РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502987 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№15 624/19.11.2021г. депозирана от «П. А. БГ»
ЕООД ЕИК *****, чрез процесуалния му представител адв. Н.Ш. против Решение
№261909 от 08.07.2021г. постановено по гр.д.№12 194/2020г.,по описа на РС Пловдив, І
граждански състав, в частта с която се осъжда «П. А. БГ» ЕООД ЕИК ***** да
заплати на Р.Д. Д., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение
на основание чл.200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на
21.04.2010г. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане на дължимите суми.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц
България“. Твърди се, че първоинстанционния акт е неправилен и необоснован,
постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения подробно
изложени в жалбата. Навеждат оплаквания, че неправилно е прието за недоказано
направеното от работодателя възражение за съпричиняване от страна на работника към
настъпилия вредоносен резултат, като в тази връзка се твърди, че са налице доказателства
за проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник. Сочи се, че
техническото състояние на автомобила е доказано от правна страна, от което следва извод,
1
че вина за настъпилото ПТП има водача по субективни причини - нарушение на чл.20,
ал.1 от Закона за движение на пътищата. Възразява се относно присъдения размер на
неимуществени вреди, определен като несправедлив и несъответстващ на критерийте по
чл.52 от ЗЗД. Иска се отмяна на обжалваното решение, в осъдителната му част и изменяне
на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски,
съгласно представения списък с направени такива..
Въззиваемата страна Р. Д. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител
адв. С.Д., оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния
акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред
настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива..
Третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“, чрез процесуалния
представител адв.Я.А. изразява становище за допустимост и основателност на жалбата,
моли същата да бъде уважена по съображения подробно изложени в депозираното писмено
становище.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и
като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционния съд е сезиран от Р. Д. Д. ЕГН **********, в качеството й на
наследник на Д. Р. Д., ЕГН ********** срещу „П. А. БГ“ ЕООД, ЕИК *****, с иск за
осъждане на ответното дружество да и заплати сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от последната, вследствие на смъртта на
наследодателя й, настъпила на 21.04.202г., в резултат на трудова злополука на 21.04.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г., до
окончателното плащане на дължимата сума. Твърди се, че трудовата злополука е
претърпяна на 21.04.2020 г., при движение на товарния автомобил, управляван от бащата
на ищцата по магистрала А40 в Германия, в резултат на която е била причинена смъртта на
последния. Д. Р. Д. бил в трудовоправни отношения с ответника на длъжност „****”, като
по време на задгранична командировка на 21.04.2020г. на път А40, в близост до 47906
Кемпен, малко след 14,30 часа, МПС влекач с ДК№ ***** и полуремарке, управлявани от
пострадалия, напускат пътното платно, преобръщат се в намиращата се в близост до
пътното платно тревна площ, МПС се деформира и запалва с още живия вътре водач, който
почива. С разпореждане от 18.08.2020г. на ТП на НОИ *** злополуката била
приета за трудова.
Ищцата твърди, че смъртта на бащата и, и причинила огромни негативни и
необратими промени в психиката и, преживяла дълбоки по своя характер болки и
страдания, съпътствани с чувство на тъга и скръб, довели до развитието на клинична
депресия.
2
Ответното дружество оспорва иска. Признава, че ищцата е дъщеря на починалия
водач на товарен автомобил, с когото са били в трудовоправни отношения, че починалият
работник е бил командирован от работодателя за процесния период в чужбина, както и че
за инцидента е издадено разпореждане на ТП на НОИ *** за приемане на злополуката като
трудова. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия работник, изразяващо се в нарушаване на изискванията за правилно и безопасно
управление на товарните автомобили, като поради невнимание е допуснал товарния
автомобил да пресече цялото пътно платно, да излезе от пътя и да се обърне в тревните
площи.
Третото лице помагач на ответника ЗАД „Алианц България“ оспорва иска като
неоснователен. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия работник, изразяващо се в нарушаване на изискванията за правилно и безопасно
управление на товарните автомобили, като поради невнимание е допуснал товарния
автомобил да пресече цялото пътно платно, да излезе от пътя и да се обърне в тревните
площи.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 21.04.2020 г. около 14.50 часа
местно време на магистрала А40, Германия е настъпило пътно-транспортно произшествие,
в резултат на което е причинена смъртта на Д. Р. Д., който е бил в трудовоправна връзка с
ответника, като злополуката е настъпила по време на изпълнение на служебните му
задължения, поради което е приел иска по чл. 200 от КТ за доказан изцяло по
основание.По отношение на размера на обезщетението, имайки предвид възрастта на
пострадалия и близките отношения с ищцата, първоинстанционният съд е приел, че искът е
основателен в размер на 120 000 лева, което обезщетение за неимуществени вреди изцяло
съответстващо на критериите по чл. 52 от ЗЗД и на претърпените от ищцата болки и
страдания. Възражението за съпричиняване, съдът е намерил за недоказано, доколкото
работодателят не е провел пълно и главно доказване на наведените твърдения, че със свои
действия и бездействия починалия водач е допуснал груба небрежност и е допринесъл за
настъпване на трудовата злополука.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи,
законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./
В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.
ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата
инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради
което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
3
доказателства, като след преценката им направи следните правни изводи:
Установява се по безспорен начин от представеното удостоверение за наследници,
че ищцата е дъщеря и наследник на починалия на 21.04.2020г. Д. Р. Д., ЕГН **********.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че наследодателят на ищците е работил в ответното дружество по трудов
договор на длъжността „*****”, като към момента на настъпване на злополуката същият
е изпълнявал служебните си задължения, извършвайки превоз на стоки до Европа.
Установява се, че 21.04.2020 г. през време и по повод на извършваната работа, при
управление на товарен автомобил с полуремарке и влекач, Д. Р. Д. е претърпял ПТП,
вследствие на което е възникнало внезапно увреждане на здравето му и е починал.
Злополуката е настъпила по време на пътуването близо до 47906 Кемпен, Германия, където
около 14,50 часа при движение по магистралата А40, камионът излиза от пътното платно и
се преобръща в зелената площ до платното, влекачът се възпламенява и изгаря напълно, а
водачът е починал на място.
С влязло в сила разпореждане № Ц5104-15-126 от 18.08.2020 г. на ТП на НОИ
***, злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО. В протокола за
резултатите от извършеното разследване на злополуката е констатирано, че шофьорът е
починал в резултат на настъпило ПТП по време на управление на товарен камион с влекач
около 14,50 часа на магистрала в Германия. По неизяснени причини камионът е излязъл от
платното за движение и се е обърнал в зелените площи до пътя, след което се е запалил и
водачът му е загинал.
Не се спори между страните, че фактическия състав на чл.200 ал.1 КТ е изпълнен,
отговорността на работодателя е безвиновна. Спорът се свежда до размера на
претендираните суми, представляващи обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени на наследницата - ищца, които последната търпи и ще
продължават да търпи в следствие на настъпилата на 21.04.2020г трудова злополука,
довела до смъртта на нейния баща и наследодател Д. Р. Д.. В тази връзка доводите, които
навежда дружеството работодател са два, а именно: че е налице съпричиняване от Д.
следствие на неспазване на правилата за движение по пътищата, изразяваща се в проявена
груба небрежност довела до причиняване на ПТП и вторият , че присъденото
обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не е съобразено с всички
установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата , при
които е извършено; причинени морални страдания и други фактори имащи отношение към
преценката за справедливия размер на обезщетението, като възраст на увредения; социално
и обществено положение, бит и традиции на етноса.
По отношение на възражението, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия работник, изразяващо се в проявена груба небрежност от страна на последния
при управление на товарния автомобил. В тази връзка се твърди, че доколкото в приетата
експертиза няма данни за рязко задействане на спирачната система на товарния автомобил и
4
за наличие на препятствие на пътя или други обективни причини, довели до отклоняване на
композицията на дясно и напускане на пътното платно за движение, а техническото
състояние на автомобила е доказано от правна страна, то следва извод, че вина за
настъпилото ПТП има водача по субективни причини. Налице са предпоставките на
чл.201, ал. 2 от КТ, като се твърди, че е допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от Закона за
движение на пътищата. Първоинстанционният съд е приел за недоказано наведеното
възражение.
