Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 07.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 4599/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците И.Д.Д.и В.В.Х. твърдят, че при
пътно транспортно произшествие, настъпило на 08.05.2016 г. в гр. София, е
причинена смъртта на С.С.Д., съпруга на първия ищец и дъщеря на втория.
Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на
В.И.Д., като водач на МПС л.а. Пежо, с ДК № *******, чиято деликтна отговорност
към момента на настъпване на произшествието била застрахована при ответника ЗАД
„Л.и.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали мъка и
страдания от загубата на своя родственик. Твърдят, че на 07.06.2018 г. предявили претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение към ответното дружество, което
отказало удовлетворяването им. Считат, че справедливият размер на дължимото им
се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от
смъртта на С.Д.възлизат в размер на по 200 000лева и претендират същите, ведно
със законната лихва за забава от датата на предявяване на извънсъдебните
претенции – 07.06.2018 г. до
окончателното плащане.
Ответникът ЗАД „Л.и.” АД оспорва исковете.
Прави възражение за съпричиняване от страна на починалата С.Димитрова, поради
липса на поставен предпазен колан. Оспорва и размера на исковете като завишен. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване критерийте,
посочени в ППВС № 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване – че пострадалият е бил без поставен предпазен
колан и това е в причинна връзка с настъпилата смърт.
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 2111/2018
г. по описа на Софийски градски съд подсъдимата
В.И.Д. е призната за виновна за това, че на 08.05.2016 г., около 16,00 ч., в гр.
София, при управление на лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******,
нарушил правилото за движение по пътищата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал.2 ЗДвП като не е упражнила достатъчен контрол върху управляваното от нея превозно
средство и е навлязла в съседната пътна лента, без да пропусне движещия се по
нея лек автомобил с рег. № *******е настъпило ПТП с него, след което
управляваният от нея лек автомобил навлиза след завъртане в лентата за насрещно
движение и настъпва удар с насрещно движещия се автобус марка „Исузу“, с рег. №
*******и по непредпазливост причинила смъртта на пътничката
в лек автомобил „Пежо“ С.С.Д..
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по
делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
процесното ПТП по вина на В.И.Д., като водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. № *******,
който при управлението му е нарушил
правилото за движение на чл. 20, ал.1 и чл. 25, ал. 2 ЗДвП и в следствие на
това по непредпазливост е причинил смъртта на С.С.Д..
Не е спорно между страните, че към
момента на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на преките искове.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т.
о., решение
№ 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014
г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно
поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението
на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие. Конкретно, за да се приеме принос на пострадалия в следствие
нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при условията на пълно
доказване от страна на ответника, както факта на наличие на предпазен колан в
превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в
конкретната хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не биха настъпили в този
им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Според показанията на свидетеля К.Х., той е бил водач на л.а.
Ауди. Свидетелят сочи, че л.а. Пежо го ударил внезапно в областта на предна
дясна гума със своята задна част, в следствие на което се завъртял, навлязъл в
насрещното движение и настъпил удар в задната част на л.а. Пежо и насрещно движещия
се автобус, като свидетелят сочи, че колата била неузнаваема отзад, цялата била
смачкана и не могли да извадят пътничката там. Служителите на Гражданска защита
и Пожарната прерязали тавана на автомобила и през него извадили пътничката на
задната седалка, като свидетелят не помни дали била с колан.
Според заключението на
приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза с
оглед деформациите в задната част на лек автомобил „Пежо“, достигнали почти до
предните му врати, най-вероятно тялото на пътничката на задно ляво място е била
притисната между задната облегалка и облегалката на водача, при който механизъм
с или без правилно поставен предпазен колан биха настъпили тежки увреждания,
които да доведат до смъртен изход. Предвид
заключението на вещите лице съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване за неоснователно.
Установява се от приетите
удостоверение за наследници и удостоверение за раждане, а и не е спорно между
страните по делото, че С.С.Д.е съпруга на първия ищец и дъщеря
на втория. Относно отношенията между ищците и починалата и претърпените от ищците
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез показаният
на свидетеля Т.Т.-Д.и В.Х..
Според показанията на свидетеля Т.-Д., тя
познава семейството на С.и И.от 28-29 години, като са били близки семейни
приятели. Според свидетелката С.и И.били много близки, между тях имало любов и
разбирателство, И.много обичал жена си и винаги се стремял да я впечатли и
изненада. След смъртта на С.И.се прекършил, станал обран, необщителен,
затворен. Към момента на смъртта на съпругата си И.работел в логистична фирма,
но малко след това престанал да работи, като според свидетелката причината за
това била, че той станал прекалено необщителен и се затворил.
Според показанията на свидетелката Х. тя
е била съседка на С.Д.и я познава повече от 24 години, като живеят врата до
врата. Свидетелката сочи, че познава и майката на С.В.. Според показанията на
свидетелката Х. Силивия и В. работели надомно в дома на С., тъй като последната
имала фирма за хартиени опаковки. Свидетелката сочи, че майка и дъщеря били
много близки, били като приятелки и често трите ходели на кафе. След смъртта на
С.майка й се затворила, здравето й се влошило, но не искала да се лекува, не
била мотивирана, спряла да работи, и към момента на депозиране на показанията
продължавала да плаче за загубата на дъщеря си. Според Х. В.живее в дома на
другата си дъщеря, с която не била толкова близка, колкото със С..
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от И.Д.Д.неимуществени вреди от смъртта на съпругата
му е сумата от 120 000лева. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на съпруга, с която ищецът е била
свързан в стабилен, дългогодишен брак. Съдът отчита, че към датата на
настъпване на събитието и двамата са били в активна, работоспособна възраст, от
брака си имали две пълнолетни дъщери, с които живеели в едно домакинство. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа
конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието
осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на
неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на трети лица.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца В.В.Х. неимуществени вреди от смъртта на
нейната дъщеря е сумата от 120 000лв. При определяне размера на обезщетението
съдът отчита обстоятелството, че ищцата и нейната дъщеря са били изключително
близки, работели ежедневно заедно, отношенията им били и приятелски, семейството
било сплотено, а смъртта на С.Д.довела до непреодолима мъка у майка й. При
определяне размера и на тези обезщетения съдът взема предвид и посоченото
по-горе относно конкретните икономически условия в страната, лимитите на
отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на автомобилистите,
както и възрастта на този ищец и пострадалата от ПТП.
Предявените искове следва да бъдат
уважени за сумата от по 120 000,00 лева и отхвърлени до пълния предявен размер
от 200 000,00 лева.
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/,
т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент
от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за
лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил
увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за
забава от датата, от която такава се претендира – датата на предявяване на
застрахователните претенции – 07.06.2018 г..
Дължимата на ищеца И.Д.Д.сума следва да
бъде изплатена по банковата му сметка в „Обединена българска банка“ АД, с IBAN: ***.
Дължимата на ищеца В.В.Х. сума следва да
бъде изплатена по банковата й сметка в „Инвестбанк“ АД, с IBAN: ***.
По разноските:
Ищците не са сторили разноски по делото.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. К.Л., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете предявени от двамата ищци общо в размер на 6636,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 9 600,00 лева.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на по 200,00 лева
всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: *******,
да заплати на И.Д.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120 000,00 лева
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпените от смъртта на неговата съпруга С.С.Д.,
настъпила на 08.05.2016 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило в гр. София, в резултат на противоправното поведение на В.И.Д., като
водач на лек автомобил „Пежо“, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 07.06.2018
г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 200 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: *******,
да заплати на В.В.Х., ЕГН: ********** на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120 000,00 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от смъртта на нейната дъщеря С.С.Д., настъпила
на 08.05.2016 г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило в гр.
София, в резултат на противоправното поведение на В.И.Д., като водач на лек
автомобил „Пежо“, с ДК № *******, ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до
окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 200 000лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Л.И.”, ЕИК: *******,
да заплати на адв. К.Л., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 6636,00 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Л.И.”, ЕИК: ******* да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 9
600,00 лева - държавна
такса.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД
„Л.И.”, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 200,00 лева - разноски.
ОСЪЖДА В.В.Х.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Л.И.”, ЕИК: *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 200,00 лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: