Р Е Ш Е Н И Е
394/30.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на
първи юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията ГД № 2819/2019 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Образувано, по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против И.П.М.,
за признаване като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува изискуемо парично вземане, произтичащо от Договор № 5121731/04.09.2014
г. за паричен заем между „Вива кредит“ ООД и ответника - потребител,
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия, Приложение № 1 от 02.05.2015 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.,
за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 999/2019 г., по описа на
РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, с правно основание, както следва: 1/по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
цена 600.00 (шестстотин) лева - главница по Договора за заем, ведно с искане за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на заявлението –
02.04.2019 г. до окончателно плащане; 2/по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал.
2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 72.14 (седемдесет и два лева
и четиринадесет стотинки) лева - договорна лихва върху главницата за периода от
02.05.2015 г. до 19.03.2015 г.; 3/по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл.
92, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 431.20 лева (четиристотин тридесет и един лева и
двадесет стотинки) – неустойка разсрочена за плащане за периода от 18.09.2014
г. до 19.03.2015 г.; 4/по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 150.00 (сто и петдесет) лева – договорени
разходи за събиране на просрочени вземания; 5/по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 100,00 (сто) лева –
възнаграждение за дейност на служител по събиране на просрочени вземания; 6/с по
чл. 99, ал. 4, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 292.55 (двеста деветдесет и два лева и
петдесет и пет стотинки) лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сбора от обуславящите вземания, за периода от 02.05.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2019 г..
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 04.09.2014 г. между „Вива кредит“ ООД като заемател и ответника бил сключен Договор
№ 5121731 за паричен заем „Viva expres“, съгласно който заемодателят се задължил да предаде в заем
сума в размер на 600 лв., а на заемателят се задължил да върне същата ведно с
договорна лихва в размер на 72.14 лв. Така дължимата от ответника сума била в
общ размер на 672.14 лв. разсрочена на 14 равни, двуседмични, погасителни
вноски всяка в размер на 48.01 лв.. Падежът на първата погасителна вноска бил
18.09.2014 г., а на последната - 19.03.2015 г.. С подписване на договора длъжникът
удостоверил, че получил изцяло сумата по заема. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
Договор за заем длъжникът следвало да обезпечи договора чрез поръчител, което
не бил направил, поради което му било начислена неустойка в размер на 431.20
лв., която била договорена за връщане на 14 равни, погасителни вноски. Така
вноската по заема била в размер на 78.81 лв. Твърди се, че длъжникът не
извършил плащания по договора. Съгласно чл. 12 от договора за заем при забава
плащането на погасителна вноска по договора, ответникът дължал такса разходи в
размер на 150 лв.
Било договорено, че при забава на
плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни
ответникът дължал и еднократна сума от 100 лв. - разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на служител, което
осъществява администриране дейността по събиране на вземането. На ответника
била начислена и законна лихва за забава на всеки ден забава за периода от
02.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в размер на 292.55 лв. На
02.05.2015 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне па вземания /цесия/ от 22.01.2013г.. сключен между „Вива кредит“
ООД и “Агенция за събиране па вземания“ ООД, по силата на което вземането на
„Вива кредит“ ООД произтичащо от договор за паричен заем „Viva express“ №
5121731/04.09.2014 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Твърди, че договора за
заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД. „Вива Кредит“ ООД упълномощило Агенция за събиране на
вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството
си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответникът е било изпратено писмо за станалата
продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“
ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е изх. № УПЦ-11-ВИВ/5121731 от 07.05.2015 г. чрез Български пощи
е известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес па
длъжника. Писмото се е върнало в цялост е отбелязване върху Обратната разписка,
че пратката не е потърсена от адресата. На 10.09.2019 г. Ищецът изпратил второ
Уведомително писмо до ответника, съдържащо и Покана за доброволно изпълнение,
което отново било върнато в цялост. Към датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ответникът не бил платил
дължимите суми, поради което било образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС
Шумен. Моли да бъде признато за установено, че по Договор за паричен заем №
5121731, сключен на 04.09.2014 г. между „Вива кредит“ ООД и ответника, като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Приложение №01/02.05.2015 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. ответникът дължи на
ищеца, както следва: сумата 600.00
(шестстотин) лева - главница; сумата 72.14 (седемдесет и два лева и
четиринадесет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 02.05.2015 г. до
19.03.2015 г.; сумата 150.00 (сто и петдесет) лева –разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата 100.00 (сто) лева – разходи за дейност на служител;
сумата 431.20 (четиристотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева –
неустойка за периода от 18.09.2014 г. до 19.03.2015 г.; сумата 292.55 (двеста
деветдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева – лихва за забава за
периода от 02.05.2015 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва от
02.04.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК, назначеният особен
представител на ответника не е подал писмен отговор.
