№ 77
гр. гр.Н., 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Административно наказателно дело
№ 20232150200061 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. О., общ. Н., ул.
„М.“ № 14, чрез адв. М. Б. от АК - Б., срещу наказателно постановление № I-
23/26.08.2022 г. на началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Н., с което на
жалбоподателя, на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната
среда /ЗЗШОС/ за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е наложено
наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Правят се оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Сочи се, че имотът, в който е разположен обектът не граничи с жилищни сгради, а с
главен път и автогара, като по преписката отсъствали доказателства за отстоянията, на
които се намират близките жилищни сгради. Контролните органи не констатирали,
чрез измерване, генерирането и нивата на шума в обекта и около него, нито
отграничили, каква част от шума е предизвикан от обекта и каква – от движението по
главния път и от други обекти в сградата. На следващо място се заявява, че на
процесната дата в обекта е бил нает диско водещ, който лично е управлявал
озвучителната уредба, предвид което незаконосъобразно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя – управител на обекта,
който не бил натоварен с такива функции. Посочва се, че отговорността е за лични и
виновни действия и санкционирането на допустителство е неправилно. По изложените
съображения се моли за отмяна в цялост на обжалваното постановление.
Насрещната страна по жалба – началника на сектор към ОДМВР – Бургас, РУ –
Н. не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява,
представлява се от упълномощен адвокат, който моли за отмяната на постановлението
в цялост, поради незаконосъобразността му. Претендират се съдебни разноски.
1
Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведеното
съдебно заседание.
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Кафе-бар „............“ е закрит обект, разположен на втория етаж на сграда за
търговия с ид. № 530.502.448.1 по КККР на гр. О., общ. Н., находяща се в територия –
зона за ниско жилищно застрояване в рамките на населеното място и в УПИ с
предназначение – „за обществено хранене“, съгласно застроителния плана на гр. О..
Търговският обект се стопанисва от „............“ ЕООД, ЕИК ......, представлявано от
управителя Р.К. И., и се намира в сграда, в която се помещава дискотека „.....“,
стопанисвана от „Ж.Г.“ ЕИК ............ На 26.07.2022 г., около 00,40 часа, полицейски
служители, сред които и свидетелят В. Т., извършили проверка на кафе-бар „............“,
по повод на подаден до ОДЧ Н. сигнал от живущ в района – И.а З., при която
констатирали, че в обекта има озвучаване – музика, пускана от диджей. Полицейските
служители поискали да бъде извикан управителя на обекта – жалбоподателя И., на
който, след пристигането му на място, съставили протокол за предупреждение.
Впоследствие на жалбоподателя бил съставен АУАН № I-23 от 29.07.2022 г. от
актосъставителя – св. И. Н. и за това, че допуснал използването на озвучителна
техника за времето от 23,00 часа до 08,00 часа, с което нарушил спокойствието и
почивката на гражданите, обитаващи жилищните сгради, намиращи се в близост до
заведението – нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № I-23 от 29.07.2022 г., заповед № 8121з-829 от
23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи; писмо вх. № 1812/20.02.2023 г. от
Община Н.; два броя докладни записки /л. 30-31 от делото/; протокол за полицейско
предупреждение от 29.07.2022 г. /л. 33 от делото/; показанията на свидетелите Н.,
Стоянов и Димитров. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва
така установената фактическа обстановка, като неговите възражения са насочени към
правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият състав като инстанция по същество, след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
които обуславят неговата отмяна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-829
от 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично е дадена възможност на министъра на вътрешните
работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване
на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са
оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл.
37 от ЗЗШОС.
2
Съдът констатира, че в АУАН и НП отсъства законоустановеното съдържание по
чл. 42, ал. 1, т. 4 и 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – описание на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено. Действително, в обстоятелствената част и на
двата акта е посочено бланкетно част от съдържанието на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, без
да е изложена конкретика, относно допуснатото в случая нарушение на посочената
норма. Видно от докладна записка /л. 30 от делото/ и от показанията на св. Т., се
установява, че както актосъставителят, така и наказващият орган е разполагал с данни
за конкретното нарушение. Съгласно докладната записка, нарушението е констатирано
по сигнал на И.а З. – живуща в района, като при посещение на органите на реда е
установена музика, която се чува на около 20 м. от заведението „............“ и по случая са
съставени АУАН на управителите на двете заведения в сградата – „............“ и „.....“. От
показанията на св. Т. се изяснява, че при процесната проверка управителят не е бил
установен в обекта, а музиката е била пускана от диджей, като това обстоятелство не е
посочено в мотивната част на постановлението. Тук следва да се отбележи, че нормата
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС въвежда забрана за озвучаване в зони и територии с
определено от закона предназначение, а нито в АУАН, нито в обжалваното НП, са
въведени фактически твърдения, че обектът кафе-бар „............“ попада в някоя от
изброените територии и зони. Горното налага за съда извода, че при отсъствие на
конкретно описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, е налице съществено
процесуално нарушение, довело до невъзможност на жалбоподателя да разбере за
какво конкретно нарушение се ангажира отговорността му, съответно е нарушено
правото му на защита.