Настоящият съдебен състав споделя този извод. На първо място, не би могло да се
приеме за установено по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че към
момента на настъпилото ПТП, техническото състояние на товарния автомобил е било
напълно изправно и че не повреда в товарния автомобил е причината довела до напускането
на пътното платно и навлизането в тревната площ. Писмото от полицейското управление в
Д. /л.25/, в което се сочи, че няма данни за техническа грешка /дефект/, не е достатъчно да
обоснове извода, че техническото състояние на товарния автомобил не е причина за
настъпилото ПТП.
От допуснатата и приета АТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена, се установява, че причините са настъпилото ПТП могат да бъдат обективни и
субективни. За прецизност, следва да бъде отбелязано, че доколкото липсват достатъчно
писмени доказателства и гласни доказателства, то посочените от вещото лице за причините
за настъпилото ПТП, са в резултат на предположения. Ето защо, ценейки единствено
писмото от полицията в Д., вещото лице сочи, че при липса на обективни причини за
отклонение на композицията вдясно, то е възможно причината да е субективна - загуба на
контрол от страна на водача. Посочва се, че товарният автомобил минута преди да напусне
пътят, се е движел с отрицателно ускорение /закъснение/, като скоростта му се е намалила от
84 км/ч. на 75 км/ч., което е характерно за движение без рязко спиране, при което само
гумите оказват спирачен ефект. От това обстоятелство само по себе си обаче, съдът не би
могъл категорично да се изключи евентуална обективна причина, свързана с техническа
неизправност на МПС-то, нито би могла да се изключи и субектива грешка на водача,
включително и комбинация от тези две причини.
Доколкото в тежест на работодателят е да докаже при условията на пълно и главно
доказване релевираното възражение за съпричиняване, а такова не бе проведено, то не би
могло да се приеме, че е налице допринасяне от страна на пострадалия за настъпилия
вредоносен резултат, под формата на груба небрежност или умисъл. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че възражението за съпричиняване е недоказано, поради което
полагащото се на ищцата обезщетение не следва да бъде намалено поради съпричиняване от
страна на наследодотелят и, изразяващо се в проявена груба небрежност при управление на
товарния автомобил.
За неоснователно настоящият съдебен състав приема възражението на дружеството
-работодател, че размерът на неимуществени вреди е несправедлив и несъобразен с всички
критерии по чл.52 от ЗЗД. Установява се по безспорен начин от събраните по делото
5
доказателства, че починалият в резултат на трудовата злополука Д. Р. Д. е подържал
топли, искрени и нежни отношения с дъщеря си, грижите му към нея, са били грижи на
любящ и загрижен баща, който и е помагал и финансово, и със съвети и внимание. Бащата
е заемал важна роля в живота на дъщеря си, която в негово лице е усещала стабилна опора и
сигурна защита. Установи се, че ищцата болезнено и мъчително е изживяла и продължава
да изживява загубата на родителя си, която загуба е тежка и не би могла да бъде
заместена по какъвто и да е било начин. Ето защо като взе предвид възрастта на починалия,
обстоятелството че последният е изгорял в кабината на товарния автомобил, и тези факти са
станали достояние до дъщеря му, която ги преживява и ще продължава да ги преживява,
обстоятелството, че се е наложило последната да даде биологичен материал за ДНК
изследване на изгорялото му тяло, възрастта на ищцата, усещането за безвъзвратната загуба
от стабилна опора в лицето на баща си, преживените болезнени и мъчителни психически
болки от загубата на родителя, и дълбоката скръб, настоящият съдебен състав намира, че за
репариране на претърпените вреди - причинените психически травми, на ищцата следва
да бъде присъдена сумата от 120 000лв..Ето защо приемайки, че ищцата следва да бъде
обезщетена със сумата от 120 000лв, първоинстанционният съд е определил справедлив
размер.
Предвид на обстоятелството, че пред въззивния съд се събраха доказателства, че на
тримата наследници на починалия Д. Р. Д. е изплатено застрахователно обезщетение от
застрахователя ЗАД „Алианц България “ в размер на 47 040 лева, който наследници имат
равни квоти от наследството, то на ищца - настояща въззиваема е изплатена 1/3 идеална
част от тази сума или полагащата и се заплатена сума възлиза на 15 680 лева. С тази сума
следва да се редуцира обезщетението от 120 000 лева, като на ищцата се присъди разликата
в размер на 104 320 лева.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта за
разликата над 104 320лв до уважения размер от 120 000 лв, като вместо това претенцията
над 104 320лв до уважения размер от 120 000лв се отхвърли.
В останалата обжалвана част, решението като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела
участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. Въззивната жалба е уважена на 13,07% и е отхвърлена на 86,93 %. Ето защо в
полза на жалбоподателят «П. А. БГ» ЕООД следва да се присъдят разноски на основание
чл.78 ал.3 от ГПК при следните предели 2 400 лева за държавна такса и 4 716 лева за
адвокатски хонорар, по списък с разноски на л.95 общо 7 116 лева. От тях се дължат 13,07%
или 930 лв от въззиваемата.
В полза на защитника на въззиваемата следва да се присъдят разноски на основание
чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели адвокатски хонорар за безплатна правна помощ на
упълномощения адвокат Д. заявен със списък за разноски на л.99 от делото в размер на 3
930 лева определен по реда на чл.7 ал.2 т.5 от НМРАВ. От тях се дължат 86,93 % или 3 416
6
лева от жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261909 от 08.07.2021г. постановено по гр.д.№12
194/2020г.,по описа на РС Пловдив, І граждански състав, в частта с която се осъжда «П.
А. БГ» ЕООД ЕИК ***** да заплати на Р. Д. Д., ЕГН ********** разликата над размера
от 104 320.00лв/ сто и четири хиляди, триста и двадесет лева/ до присъдения размер от
120 000 лв / сто и двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение на основание чл.200,
ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени вследствие
смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на 21.04.2010г. в резултат на
трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката –
21.04.2020г. до окончателното плащане на дължимите суми,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Д., ЕГН ********** против «П. А. БГ» ЕООД с
ЕИК ***** гр.****** иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на 21.04.2010г. в резултат на
трудова злополука, за разликата над 104 320.00лв/ сто и четири хиляди, триста и двадесет
лева/ до присъдения размер от 120 000лв / сто и двадесет хиляди лева/, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане
на дължимите суми.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261909 от 08.07.2021г. постановено по гр.д.№12
194/2020г., по описа на РС Пловдив, І граждански състав, в частта с която се осъжда «П.
А. БГ» ЕООД ЕИК ***** да заплати на Р. Д. Д., ЕГН **********, гр.***** сумата от
104 320лв/ сто и четири хиляди, триста и двадесет лева/, представляваща обезщетение на
основание чл.200, ал. 1 вр. с ал. 4 от Кодекса на труда за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на баща й Д. Р. Д., ЕГН **********, настъпила на 21.04.2010г., в
резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
злополуката – 21.04.2020 г. до окончателното плащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Р. Д. Д., ЕГН ********** от гр.***** да заплати на «П. А. БГ» ЕООД с
ЕИК ***** гр.**** сумата от 930 лв/ деветстотин и тридесет лева/, разноски по делото
направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА «П. А. БГ» ЕООД с ЕИК ***** гр.**** да заплати на адвокат С.Г. Д. от
7
АК **** с ЕГН ********** сумата от 3 416лв/ три хиляди четиристотин и шестнадесет лева/
разноски по делото направени пред въззивната инстанция, за оказана безплатна правна
помощ на Р. Д. Д., ЕГН **********.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
жалбоподателя – ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК: *****.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, при условията на
чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8