№ 193
гр. Варна , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Атанасов
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен А. Атанасов Търговско дело
№ 20203100901133 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Ищцовата страна И. Ц., редовно призован, явява се лично и с адв. О.
А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответното дружество „Силвър Инвест“ ЕООД – Варна ,
представлявано от Павло Ц., редовно призовано, представляват се от адв. Д.
П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. А.: Моят доверител иска да направи едно изявление.
В съдебната зала се явява Ана Анатолиевна Михайлова, българска
гражданка, родена в Руска Федерация, в качеството си на преводач на ищеца
И. Ц., регистрирана в Консулствения отдел на МВнР, като заклет преводач.
1
И. Ц.: Уважаеми господин Съдия, Благодаря Ви за предоставената
възможност за встъпление. Аз не бях длъжен да идвам днес, както и трябваше
да изслушаме допуснатия ни свидетел, който познава всички нюанси на
делото, но за съжаление се разболя и не можа да дойде в България, за да
свидетелства. Моля, да се предостави допълнителна възможност за
изслушване на свидетел, в режим на довеждане, който да внесе яснота по
отношение на придобиването на собствеността във Варна, респективно
отношенията в моето семейство. Свидетелят ми се казва В.Д.. Представям
документи, които да удостоверят моите финансови способности и
обезпечеността със средства да закупи апартамента. Аз работя като
преподавател, доцент съм в Университет в град Черновци. Също така имам
частна медицинска клиника, която практикува от десет години. Тези
документи потвърждават моите финансови възможности, за да закупя
апартамента. Предоставям на съда писмените доказателства, както и препис
за ответната страна.
Адв. П.: По проекта за доклад нямам възражение. Няма да правя
допълнение към отговора на искова молба и допълнителния отговор.
По отношение на направените искания за даване възможност на ищеца
да води свидетел в следващо заседание считам, че същият, тъй като към
настоящия момент не представя доказателства за невъзможността на
свидетеля да присъства в днешно съдебно заседание считам, че действията му
по – скоро представляват забавяне на процеса. В случай, че съдът допусне
разпита на свидетеля да стане в следващото съдебно заседание моля, да
задължи ищцовата страна да представи доказателства за неявяването в
днешно съдебно заседание.
По отношение на представените писмени доказателства, първо считам,
че същите са недопустими, тъй като не са представени своевременно, а от
друга страна считам, че са неотносими, тъй като касаят факти, за които не се
спорят между страните, а именно, че ищецът е превел по сметка на ответното
дружество сумата от 30 000 евро. В тази връзка моля, съдът да не ги приема
към доказателствения материал по делото.
Адв. А.: По отношение на свидетеля, аз считам, че един свидетел, който
живее на 1 200 км и си е подготвил съответно пътуване и се е случило така, че
2
не може да дойте и поради това идва ищецът да се моли считам, че това е
достатъчно основание да го допуснете. Ще представим доказателства за
неявяването на допуснатия ни свидетел.
Що се отнася на документите, представени в днешно съдебно заседание
от ищеца, същият искаше да ги представя пред Вас. Предоставям на съда да
прецени дали да бъдат ценени.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение
№291/17.03.2021 г.:
Приема за разглеждане предявеният с искова молба на И. Ц.,
гражданин на Украйна, роден на **********г., с постоянно местоживеене в
Украйна, гр.Черновци, ул.”Херцен” №2В, ап.42, против ”Силвър Инвест”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.”Цар Асен” №46, ет.2, ателие 2, представлявано от Павло Ц., иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 30000 евро,
представляваща предоставен на 21.08.2017г. заем, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба-07.10.2020г. до
окончателното изплащане, както и предявените с допълнителната искова
молба инцидентни установителни искове за приемане на установено в
отношенията между страните, че сключеният между С. Ц. и ответното
Договор за паричен заем от 21.08.2017г., е нищожен на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД, тъй като със същият се цели заобикаляне на
забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на
дружеството, което е собственик на недвижимия имот, който начин е
различен от предвидения в закона, или евентуално на основание чл.26, ал.2,
изр.1, пр.5 от ЗЗД, тъй като въпросният договор за паричен заем е
симулативна сделка, като със същата се е целяло заплащането на част от
цената на Ателие №2, което е включено като актив на ответното дружество, а
не получаването на заемни средства имащи отношение към предмета на
дейност на дружеството.
