Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. Русе, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, касационен състав, в
открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета
година:
|
председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
членове |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Цветелина Димитрова и в
присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа докладваното от
съдия Агуш к.а.н.д. № 128 по описа на
съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Момтрейд Русе 2“ ЕООД, със седалище гр. Русе, чрез адв. Д., против решение № 179/20.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 32/2023 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-2200017/03.11.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе, с което на дружеството, на
основание чл.415в, ал.1 вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в
НП липсва задължителен реквизит – виновно нарушената материалноправна
разпоредба. Сочи се, че АНО неправилно е посочил санкционната норма –
твърдяното нарушение следвало да се подведе под разпоредбата на чл. 414, ал. 3
вр. чл. 62, ал. 3 от КТ. Посочва се, че когато наказващият орган приема, че е
налице нарушение само по Наредба № 5 и се касае само до сключване на трудов
договор, следва да се наложи наказание само ако след даване на предписание по
чл. 62, ал. 4 от КТ то не бъде изпълнено.
Иска се отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното
постановление. В съдебно заседание се прави искане за намаляване на размера на
наложената ИС.
Ответникът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, чрез юрк. Стоилова в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че административното нарушение
правилно е било посочено в наказателното постановление. Случаят на нарушението
не е единичен, поради което счита, че размерът на санкцията е справедлив.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета,
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че с допълнително
споразумение от 29.03.2022 г. към трудов договор № 47/01.07.2019 г. между
дружеството, в качеството му на работодател, и лицето Д. К., в качеството й на
служител, последната е била командирована за периода 30.03.2022 г. до 29.09.2022
г. във ФРГермания, за което ”Момтрейд Русе 2” ЕООД - гр. Русе не подало
уведомление в срока по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда до ТД на НАП - Русе - в тридневен срок от изменението на
трудовия договор. Това следвало да бъде сторено до 02.04.2022 г. включително.
Тези обстоятелства били установени на 23.08.2022г. при проверка на дружеството
от Дирекция „Инспекция по труда” - Русе.
Впоследствие дружеството било санкционирано на основание
чл.415в, ал.1 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.
При тази данни въззивната инстанция е приела от правна
страна, че с изложеното във фактическата обстановка деяние дружеството е
осъществило състава на нарушението по чл. 415в, ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ,
тъй като в качеството му на работодател,
в установения от закона срок, не подало уведомление за изменение на трудов
договор по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса,
когато е налице командироване по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, до
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, офис гр. Русе, в
тридневен срок от сключването му на 29.03.2022 г. Приел е, че не е налице
маловажен случай, тъй като конкретният с нищо не разкрива по-ниска обществена
опасност от другите подобни деяния, извършвани ежедневно от други работодатели.
Приела е, че срокът на бездействие, по отношение на вмененото задължение за
уведомление, е по-дълъг от обичайния пропуск. Приложена е обаче привилегията по
чл.415в от КТ, макар допуснатото нарушение да е неотстранимо, предвид че след
пропускане на срока за уведомление такова може да се направи единствено след даване
на задължително предписание. С пропускането на срока за уведомление нарушението
е счетено за довършено. Освен това нарушението на чл. 62, ал. 3 от КТ, видно от
ал. 2 на чл.415в от КТ не може да бъде маловажно. Въпреки изложеното и при
спазване на правилото reformatio in peius (забрана за
влошаване на положението на наказания), съдът е приел, че наказанието за даденото нарушение
е правилно индивидуализирано и ориентирано към максимума му по чл.415в от КТ,
предвид огромния брой други такива нарушения, допуснати от дружеството.
Решението е правилно като краен
резултат, но следва да бъде потвърдено с допълнителни мотиви.
Страните нямат спор по фактите. Предмет на
съдебна проверка е приложението на материалния закон.
В наказателното постановление
нарушената разпоредба е посочена, противно на твърдяното от касатора. На стр.
1, абзац 4 АНО е посочил, че „съставът на
нарушението е осъществен от обективна страна, тъй като на датата на която
изтича тридневният срок за деклариране, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1б от Наредба № 5 работодателят не е изпълнил задължението си да изпрати
уведомление в тридневен срок….“ Съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно като няма изискване това непременно да се стори на
отделен ред с отделно посочване на този реквизит.
Неоснователен е и доводът, че НП е
материално незаконосъобразно поради посочване в него на неотносими текстове, в
случая е следвало да се наложи наказание по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ, тъй
като извършеното нарушение било такова по чл. 62, ал. 3 от КТ. Съобразно
последно цитираният текст в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя
в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда"
електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три
работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. Този текст обаче
следва да се тълкува съвместно със следващата алинея 4, която посочва, че след
срока по ал. 3 уведомление за сключен
трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от
контролните органи на инспекцията по труда.
Алинея 3 (с привръзката на ал. 4) е
неприложима в настоящия случай доколкото се касае за констатирано изпращане на
уведомление след законовия срок относно изменение
на трудов договор, а не за сключването на такъв. Това е видно от съдържанието
на следващата алинея 4, която посочва процедурата за отстраняване на пропуска
по алинея 3 по отношение на сключен договор, но не и по отношение на изменение.
Текст, относим към изменението на договора, е именно приложеният от АНО по
Наредба № 5.
При тези съображения санкционният текст на
чл. 414, ал. 3 от КТ не може да бъде отнесен коректно към случая освен поради
вече изложеното, а и защото урежда хипотезата на „неподадено уведомление
(изобщо), а не на „неподадено уведомление в
срок“. Не се спори, че към момента на издаване на АУАН уведомление не е
било подавано, но преди издаването на наказателното постановление такова
уведомление е било направено и наказващият орган е бил длъжен да отчете това
обстоятелство, както го е и сторил в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 8 от ЗАНН и е приложил кореспондираща санкционна норма по чл. 415в, ал. 1
от КТ, която се явява привилегированият състав, тъй като е отчетена по-ниската
степен на обществена опасност за разлика от основните състави по чл. 414 КТ.
Доколкото установените по преписката
факти кореспондират с посочената за нарушена норма, а оттам – със санкционната
норма, няма причина последната да се счита за неотносима.
Ако АНО беше приложил чл. 414, ал. 3 от КТ,
който според касатора е относимият текст към наказанието, щеше да влоши
неговото положение в пъти, каквито са и доводите на въззивната инстанция. Този
текст, също така изключва прилагане на института на маловажността.
Искането за намаляване на наложената санкция
е заявено несвоевременно по арг. от чл. 212, ал. 1, т. 5, вр. чл. 211, ал. 1 от АПК и не следва да бъде обсъждано.
С оглед изхода на спора в полза на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. на осн. чл. 27е от НЗПП, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179/20.03.2023
г., постановено по а.н.д. № 32/2023 г. на Районен съд – Русе
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“ сумата
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |