№ 1397
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100902154 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Конститутивен иск по чл.119, ал.1,т.3 ЗОП.
В исковата си молба ищецът „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, чрез адв.Р. В.,
твърди, че е участник в обявена от Министерството на младежта и С.
обществена поръчка с предмет: „Ремонт и рехабилитация на изкуствена
тревна настилка на игралното поле на стадион „Смолян“, гр.Смолян“,
публикувана под №01981 – 2020 – 0065 в регистъра на обществените
поръчки. Твърди, че е незаконосъобразно отстранен от процедурата по
възлагане на поръчката и това е така, тъй като преди решението на
възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител да
влезе в сила, ответникът Министерството на младежта и С. сключва с втория
ответник „О.С. БГ“ ЕООД, ЕИК *******, договор №23 – 00 –
126/29.12.2020г..
Отстраняването е извършено на заседание от 23.12.2020г., на което
комисията прави оценка на ценовите оферти, след поискана проверка от
втория ответник „О.С. БГ“ ЕООД, ЕИК *******, като основание за това е, че
предложената от ищеца настилка не е била намерена на сайта на
производителя.
Ищецът твърди, че с решение №РД-16-208/23.12.2020г. на главния
секретар на министерството ответникът „О.С. БГ“ ЕООД, ЕИК ******* е
обявен за изпълнител на обществената поръчка.
Твърди, че е обжалвал това решение пред КЗК, която е постановила
решение №119/04.02.2021г. по преписка № КЗК – 32/2021г., което решение е
потвърдено с решение №8680/19.07.2021г. по адв. Д.№3033/2021г. по описа на
1
ВАС, което е окончателно.
Обосновава интерес от провеждане на предявения иск с това, че ако не е
била отстранен от участие и е бил допуснат до оценка, то категорично
предложената от него оферта, по заложените критерии на възложителя, би
довело до определянето му за изпълнител на поръчката.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение с
което прогласи унищожаемостта на договора, който са сключили двамата
ответници - договор №23 – 00 – 126/29.12.2020г., на основание чл.119, ал.1,
т.3 ЗОП. Претендира разноските по делото.
В срока за отговор ответникът Министерството на младежта и С.
оспорва допустимостта на претенцията, като се позовава на легалната
дефиниция на заинтересован участник съгласно пр.2, т.13 от ДР на ЗОП,
твърдейки, че ищецът не попада в никоя от предвидените хипотези.
Възможността по чл.119, ал.1т.3 ЗОП е свързана с различна хипотеза, а
именно при връщане на преписката от страна на КЗК за продължаване на
обществената поръчка. Прави вързажение, че за ищеца не е интерес от
предявяване на този иск и оспорва да му се дължи обезщетение, като излага
аргументи в тази насока относно това кой е компетентен да разгледа този
спор и др.
В допълнителната си искова молба ищецът обосновава интерес от
предявяване на иска и заявява, че попада в кръга лица, които разполагат с
право да предявят иска за прогласяване унищежоемостта на договор, сключен
по ред на ЗОП.
В допълнителния отговор на Министерството на младежта и С., с оглед
уточненията на ищеца, по твърдение на този ответник, не обосновава правен
интерес от предявяването на иска и това е така, тъй като е налице сключен
договор с изпълнител. Излага доводи в подкрепа на тезата си и се позовава на
съдебна практика. Сочи, че ищецът разполага с други правни възможности, а
не с избрания от него способ за защита.
Оспорва основателност на иска и моли съда да отхвърли претенцията
ако приеме, че е допустима.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа
изложената теза в първоначалната искова молба и уточнява, че не е
предявявал в този процес претенции за обезвреда, а единствено иска, с който
цели прогласяване унищожаемостта на сключения между ответниците
договор за обществена поръчка.
Прави доказателствени иискания.
В срока за отговор ответникът „О.С. БГ“ ЕООД не спори, че с ответника
Министерството на младежта и С. са сключили договор №
23.00126/29.12.2020г., за който твърди, че е изпълнен точно от него. Твърди,
че към момента на сключването не е било налице основание за прогласяване
на неговата унищожаемост, а отменителният акт на съда е по причина не
поведението на този ответник, а по вина на възложителя. Моли съда да остави
без уважение иска. Претендира разноските по делото.