Що се отнася до материалната законосъобразност на НП, правните изводи на
съда са следните:
Съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от физически лица
и обекти по ал. 1 /за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на
услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено
предназначение/ и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за
времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на
религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при
използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при
бедствия. За установяване на нарушението е необходимо да се докаже, че
жалбоподателят извършва озвучаване в зона или територия, предназначена за жилищно
строителство, за времето от 23,00 до 08,00 часа. В АУАН и НП са описани относими
към това нарушение твърдения, като е посочено, че жалбоподателят, като управител
на заведение – кафе-бар „............“, находящо се в гр. О., ул. „Славянска“ № 16, около
00,40 часа 26.07.2022 г., допуснал използването на озвучителна техника, но не е
въведено твърдение за характеристиките на територията/зоната, в която попада обекта.
В хода на съдебното производство, съгласно служебно изискана справка с
Община Н., се доказа, че търговският обект е разположен в зона за ниско жилищно
застрояване и в рамките на населено място. От друга страна безспорно се установява,
че при процесната проверка в обекта е имало озвучаване във времето от 23,00 до 8,00
ч. Не могат да се споделят оплакванията на жалбоподателя, че нарушението е
недоказано, поради отсъствие на надлежно измерване нивата на шума и установяване
на конкретното количество шум, генерирано от кафе-бар „............“. Законодателят с
разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е въвел забрана за озвучаване, като по арг. от
пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС „озвучаване“ е излъчване на звук в околната среда,
предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово
3
звукоизвличане и пеене. Доколкото по делото безспорно се установява, че при
процесната проверка в обекта е пускана музика от диджей и в АУАН и НП е посочено
деянието – озвучаване в забранения от закона часови диапазон, неотносимо към
нарушението е установяването на нивата и количеството на шума.
Независимо от изложеното, съдът счита, че обжалваното постановление е
постановено в нарушение на материалния закон, като намира за основателни
оплакванията на жалбоподателя за отсъствие на извършено от жалбоподателя
административно нарушение. С разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се въвежда
забрана за озвучаване „от физически лица или от обекти по ал. 1“, нарушението на
която подлежи на санкциониране по реда на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Законодателят
ясно е посочил изпълнителното деяние, чрез което се осъществява нарушението –
действие, съставляващо озвучаване, което както бе посочено по-горе представлява
излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни
озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. Допустителството,
като форма на нарушението не е предвидено с посочената норма. От друга страна, от
доказателства по делото и от обстоятелствената част на обжалваното постановление не
се установява жалбоподателят да е осъществил някои от действията, включени с пар. 1,
т. 22 от ДР на ЗЗШОС в понятието „озвучаване“. Напротив, категорично е установено,
че излъчването на звук /музика/, посредством озвучително средство, в случая, е било
осъществено от нает в обекта диско водещ /диджей/, а жалбоподателят дори не е
присъствал в кафе-бар „............“ при посещението на контролните органи и е бил
извикан впоследствие. В този ред на мисли, съдът намира, че подвеждането на
описаното в НП поведение на управителя на търговския обект под нормата на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС е незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
административнонаказателната отговорност е лична и виновна, като доколкото
законодателят не предвижда санкция за допустителство, същата не може да бъде
ангажирана от управител на търговски обект за действията на наето лице без правно
основание. За пълнота следва да се посочи, че чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е приложим в
случай, че се установи, че управителят на обекта лично борави с озвучаването, като
винаги е допустимо ангажирането отговорността на дружеството, стопанисващо
обекта.
Във връзка с установените от съда съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, съставляващи самостоятелни основания за отмяната му,
жалбата се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените съдебни. Предвид своевременно заявеното искане от процесуалния
представител на ищеца и представените по делото доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение за производството в размер на 300 лева, съдът намира, че
същото следва да се присъди в полза на жалбоподателя. Така определените по размер
съдебни разноски за един адвокат, следва да се възложат в тежест на ОД на МВР –
Бургас, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи наказващия орган - началника на сектор РУ – Н..
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № I-23/26.08.2022 г. на началника на
4
сектор към ОДМВР – Бургас, РУ – Н., с което на И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
О., общ. Н., ул. „М.“ № 14, на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в
околната среда /ЗЗШОС/ за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
на И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. О., общ. Н., ул. „М.“ № 14, сумата от 300
/триста/ лева - направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5