Не приема за разглеждане в настоящото производство предявеният с
допълнителната искова молба, в условията на евентуалност на инцидентните
3
установителни искове, осъдителен иск с правно основание чл.74 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30000 евро, която
първия е платил в изпълнение на чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това.
В исковата молба се твърди, че на 21.08.2017г. ищецът е предоставил на
ответника, паричен заем в размер на 30000 евро. Твърди се, че договорът за
заем е сключен, чрез реалното предаване на заемна сума, посредством
извършен от ищеца банков превод от личната му сметка по фирмената сметка
на ответното дружество с номер BG51STSA930000238143. Сочи се, че към
датата на предоставянето на заема, ответното дружество било собственост на
Гергина Климентинова Танчева, като на 05.07.2018г., чрез Договор за
покупко-продажба на дружествен дял, собствеността му е преминала в С. Ц.,
която е съпруга на ищеца. Сочи се, че на 062.2020г., чрез Договор за дарение
на дружествен дял, собствеността на дружествените дялове е прехвърлена на
Павло Ц., който е и настоящия управител на ответното дружество. Поддържа
се, че до датата на подаването на исковата молба заемната сума не е върната
на ищецът. Сочи се, че към датата на предоставяне на процесния заем,
ищецът и С. Ц., са били в брак, но в последствие предвид влошаване на
отношенията между тях е иницииран процес на развод пред Районния съд на
гр.Черновци, Украйна. Сочи се още, че влошаване на отношенията е
настъпило и между ищецът и настоящия собственик на капитала на ответното
дружество, който е нанесъл побой и причинил средна телесна повреда на
първия. Поддържа се, че при даването на заема, страните не са уговорили
лихва, поради което и по правилото на чл.240, ал.2 от ЗЗД, такава не се дължи
и съответно не се претендира. Поддържа се още, че срок за връщането на
заемната сума, също не е уговорен, поради което и на основание чл.240, ал.4
от ЗЗД на 18.09.2020г. ищецът е изпратил до ответното дружество писмо, чрез
ползване на услугата “Телепоща“ на “Български пощи“ ЕАД със заверка на
съдържанието, с което писмо е поискал връщане на заема в срок от един
месец. Сочи се, че според съобщението на пощата, писмото не е получено и
се е върнало на 24.09.2020г. обратно при изпращала с отбелязване
“Непотърсена пратка“.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответникът е депозиран писмен
отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на
4
претенцията, като се оспорва сключването на твърденият от ищеца договор
за заем. Не се оспорва, че на 21.08.2017г. по банковата сметка на ответното
дружество в “Банка ДСК“ ЕАД е постъпила сумата от 30000 евро, с
наредител-ищеца, но се поддържа, че основанието на плащането не е договор
за заем между страните. Твърди се, че ищецът е само наредител, а
действително задълженото лице по договор за заем е съпругата му – С. Ц..
Поддържа се, че между ответното дружество и С. Ц. е сключен писмен
Договор за заем от 21.08.2017г. Поддържа се още, че простото предаване на
парична сума от ищецът на ответното дружество, не представлява сключване
договор за заем, тъй като между страните няма постигнато съгласие за даване
на заем, като са развити подробни съображения и се сочи относима съдебна
практика. На следващо място се твърди, че със сключването на Договор за
заем от 21.08.2017г. С. Ц., е поела свое изцяло лично задължение към
ответното дружество, както и че ищецът не страна по този договор, съответно
той не е задължен нито с личното си имущество по него като кредитор, нито
със семейното имущество. Сочи се, че на основание чл.25 от СК всеки от
съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с
трети лица и с другия съпруг. Твърди се, че в договора сключен от С. Ц. не е
посочено, че средствата, които тя ще предостави в заем ще са със семеен
произход, като и ищецът не твърди, че те са такива. Ето защо се поддържа, че
с подписването на договора за заем С. Ц., е сключила сделка на разпореждане
с личното си имущество, което не прави съпругът ищец солидарен кредитор
по договора за заем. Сочи се, че направеното от ищецът плащане по договора
сключен от С. Ц. и то с негови лични средства е негово лично решение, като
причините за това му действие могат да бъдат много, например заем към
съпругата, дарение към съпругата, личен интерес от изпълнение на договора
за заем. Поддържа се, че която и от хипотезите да е налице, то ищецът не се
явява кредитор на ответното дружеството, съответно дружеството не носи
отговорност към него за връщането на постъпилата по договора за заем сума.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват
твърденията и доводите на ответника, изложени в отговора на исковата
молба. Поддържа се, че представения от ответното дружество Договор за
паричен заем сключен със С. Ц., е антидатиран и съставен специално за
настоящото съдопроизводство, както и че същият е нищожен на основание
5
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че страните по този договор за заем, са
сключили и договор за продажба на дружествените дялове на ответното
дружество, в чийто актив има включен недвижими имот. Ето защо се
поддържа, че се касае за своеобразна фидуциарна сделка, която е структурно
близка до симулативната, тъй като страните не са желали отношенията между
тях да се развият на плоскостта “заемодател-заемополучател“, а са
преследвали друга цел-заобикаляне на забраната за предварително уговаряне
на начин на удовлетворение на ответното дружеството-собственик на
недвижимият имот, който начин е различен от предвидения в закона.
Поддържа се, че този порок на сделката води до нейната нищожност, поради
противоречие със забраната по чл.152 от ЗЗД, като се сочи относима съдебна
практика. На следващо място се поддържа, че въпросният договор е нищожен
на основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД, тъй като сделката представена
като договор за паричен заем, е симулативна. Твърди се, че с договора за
паричен заем, се е целяло заплащането на част от цената за Ателие №2, което
е включено като актив на ответното дружество, а не получаването на заемни
средства имащи отношение към предмета на дейност на дружеството.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът оспорва
предявените с ДИМ искове за недействителност на договора за заем сключен
между него и С. Ц., както и развитите в тяхна подкрепа доводи. Поддържа се,
че твърденията на ищеца за антидатиране и за незнание от негова страна за
наличието на въпросния договор, противоречат с представеното от него
извлечение от банкова му сметка. Сочи се, че извлечението съдържа
изявление на ищецът, че при извършване на банковия към сметката на
ответното дружество, той е превел дължимата от С. Ц. сума по същата дата-
21.08.2017г. договора за заем с ответното дружество. В този смисъл се
поддържа, че ищецът не само е знаел за договора за заем сключен от С. Ц., но
и дори е съдействал за изпълнението на заемодателя към заемополучателя. На
следващо място се оспорват твърденията на ищеца за нищожност на договора
за заем като противоречащ на разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, евентуално като
симулативен. Твърди се, че от съдържанието на Договор за заем от
21.08.2017г. и Договор за продажба на дружествени дялове от 05.07.2018г., не
може да се направи извод, че тези две сделки са взаимосвързани и
обуславящи една и съща икономическа цел, или че с тях се заобикалят
6
законови разпоредби и се прикриват други съглашения. Поддържа се, че
посочените две сделки са напълно самостоятелни и икономически
независими, без правна връзка помежду им. Доказателство за това са лично
действията на ищеца, изразяващи се в плащане на сумата по договора за заем
от името на С. Ц.. Поддържа се още, че текста на Договора за продажба на
дружествени дялове, опровергава доводите на ищецът за симулативност, тъй
като цитираният договор съдържа удостоверително изявление на страните, че
всичките 5 дружествени дяла, всеки от които по 2 лева на обща стойност от
10лв., се продават на цена от 54750лв. и че тази цена е платена предварително
от купувача по специалната банкова сметка на нотариуса. Твърди се, че този
договор безспорно установява, че дружествените дялове на ответното
дружество, не са продадени формално и на символична цена, а е отчетена
действителната стойност на наличните активи в капитала на дружеството,
изразяващи се в недвижим имот-Ателие №2. Твърди се, че именно тази
действителна стойност е напълно и реално заплатена като цена за
дружествените дялове, включващи недвижимия имот. Поддържа се още, че е
налице реално изпълнение на договора за заем и на договора за продажба на
дружествени дялове, като при нито една от двете сделки не се съдържат
уговорки, които да навеждат на мисълта, че те са взаимосвързани и
симулативни.