В проведените по делото съдебни
заседания ищецът не се явява. Подава молби, с които поддържа предявените исковете.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, подава писмена защита, в която предендира
разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приетият по делото Договор за паричен заем Viva express № 5121731/04.09.2014
г., /л. 5/, се установява, че „Вива кредит“ ООД е предоставил ответника в
настоящото производство, кредит в размер на 600 лв., който длъжникът се
задължил да върне ведно с договорен фиксиран годишен процент по заема – 40.30 %
и годишен процент на разходите на заема – 49.39%, на 14 равни двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 48.01 лева, като падежът на първата
вноска бил 18.09.2014 г., а падежа на последната - 19.03.2015 г.. Съгласно чл.
3, ал. 2 на Договора за заем, с подписването, както и с РКО № 6/04.09.2014 г.
/л. 8/, ответникът удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло сумата по
заема. С чл. 3, ал. 3 от Договора, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от
подписване да предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение:
1/поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни в деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящ работодател 6 м.
и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 г.;
да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош
от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2/валидна
банкова гаранция издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото
задължение на Заемателя, която да е валидна за целия срок на договора. В случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по ал. 3,
съгласно чл. 11, ал. 1 от договора Заемателят дължи неустойка в размер на 431.20
лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на равни части
към всяка от погасителните вноски. С чл. 12, ал. 3 от Договора за заем страните
постигнали съгласие, че при забава на плащанията Заемателят дължи заплащането
на 12.50 лв. на всеки четвърти и единадесети ден забава, представляващи
направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, но не
повече от 150 лв. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Договора за заем при забава с
повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е погасителна вноска по
договора Заемателят дължи еднократно заплащане на 100 лв. представляващи
направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. Съгласно чл. 12,
ал. 5
от Договора за заем при забава
на плащане на задълженията Заемателя дължи законна
лихва върху всяка отделна падежирана и неплатена вноска за всеки ден забава.
От приложените по делото Приложение 3 /л. 12/,
Потвърждение /л. 13/ и Приложение № 1 /л. 14/, към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.
/л. 9/, се установява, че „Вива кредит“ ООД /в качеството на цедент/ и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, /в качеството на цесионер/, са сключили договор,
с който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от
договори за заем, описани в Приложение № 1 от 02.05.2015 г. към Договора за
цесия от 22.01.2013 г., съдържащо списък на длъжниците и прехвърлените
вземания, от които е видно, че вземането на цедента по процесния договор за
кредит, е включено в предмета на договора за цесия. Прехвърленото задължение към
02.05.2015 г. е сума в размер на 1 353.34 лева, представляваща: отпусната главница
в размер на 600 лева и общо дължимо по кредита 1 103.34 лева. Съгласно чл. 4.5
от Договора за цесия купувачът се задължава от името на продавача и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия
в рамките на един календарен месец, считано от подписване на съответното
Приложение № 1, като формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се
съгласува между страните и представлява Приложение № 4 (бланка) към този Рамков
Договор. Към исковата молба са приложени две Уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземания от „Вива кредит“ ООД на ищеца - „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с две Покани за доброволно изпълнение от 05.05.2015 г. за
сума в размер на 1 353.34 лева, /л. 18/ и от 10.09.2018 г. за сума в размер на
1 754.43 лева, /л. 20/ изпратени до адреса на длъжник посочен в Договора за
заем. Върху Обратната разписка за доставяне на първото писмо /л. 19/ е
отбелязано „Пратката не е потърсена“, а върху товарителницата на второто писмо
/л. 21/, че „не е намерено лицето“.