2
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
„О.С. БГ“ЕООД пояснява при какви обстоятелства е сключен договора, след
проведената процедура по ЗОП, като твърди, че за него договорът е валиден,
породил своето действие, защото към момента на сключване не било налице
постановено решение за отмяна на Решение№16-208/23.12.2020г., което
впоследствие е отменено с акт на съда. В отменителния акт на съда са
посочени нарушения на възложителя, а не на изпълнителя по сделката. Моли
съда да остави без уважение претенцията.
В депозирано становище на ищеца на 07.06.2022 година страната
оспорва възражението за недопустимост на предявения от нея иск, по
съображения, изложени от Министрество на младежта и С. и заявява, че
изпълнението на договора не води до недопустимост на предявения иск.
Твърди, че гради претенцията на изричната норма на чл.119, ал.1т.3 ЗОП и в
закона не се поставя изискване за допустимост на иска изпълнение или не на
договора, който е сключен въз основа на процедура по ЗОП. При установена
незаконосъобразност на решение № РД- 16-208/23.12.2020г. на главния
секретар на първия ответник, е налице основание за предявяване на този иск и
прогласяване на унищожаемостта на процесния договор. Твърди, че при
евентуално уважаване на иска за ищеца ще възникне възможност да
претендира вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на печалбата.
Само при уважаване на такъв иск претенцията за обезвреда би могла да бъде
предмет на дело. Ето защо моли съда да не уважава правопрекратителното
възражение на Министерството на младежта и С..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна по делото страните не спорят относно следните
обстоятелства, които се установяват и от представените по делото
доказателства:
На 29.12.2020г. е сключен договор № 23 -00 – 126 между ответниците по
делото - М.НА М. и С., в качество на възложителя и „О.С. БГ“ ЕООД, ЕИК
*******, в качество на изпълнител, по силата на който възложителят е
възложил, а изпълнителят е поел задължение да извърши строително-
монтажни работи ( СМР) на обект „Ремонт и рехабилитация на изкуствена
тревна настилка на игрално поле на стадион „Смолян“ в гр.Смолян, които са
подробно описани в приложение№1, представляващо неразделна част от
договора. Изпълнителят е поел задължение за изпълни възложените СМР
съобразно техническата спецификация, утвърдена от възложителя и
техническото предложение на изпълнителя – чл.1 от договора.
Страните са уговорил срок за изпълнение на договор – 35 календарни
дни- чл.2, ал.2, като са приели за начало за изпълнението – откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и нИ.- чл.3.
Уговореното възнаграждение е с максимална стойност от 345 954лв. без
ДДС и с ДДС – 415 144,80лв- чл.6, което следва да бъде заплатено, съобразно
уговореното в разпоредбата на чл.7 от договора.
С постигнатото съгласие са уговорени правата и задълженията на
3
страните по сделката, гаранциите за изпълнение, гаранционните срокове,
последиците от липса на точно изпълнение на поетите задължения и
основанията за прекратяване на договорната връзка.
Договорът е сключен на основание чл.194, ал.1 ЗОП, при условията на
чл.20, ал.3,т.1 от същия закон, както изрично е посочено в документа.
По делото не е налице спор относно това, че е постановено решение
№119/04.02.2021г. на КЗК по постъпила жалба от настоящия ищец с вх.№
ВХР-2261/29.12.2020г. срещу Решение № РД- 16 – 208/23.12.2020г. на
главния секретар на Министерството на младежта и С. за определяне на
изпълнител в процедура публично състезание за възлагане на обществен
поръчка с предмет Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка на
игрално поле на стадион „Смолян“ в гр.Смолян, открита с решение № РД – 16
– 153/17.11.2020г. на Министерството. С това решение административният
орган е установил незаконосъобразност на Решение № РД- 16 –
208/23.12.2020г. на главния секретар на Министерството на младежта и С. за
определяне на изпълнител по процесната обществена поръчка, като е
възложил разноските в тежест на М.НА М. и С..
Този акт е бил подложен на съдебен контрол въз основа на касационна
жалба на главния секретар на Министерството на младежта и С., въз основа
на която е образувано адм.дело № 3033/2021г. по описа на ВАС, Четвърто
отделение, по което е постановено решение №8680/19.07.2021г., с което е
оставено в сила решение №119/04.02.2021г. на КЗК. Решението на ВАС е
окончателно.
По делото са представени доказателства от ответника „О.С. БГ“ ЕООД,
чиято истинност не е оспорена в процеса, от които се установява, че във
връзка с изпълнение на договора за СМР са съставени констативни
протоколи, образец 7, 10, 11,12, 19, 15 относно извършени от дружеството
СМР, спиране на строежа, установяване на годността на строежа и др.
приемо-предавателни протоколи.
Въз основа на тези представени от втория ответник документи съдът
достига до извод, че сключеният между страните – ответници по делото
договор е изпълнен.
От правна страна.
Нормативната база на предявения иск.
При така установеното по делото съдът следва да разгледа
правопрекратителното възражение на ответника относно наличие на интерес
от предявяване на настоящия иск, с оглед твърдението на Министреството на
младежта и С., че за ищеца липсва интерес от неговото предявяване.
Съобразно нормата на чл.225 ЗОП претенцията за прогласяване
унищожаемост на договор може да се предяви в срок до два месеца от
публикуването на обявление за възлагане на поръчка в РОП, а ако не е
публикувано обявление - от узнаването, но не по-късно от една година от
сключването, а когато възложителят е сключил договор или рамково
споразумение преди приключване на производство по обжалване, срокът за
4
искане на унищожение на основание чл. 119, ал. 1, т. 3 е два месеца от
влизането в сила на решението, с което е отменен обжалваният акт на
възложителя.
Следователно унищожаемостта може да бъде релевирана само по исков
ред, в посочените от закона преклузивни срокове, което е отклонение от
общия режим на унищожаемостта съгласно разпоредбите на ЗЗД, поради
което следва да се приеме, че нормите на ЗОП касателно предмета,
основанията, сроковете и реда за прогласяване унищожаемостта на
договорите, сключени по реда на ЗОП се явяват специални.
В настоящия случай възложителят и първи ответник по делото е
сключил процесния договор на 29.12.2020г., която дата е датата на
постъпване на жалбата на ищеца в ЗКЗ срещу решението занеговото
отстраняване и определяне на изпълнител в процедурата по публичното
състезание за възлагане н обществена поръчка, т.е. преди приключване на
производството по обжалване. Ето защо в този случай приложение следва да
намери разпоредбата на чл.225, ал.2 ЗОПК. Съгласно последната срокът за
предявяване на конститутивната претенция по чл.119, ал.1,т.3 ЗОП е два
месеца от влизане в сила на решението, с което е отменен обжалваният акт на
възложителя. Тъй като решението на КЗК е било обжалвано пред ВАС, а
решението на който орган е окончателно, постановено на 19.07.2021г., то
съдът приема, че това е началната дата на преклузивния срок, посочен в
закона. Исковата молба е постъпила в съда на 17.09.2021г., в последната дата
на двумесечния преклузивен срок, поради което съдът приема, че
претенцията е подадена в преклузивния срок.
По отношение на това дали ищецът има интерес от предявяване на този
конститутивен иск.
В чл. 224, ал. 1 от ЗОП е предвидено, че унищожение на сключен
договор или на рамково споразумение за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2
от ЗОП може да иска всяко заинтересовано лице; за нарушение по чл.119,
ал.1,т.3, б.“а“ и „б“ ЗОП унищожение може да иска всяко заинтересовано
лице и заинтересован кандидат, а за нарушение по чл.119, ал.1, т.3, б“в“ ЗОП -
заинтересован кандидат и/или заинтересован участник, като последиците от
уважаване на исковете са уредени в чл. 226 от закона . Съгласно разпоредбата
на чл. 238 от ЗОП, външният контрол по изпълнение на закона, включващ и
контрола по изпълнение на договорите за обществени поръчки и на рамковите
споразумения, се осъществява от Сметната палата и от органите на Агенцията
за държавна финансова инспекция.
От представените решения на КЗК и ВАС се установява, че е прието от
компетентните органи, че е нарушена процедурата при избор на изпълнител,
тъй като административният орган е констатирал нарушение на закона,
засегнало възможността на жалбоподателя и настоящ ищец да бъде определен
за изпълнител, поради което е прието, че разпоредбите на чл.215, ал.5 и
чл.215, ал.6 ЗОП са неприложими.
Съобразно разпоредбата на чл.119, ал.1, т.3 ЗОП, основание за иска за
прогласяване унищожаемостта на договора е налице тогава, когато преди
5
влизането в сила на акт на възложителя, издаден във връзка с процедурата и
се установи нарушение, което е засегнало възможността на:
а) заинтересовано лице да подаде заявление за участие или оферта;
б) заинтересован кандидат да подаде оферта;
в) заинтересован кандидат или участник да вземе участие при
определяне на изпълнител.
От събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца се
обосновава хипотеза на б.“в“ от цитираната разпоредба – заинтересован
кандидат или участник да вземе участие при определяне на изпълнител на
поръчката. Именно по този начин е обоснован и правният извод на
административния орган КЗК касателно допустимостта на подадената жалба,
не само със спазване на срока за обжалване, съгласно нормата на чл.197,
ал.1,т.7 ЗОПК, но и с качеството на лицето, което е подало жалба, чието
основание е разпоредбата на чл.196, ал.1,т.1 ЗОП, а именно възлагане на
обществена поръчка, включително въз основа на рамково споразумение,
динамична система за покупки или квалификационни системи.
С нормата на чл.199, ал.1, т.3 ЗОП е очертан кръгът от лица, които
разполагат с активна легитимация да сезират съда с предявената
конститутивна претенция по чл.119, ал.1,т.3 ЗОП, а именно- заинтересовано
лица, заинтересован кандидат и заинтересован участник, легалните
дефинициите, на които са посочени в параграф 2, т.12-14 от ДР на ЗОП.
По виждане на състава ищецът попада в хипотезиса на т.“в“ на чл.119,
ал.1,т.3 ЗОП, която дава възможност заинтересован кандидат или участник
(т.е. лице, което има качество на участник, който не е отстранен окончателно
от процедура, тъй като участието на настоящия ищец не е окончателно,
защото решението за неговото отстраняване не е влязло в сила). Ищецът, с
оглед установените от административния орган и ВАС негови качества,
попада именно в цитираната разпоредба на т.3, б“в“ от ал.1 на чл.119 ЗОП.
Основанието, на което може лице от посочените от закона правни
субекти, да атакува валидността на сключения договор въз основа на ЗОП е
да бъде установено следното: преди влизането в сила на акт на възложителя,
издаден във връзка с процедурата и е налице установено нарушение, което е
засегнало възможността на някое от лицата (заинтересован кандидат или
участник) да вземе участие при определяне на изпълнител. Следователно, за
да бъде уважена конститутивната претенция по чл.119, ал.1,т.3, б.“в“ ЗОП
следва да се установят елементите от състава на нормата, които включват
установява на факта, че преди влизане в сила на акт на възложителя, издаден
във връзка с процедурата, да е налице установено нарушение, което е
възпрепятствало настоящия ищец да вземе участие при определяне на
изпълнител.
Както е посочено по- горе, последиците при евентуално уважаване на
иска ще се изразят в това всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко, което е получила от нея, а в случай че това не е възможно,
6
отношенията се уреждат чрез връщане на паричната равностойност на
полученото по договора.
Относно наличие на интерес от предявяване на конститутивната
претенция.
Както е посочено по- горе основанието на КЗК, посочено в решение
№119/04.02.2021г. по преписка № КЗК-32/11.01.2021г., за констатираната
незаконосъобрзност на решение № РД – 16 – 208/23.12.2020г. на главния
секретар на М.НА М. и С. за определяне на изпълнител на обществената
поръчка с предмет „Ремонт и рехабилитация на изкуствена тревна настилка
на игралното поле на стадион „Смолян“, гр.Смолян“, открита с решение №
РД- 16 – 153/17.11.2020г. се изразява в нарушение на нормите на чл.112, ал.6
и 8 ЗОП. Актът е потвърден с окончателното решение на ВАС,
преждепосочено от съда. Съобразно разпоредбата на чл.215, ал.2, т.4 ЗОП,
когато Комисията констатира незаконосъобразност на решение на
възложителя, което е засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да
участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител, не се
предвижда даване на задължителни указания за хода на процедурата, защото
КЗК няма правомощия на решаващ орган по договорните отношения, а само в
рамките на административната фаза по възлагането на обществена поръчка.
При такова развитие на отношенията, лицето подало жалба, легитимацията на
което съвпада в кръга лица, посочени от нормата на чл.119, ал.1, т.3 има
възможност да предяви конститутивния иск по чл.119, ал.1, т.3 от закона.