Предявената осъдителна претенция намира правното си основание в
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а
установителните такива в чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.152 от ЗЗД, евентуално в
чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 от ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните, съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 21.08.2017г. по
сметката на ответното дружество в “Банка ДСК“ ЕАД-клон Варна
BG51STSA930000238143 е постъпила сума в размер на 30000 евро с
наредител И. Ц., както и че тази сума не е върната от дружеството на ищеца
или на друго трето за спора лице. Всички други твърдени от страните права и
факти, са спорни и се нуждаят от доказване.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи твърдените от него факти, от които извлича
7
изгодни за себе си правни последици, а именно наличието на валиден договор
за заем обвързващ страните с твърдените права и задължения, качеството си
на изправна страна по договора, настъпване на падежа на задължението, както
и да ангажира доказателства за размера на вземанията си. Следва да установи
още твърденията си за недействителност на договора за заем сключен между
ответното дружество и трето за спора лице. Ответната страна носи
доказателствената тежест за установяване правоизключващите и
правопогасяващите спорното право факти, на които основава своите
възражения.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане в съдебно заседание
писмени доказателства представени от страните, следва да бъдат приобщени
към делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Банково извлечение за
периода от 01.08.2017 г. до 02.09.2020 г.; Копие от Договор за покупко –
продажба на дружествен дял от 05.07.2018 г.; Копие от Договор за дарение на
дружествен дял от 06.02.2020 г.; Копие от Нотариален акт за учредяване и
разпределяне на право на строеж върху собствен недвижим имот, по реда на
чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, № 63, том IV, рег. № 5110, дело № 524 от 2016 г.; Копие
от Справка на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2557.290.3.2.
Снимков материал; Копие от покана изпратена по Български пощи; Копие от
пощенски плик; Справка от Търговския регистър относно актуалното
състояние на „Силвър Инвест“ ЕООД.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с отговора на исковата молба документи, както следва: Копие от Банково
извлечение за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2017 г.; Копие от
Операционна бележка № 13/21.08.2017 г.; Копие от Договор за паричен заем
от 21.08.2017 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените
с допълнителната искова молба документи, както следва: Постановление за
8
приемане на искова молба за разглеждане и откриване на съдебно
производство по дело от 26.02.2020 г. /превод на български език от украински
език/; Копие от Постановление за приемане на искова молба за разглеждане и
откриване на съдебно производство по дело от 26.02.2020 г. /на украински
език/; Съдебно Решение за разтрогване на брак от 29.09.2020 г. /превод на
български език от украински език/; Копие от Съдебно Решение за разтрогване
на брак от 29.09.2020 г. /на украински език/; Писмо от 17 август 2017 г.
/превод на български език от украински език/; Копие от Писмо от 17 август
2017 г. /на украински език/; Копие от Договор за покупко – продажба на
дружествен дял от 05.07.2018 г.; Удостоверение за граждански брак /превод
на български език от украински език/; Копие от Удостоверение за граждански
брак /на украински език/.
Представените в днешно съдебно заседание от ищеца писмени
доказателства, СЪДЪТ намира за прекудирани, с оглед факта, че датата на
съществуването им е поне четири години преди 2020 година. Това означава,
че същите не представляват нововъзникнали такива, респективно не може да
се преодолее забраната за ангажирането им, след изтичане на срока за
подаване на допълнителна искова молба.
Освен това въпросните писмени доказателства се явяват неотносими
към предмета на спора, доколкото по делото е прието за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че сумата предмет на спора е преминала от
сметката на ищеца, т.е. не се подлага на съмнение разполагаемостта със
средства на лицето, за да е необходимо тя да бъде доказана.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, за приемане на
представените от него в днешно съдебно заседание писмени доказателства.
ПРИЛАГА към корицата на делото представените в днешно съдебно
заседание от ищеца, писмени доказателства.
Относно искането за отлагане на разпита на допуснатия на ищцовата
страна свидетел за следващо съдебно заседание, СЪДЪТ намира същото за
9
основателно, тъй като е от значене за пълното и правилно изясняване на
спора от фактическа страна. От друга страна, липсата на ангажиране на
доказателства за заболяването на свидетеля, каквото се твърди следа да бъде
преодоляна, като бъде дадена възможност на ищцовата страна, в срок до
следващо съдебно заседание да ангажират такива доказателства, тъй като в
противен случай ще е предизвикала неоснователно отлагане на делото,
респективно ще понесе санкцията за това.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, в следващото съдебно
заседание да води допуснатия им свидетел.
УКАЗВА на ищцовата страна, да представи доказателства за пречката
за явяване на свидетеля в днешното съдебно заседание, доколкото в противен
случай ще носи отговорност за отлагане на делото.
Адв. А.: Имам искане за съдебно – оценителна експертиза, във връзка с
допълнителния отговор по допълнителна искова молба, с която да бъде
оценено ателие № 2 към момента на неговото закупуване, чрез дяловете на
фирмата „Силвър Инвест“ ЕООД, което се е случило през 2018 година. Тъй
като дяловете са закупени за 54 500.00 лева, а пък това ателие е струвало
62 000 евро на моя клиент. Искам да направим съпоставка на реалната
пазарна цена към момента на Акт 16, т.е. на придобиването на дяловете, дали
толкова ли е струвало ателието? Твърди се, че договорът за заем е договор за
заем и е съвсем отделна сделка от договора за покупко – продажба на
дяловете. Ние твърдим, че не сме давали пари назаем, ние сме давали пари за
ателие № 2 и затова сме го възбранили чрез обезпечение на иска.
Адв. П.: Искането е несвоевременно направено, тъй като с
първоначалния отговор на исковата молба, ответната страна е намела
твърдения в тази посока и ищецът е можел още с допълнителната искова
молба да направи това искане. Освен това намирам, че искането излиза извън
предмета на спора и е неотносимо.
СЪДЪТ, намира доказателственото искане на ищцовата страна за
10
допустимо, доколкото същото се прави в отговор на съдопроизводствено
действие извършено от насрещната страна, а именно във връзка с постъпил
отговор на допълнителната искова молба. Предвид етапа, на който се намира
спора, преценката за относимост на доказателството следва да се направи при
съвкупна оценка с останалите доказателства по делото, поради което искането
се явява допустимо.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА СЪДЕБНО – ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА, като
вещото лице да даде отговор за пазарната стойност на имота, към момента на
прехвърляне на дружествените дялове.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе депозит, в едноседмичен срок
от днес по сметка на Окръжен съд – Варна, в размер общо на 350.00 /триста и
петдесет/ лева, с представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
Вещото лице ще бъде определено в закрито заседание, след представя
на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
Адв. А.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, предложи на страни датата за следващото съдебно засезание
да бъде 10.06.2021 година.
Адв. П.: Нямам възможност да се явя в съдебно заседание на тази дата,
тъй като имам дело в Окръжен съд – Добрич.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството, както и за изслушване на допуснатия
свидетел
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
11
разглеждане за 24.06.2021 година от 14:30 часа, за която дата и час, страните
се считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12