От приложеното ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 507/02.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която по Договор за
паричен заем № 5121731, сключен на 04.09.2014 г. с „Вива кредит“ ООД ответникът
е осъден да плати на ищеца следните суми: 600.00 лева - главница; 72.14
лева – договорна лихва за периода от
02.05.2015 г. до 19.03.2015 г.; 150.00 лева – такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 100.00 лева – такса
разходи за дейност на служител; 431.20 лева – неустойка за периода от
18.09.2014 г. до 19.03.2015 г.; 292.55 лева – лихва за забава за периода от
02.05.2015 г. до 02.04.2019 г. и законната лихва от 02.04.2019 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 82,92 лева разноски. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е
връчено на 26.08.2019 г. и на 25.09.2019 г. чрез куриер с писмо е подадена
настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо.
От приетото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява,
че общия размер на дължимата сума по сключения между страните договор е 1588.40
лева, дължима на 14 броя равни, двуседмични вноски, всяка в размер на 48.01
лева, включваща: главница 600.00 лева и договорна лихва в размер на 72.14.
Падежа на първата погасителна вноска е на 18.09.2014 г., а падежа на последната
погасителна вноска е на 19.03.2015 г. Към материалите по делото няма приложени
документи с данни за извършени плащания от ответника. След прехвърлянето на
вземането с Договора за цесия плащания не са правени. Остатъкът по главницата е
в размер на 600 лева; остатъкът по договорната лихва - в размер на 72.14 лева и
остатъкът по неустойката за неизпълнение на договорно задължение - в размер на 431.20
лева. Такси разходи за събиране на просрочени вземания на погасителни вноски са
150 лв. и 100 лв.
От ответника не са ангажирани доказателства за
погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС –
девети състав намира за установено от правна страна следното:
Въпреки
предоставената възможност, в рамките на предоставения срок по чл. 131 ГПК, особения представител на ответника не е подал отговор на
исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е
изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на
които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства,
с които евентуално разполага. Предвид липсата на данни по делото, че пропускът
се дължи на особени непредвидени обстоятелства съдът приема, че ответникът е
загубил възможността да упражни тези си права в хода на разглеждане на спора,
поради което не дължи произнасяне по възраженията и исканията в предметния
обхват на чл. 133 ГПК.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск за установяване на
вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение.
Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до
установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за
изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. В производството по
чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск,
е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира
отричано от него право. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е
абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата
не е налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск
по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен
срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК
от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с
приложени по заповедното производство /ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС Шумен/, документи. Съдът
извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед № 507/02.04.2019 г., по
описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес. От справка на НАП е установено, че няма регистриран
валиден трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи книжата по
месторабота, поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца
на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е
обусловен от издадената Заповед № 507/02.04.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на
парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго,
„проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се
характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с
особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и
като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни
специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези
предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство,
като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при
което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по
смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за
изпълнение. Съдът установява, че е налице пълен идентитет, както субективен,
така и от обективна страна между цената на предявеният иск, който е за сумите сумата 600.00
лева – главница; 72.14 лева – договорна лихва за периода от 02.05.2015
г. до 19.03.2015 г., 150.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 100.00 лева – такса разходи за
дейност на служител, 431.20 лева – неустойка за периода от 18.09.2014 г. до
19.03.2015 г. и 292.55 лева – лихва за забава за периода от 02.05.2015 г. до
02.04.2019 г. и размерът на вземането, за което в заповедното
производство заявителят - ищец е получил Заповед № 507/02.04.2019 г., по описа
на ШРС, за изпълнение на парично задължение, което е за същите суми. Ето защо
установителният иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.
Основателността на иска за непогасена главница по чл.
11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
цена 600.00 (шестстотин) лева, е предпоставена от установяване, при условията
на пълно и главно доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за заем
са се намирали във валидни облигационни правоотношения с ответника; че
действително е предал договорената по кредита сума, както и че срокът за
изпълнение на насрещната страна е изтекъл. От приетия по делото Договор за
паричен заем Viva express № 5121731/04.09.2014
г., еднозначно се установи, че на посочената дата - 04.09.2014 г., „Вива
кредит“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по силата на което
дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен заем в размер на 600.00
лева, при насрещното задължение сумата да бъде върната на 14 равни двуседмични
погасителни вноски, като падежът на първата вноска бил 18.09.2014 г., а падежа
на последната - 19.03.2015 г.. С подписването на Договора заемателят е
удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло сумата по заема - по арг. от
чл. 3, ал. 2 от подписания договор, според който ответникът е декларирал, че с
подписването е получил сумата по кредита. Самият договор има характер на
разписка за предаване на средствата и други доказателства не са необходими, но
ищецът е представил и РКО № 6/04.09.2014 г. Постигането на съгласие между
страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото
връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се
установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението. От приетото по делото Заключение
по допуснатата ССчЕ се установява, че длъжникът не е извършил нито едно плащане
по заема. От същото Заключение се установява, че остатъчното задължение за
главницата е в размер на 600 лева, поради което искът следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Основателността на иска по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 72.14 (седемдесет и
два лева и четиринадесет стотинки) лева - неплатена договорна лихва върху
главницата за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2015 г., е предпоставено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието,
от което произтича вземането за възнаградителна лихва /наличие на валиден
договор /клауза от договор/ за възнаградителна лихва/; размера на претенцията
за претендираната възнаградителна лихва; настъпването на предпоставките за
плащане на възнаградителна лихва. По своята правна същност лихвата по банковия
кредит представлява, цената или възнаграждението, което заемателят е длъжен да
плати на заемодетеля за ползването на предоставените му парични средства. Това
е цената на капитала, който се отчуждава за временно ползване. В процесния
случай съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем Viva express № 5121731/04.09.2014 г., за предоставената сума от 600
лева длъжникът се съгласил да плати фиксиран годишен лихвен процент от 40.27 %,
който не надвишава размера на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК
или така фиксирания размер на договорената лихва е 72.14 лева. По този начин
задължението по Договора се увеличава от 600 лева на 672.14 лева разпределено
за плащане на 14 двуседмични вноски, като част от всяка вноска, в размер 5.15
лева, е за погасяване на възнаградителната лихва. От приетото по делото
Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че остатъчното задължение за
договорна (възнаградителна) лихва е в размер на 72.14 (седемдесет и два лева и
четиринадесет стотинки) лева, поради което искът следва да бъде уважен в
претендирания размер.
Основателността на претенцията по чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД - неустойка разсрочена за плащане за
периода от 18.09.2014 г. до 19.03.2015 г. с цена 431.20 (четиристотин тридесет
и един лева и двадесет стотинки) лева, е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: че съществува главно
задължение, което е правно – т. е да установи основанието, от което произтича
вземането за неустойка /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
неустойка/; че претендирания размер неустойка е предварително установен в
договор, както и настъпването на предпоставките за плащане на неустойка. По
дефиниция на закона неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя
размера на вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при
неизпълнението му – т. е. неустойката е договорно съглашение или нормативно
предварително определена отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнение
на главно задължение, без да е нужно те да се доказват. Както бе посочено по –
горе съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора за заем, Заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване да предостави на Заемодателя алтернативно два вида
обезпечение, като в случай на неизпълнение дължи неустойка в размер на 431.20
лв. /съгласно чл. 11, ал. 1 от договора/, която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата месечна вноска като сума за главница,
възнаградителна лихва и неустойка от 48.01 лева се увеличава на 78.81 лева, а
общото задължение по Договора се увеличава от 672.14 лева на 1103.34 лева. От
приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че остатъчното
задължение на претенцията по това договорно задължение е в размер на 431.20
лева. В този смисъл следва да се приеме, че неустойката е предварително
установена в договора. Както бе посочено обаче съглашението за неустойка
обезпечава вредите от неизпълнение на главно задължение – т. е. има акцесорен
характер, като тази акцесорност произтича от съществуването на главно
задължение, което следва да е правно и не може да е естествено, но може да няма
договорен източник. С оглед акцесорния характер на неустойката, неустоечната
клауза би била действителна само при действителност на главното задължение,
чието изпълнение е обезпечено. Последиците от акцесорността на съглашението за
неустойка от една страна са, че недействително ли е главното задължение, няма и
неустойка, но ако главното задължение възникне, ще се дължи и неустойка, поради
което основателността на иска за неустойка е предпоставено от основателността
на обуславящият иск по главното задължение, а от друга страна е производно от
неизпълнението на главното задължение. Следователно се налага извода, че по
общо правило съглашението за неустойка не може да обезпечава вредите от
неизпълнение на друго задължение различно от главното. В процесния случай
главното задължение на заемателя по Договор за паричен заем Viva express № 5121731/04.09.2014 г., сключен между „Вива кредит“
ООД, е да ползва сумата по кредита съобразно уговорената цел и да я върне след
изтичане на срока, както и да плати договорената лихва. С клаузата на чл. 3,
ал. 3 от Договора за заем, Заемателят се задължил за нещо допълнително и
различно от главното задължение: в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение, което допълнително
задължение е в косвена връзка с главното, като съдът намира, че предпоставките
за неговата валидност са индивидуално и предварително уговаряне на условията,
като срок за изпълнение от страна на заемателя, размер на възнаграждението и т.
