Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1155
26.09.2019 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав
На пети септември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: АНАТОЛИ БОБОКОВ
Секретар: Д.М.
като разгледа докладваното от съдията Бобоков НАХД № 2028 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59- чл.63 от ЗАНН.
Делото е
образувано по жалбата на *** с ЕГН ********** в
качеството на управител на *** с ЕИК *** със седалище в гр.Камено и адрес на управление *** против наказателно постановление №404407-F308220/05.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на основание чл.181
ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) за извършено нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на
търговеца е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
от 500 (петстотин) лева.
Жалбоподателят
редовно призован за съдебно заседание се явява управителя, който поддържа
жалбата и моли за отмяна на НП.
Процесуален
представител на ответната страна –ТД на НАП Бургас редовно
призован, явява се юрисконсулт- надлежно
упълномощен. Не се сочат нови доказателства. Иска от съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена
от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред БРС е редовно образувано.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
взети поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи
следната фактическа обстановка:
*** с
ЕИК *** със седалище в гр.Камено е регистрирано по ЗДДС от 08.07.2008 г. и
съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС
има задължение да подава информация от отчетните регистри към СД, вкл. и на магнитен или оптичен носител за всеки данъчен период.След
изтичане на установения в закона срок за подаване на информация от отчетните
регистри за месец декември на 2016г., а именно на 14.01.2017г. същата не е била
подадена в ТД
на НАП-Бургас. Свидетелят Д. И.–инспектор по
приходите ТД на НАП-Бургас извършила
служебна справка и установила, че *** с ЕИК *** със седалище в гр.Камено не е извършило
това свое задължение за период от месец декември на 2016г. До лицето е била
изпратена покана с дата 19.01.2017 г., като в административната преписка няма
данни дали е била получена.
Свидетелят И. счела, че е налице
хипотезата на чл.40 ал.2 от
ЗАНН и на 28.02.2017г. в присъствието на свидетеля Стоянова съставила акт за
установяване на административно нарушение където описала от фактическа страна соченото
нарушение и го квалифицирала като такова по чл.125 ал.5 от ЗДДС.
На 18.05.2017г. и на 29.05.2017г.
С.С. и Ж.П. и двете инспекторки в ТД на НАП-Бургас посетили двукратно
дружеството на адрес гр.Камено, ул.Димитър Благоев №2А
с цел да връчат на управителя *** съставения акт за
установяване на административно нарушение, но не успели.
На 29.05.2017г. свидетелката И.
спряла производството на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН. Междувременно, докато административнонаказателното
производство е било спряно, в периода от 29.05.2017г.-14.01.2019
г., на 14.01.2019г. управителят Иванов се явил в ТД на НАП –Бургас, административнонаказателното производство е било възобновено
без изрично да е било отбелязано в акта и на представляващия бил връчен
екземпляр срещу подпис, който подписал без възражения.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН били представени писмени възражения. В
тях жалбоподателят е възразил, че няма вина за нарушението, като с нотариално
заверено пълномощно е упълномощил счетоводна къща която
вместо него да извършва тези дейности пред НАП.
На 05.02.2019г. въз основа на
акта, и като взел предвид писмените възражения било издадено атакуваното сега
наказателно постановление, в което фактическото описание на нарушение и
правната му квалификация са идентични с посочените в акта, и за това деяние дружеството-жалбоподател
било санкционирано на основание чл.181 ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Тази обстановка съдът прие за безспорна и се
установява от събраните доказателства –показанията на
разпитаните свидетели, писмените доказателства по административнонаказателната
преписка. По доказателствата няма спор.
При описаните обстоятелства съдът
намира, че макар обсъденото нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС действително да е осъществено, в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото
на защита на дружеството–жалбоподател както и нарушение на материалния закон,
които обосновават решение за неговата отмяна.
По делото не се спори, а и от
доказателствата е видно, че още преди да пристъпи към съставянето на акта за
установяване на административно нарушение за свидетелката Д. И. нарушителят е
бил напълно известен като наименование, правосубектност,
седалище, адрес и представителство. Въпреки това, актоставителят
е пренебрегнал изричното указание на чл.40 ал.1 от ЗАНН актът да се състави в
присъствието на надлежен представител на нарушителя, при това без да е налице
някоя от хипотезите визирани в чл.40 ал.2 от ЗАНН. Липсват данни отправената до
дружеството покана да е била изобщо връчена, поради което липсват основания да
се счита, че негов представител не е бил
открит, за да бъде поканен, но е избрал да не се яви. Посоченото процесуално
нарушение, взето самостоятелно, не би мотивирало отмяна на наказателното
постановление, ако впоследствие не бяха допуснати и други, още по-съществени.
След задочното съставяне на акта за установяване на нарушението е следвало той
да бъде надлежно предявен и връчен на представител на дружеството-жалбоподател
по предписанията на чл.43 ал.4 от ЗАНН. Актът е следвало за бъде изпратен на
съответната служба, а ако няма такава –на общинската
администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актосъставителят е избрал лично да търси представител на
дружеството, за да му връчи акта, за която цел са били осъществени споменатите
по-горе две посещения на адрес на дружеството на 18.05.2017 г и на 29.05.2017г.
Тези посещения очевидно не са довели до връчване на акта, а в протоколите за
посещения е посочено, че управителят или негов представител за връчване на акта
не е открит. Още в деня на второто посещение на 29.05.2017г. свидетелката И. спряла
производството по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН-тъй като
нарушителят след щателно издирване не е бил открит.
Спирането на производството при
изложените по-горе фактически обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с
разпоредбата на чл.43 ал.6 от ЗАНН. В посочената правна норма законодателят е
допуснал възможност производството да бъде спряно с оглед гарантиране правото
на защита на нарушителя, но само след проведено неуспешно щателно издирване на дееца.
Върховният съд, а впоследствие и
ВКС в редица свои решения във връзка с чл.269 ал.3 т.2 от НПК (чл.268 ал.3 т.2 от НПК-отм.)
е имал случай да посочи, че щателното издирване
представлява издирвателна дейност, съставена от
целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към
установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от
закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време, издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от
време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43 ал.6 от ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. В
конкретния случай такова издирване изобщо не е извършено, а споменатите две
посещения на адреса на дружеството не са от естество да променят този извод на
съда. Производството е било спряно без да са налице предпоставките за това,
поради което е допуснато нарушение на чл.43 ал.6 от ЗАНН, самият акт на спиране
е незаконосъобразен, поради което е негоден да произведе целения с него
резултат – да преустанови теченето на срока за издаване на наказателното
постановление. По тази причина 6-месечния срок за издаване на наказателното
постановление, който според чл.34 ал. 3 от ЗАНН започва да тече от съставянето
на акта, т.е. в случая от 28.02.2017 г., безпрепятствено е изтекъл на 28.08.2017г.,
без въз основа на акта за установяване на нарушението да е издадено наказателно
постановление. След тази дата, издаване на наказателно постановление е било
недопустимо, а като е сторил обратното, наказващият орган е постановил
незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 предложение трето
от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №404407-F308220/05.02.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас,
с което на основание чл.181 ал.1 от
ЗДДС за извършено нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на ***
с ЕИК *** със седалище в гр.Камено и адрес на управление *** е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 500
(петстотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.