Относно липса на интерес, поради възможност ищецът да дири
обезвреда на основание чл.218 ЗОП, каквото възражение ответникът М.НА М.
и С. е направил своевременно и последователно поддържал по време на
висящността на целия искове процес.
Както е прието с определение №49/23.12.2021г. по гр.д.№2737/2021г. на
5-членен състав на ВКС и ВАС нормата на чл.218 ЗОП е процесуалноправна и
установява процесуалния ред за разглеждане на визираните в нея спорове от
административните съдилища. Съобразно цитираната разпоредба всяко
заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени
вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на
договор за обществена поръчка, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1,
3 и 4 и чл. 205 АПК (чл. 218 ЗОП), т.е. касае се за искове за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица.
По виждане на състава, с оглед признатата с чл.119 ЗОП възможност за
предявяване на самостоятелен конститутивен иск за прогласяване
унищожаемостта на договор, сключен след провеждане на процедура по ЗОП,
липсата на правен интерес не може да бъде преценявана общо на плоскостта
на съществуването на други видове искове, чрез които ищецът може да
защити правата си във връзка със спорното правоотношение. Действително
ищецът може да дири обезщетение, чрез предявяване на иска по чл.218 ЗОП,
но тази възможност не го лишава от възможността да иска прогласяване
7
унищожаемостта на сключения между двата ответницити договор, тъй като
подобна възможност е изрично предвидена в закона и тя принадлежина на
очертания от законодателя кръг от лица в трите различни хипотези, в
зависимост от това кои елементи е засегнал порокът, като е извършено строго
разпределение на кръга лица, спрямо констатираната незаконосъобразност.
Подходът на законодателя е бил диференциран, като при определяне на кръга
нарушения и лицата, установяването на тези нарушения, спрямо посочените
категории лица, последните са оправомощени да предявят конститутивната
претенция, защото се явяват пряко заинтересовани да искат прогласяване
унищожаемостта на договорите, чиято заинтересованост се обосновава с
качеството на тези страни на заинтересован кандидета, заинтересован
участник, заинтересовано лица- т.е. все лица, които да взели участие в
процедурата по ЗОП на различните етапи от нейното развитие. Тази
постановка на въпроса следва да бъде споделена, тъй като именно тези лица
имат пряк интерес от предявяване на иска по чл.119 ЗОП, не само като
засегнати от протИ.правното поведение на възложителя, но и като естествени
изразители на обществения интерес, които чрез активното им поведение,
изразяващо се в инициирани на исков процес, при евентуално уважаване на
иска, могат да предпоставят настъпване на последиците по чл.226 ЗОП.
В този смисъл съдът приема, че възможността, очертана с нормата на
чл.119 ЗОП е частна проява на защита на обществения интерес и поради това
възможността да се дири обезвреда чрез иска по чл.218 ЗОП не води по
необходимост до извод, че самостоятелната претенция по чл.119 ЗОП се
явява недопустима. Очертаната от законодателя иде да покаже различен
подход относно това кои лице могат да предявян конститутивния иск за
унищожаемост, което е особеност на уредбата на унищожаемостта от тази,
която се съдържа в ЗЗД. В ЗЗД подходът е различен, като при него
законодателят е приел, че правната възможност да се иска унищожаемост
принадлежи на лицето, което има качество на страна по сделката и чиято воля
е опорочена, като тази предоставена възможност може да се релевира не само
с иска, но и с възражение.
При така изложеното съдът приема, че претенцията е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се установи при пълно и
главно доказване елементите от състава на конститутивния иск, а именно –
качество на ищеца от посочените в т.3 на чл.119, ал.1 ЗОП, чиято дефиниция
е в ДР на закона- параграф 2, т.12-14; нарушения от посочените в цитираната
разпоредба.
От събраните по делото доказателства се установява, че настоящият
ищец „Д.Р.“ ООД, с решение № РД – 16 – 208/23.12.2020г. на главния
секретар на Министерството на младежта и С. е отстранен от участие в
процедурата, като със същото решение е обявено класирането на участниците
и е определен за изпълнител на обществената поръчка класираното на първо
място дружество „О.С. БГ“ ЕООД, което има качество на ответник в
настоящия процес.
8
Въз основа на така приетото с атакуваното пред КЗК решение,
констатации за което се съдържат в акта на компетентния орган, може да се
установи, че настоящият ищец има качество на заинтересован участник по
смисъла на пар.2, т.13 от ДР на ЗОП и в този смисъл разполага с активна
процесуална легитимация, която го оправомощава да проведе иска по чл.119
ЗОП, като следва да установи, на основание чл.154 ГПК и другият елемент от
състава на иска, а именно, че в резултат на отстраняване въз основа на акта на
компетентния орган, който не е влязъл в сила, настоящият ищец е бил лишен
от участие при определяне на изпълнител на поръчката, като отстраняването
на участието му в тази процедура е прието за незконосъобразно. С
постановеното решение №119 от 04.02.2021г. на КЗК, потвърдено с
решение№8680/19.07.2021 година на ВАС, постановено по адм.д.
№3033/2021г., е прогласено незаконосъобразността на решение № РД – 16 –
208/23.12.2020г. на главния секретар на Министерството на младежта и С. е
отстранен от участие в процедурата, като със същото решение е обявена
класирането на участниците и е определен за изпълнител на обществената
поръчка класираното на първо място дружество „О.С. БГ“ ЕООД.
Следователно, като резултат от тези актове настоящият състав на съда
приема, че с постановеното незаконосъобразно решение от страна на
възложителя, чиято незаконосъобразност е установена по надлежен ред,
ищецът, в качество на заинтересован участник в процедурата по ЗОП, е бил
лишен от възможността да участва при определяне на изпълнителя на
обществената поръчка.Установеното нарушение на процедурата и
установеното качество на ищеца водят до извод, че искът се явява
основателно предявен и поради това следва да бъде уважен.
По възражението на ответника „О.С. БГ“ относно това, че не носи вина
и не може да бъде ангажирана отговорността му, като съдът вземе предвид и
изпълнението на договора.
Фактът, че страната е изпълнила договора, чиято валидност е предмет
на предявения иск, както и липса на виновно поведение, не е основание искът
да не бъде уважен. Интересите на страните по договора, чията унищожаемост
е установена от съда са защитени с предвидената реституция, намираща
основанието си в института на неоснователното обогатяване, чрез уреждане
на имуществените последици от унищожаемостта, като е предвидено
възстановяване на даденото от страните, което е двустранно- аргумент от
разпоредбата на чл.266 ЗОП, което също е отклонение от общата уредна на
унищожаемостта по ЗЗД, но това отклонение е отново в защита на
обществения интерес. Поради това съдът приема за ирелевантни възажението
на този ответника, касателно изпълнение на договора и липса на основания за
ангажиране на отговорността му, поради липса на виновно поведение. След
като е установен съставът на разпоредбата на чл.119 ЗОП страната следва да
понесе неблагоприятните последици от това.
При изложеното съдът приема, че искът е основателен, следва да бъде
уважен, като на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК му бъдат присъдени
разноските по делото.
9
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който включва заплатената
държавна такса от 16 605,79лв. и заплатено адвакотско възнаграждение в
размер на 8 450лв., които разноски са установени като реално платени от
страната, като възражение по чл.78, ал.5 ГПК ответниците не са направили.
Поради това съдът приема, че претендираните разноски следва да бъдат
присъдени на ищеца в посочения размер.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА унищожаемост на договор № 23 -00 – 126, сключен на
29.12.2020г. между М.НА М. и С., в качество на възложителя и „О.С. БГ“
ЕООД, ЕИК *******, в качество на изпълнител, по силата на който
възложителят е възложил, а изпълнителят е поел задължение да извърши
строително-монтажни работи ( СМР) на обект „Ремонт и рехабилитация на
изкуствена тревна настилка на игрално поле на стадион „Смолян“ в
гр.Смолян, които са подробно описани в приложение№1, представляващо
неразделна част от договора, сключен на основание чл.194, ал.1 ЗОП, при
условията на чл.20, ал.3, т.1 от същия закон, по предявен от ищеца „Д.Р.“
ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, чрез адв. Р. В.,
иск по чл.119, ал.1, т.3, б.“в“ ЗОП.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.НА М. И С., с адрес гр.
София, бул.“******* и „О.С. БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Студентски“, ул.“ Академик Стефан
Младенов“ срещу РУМ, да заплатят на „Д.Р.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, ул.“*******,
партер, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, чрез адв. Р. В., разноски по
водене на делото в размер на 25 055,79лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10