н., каквито доказателства заемодателят не е представил. Съгласно задължителните
указания в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3 ОСТК, където е посочено,
че преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент и по-конкретно -
след настъпилото неизпълнение и с оглед вредите от същото, както и, че
неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, съдът намира, че липсата на пряка връзка на
обусловеност /акцесорност/ между съглашението за неустойка по чл. 3, ал. 3 от
Договора за заем и главното задължение, както и липсата на доказателства тази
клауза да е индивидуално уговорена води до нищожност на същата на основание чл.
146, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗПотр., поради което предявения иск се явява
неоснователен.
Основателността на претенциите по чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД – договорени
разходи за събиране на просрочени вземания с цена 150.00 (сто и петдесет) лева
и възнаграждение за дейност на служител по събиране на просрочени вземания с
цена 100,00 (сто) лева, е предпоставено от установяване, при условията на пълно
и главно доказване, от ищеца, както основанието, от което произтича всяко едно
от претендираните вземания /наличие на валиден договор /клауза от договор// и
размера на всяка от претенциите, така и настъпването на предпоставките за
плащане на всяка от претенциите. Двете суми са предявени, както със заявлението
по чл. 410, така и с исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а съгласно разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
разглежданата хипотеза между страните са уговорени такива допълнителните
услуги, които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на длъжника /да
събира просрочени вноски, както и да ангажира лице/служител, което да осъществи
и администрира дейността по събиране на вземането/, при насрещния ангажимент
длъжникът да заплати разноски и възнаграждения, поради което тези клаузи са
действителни, респ. пораждат предвидените права и задължения за страните.
Относно наличието на предпоставките за плащане на всяка от претенциите следва
да се съобрази разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Следователно
за настъпване на предпоставките за плащане на всяка от претенциите следва да
бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически действия за
изпълнение на поетите насрещни задължения, като: че кредиторът е направил
конкретни разходи по събиране на просрочени вноски или, че е ангажирал
конкретно лице/служител, който да е осъществил и администрирал с конкретни
действия дейността по събиране на вземането, каквито от ищеца не са представени,
поради което претенциите се явяват недоказани, а исковете следва да бъдат
отхвърлени като и неоснователни.
Основателността на обуславящата искова претенция за
непогасена главница, предпоставя основателност и на обусловената претенция по
чл. 99, ал. 4, вр. чл. 86 ЗЗД с цена 292.55 (двеста деветдесет и два лева и
петдесет и пет стотинки) лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сбора от обуславящите вземания, за периода от 02.05.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда 02.04.2019 г.. Съгласно чл. 12, ал. 5 от Договора за заем при забава на плащане на
задълженията Заемателя дължи законна
лихва върху всяка отделна падежирана и неплатена вноска за всеки ден забава. Предвид
установеното по делото, че ответникът не е погасил нито една вноска доколкото
падежът на първата е настъпил на 18.09.2014 г., следва, че от този момент,
поради изпадането на длъжника в забава, е дължимо и претендираното обезщетение
за забава. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът
намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че лихвата за забава
върху главницата за периода от датата на цесията - 02.05.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 02.04.2019 г., е в размер на 235.06 лева, поради
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен до този размер и
неоснователен до пълно предявения размер от 292.55 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, материалния интерес, както и че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 400,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и
350,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 300 лева, 150 лева –
възнаграждение за вещо лице, както и 345.21 лева – възнаграждение за особен представител
на ответника, като с оглед уважената част от исковете ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищцовото дружество обща сума в размер на 585.31 лева,
разноски в заповедното и исковото производства.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че
ответникът И.П.М., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца сумата 600.00
(шестстотин) лева - главница по Договор за паричен заем № 5121731, сключен на
04.09.2014 г. с „Вива кредит“ ООД, като впоследствие вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник, на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/02.05.2015 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. /датата на подаване
на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, за която
въз основа на Заявление от ищецът рег. № 5845/02.04.2019
г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС –
Шумен и срещу ответника е издадена Заповед № 507/02.04.2019 г., за изпълнение
на парично задължение, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Обединена
Българска Банка АД, клон България, на основание чл.
11, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че
ответникът И.П.М., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца сумата 72.14
(седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) лева - договорна лихва върху
главница, за периода от 02.05.2015 г. до 19.03.2015 г., по Договор за паричен
заем № 5121731, сключен на 04.09.2014 г. с „Вива кредит“ ООД, като впоследствие
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник, на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/02.05.2015
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 г. /датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, за която
въз основа на Заявление от ищецът рег. №
5845/02.04.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 999/2019 г., по
описа на РС – Шумен и срещу ответника е издадена Заповед № 507/02.04.2019 г.,
за изпълнение на парично задължение, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***,
Обединена Българска Банка АД, клон България, на основание чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, че
ответникът И.П.М., с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на ищеца сумата 235.06
(двеста тридесет и пет лева и шест стотинки) лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главница по Договор за паричен заем № 5121731,
сключен на 04.09.2014 г. с „Вива кредит“ ООД, като впоследствие вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник, на
който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/02.05.2015 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.04.2019 г. /датата на подаване на Заявление по
чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, за която въз основа на Заявление от ищецът рег. № 5845/02.04.2019 г., по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС – Шумен и
срещу ответника е издадена Заповед № 507/02.04.2019 г., за изпълнение на
парично задължение, платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, Обединена
Българска Банка АД, клон България, на основание чл. 99, ал. 4, вр. чл. 86 ЗЗД,
като отхвърля иска за разликата до 292.55 лв., като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу И.П.М.,
с ЕГН ********** и адрес ***, иск,
с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 431.20
(четиристотин тридесет и един лева и двадесет стотинки) лева – неустойка, разсрочена
за плащане за периода от 18.09.2014 г. до 19.03.2015 г., по Договор за паричен
заем № 5121731, сключен на 04.09.2014 г. с „Вива кредит“ ООД, като впоследствие
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник, на който е „Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/02.05.2015
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г., за която въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 5845/02.04.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника е
издадена Заповед № 507/02.04.2019 г., за изпълнение на парично задължение, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу И.П.М.,
с ЕГН ********** и адрес ***, иск,
с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумата 150.00
(сто и петдесет) лева – договорени разходи за събиране на просрочени вземания по
Договор за паричен заем № 5121731, сключен на 04.09.2014 г. с „Вива кредит“
ООД, като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД /правоприемник, на който е „Агенция за събиране на вземания“
АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение
№ 01/02.05.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.01.2013 г., за която въз основа на
Заявление от ищецът рег. № 5845/02.04.2019 г., по реда на чл. 410 ГПК, е
образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника е
издадена Заповед № 507/02.04.2019 г., за изпълнение на парично задължение, като
неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу И.П.М.,
с ЕГН ********** и адрес ***, иск
с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца, сумата 100,00
(сто) лева – възнаграждение за дейност на служител по събиране на просрочени
вземания по Договор за паричен заем № 5121731, сключен на 04.09.2014 г. с „Вива
кредит“ ООД, като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД /правоприемник, на който е „Агенция за събиране на
вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ по силата на
Приложение № 01/02.05.2015 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., за която въз основа на Заявление от ищецът рег. № 5845/02.04.2019 г., по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 999/2019 г., по описа на РС – Шумен и
срещу ответника е издадена Заповед № 507/02.04.2019 г., за изпълнение на
парично задължение, като неоснователен.
Осъжда И.П.М., с ЕГН ********** и адрес ***, да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1335, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, сумата 585.31 лева
/петстотин осемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки/, разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерно уважената част от исковете,
платима по банкова сметка: ***: ***, BIC: ***,
Обединена Българска Банка АД, клон България, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 999/2019
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от решението.
Районен съдия: