеностите на вещта и спецификата на отношенията
между съсобствениците и реалните възможности на място. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е отчел всички относими към конкретният правен спор
обстоятелства и е възприел изложеното в заключението на вещото лице и дадените
пояснения в о.с.з., съпоставяйки го с останалия събран доказателствен материал, в т.ч. и
гласните доказателства.
3
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Независимо от изхода на спора пред настоящата инстанция, БлОС не присъжда разноски на
ответната страна за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като в производство по
разпределение ползването на съсобствен имот заплатените от страните възнаграждения за
адвокат следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение
следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна
администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение
ползва и двете страни и затова същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение
така, както са направени.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 268/29.10.2024г., постановено по гр.д.№ 503/2023 г. по описа
на РС – гр. Гоце Делчев.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал.2, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4