Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 125 01.04.2019
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 515 по описа за
2018 година, за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от И.Н.
*** подадена чрез пълномощника му адв. М.Е.Т.
против Агенция по вписванията, , със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „
Елисавета Багряна” № 20
Искът е с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в размер на 328,50 лв. (триста двадесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди.
В исковата
молба се твърди, че на 21.05.2018 г. изрично упълномощен адвокат
до Агенция по вписванията – Търговски регистър, заявление с вх. № 20180*********, с което била поискана първоначална регистрация на новоучреденото
еднолично дружество с ограничена отговорност.
На 30.05.2018 г. на посочения електронен адрес получил отказ № 20180*********/30.05.2018 г. на Агенция по вписванията – Търговски регистър, с който се
отказвало вписване на подаденото заявление за регистрация.
Ищецът
обжалвал така постановения отказ по търговско дело № 185 от 2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора, по което било постановено решение № 368 от 17.07.2018 г. и отказът бил отменен. В решението съдът указвал на
длъжностното лице по регистрацията на извърши поисканото със заявлението
вписване, първоначална регистрация на "К.и
К." ЕООД, което правело постановения отказ на
длъжностното лице по регистрацията незаконосъобразен акт.
В производството по обжалването на този
незаконосъобразен акт ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение за изготвяне и подаване на жалбата срещу постановения отказ и за
правна защита и съдействие по образуваното пред Окръжен съд – Стара
Загора дело, в размер на 300 (триста лева/,
както и за платена държавна такса в размер на 27, 50 (двадесет и седем лв. и
петдесет ст.) лева, и едни лев за платен банков превод или общо в размер на 328,50
лева.
Направените
разноски били невъзстановен разход за дружеството и като такъв представлявали
пряка вреда, следствие на незаконосъобразните действия на длъжностното лице по
регистрация в Търговския регистър. А било безспорно, че действията на
длъжностното лице по регистрацията били незаконосъобразни, с оглед на отмяната
на постановения отказ.
Ищецът смятал, че било налице неправомерно поведение
от страна на длъжностното лице, служител на Агенция по вписванията, осъществено
при изпълнение на възложената му работа, което било в пряка причинно-следствена
връзка с причинените вреди. Ако не бил постановен отказ за вписване, то
дружеството нямало да извърши разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение
и държавна такса Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗТР, Агенция по вписванията
отговаряла за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрацията, по реда на ЗОДОВ.
Претендира се
Агенция по вписванията да бъде осъдена за заплати на ищеца сумата от 328,50 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното й изплащане.
Ответникът, Агенция по вписванията – гр. София,
представлявана от Изпълнителния директор , в писмен отговор на исковата молба
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че в случая не се
претендирали вреди, които произтичат от отказа да бъде вписано дружеството, а
направените от ищеца разноски в регистърното
производство по оспорването на акта на длъжностното лице по регистрация пред
съда. Регистърното производство било вид охранително
производство, за което, по аргумент от чл. 530 от ГПК, важали общите правила за
охранителните производства, уредени в Глава четиридесет и девета от ГПК.
Съгласно чл. 541 от ГПК, разноските в тези производства оставали за сметка на
молителя. Излагат се съображения, че след като законът изрично възлагал
разноските на молителя, то следвало да се приеме за отречено правото на същия
да претендира тяхното възстановяване. В случая не била налице вреда като
задължителна кумулативно изисквана от закона предпоставка за уважаване на
претенцията с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНСЦ, във връзка с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира се отхвърляне на исковата претенция.
В условията на
евентуалност ответникът оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение
за имуществени вреди, тъй като считал същия за прекомерен. Заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение било необосновано високо и надвишавало предвидения в
чл. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимален
размер на адвокатското възнаграждение в производството по обжалване на откази
за вписване на длъжностни лица по регистрация. Същото не отговаряло на
критериите "справедлив и обоснован", предвидени в чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, тъй като не съответствало на фактическата и правна
сложност на делото, и било несъразмерно на оказаната правна защита и
съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора намира исковата претенция за основателна и доказана,
и предлага същата да бъде уважена.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По повод заявление вх. № 20180*********/21.05.2018 г. от М. Е.Т. на основание чл. 24
от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, с Отказ № 20180*********/30.05.2018 г. Длъжностно лице при Агенция по вписванията – Министерство на
правосъдието, е отказало вписване на първоначална регистрация на еднолично
дружество с ограничена отговорност с наименование "К.и К.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. "Милкини
скали " №1
с едноличен собственик на капитала И.Н.Н. и управител И.Н.Н.
Срещу
постановения отказ е постъпила жалба от адв. М.Т. , действащ като
пълномощник на И.Н.Н. на основание чл. 25,
ал. 1 от ЗТР.
Към жалбата е
приложено договор за правна помощ и съдействие от дата 29.06.2018 г., с което И.Н.Н.,
в качеството на едноличен собственик и управител на „ К.и
К. „ЕООД упълномощава адвокат М.Е. за изготвяне
и подаване на жалбата и процесуално представителство по образуваното дело пред
Окръжен съд – Стара Загора, както и
Договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е отразено, че за
оказването на правна защита и съдействие е договорено възнаграждение за
адвоката 300 лева и същото е
платено изцяло.
По подадената жалба е образувано т. д. № 185 по описа на Старозагорския окръжен съд за
2018 г. В производството по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТР, съдът е постановил
окончателно Решение № 368 от 17.07.2018 г., с което
отменя мотивиран отказ № 20180*********/30.05.2018 г. на
длъжностното лице към Агенцията по вписванията и му указва да извърши
поисканото със заявлението вписване, първоначална регистрация, на "К.и К.” ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Приетата с ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. нова ал. 2 на
чл. 28 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (загл. изм. ДВ бр. 74/2016 г. в сила от 01.01.2018 г.)
постановява, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Правната уредба на отговорността за вреди,
произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
длъжностните лица по регистрация, във вр. с чл. 203,
ал. 1 от АПК, води до извод, че исковете за обезщетения на тези вреди се
разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, следователно искът е предявен
пред родово компетентния административен съд и е допустим,
Искът е предявен от страна с правен интерес от
търсената защита и се основава на отменен с влязло в сила съдебно решение отказ
на длъжностно лице при Агенцията по вписвания. Незаконосъобразният отказ е
издаден от длъжностно лице в структурата на ответната Агенция по вписванията –
гр. София, която е юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения
правилник на Агенцията по вписванията, и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Искът е
допустим, съгласно дадените задължителни указания с определение №
1545/06.02.2019 година , постановено по адм. дело № 532 по описа за 2019 г. на
Върховен административен съд, а разгледан по
същество –основателен.
Според
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според която
разпоредба Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. От съдържанието на нормата и от изричното озаглавяване "Отговорност за дейност на администрацията",
може да се заключи, че определящо за приложимостта , респективно за търсене на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е вредите, които според твърденията на
ищеца са причинени в правната му сфера, да са в резултат от изпълнението на
административна дейност, без значение на нейната проявна
форма – правоприлагаща (при издаване на индивидуални или общи административни
актове), нормотворческа (при издаване на подзаконови
нормативни актове), или санкционно-правораздавателна (по административното
наказване, осъществявано с наказателни постановления). С разпоредбата на ал. 2
на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
включена и тази, произтичаща от вреди, причинени на физически или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица
по регистрацията по ЗТРРЮЛНЦ. В тази връзка без значение е дали издадените
актове, действия или бездействия на посочените лица могат и следва да се
определят като административни актове във формален смисъл. От съществено
значение е, че законът предвижда обезщетяването за вреди от такива актове,
действия или бездействия, да се извършва по реда на ЗОДОВ, т. е. в приложното
поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ попадат и случаите на претендирана имуществена
отговорност на Агенцията по вписванията от незаконосъобразно издадени от органите и отменени по съдебен ред актове, действия
или бездействия.
В настоящия случай, от данните по делото се
установява категорично, че издаденият от длъжностно лице при Агенцията по
вписванията – ТР отказ е отменен с влязло в сила съдебно решение, което удовлетворява
коментираното изискване на цитираната правна норма. В тази връзка следва да се
посочи, че отмяната на отказа винаги следва да бъде свързана с неговата
незаконосъобразност, независимо от това дали в решението на съда се съдържа
такава квалификация.
Според чл. 4
от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение
предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Тоест за да възникне законовата отговорност, следва
да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно
установено с влязлото в сила Решение № 368/17.07.2018 г., постановено по т. д. № 185/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменен отказ № 20180*********/30.05.2018 г., също и реално причинени вреди, произтичащи от него, както и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди.
В конкретната
хипотеза, в производството по оспорване на отказа пред Окръжен съд – Стара
Загора, ищецът е бил представляван от адвокат –
пълномощник. Видно от представения по т. д. № 185/2018 г. договор за правна помощ, сключен между ищеца и адвокат М.Т. за процесуално представителство по делото, е договорено и платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Ищецът е заплатил и държавни такси за иницииране на съдебното
производство в размер на 27, 50 лева и 1 лев за банков превод. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца,
доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество, а и защото
липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в това
съдебно производство – същото е едностранно и охранително по същността си, и
направените по него от молителя разноски не биха могли да се възложат на
насрещна страна, тъй като такава няма. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
541 от ГПК, на която ответникът основава своето възражение. Посочената
разпоредба обаче не е пречка по общия исков ред молителят да претендира за
обезщетение на претърпените от него имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния отказ.
Процесуалното представителство и защита от адвокат в
производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, от
която ищецът се е възползвал във връзка с изготвяне не жалбата. За същата услуга
ищецът, като страна в охранителното производство, е заплатил възнаграждение в
размер на 300 лева, за което са
представени надлежни доказателства. Държавната такса и адвокатското
възнаграждение са заплатени единствено поради необходимостта от оспорване на
отказа и нуждата от адекватна защита срещу издадения незаконосъобразен отказ на
Агенцията по вписванията, до които не би се стигнало, ако при осъществяване на
своята регистърна дейност длъжностното лице при
ответника бе съблюдавало материалния и процесуалния закон. Това обосновава
пряката причинна връзка между осъществената незаконосъобразно дейност в регистърното производство, приключила с издаване на отказа
и произтеклите за лицето имуществени вреди от заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС,
I и II колегия, отнасящо се за аналогични случаи, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
С оглед изложеното,
съдът намира за доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр.
с чл. 203 от АПК.
По отношение
размера на обезщетението, следва да се има предвид, че в чл. 11 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвиден минималния размер на адвокатско възнаграждение при обжалване на
откази за вписване в Агенцията по вписванията – 200 лв., а когато жалбата се
разглежда в открито заседание – 300 лв.
В тази връзка съдът намира, че в резултат на
незаконосъобразния отказ на длъжностното лице при Агенцията по вписвания, за
ищеца са произтекли вреди за разходи от адвокатско възнаграждение,до размер от 300 лева,. Този размер се дължи по силата на нормативен акт,
но се определя по
волята на страните по договора за правна помощ и съдействие.и
е малко над закононовия минимум.
Предвид
изложеното и с оглед естеството и обема на работа от процесуалния представител
в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ – изготвянето и депозирането на жалба
срещу отказа, както и предвид извършването на служебна проверка от съда за
законосъобразност на обжалвания отказ, следва да се приеме, че обоснован и
справедлив се явява малко над минималния предвиден в
наредбата размер на адвокатско възнаграждение.
Такова разрешение на въпроса е възприетото в
цитираното вече ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС. В
същото изрично е посочено, че: "Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до
минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая
държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде
присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона –
"справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото
материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да
навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават
с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив", т. е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото ? от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. "
По изложените съображения, съдът
намира предявения иск за основателен за заплатеното адвокатско възнаграждение и за сумата 27, 50 лева – платена държавна таксаплюс банков превод , в размер, съответстващ на дължимия при обжалването на основание чл.
29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във
връзка с чл. 16а, ал. 2, т. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията и едни лев за банков превод.
Заявената искова претенция за обезщетяване на вреди следва да бъде изцялоИщецът е направил искане и за присъждане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Доколкото
въпросът за заплащане на лихва не е уреден в ЗОДОВ, на основание § 1 от ЗР на
същия нормативен акт, се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно
чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Поради което се явява и основателна претенцията за ищеца
за заплащане на лихви за забава.
С оглед изхода
на спора, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в настоящото производство разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при уважаване на иска, съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, а
възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв –. В случая ответникът е
заплатил държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение, заплатено по Договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2018 г. в размер на 350
лева или общо 360 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 360 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, ,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „ Елисавета Багряна” № 20, да заплати на И.Н. *** сумата в размер на 328, 50 (триста двадесет и осем лв. и петдесет ст.) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 20180*********/30.05.2018 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, , със седалище и адресна управление гр.София, ул. „
Елисавета Багряна” № 20А да заплати И.Н. *** разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет )
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: