Р Е Ш Е Н И Е
№
………./25.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 955 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу решение № 1329/29.03.2019
год. на ВРС – 14-ти състав, постановено по гр.д. № 15708/2018 год., В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете на въззивника
за приемане за установено по отношение
на Я.А.А. с ЕГН **********, че съществува вземането на
ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС
София за следните суми: за сумата 732.25
/седемстотин тридесет и два лева и 25 ст./ лева, представляваща горницата над 639.28 лева до заявена претенция
за главница в размер на 1371.53 лева,
която сума представлява 1/3 част от дълга, съответстваща на
наследствения дял на Я.А.А. за доставена
топлинна енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№
005300 съгласно фактура № **********/ 31.07.2014 г. на
стойност 2196.77 лева, за сумата 317.05
лева, представляваща законна лихва
за забава върху сумата за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г.; за сума в размер на 24.49 лева – главница за предоставена
услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г. и за
сумата 5.50 лева - обезщетение за
забава върху главница 24.49 лева за
периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017
г., на осн.чл.422 ГПК и за приемане
за установено по отношение на А.М.К.
с ЕГН **********, че съществува
вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София за
следните суми: за сумата 732.25 /седемстотин тридесет
и два лева и 25 ст./лева, представляваща
горницата над 639.28 лева до заявена
претенция за главница в размер на 1371.53 лева, която сума представлява 1/3 част от дълга, съответстваща
на наследствения дял на Я.А.А. за доставена топлинна енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№
005300 съгласно
фактура № **********/ 31.07.2014 г. на стойност 2196.77 лева, за сумата 317.05
лева, представляваща законна лихва за забава
върху сумата за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г.; за сума в размер на
24.49 лева
– главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г. и за сумата 5.50 лева - обезщетение
за забава върху главница 24.49 лева за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г., на осн.чл.422 ГПК.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно като
е прието, че претендираните вземания са погасени по
давност. Конкретните оплакавния се заключават в
несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на
чл.33, ал.1 от ОУ на въззивника, отномиса
към началния момент на течението на давността. Настоява се за отмЯ.на първоинстанционното
решение в обжалваните части и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт,
ведно с присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, не се явява и не
изразява становище по съществото на спора.
В с.з. по същество, въззиваемите, чрез общ
пълномощник, оспорват жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели и като съобрази, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявявен
в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 59039/2017
год. на СРС, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Видно от материалите по първоинстанционното дело,
между страните не е спорно, че въззиваемите са били
съсобственици на имот, съставляващ ***, находящ се в ***,
както и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесния
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Общите условия и Закон за енергетиката /ЗЕ/.
Още повече съгласно разпоредбата на чл.
150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал.2 от закона/. В случая несъмнено
е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли
в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Съгласно правилата на ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, следва да се заплаща
на топлопреносното дружество от всички
собственици и носители на вещно право
на ползване в сградата като с решение
№ 5 от 22.04.2010 г. на КС на Република България
по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че заплащането на енергията от
всички собственици респективно ползватели в сградата следва от обстоятелството, че сградната инсталация
е обща част по предназначение, от която
никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен
проект. Презумираните от закона
облигационни отношения между страните не се оспорват, както и не се оспорва от ответниците /сега въззиваеми/ правилното отчитане и разпределение на
топлинната енергия. Видно както от депозирания пред СРС писмен отговор, така и
от изразеното в първото проведено по делото съдебно заседание становище,
единственото поддържано възражение е за изтекла тригодишна погасителна давност
по отношение на претендираните от ищцовото
дружество вземания за периода до
31.07.2014 година.
Последното, както и релевираните от въззивника оплаквания с оглед отхвърляне на иска поради
погасяване на задължението по давност, извежда като основен спорен въпрос пред
настоящата инстанция въпросът за изискуемостта на вземането за претендирания период от 01.05.2013 – 30.04.2014 год. Поради
посоченото по-горе и като направени за първи път пред настоящата инстанция, въззивният съд преценява като недопустими доводите на
ответника за недоказаност на исковото претенция по основание и размер.
Съгласно
чл.32, ал.1 от действувалите към процесния
период „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София”, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-02 от 03.02.2014 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия
на Клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. Алинея 2 на чл.32 предвижда, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
От
представеното пред първа инстанция извлечение от фактура № **********/21.07.2014
год. /л.41/ досежно период 01.05.2013 – 30.04.2014
год., е видно, че се касае за издадена след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца при фактуриране
на потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – фактура по смисъла
на чл.32, ал.2 ОУ, сумата по която съгласно чл.33, ал.3 от ОУ следва да бъде
заплатена в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
Продавача. Представени с допълнителна молба, с оглед възражението за погасяване
по давност, са и констативни протоколи, удостоверяващи датата на обявяване на
фактурите в интернет страницата на продавача, като видно от представения на
л.91 констативен протокол акт № 134, том II, рег.№ 14004/15.08.2014 год.,
дължимите по изравнителни сметки за топлинна енергия за период от 01.05.2013 до
31.04.2014 год. са обявени на 15.08.2014 год., от който момент тече и
предвидения в чл.33, ал.3 от ОУ срок. Същият изтича на 15.09.2014 год., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено на
28.08.2017 год.
Налага
се извод, че приложимият тригодишен давностен срок не
е изтекъл за процесните вземания, поради което и
същите са дължими. Дължимо е и обезщетението за забава върху тях, начислено на
основание чл.33, ал.4 от ОУ.
Поради различие в мотивите на двете инстанции, първоинстанционният
съдебен акт следва да се отмени и се постанови друг, с която се уважат
предявените искове с отхвърлената им част.
С оглед изхода от спора и обективираното във въззивната жалба искане, в полза на въззивника
следва да се присъдят и сторените разноски за заплатена държавна такса от
374.22 лева и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 300 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1329/29.03.2019 год. на ВРС – 14-ти
състав, постановено по гр.д. № 15708/2018 год., В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени
исковете на „Топлофикация – София” ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село,
ул.”Ястребец” № 23Б за приемане за установено по отношение на Я.А.А. с ЕГН **********, че съществува вземането на
ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС
София за следните суми: за сумата 732.25
/седемстотин тридесет и два лева и 25 ст./ лева, представляваща горницата над 639.28 лева до заявена претенция
за главница в размер на 1371.53 лева,
която сума представлява 1/3 част от дълга, съответстваща дела на Я.А.А. за доставена
топлинна енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№
005300 съгласно фактура № **********/ 31.07.2014 г. на
стойност 2196.77 лева, за сумата 317.05
лева, представляваща законна лихва
за забава върху сумата за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г.; за сума в размер на 24.49 лева – главница за предоставена
услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г. и за
сумата 5.50 лева - обезщетение за
забава върху главница 24.49 лева за
периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017
г., на осн.чл.422 ГПК и за приемане
за установено по отношение на А.М.К.
с ЕГН **********, че съществува
вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС София за
следните суми: за сумата 732.25 /седемстотин тридесет
и два лева и 25 ст./лева, представляваща
горницата над 639.28 лева до заявена
претенция за главница в размер на 1371.53 лева, която сума представлява 1/3 част от дълга, съответстваща
на деля на Я.А.А.
за доставена топлинна енергия до м.юли
2014 г. за имот с аб.№ 005300 съгласно фактура №
**********/ 31.07.2014 г. на стойност
2196.77 лева, за сумата 317.05
лева, представляваща законна лихва за забава
върху сумата за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г.; за сума в размер на
24.49 лева
– главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013 г. до м.април 2016 г. и за сумата 5.50 лева - обезщетение
за забава върху главница 24.49 лева за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г., на основание чл.422 ГПК, както и в частта, с която ищецът е осъден за
разноски
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.А.А. с ЕГН **********, *** че съществува вземане на „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село,
ул.”Ястребец” № 23Б по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 59039/17 г. на РС
София за сумата за сумата 732.25 лева,
представляваща горницата над присъдените с решение № 1329/29.03.2019 год. на ВРС – 14-ти състав, постановено по
гр.д. № 15708/2018 год. 639.28 лева
до заявена претенция за главница в размер на 1371.53 лева, която сума представлява 1/3 част от дълга,
съответстваща на дела на Я.А.А. за доставена топлинна
енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№ 005300
съгласно фактура № **********/ 31.07.2014 г., за сумата
317.05 лева,
представляваща законна лихва за забава
върху сумата за периода 15.08.2014 г. -
17.08.2017 г.; за сума в размер на 24.49
лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013
г. до м.април 2016 г. и за сумата 5.50 лева - обезщетение за забава върху главница 24.49 лева за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г., на основание чл.422 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.К. с ЕГН **********, ***, че съществува вземане на „Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село,
ул.”Ястребец” № 23Б по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
59039/17 г. на РС София за сумата за сумата 732.25 лева, представляваща горницата над присъдените с решение № 1329/29.03.2019 год. на ВРС – 14-ти
състав, постановено по гр.д. № 15708/2018 год. 639.28 лева до заявена претенция за главница в размер на 1371.53
лева, която сума представлява 1/3 част
от дълга, съответстваща на дела на Я.А.А. за
доставена топлинна енергия до м.юли 2014 г. за имот с аб.№
005300 съгласно фактура № **********/ 31.07.2014 г., за сумата
317.05 лева,
представляваща законна лихва за забава
върху сумата за периода 15.08.2014 г. -
17.08.2017 г.; за сума в размер на 24.49
лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение от м.май 2013
г. до м.април 2016 г. и за сумата 5.50 лева - обезщетение за забава върху главница 24.49 лева за периода 15.08.2014 г. - 17.08.2017 г., на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Яна А.А. с
ЕГН ********** и А.М.К. с ЕГН ********** –
двете от *** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „„Топлофикация – София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, район Красно село, ул.”Ястребец” № 23Б сума в размер на 674.22
лева, представляващи сторени във въззивното
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.280, ал.3 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :