Решение по дело №2329/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на „Гео Тур 66“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление–гр.Варна,[улица]***, представлявано от управителя Н. П. Н., против заповед №191-ФК/29.08.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект - паркинг, находящ се в гр.Варна, к.к.“***“, плаж „Кабакум север-1“ и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

Жалбоподателят твърди в жалбата, че дружеството не е извършило нарушението. Твърди, че лицето Н. В. не е била служител на обекта при извършване на контролната покупка, а е клиент на паркинга, където е паркирала личния си автомобил и самата тя е обяснила, че е взела парите, тъй като е нямала пари и е решила да изкара някой лев. Твърди, че в мотивите в мотивите за определения срок на принудителната мярка няма нищо конкретно, а е посочено, че при неналагане на ПАМ има възможност от извършване на нови нарушения и ще настъпят значителни и непоправими вреди за фиска. Този извод трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни обстоятелства, каквито не са посочени. Твърди, че наложената принудителна административна мярка е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение целите на закона. Счита, че административния орган е следвало да се обоснове защо именно за такъв срок е наложил ПАМ, тъй като мотивирането на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол и осигурява възможност на страните за защита. За да е законосъобразен актът следва да се обоснове продължителността на срока и тя трябва да е такава, че да не се нарушава прокламираният в чл.6 АПК принцип на съразмерност. Твърди, че наложената ПАМ е в несъответствие със закона. Предвид ниския размер на неотчетената чрез фискалното устройство продажба счита, че вредните последици за фиска са в незначителен размер и административният орган е нарушил разпоредбата на чл.6 ал.5 от АПК, съгласно която административните органи следва да се въздържат от актове, които могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Твърди, че така наложената ПАМ си поставя цели противоречащи на законоустановените цели на административна принуда, което е нарушение на чл.146 т.5 от АПК, поради което е заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Моли да бъде отменена обжалваната заповед и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна–началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., в писмена молба, поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Твърди, че описаното нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин от приложените към административната преписка писмени доказателства и обжалваната заповед е законосъобразна и обоснована. Твърди, че установените факти и обстоятелства сочат по несъмнен начин наличие на фактически състав по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС - осъществен е юридически факт, правопораждащ упражняване от административен орган на публично право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда-ПАМ „запечатване на обект“. Твърди, че нарушаването на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти представлява нарушение, за чието предотвратяване и преустановяване следва да се приложат предвидените в чл186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС принудителни административни мерки. За законосъобразността на наложената принудителна административна мярка е достатъчно констатиране на нарушението - в случая неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба и прието плащане в брой. Твърди, че обжалваната заповед е мотивирана, обоснована и правилна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, моли да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна над определения минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед №191-ФК/29.08.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект-паркинг, находящ се в гр.Варна, к.к.“*****“, плаж „Кабакум север-1“ и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

От протокол за извършена проверка в обект от 15.07.2024г. се установява, че на 15.07.2024. при извършена проверка на търговски обект-паркинг, к.к.“****“, плаж „Кабакумсевер-1“, стопанисван от „Гео Тур 66“ЕООД, при пристигане на посочения адрес е установено, че зад снек бар „Капитан Бийч“ има позициониран паркинг и обозначителна табела с метална ролетна врата, която е била отворена. Паркингът и снек барът са разделени от пътя и от заведението няма видимост към паркинга. Органите по прихода са влезли в паркинга със служебния автомобил и са направили контролна покупка. При влизането са забелязали лице-жена, седяща на стол под едно от дърветата в паркинга. Попитали дали паркингът работи и дали може вътре да паркират автомобила. Лицето отговорило, че може и при запитване какво дължат им било съобщено, че дължат 20 лв., независимо за час или за ден, като сумата била платена в брой без да е издаден фискален бон или бележка от кочан с ръчни касови бележки. След пристигане на органите на реда се установило, че лицето е Н. В., гражданка на Украйна, която започнала да говори на руски. При извършване на покупката жената говорила на български. От представеното обяснение от Н. П. Н.-управител на „Гео Тур 66“ЕООД се установява, че Н. В. не е служител на дружеството и че служителят на дружеството отговарящ за паркинга по време на продажбата не е присъствал на вземането на парите и не е вземал парите.

Съставен е АУАН № [рег. номер]/17.072024 год. за това, че 15.07.2024 г. в 10.30 ч. при извършена проверка на обект-паркинг в гр.Варна, к.к.“****“ плаж „Кабакум север 1“, стопанисван от „Гео Тур 66“ЕООД, при ползване на паркинг услуга е извършена контролна покупка на стойност 20 лв., платена в брой с банкнота от 20 лв. на лицето извършило продажбата Н. В. в проверявания търговски обект. За извършената контролна покупка не е издаден ФКБ от монтираното и въведено в експлоатация ФУ или бележка от кочан с ръчни касови бележки, което обстоятелство се установява и от разпечатка на контролна лента на електронен носител, от която е установено, че няма издадена фискална касова бележка за заплатена такса в 10.30 ч. на паркинг услуга на стойност 20 лв. Прието е, че “Гео Тур 66“ЕООД не е изпълнило задължението си да издаде фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта за всяка паркинг услуга, заплатена в брой, с което е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията в софтуерите за управлението им и изискването към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. Съставения АУАН е подписан с възражение, че дружеството не е извършило описаното в АУАН нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП № 786176-[рег. номер]/28.08.2024 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.

От Заповед за налагане на принудителна административна мярка №191-ФК/29.08.2024 год. се установява, че началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява, извършването на нарушение, което изпълнява състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и на основание чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – паркинг, находящ се в гр.Варна, к.к.“*****“, плаж „Кабакум север-1“ и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

Относно размера на срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената продажба и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати извършването на нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти, като издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г.

От писменото обяснение от Н. В.-украинска гражданка се установява, че се е намирала на плажа Кабакум сама и около 10.00 ч. е пристигнал автомобил с тъмен цвят, като хората от автомобила я попитали дали това е паркингът и след като им отговорила утвърдително ги помолила за 20 лв., тъй като има в себе си само евро и не знаела къде да ги обмени. Те й дали 20 лв. за което помислила, че е човешка помощ. Съгласно обяснението пари за паркинг не е взимала; не говори български и не е разбрала какво казват.

От показанията на свидетеля Г. се установява, че на 15.07.2024 год. са извършили проверка на платен паркинг в гр.Варна, Кабакум север-1, където имало желязна порта, на която пишело “платен паркинг“. Влезли с колата, имало още две паркирани коли. На едно столче седяла жена и четяла книга, посрещнала ги и им казала, че паркингът струва 20 лв. за цял ден. След като й дали парите тя им посочила къде да паркират колата. На отсрещната страна се намира бар „Капитан Бийч“. След като извършили оглед на заведението проверяващите се върнали отново на паркинга. Не им била издадена касова бележка от касов апарат или ръчен кочан. С жената говорили на български и освен нея на паркинга нямало друг. След повторното им влизане в паркинга пристигнали един след друг двама мъже. Първо пристигнал един, който заявил, че работи на паркинга, а след него другият синът на управителя на заведението. Когато поискали личната карта на жената, тя отказала да я представи и тръгнала да излиза от паркинга, като след като се легитимирали казала, че нищо не разбира. След появата на органи на полицията представила документ за самоличност. Свидетелят установява, че от заведението се издават касови бележки за паркинга. Установили, че жената няма сключен трудов договор. Единият човек се представил, че работи и казал, че работи на паркинга, но нямал работно облекло. Жената се опитала да излезе от паркинга с кола с чуждестранна регистрация, но затворили портата. Свидетелят установява, че са предположили, че работи на паркинга. След като се легитимирали се срещнали с други лица, които им обяснили, че този паркинг е техен, представили договор за наем и обяснили какъв е редът за дейността на платения паркинг, че се издават бонове от касов апарат, намиращ се в заведението.

От показанията на свидетеля Н. установява, че същият е управител на ресторант „Капитан Бийч“ и на задната страна на ресторанта се намира платеният паркинг; на 15.07.2024 год. установил, че работникът, който работи на паркинга, закъснява, а вратата на паркинга е отворена. Работникът влязъл и излязъл от паркинга като казал, че на паркинга се намират две коли-едната на НАП - брандирана, другата с полска регистрация, до която стояла жена с плажни дрехи. Разбрал, че жената е взела от служителите на НАП 20 лв. Свидетелят затворил паркинга, за да не може никой да излиза, докато дойде полиция, за да установи жената каква е. Установило се, че е рускиня. На земята имало 20 лв. Жената казала, че искала парите като помощ. Установява, че паркингът е платен, като таксата е 10 лв. на ден. Твърди, че има назначен служител, който отговаря за паркинга. Касовият апарат е в ресторанта, тъй като на паркинга няма обособено място. Установява, че жената не е служител на фирмата и не я познава. Твърди, че не е присъствал на паркирането на автомобила на НАП и даването на парите.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установи, че АУАН № [рег. номер]/17.072024 год. е съставен за това, че на 15.07.2024 г. в 10.30 ч. при извършена проверка на обект-паркинг в гр.Варна, к.к.“****“, плаж „Кабакум север 1“, стопанисван от „Гео Тур 66“ЕООД, при ползване на паркинг услуга е извършена контролна покупка на стойност 20 лв., като е платено в брой с банкнота от 20 лв. на лицето Н. В. в проверявания търговски обект, за която покупка не е издаден ФКБ от монтираното и въведено в експлоатация ФУ или бележка от кочан с ръчни касови бележки, поради което е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за което в чл.185, ал.1 ЗДДС е предвидено налагане на наказание-глоба или имуществена санкция.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. В конкретния случай е прието, че дружеството не е изпълнило задължението за издаване на касова бележка - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.

Безспорно неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. В тежест на административнонаказващият орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане на ПАМ.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл.186, ал.1, б „а” ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.

За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ЗДДС следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца принудителна административна мярка. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.

В случая не се установи от дружеството да е извършена продажба и да е получено плащане в брой, за да е необходимо издаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ФУ в обекта. И от показанията на свидетелите, и от писмените обяснения, включително на лицето, получило сумата от 20лв., не се установи, че дружеството е приело плащане.

При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца принудителна административна мярка. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, но в случая такова не се установи от доказателствата по делото.

Установи се по безспорен начин, че лицето приело плащането не е служител на „Гео Тур 66“ЕООД, няма сключен трудов договор с дружеството, и съгласно обясненията на Н. В., същата е приела сумата като помощ. Съгласно показанията на св. Г., който е участвал в проверката, предположили са, че жената е служител на паркинга.

Предвид горното не е налице основание за налагане на ПАМ.

Съдът намира, че в обжалваната заповед липсват и конкретни мотиви относно срока на запечатване на търговския обект. Заповедта съдържа пасаж „Мотиви относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Посочено е, че не е издадена фискална касова бележка при извършената контролна покупка. Посочените в акта фактически и правни основания относно срока на запечатването са общи и бланкетни, като не са анализирани нито конкретната дейност на търговеца, нито взаимоотношенията му с фиска, обекта, в който осъществява дейността- тежестта на нарушението, последиците от него, други обстоятелства от значение за определяне на срока предвиден от законодателя.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка „запечатване на обект”, съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК.

При този изход на спора и предвид направеното искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 750лв., от които 50лв.- ДТ и 700лв.- адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на 700 лв. Като съобрази Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, минималният размер на възнаграждението, предвиден по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и като взе предвид фактическа и правна сложност на спора, извършените процесуални действия, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде присъдено в този размер.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед №191-ФК/29.08.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Гео Тур 66“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект - паркинг, находящ се в гр.Варна, к.к.“****“, плаж „Кабакум север-1“ и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Гео Тур 66“ ЕООД, ЕИК *******, сумата от 750лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.