Решение по дело №887/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 289
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20192150200887
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№289                                                     04.11.2019г.                                         гр.Несебър

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и втори октомври                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберва - Георгиева

Секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева

административно наказателно дело № 887 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Е ****“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.И.подадена чрез процесуалния му представител – адв.М.К. ***, със съдебен адрес:*** против Наказателно постановление № 425911-F402022 от 14.02.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание процесуалните представители на дружеството жалбоподател поддържат жалбата от името на доверителя си. Ангажират гласни доказателства.

Процесуалният представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 20.08.2018г. в 13.24 часа, в търговски обект – магазин „В.“, находящ се в местност „И.“, общ.Несебър, стопанисван от дружеството-жалбоподател, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили, че промяната на касовата наличност не се отчита с фискално устройство /ФУ/ в обекта, при което е констатирано необосновано различие, както следва: Разчетена касова наличност от ФУ, съгласно междинен дневен отчет № 018037 от 20.08.2018г., изведен от монтираното и въведено в експлоатация ФУ – 576,74 лева; - фактическа наличност в касата, съгласно „Опис на паричните средства в касата към момента на проверката“ – 519,54 лева. Констатирана била промяна в касовата наличност в размер на 57,34 лева, която не била отразена във ФУ с функциите „служебно въведени/изведени суми“ в момента на извършването й с точност до минута. Сумата на фактическата наличност в касата била преброена от Станислав Тодоров А. – продавач-консултант в процесния обект. От отпечатания междинен отчет контролните органи установили, че монтираното и работещо в обекта ФУ притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Въз основа на горното, наказващият орган е заключил, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Така установеното нарушение било отразено в ПИП № 0265461 от 20.08.2018г., въз основа на който бил съставен АУАН, а впоследствие издадено обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Акта и обжалваното наказателно постановление са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващият орган и се потвърждава от показанията на актосъставителя А.С.А., присъствал при установяване на нарушението. Същият в съдебно заседание установява, че при съпоставка на разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в касата, са установили разлика от 57,34 лева, която не била отчетена чрез ФУ. Сочи също, че монтираното в обекта ФУ разполагало с функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена необоснована разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и отчетената сума по ФУ, съгласно дневния финансов отчет, в размер на 57,34 лева. Липсват доказателства по делото тази сума да е резултат от продажби, поради което актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали установеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съгласно която извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, наказващият орган е преценил, че разликата в касовата наличност не се дължи на продажба, което не се и оспорва от него. Освен това, нито в АУАН, нито в НП се съдържат констатации, че нарушението е довело до неотразяване на приходи по начин, различен от неотчитането на продажби. Не са налице и доказателства в този смисъл.

Според разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер на 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридически лица и еднолични търговци, в размер на 3000 до 10000 лева, но изречение второ на същата норма предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, какъвто е настоящия случай, се налагат санкциите по ал.1.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.185, ал.1 във връзка с чл.185, ал.2, изр.второ от ЗДДС, вместо разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда по-тежки санкции.

Независимо от горното, съдът счита, че при съставяне на акта, съответно при издаване на НП е допуснато съществено-процесуално нарушение. Съображенията за това са следните:

Видно от описанието на нарушението в акта – „установената промяна в касовата наличност е в размер на 57,34 лева и представлява въвеждане на пари в касата…“, констатираната от контролните органи разлика е положителна. В съдебно заседание обаче, актосъставителят А. заявява, че установената разлика е отрицателна и представлява извеждане на пари от касата, а не както е посочено в акта  - въвеждане на пари в касата, което е и логичният извод предвид размера на установените суми от междинния финансов отчет и от фактическата наличност в касата на обекта. Вместо да констатира горепосоченото несъответствие в обстоятелствената част на акта, наказващият орган го е възпроизвел и го е отразил изцяло в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, с което е ограничил правото на защита на жалбоподателя, като е препятствал възможността му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Гореизложеното съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

 

 

 

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 425911-F402022 от 14.02.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Е ****“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.И.И., със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.К. ***/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: